Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е жалба от адвокат Златка Дедева, в качеството й на пълномощник на Борис Кубратов Карпузов, собственик и управител на ЕТ ’’ Аполон – импекс – Борис Карпузов’’, със седалище и адрес: гр.Кърджали, ул.’’Дъбрава’’ 19, вх.А, ап.4, срещу Решение № 531 от 30.09.2005г. по гр.дело № 432/2003г. на Районен съд - гр.Кърджали, с което са отхвърлени преявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД като недопустими, неоснователни и недоказани, като е признал за недоказано оспорването на документи. Цитираното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. За да отхвърли иска, съдът приел, че било налице виновно поведение от страна на жалбоподателя в качеството му на страна по двустранен възмезден договор и поради това не му се дължи изплащане на уговорените суми. Не били обсъдени доводите на защитата на ищеца и посочените от него доказателства. Дори и да следвало да се развали договора по чл.87 ал.1 от ЗЗД, трябвало преди това да се даде подходящ срок на длъжника за изпълнение и след това да се развали договора. Моли да се отмени изцяло атакуваното решение и да се уважат предявените пред първа инстанция искове, както и да бъде признато за доказано оспорването на документи, като бъдат присъдени и разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. От фактическа страна съдът установи следното: На 18.12.2001г. в гр. Кърджали е сключен договор, във връзка с прилагането на Национална програма „Гъвкави форми на заетост”, разработена на основание чл. 78 т.5 от ЗЗБНЗ /отм./ и ППЗЗБНЗ /отм./ и одобрена с Решение на МС № 632 / 27.09.2000г., между Национална служба по заетостта – Бюро по труда – гр.Кърджали, представлявано от неговия началник - Бонка Димитрова Иванова и главен счетоводител – Татяна Стефанова Коленцова, от една страна, и ЕТ ’’ Аполон – импекс – Борис Карпузов’’, представлявана от Борис Кубратов Карпузов и главен счетоводител – Йорданка Тончева Кавръкова, от друга страна, като ’’работодател’’, с предмет: Бюрото по труда предоставя на работодателя средства в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната, и дължимите за нея вноски за фондовете на ДОО, фонд ’’ПКБ’’ и НЗОК, за наемане на работа по трудово правоотношение на непълно работно време / за 4 часа/, за срок не по – малко от осем месеца, на безработни лица. Средствата се превеждали за всяко наето от работодателя лице, но за не повече от 8 месеца, на три вноски – 30 % в 10 – дневен срок след сключване на трудовия договор и по 35 % на третия и петия месец от изпълнението на договора, в 10 – дневен срок след представяне на документите по т.4.4. от договора и при условие, че не са установени нарушения. Средствата се превеждали само за лицата, включени в условията на програмата, които са над базисната численост на персонала. На 21.12.2001г. жалбоподателят е сключил договори със служителите – Станка Атанасова Гочева, Изабела Игнатова Арабаджиева, Бахар Мехмед Махмуд, Величка Петрова Кирякова, Нериман Хабиб Мустафа, Галина Славчева Карпузова, Хайрие Дуран Риза, Кирил Тончев Илков, Албена Александрова Тренева, а на 28.12.2001г. договори с Елмира Славова Орлова и Берна Шериф Джафер. Същите били изпратени на Бюро по труда, което забелязало, че в договорите не било посочено място на работа и поискали конкретизиране на мястото на работа. В отговор на това, въззивникът Карпузов изпратил график за работното време и обектите на ЕТ ’’ Аполон – импекс – Борис Карпузов’’. С писмо изх.№ 043 – 01 – 49 от 11.01.2002г., адресирано до ищеца, Бюро по труда – Кърджали поискало представянето на документи, удостоверяващи, че посочените в графика обекти са собственост или се намират под управлението на фирмата му и дейността й и поради това едноличния търговец се явява работодател на наетите лица, като е определен срок до 14.01.2001г. за представянето им. В отговор ЕТ ’’ Аполон – импекс – Борис Карпузов’’ посочил, че имотната, финансовата, организационната и управленическа структура нямат отношение към предмета и клаузите на сключения договор и не били определящи за качеството му на работодател, посочвайки пар.1 т.1 от ДР на КТ. Посочва също, че той бил изпълнил всички клаузи на сключения договор, докато Бюро по труда – Кърджали били в нарушение на т. 2.2 от договора. На 14.01.2002г. Елмира Славова Орлова и Берна Шериф Джафер подали молби за освобождаване от работа, считано от 16.01.2002г., които молби били уважени от работодателя. На 18.01.2002г. с писмо № РД – 11 – 89 Бюро по труда – Кърджали е сигнализирало Дирекция ’’Областна инспекция по труда’’ за извършване на проверка на ЕТ ’’ Аполон – импекс – Борис Карпузов’’. На 21.01.2001г. била извършена проверка от Дирекция ’’Областна инспекция по труда’’, обективирана в писмо № 019 от 23.01.2002г. получено и регистрирано под № 89 от 24.01.2002г. в Бюро по труда – Кърджали, която установила, че в магазин ’’Оптика’’ на ЕТ ’’Касабланка’’, намиращ се нÓ ул.’’