О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2020 г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2630/2020г., по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на В.С.В. ***, депозирана чрез адв.Д., срещу заповед №
14-03-3176/05.12.2013 г. на Началника на СГКК- Варна. В жалбата се релевират
доводи за нищожност на оспорената заповед, тъй като поземлен имот с идентификатор №
10135.2526.2357 е с площ от 210 кв.м. и образуването му е в противоречие с
нормативните изисквания на чл.19 ЗУТ.
Ответната
страна с приложено към преписката становище прави възражение за недопустимост
на жалба. Позовава се на определение по адм.дело №2693/2015г. на
Административен съд-Варна, оставено в сила с определение по адм.дело № 12477/2015г. на Върховен административен
съд. Сочи, че липсват нови факти и обстоятелства, които да
обосновават правен интерес от обжалване
на заповедта, тъй като жалбоподателят не е бил заинтересована страна, както към
датата на издаване на оспорения административен акт, така и към настоящия
момент, като спорът за собственост е
разрешен с влязло в сила решение по чл.108 ЗС.
От приложените
към административната преписка доказателства се установява, че със заповед № 14-03-3176/05.12.2013
г. на Началника на СГКК- Варна е одобрено изменение на КККР на гр. Варна за
поземлени имоти с идентификатор № 10135.2526.2357 и идентификатор
№10135.2526.300.
С определение
по адм.дело №2693/2015г. Административен съд-Варна е оставил без разглеждане
жалбата на настоящия жалбоподател В.С.В.
и Р.В.В., срещу заповед № 14-03-3176/05.12.2013 г. на началника на СГКК- Варна,
с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна за поземлени имоти с идентификатори
10135.2526.2357 и 10135.2526.300. като е
приел, че липсва правен интерес от оспорване на заповедта от жалбоподателите. С
определение по адм.дело №12477/2015г.
Върховен административен съд е оставил в сила определение от 25.09.2015 г. по
адм.д.№2693/2015 г. на Административен съд-Варна.
С решение
№2017/11.05.2018г. на ВРС по гр.дело №4092/2016г. потвърдено с решение
№604/15.05.2019г. на ВОС по гр.дело №134/2019г. и недопуснато до касационно
обжалване спорът досежно поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.2357 по КККР на гр.Варна е решен със сила на пресъдено
нещо в полза на „Вип Билд”ЕООД.
От скица №15-1159149/14.12.2020г.
и скица №15-1159151/14.12.2020г. е видно, че
по данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти собственик на
поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.2357 на основание решение №7, том Х,
рег.16672, дело №2991 от 22.07.2020г. на СВ-Варна и на поземлен имот с
идентификатор №10135.2526.300 на основание нотариален акт №36, том 28, рег.
11271, дело №5760 от 03.06.2014г. на СВ-Варна е „Вип Билд”ЕООД.
При
тази фактическа установеност, съдът като разгледа представените от страните
доказателства намира, че жалбата е недопустима поради следното:
По арг. от чл. 54 ЗКИР във връзка с §1,т.13 ПЗР
ЗКИР лицата, които имат право да обжалват изменение на КК и КР са собствениците
или носители на вещни права върху имот, засегнат от изменението. От записванията в КР досежно имот с
идентификатор № 10135.2526.2357 се установява, че жалбоподателят не е измежду
вписаните. За собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.2357
е вписано „Вип Билд” ЕООД, въз основа на
легитимиращи го доказателства за собственост. След като, както към момента на издаване на обжалваната заповед, така и към момента на
подаване на настоящата жалба до Административен съд -Варна - 01.12.2020г. В. не
се легитимира и не е записан като собственик или носител на вещно право на имот
предмет на изменението то и за него не е налице правен интерес от обжалването.
Горното не се опровергава и от факта за наведени доводи за нищожност на
оспорения акт. Правният интерес на оспорващия, е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалба, подадена срещу административен акт,
която в случая несъмнено не е налице. Правото на оспорване е дадено в защита на
субективни материални права, свободи и законни интереси, които са засегнати от
издадения административен акт. Затова, лице, което не е засегнато от
административния акт, не разполага с такова право. Липсата на положителната
процесуална предпоставка - правен интерес за оспорване има за последица
оставяне на жалбата без разглеждане, и прекратяване на образуваното въз основа
на нея съдебно производство.
Водим
от горното на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
на В.С.В. ***, депозирана чрез адв.Д., срещу заповед № 14-03-3176/05.12.2013 г.
на Началника на СГКК- Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2630 по описа на Административен съд – Варна за
2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: