Решение по дело №179/2011 на Административен съд - Враца

                                                                                                                             

 

 

                                   Р     Е    Ш    Е    Н    И     Е   №

 

                                         Гр. Враца, 27.06.2011год.

 

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  ВРАЦА, ІV-ти състав  в  открито съдебно заседание на 25.05.2011г. /двадесет и пети май  две хиляди и единадесета/ година в състав :

                                                       

 АДМ СЪДИЯ:    ЖАНЕТА МАЛИНОВА

                                              

с участието на секретаря  М.К. и прокурора от Окръжна прокуратура-Враца Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 179 по описа за 2011 год. на Административен  съд Враца   и,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

          Производството е по реда на  чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ и се провежда след решение № 4436/29.03.2011г. по адм. дело № 10051/2010г. по описа на Върховен административен съд на Република България- Трето отделение, с което е отменено решение № 11 от 30.04.2010г. по адм.дело № 648/2009г. на Административен съд Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Враца.

            Ищецът С.Н.Н.-изтърпващ наказание ”лишаване от свобода” в Затвора гр. Враца е предявил искова молба срещу Министерство на правосъдието – гр. София, с която претендира обезщетение в размер на 20 000/двадесет хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в “дискомфорт, депресия, липса на здрав сън и апетит за храна, страх за живота, унижение и малтретиране на човешкото му достойнство”, претърпяни от него по време на изтърпяване на наказание ”лишаване от свобода” в Затвора гр. Ловеч за времето от 20.05.2005г. до 11.10.2006г., които са в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в затвора гр. Ловеч. Твърди, че съответните длъжностни лица са бездействали, като  не са осигурили законоустановените санитарно-битови, хигиенни и здравословни изисквания по време на изтърпяване на наказанието му, в т.ч. липса на санитарен възел в помещенията, което е налагало ползването на пластмасова кофа за физиологични нужди, липса на добро осветление и наличие на прозорци с малки размери, липса на простор за дрехи, което е налагало простиране на дрехите в помещенията за спане.  Ищецът твърди,  че са извършвани незаконосъобразни действия от дл.лица на затворническата администрация, които без наличие на законово основание са задължили ищеца и другите лишени от свобода да носят вълнени войнишки униформи, което  му е причинявало душевен дискомфорт, както и че неправомерно е бил настанен в ХІІ група с лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор и неправомерно е извеждан с тях на престой на открито, вследствие на което се е чувствувал като обречен и е изпитвал страх за живота си. В исковата молба подробно са описани твърдяните от ищеца в този смисъл незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностните лица на затворническата администрация в Затвора гр. Ловеч, както и преживяните от ищеца в резултат на това страдания.       

Ответникът-Министерство на правосъдието- гр. София редовно призовани, в настоящото производство не изразяват становище по делото.

Окръжна прокуратура- Враца чрез участващия по делото прокурор Лалов дава заключение за неоснователност на предявения иск.

         Съдът, след като прецени представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна  следното:

          По делото безспорно е установено, че за времето от 30.06.2005г. до 11.10.2006г. ищецът Н. *** за изтърпяване на наказание ”лишаване от свобода” за срок от 30 години,  като от писмо изх. № 302/09.02.2010г. на началника на затвора- гр. Ловеч (л.№60) от адм.дело № 648/09г. на АС-Враца се установява, че е бил настанен в различни групи- І гр. за периода от 30.06.2005г. до 10.08.2005г.; ХІ група за периода от 10.08.2005г. до 06.04.2006г.; ІІ гр. за периода от 06.04.2006г. до 10.07.2006г. и Х група за периода от 10.07.2006г. до 11.10.2006г., след което е преведен в Затвора гр. Враца за доизтърпяване на наказанието. От съдържанието на това писмо се установява, че в ХІ група са били настанявани лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, както и лишени от свобода, изолирани по чл. 85, чл.85а от ЗИН(отм), както и че по време на престоя на открито ищецът е пребивавал с лишени от свобода от посочените групи. От същото писмо се установява, че ищецът по време на престоя в затвора- гр. Ловеч със заповед на началника на затвора на осн. чл.85а, ал.1, чл.128, чл.130г, ал.1,т.2,вр. чл.132е от ЗИН(отм) е бил поставен на усилено строг режим, в постоянно заключено помещение при засилен надзор и охрана.

         Разпитаният по делото свидетел П.Т.Р. (доживотно осъден) установява, че през времето от 08.03.2000г. до 05.11.2008г. е изтърпявал наказание ”лишаване от свобода” в затвора гр. Ловеч, след което е преведен в затвора гр. Бобов дол. Свидетелят Р. заявява, че за времето на изтърпяване на наказанието в затвора гр. Ловеч е бил настанен само в ХІ група и не е бил в други групи. Същият установява, че ищецът е настанен през 2005г. в затвора гр. Ловеч, в ХІ група, в която са настанени осъдените на доживотен затвор, но не са били с ищеца в една килия. Килиите са били разположени една срещу друга  с размери-10 кв.м., като ищецът е бил настанен с още две осъдени лица и са били общо трима души в килията. Свидетелят установява, че в килиите не е имало санитарен възел, а са ползвали общ такъв на етажа сутрин, обед и вечер, като през другото време се е налагало за физиологичните си нужди да използват пластмасова кофа в килията. Според свидетеля храненето е ставало в килиите, в непосредствена близост до съответната кофа, като ищецът е споделял  лично пред него неприятните преживявания от този факт и се оплаквал на медицинските лица в затвора с искане да бъде пускан да ползва общата тоалетна на етажа. Свидетелят установява, че осветлението в килиите е било слабо, прозорците са били със заварени ламарини на решетките, което допълнително е влошавало осветлението в килиите и ищецът се е оплаквал от болки в очите и, както и, че поради лошото осветление е изпитвал затруднение за четене на печатни произведения, вестници, книги и др.Свидетелят установява, че хигиената в общата тоалетна е била лоша, не са имали достатъчно време за лична хигиена, като за къпане да били определени само около 10 минути, които са били крайно недостатъчни, както и че на затворниците е било разпоредено да носят вълнени войнишки дрехи през зимата и зелени-по-тънки през лятото, на което ищецът е реагирал отрицателно, за което е бил наказан, както и, че ищецът е бил  извеждан с доживотно осъдените, от което е изпитвал страх за живота си.

         Като доказателство по делото е прието писмо изх. № 886/11.05.2011г. на началника на затвора гр. Ловеч, с което се установява, че доживотно осъдения П.Т.Р. *** на 07.03.2000г. и на 05.11.2008г. е преведен в затвора гр. Бобов дол за доизтърпяване на наложеното му наказание. Съгласно удостовереното съдържание от писмото през цялото това време свидетелят е бил настанен в ХІ група.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира исковата молба за неоснователна по следните съображения.

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с цена на иска 20 000 лв. обезщетение за  неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора гр. Ловеч за времето от 20.05.2005г. до 11.10.2006г. предмет на исковата молба.

         Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и  общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи.  Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността на държавата е обективна и безвиновна.

Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визиран в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включва наличието на следните елементи, които следва да налице при условията на кумулативност: 1/незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред или установени в хода на производството за обезщетение; 2/вреда от административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или бездействие и 3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или незаконосъобразни действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В процесният случай ищецът претендира, че е претърпял неимуществени вреди в посочения по-горе размер от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора гр. Ловеч, които са предмет на установяване в настоящото съдебно производство. С оглед на установената фактическа обстановка и процесният период от време, за който ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от 20.05.2005г. до 11.10.2006г., настоящият състав приема, че приложим закон, който урежда изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила присъди, както и правното положение на лица, задържани по реда на НПК е Закона за изпълнение на наказанията(ЗИН) - обн.ДВ бр.39 от 15.04.1969г., отменен с § 5 от ПЗР на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража(ЗИНЗС), обн. бр.25 от 03.04.2009г., в сила от 01.02009г. Съгласно разпоредбата на  чл. 9 от ЗИН(отм.), но действаща норма към съответния релевантен период от време местата за лишаване от свобода трябва да отговарят на охранителните и на здравните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения. Законът не съдържа конкретни изисквания за размери на жилищни помещения, както и не е въведено изискване за наличие на санитарен възел към тях, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца, че е следвало килиите да имат санитарен възел и течаща вода(мивка). Следователно не е било налице твърдяното от ищеца бездействия от страна на затворническата администрация и не е налице нарушение на действаща правна норма. Установеното от свидетеля наличие на обща тоалетна, баня и  мивки, при съответно определен режим и график на ползване отговаря на действалите към онзи момент законовите изисквания по чл. 9 от ЗИН(отм) за осигуряване на необходимите “жилищни, комунално-битови и други помещения”. От показанията на разпитания свидетел се установи, че ищецът е бил поставен при същите условия, както и другите лишени от свобода, съобразно определеният им с присъдата режим на изтърпяване на наказанието, тоест не е съзнателно поставен при по-неблагоприятни условия от страна на затворническата администрация в сравнение с останалите лишени от свобода, с цел да бъде унижен и да се накърнява неговото човешко достойнство. Условията при които ищецът е бил настанен не са били в нарушение на посочената законова норма и не надхвърлят един определен минимален предел на съответни ограничения, за да се приеме, че са нечовешки и да могат да обусловят възникването на втората кумулативна предпоставка по смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно- наличие на претърпяни реални вреди от това действие или бездействие.

Съдът приема, че условията в затвора гр. Ловеч за съответния период са били такива, каквито са посочени от ищеца и се установиха от разпита на свидетеля, но този факт не е достатъчен, за да обуслови ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Установи се от показанията на свидетеля, че ищецът се е оплаквал от лошите санитарно-битови условия, като е споделял това със свидетеля се е оплаквал на администрацията на затвора от тези условия и в този смисъл съдът приема, че ищецът е преживял известен дискомфорт от тези условия, но не се доказаха реално претърпяни вреди от ищеца, в смисъл на деликт, на увреждане, довело до значително засягане на неговата неимуществена сфера. Не всяко засягане неимуществената сфера на едно лице, обуславя  основателност на предявения иск за обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат само тези вреди, които дълбоко са засегнали неимуществената сфера на лицето, довели до трайни, продължителни болки и душевни терзания и са обективирани по съответния ред, което в случая не се установи от ищеца, за което носи доказателствената тежест, указана му от съда с определение от 06.04.2011г.

При това положение предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. е изцяло неоснователен и недоказан.

          По изложените съображения, съдът приема, че ищецът не е доказал наличието на кумулативните предпоставки на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и предявения иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.

Водим от горното  и на основание чл. 172, ал.2, пр.последно от АПК, АС-Враца, ІV-ти състав,

 

                   Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от С.Н.Н.-изтърпващ наказание ”лишаване от свобода” в Затвора гр. Враца  срещу Министерство на правосъдието – гр. София за претърпяни неимуществени вреди в размер на 20 000/двадесет  хиляди/ лева с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Враца пред Върховен административен съд на Република България - София  в 14 дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                           АДМ.СЪДИЯ :