Републиканска’’ в гр.Кърджали, работи като ’’продавач – консултант’’със сключен трудов договор с посочената фирма Нериман Хабиб Мустафа, в магазин ’’Литъл бик’’, регистриран на ЕТ ’’Касабланка’’, намиращ се на ул.’’Републиканска’’ в гр.Кърджали, работи със сключен трудов договор № 1 от 01.10.2001г. с посочената фирма, на 8 – часов работен ден, като ’’продавач – консултант’’ Хайрие Дуран Риза, в офиса на счетоводна къща на госпожа Кавръкова, намираща се на ул.’’Републиканска’’ в гр.Кърджали се установило, че работят Величка Петрова Кирякова и Бахар Мехмед Махмуд, като по думите на госпожа Кавръкова двете използвали счетоводната програма на нейния компютър. С писмо с изх.№ ОУЗ – 01 – 116 от 24.01.2002г. Бюро по труда – Кърджали поискали от ЕТ ’’ Аполон – импекс – Борис Карпузов’’ да представи ’’ до края на работния ден точния адрес на месторабота на посочените в договора от 18.12.2001г. лица. Същото е получено на 28.01.2002 г. от ищеца, който същия ден е изпратил писмо, с което посочва точен адрес на месторабота. На 31.01.2002 г. Бюро по труда – Кърджали на основание раздел IV, т.8 от договора от 18.12.2001г. е извършил проверка и съставил протоколи № 2 и 3, видно от които Изабела Игнатова Арабаджиева / протокол № 3/ извършва продажба в магазин за козметика, намиращ се на бул.’’ България’’ № 49, собственост на ЕТ ’’ Дила – Димитър Арабаджиев’’, като при проверката е иззет и касов бон от същата дата, в който срещу касиер е посочена ’’Изабела’’, а, Нериман Хабиб Мустафа и Хайрие Дуран Риза извършвали продажби в търговски обекти, намиращи се на ул.’’Републиканска’’ в гр.Кърджали, собственост на ЕТ ’’Касабланка’’, а видно от протокол № 2 Кирил Тончев Илков извършва продажба в книжарницата на ЕТ ’’ Зина – Зина Илкова’’. На 30.01.2002г. и 01.02.2002г. Областна инспекция по труда е извършила проверки на посочени в писмо на Бюро по труда изх. № РД – 11-123 от 25.01.2002г. обекти и установила, че в магазин ’’Оптика’’ на ЕТ ’’Касабланка’’, намиращ се на ул.’’Републиканска’’ в гр.Кърджали, работи като ’’продавач – консултант’’ Нериман Хабиб Мустафа, в магазин ’’Литъл бик’’, регистриран на ЕТ ’’Касабланка’’, намиращ се на ул.’’Републиканска’’ в гр.Кърджали, работи като ’’продавач – консултант’’ Хайрие Дуран Риза, а в склада за тютюневи изделия не е установено извършването на трудова дейност. На 01.02.2002 г. с писмо с изх. № ОУЗ – 01 – 153 Бюро по труда е уведомило Борис Кубратов Карпузов – управител на ЕТ ’’ Аполон – импекс’’, че на основание раздел IV, т.11 от договора от 18.12.2001г. следва да счита договора за развален. Писмото с обратна разписка е получено от ищеца на 06.02.2002г. С писмо от 27.02.2002 г. адресирано до Бюро по труда същият е посочил, че не счита договора за прекратен, тъй като бил изпълнил всички задължения, не били посочени и нарушенията, предвидени в закона или в договора, основание за разваляне на договора. От изслушаните по делото съдебно - счетоводни експертизи става ясно, че сумата за дължимия период възлиза на 5 290, 59 лева, а лихвата върху тази сума на 735, 85 лева. Пред първата инстанция е допуснато и изменение на иска на основабние чл.116 от ГПК за горепосочената сума. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на представените пред двете инстанция писмени и гласни доказателства: 4 папки представляващи цялата преписка по договора от 18.12.2001г. между БТ - Кърджали и ЕТ „ Аполон – импекс”, двете заключния по съдебно – счетоводните експертизи, лиценз № 2597 от 01.04.2001г. на Община Кърджали за търговия с тютюневи изделия, санитарно разрешително за разкриване на обект на Хигиенно – епидемиологична инспекция – Кърджали за разкриване на обект – склад за търговия на едро в гр.Кърджали, кв.”Гледка”, ул.”Тина Киркова” № 8, удостоверение Я – 1456 от 23.03.2001г. на РПУ –гр.Кърджали, удостоверение изх.№ 758 от 29.03.2001г. на дирекция „ТРС” при Община Кърджали, Удостоверение № 1 от 04.01.2001г. на Община Кърджали, договор № 783 от 30.01.2002г. за техническо обслужване и ремонт, свидетелските показания на Момчил Недев Момчилов, Асен Димитров Атанасов, Галина Славчева Карпузова, Димитрина Йорданова Георгиева, Катя Славчева Димитрова, Васил Пенев Николов. От правна страна съдът достигна до следните изводи: Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.79 и чл.86 ал 1 от ЗЗД. Същият е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, визирани в разпоредбите на т.7.1. и т.4.3., поради което не е придобил качеството кредитор, за да иска изпълнение на задълженията по т.2.2. от договора. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно по изложените от първоинстанционния съд мотиви и по мотиви изложени по - надолу: Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД „ Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение”, а разпоредбата на чл.86 ал.1 гласи, че „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.”Обезщетението или изпълнението на задължението по чл.79 от ЗЗД може да се иска ако е налице валидно правно отношение и неизпълнение от страна на длъжника. Законът - чл. 79, ал. 1 ЗЗД, изисква точното изпълнение на договора. То предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество. Редом с това изпълнението трябва да е съобразно с правилата на добросъвестността и на морала - чл. 63, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай е налице двустранен договор – и двете страни по договора са уговорили права и задължения – явяват се едновременно и кредитор и длъжник. Страните са уговорили отговорности при виновно неизпълнение на задължение на всяка от тях. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.79 от ЗЗД – правилно и точно изпълнение от страна на кредитора - ЕТ “Аполон – импекс” и неточно изпълнение от страна на БТ - Кърджали. На първо място следва да се изтъкне, че не е налице валидна правна връзка между страните. Договорното правоотношение е било разавалено от БТ – Кърджали с едностранно известие до ЕТ „Аполон – импекс” на основание раздел IV т.11 от договора, а именно виновно неизпълнение на задълженията от страна на ищеца по делото. Писмото, с което е развален договора е получено от въззивника на 06.02.2002г. Макар същият в писмо адресирано до БТ да твърди, че не счита договора за прекратен, със самото получаване на писмото с обратна разписка и изтичане на срока по т.11 от договора, договорното правоотношение е било развалено. Не може да се сподели твърдението на процесуалния представител на ищеца / въззивника/, че при разваляне първо следва да се даде срок за изправяне на нередовностите и едва след това можело да се развали договора, тъй като разпоредбата на чл.87 от ЗЗД била императивна. Следва да се посочи, че посочената разпоредба няма императивен характер, а е диспозитивна норма и уговореното от страните в раздел IV т.11 от договора има предимство пред нея. От друга страна, макар и не посочено изрично в писмото, с което договорът е развален, самото позоваване на т.11 раздел 4 от договора посочва основанието за разваляне - виновно неизпълнение на ищеца като страна по договора. В представените трудови договори не е посочено място на работа, което е императивно изискване съгласно чл.66 от КТ / действал към момента на сключване на договора/. Разпоредбата на ал.3 от същия текст презумира, че при непосочване на място на работа, за такова се счита седалището на предприятието, „доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работа”, още повече, че длъжностите „барман”, „продавач – консултант”, „шивачка”, „снабдител”, „счетоводител”, „технически – секретар” не биха могли да се съвместяват на едно място. С оглед на това и заложената в програмата „ГФЗ” и договора възможност за контрол за изпълнение на договора от страна на БТ – Кърджали, последните са изискали от работодателя посочване на място на работа на наетите лица. Изпратеният от въззивника график на работното време и обектите на ЕТ „Аполон – импекс” не е изправило нередовността, тъй като са посочени обекти, които не се стопанисват от работодателя. Правилно в отговор на запитване на последния Директорът на ОИТ – Кърджали тълкува понятието „ работодател”, като посочва, че „Вие се явявате работодател на наетите от Вас работници и служители за работа във Вашата фирма”. Въпреки недостатъците по трудовите договори, БТ – Кърджали са помолили ищеца да предостави адрес на месторабота на наетите по договора лица. В отговор на писмото, работодателят е изпратил точен ардес на месторабота, в който обаче има разминаване на посочените места на работа относно Галина Карпузова, Станка Гочева, Изабела Арабаджиева, Албена Тренева и др. с предоставения преди това график на работното време и обектите на ЕТ „Аполон – импекс”. При направена проверка от ОИТ – Кърджали също се установило, че посочените по – горе лица не работят в офиса или търговски обекти на ЕТ в нарушение на сключения договор. В последния изрично е посочено, че ЕТ „ Аполон – импекс” е в качеството на „работодател” спрямо наетите лица. Договори с посочено място на работа са изпратени едва на 05.03.2002г. От друга страна на БТ – Кърджали не е предоставен договора за търговско представителство между ЕТ „Аполон – импекс” и ЕТ „Касабланка” за уточняване на търговските взаимоотношения между тях. Същият е изпратен на ОИТ – Кърджали и то след разваляне на договора от страна на БТ - Кърджали. Аргументиран от горното настоящият състав намира, че е налице виновно поведение от страна на ЕТ „Аполон – импекс”, което е основание за прекратяване на договора, изразяващо се в непосочване място на работа в трудовите договори, нарушение на чл.63 от ЗЗД и факта, че лицето не се явява „работодател” спрямо някои от наетите лица. Неоснователни са доводите на ищеца и процесуалния му представител, че те са изправна страна по договора, а БТ – Кърджали – не. Действително БТ – Кърджали е следвало да преведе по сметка на ищеца 30 % от уговорената по договора сума съгласно раздел II т.2.2 от договора, но както се посочва в същата разпоредба – „при условие, че не са установени нарушения”. Както бе изложено по – горе БТ – Кърджали е констатирало нарушения на договора, поради което не е била преведена сумата. В настоящия случай ЕТ “Аполон – импекс” не е изпълнил правилно и точно своите задължения. По отношение на някои от наетите работници той не се явява “работодател” както е посочено в договора. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.66 ал.3 от КТ, в която е презумирано, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор, т.е. работодателя. Последното може да се изведе и от самата програма за „ГФЗ”, в която се посочва, че същата е за „ насърчаване на работодателите да наемат безработни лица”, „насърчаване на работодателите, разкриващи нови работни места”, а в раздел VII т.10 са посочени „работодатели/фирми – партньори на програмата”, които сключват договори с бюро по труда и насочени от бюрото лица, т.е. програмата в голяма степен е насочена и към работодателите, а не само към безработните. При тези разсъждения не може да се приеме, че ЕТ „Аполон – импекс” се явява работодател на всички наети по договора лица. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл.79 от ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на БТ – Кърджали. Като акцесорен следва да бъде отхвърлен и иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД. Относно производството по оспорване истиността на Протокол № 2 и 3 от 31.01.2002г. На първо място процесуалния представител на ищеца не е посочил какво точно оспорва – автентичността на документа или неговото съдържание. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е посочил, че протоколите не са подписани, т.е. би следвало да се приеме, че се атакува тяхната автентичност. От свидетелските показания се установява, че подписите на документите са поставени от лицата посочени в тях. С оглед на това не може да се приеме за доказано оспорването истиността на документите. Правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на Бюро по труда – Кърджали като недопустимо. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗНЗ „Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище в София.” Бюро по труда е регионален орган по заетостта, който няма самостоятелна правосубектност. Такава му е определена по изключение за сключване на договори по програмата „ГФЗ”, но същото не притежава самостоятелна бюджетна сметка. При това положение правилно гражданското производство е било прекратено по отношение на Бюро по труда – Кърджали. Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛАРешение № 531 от 30.09.2005г. по гр.дело № 432/2003г. на Районен съд - гр.Кърджали. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: Членове : 1.
2. |