№ 361
гр. С., 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниЖивко Зл. П.
заседатели:Диана К. Костова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
и прокурора К. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело
от общ характер № 20222200200326 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура С., редовно призована, се явява прокурор М..
Подсъдимият Е. М. Р., редовно призован, се явява лично и с адв. З. С.
от САК, редовно упълномощена от досъдебното производство.
Гражданският ищец и частен обвинител З. С. Б., редовно призована, не
се явява. За нея се явява повереника й адв. М. Й. от АК - С., редовно
упълномощен от 23.09.2022г., с пълномощно, представено по делото.
Гражданският ищец и частен обвинител С. Ц. Д., редовно призован, не
се явява. За него се явява повереника му адв.Г. Х. от АК - С., редовно
упълномощена от по-рано.
Гражданският ищец и частен обвинител Ц. С. Д., редовно призован, не
се явява. За него се явява повереника му адв.Г. Х. от АК - С., редовно
упълномощена от по-рано.
Свидетелката В. Т. Д., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят З. В. З., редовно уведомен, не се явява.
Свидетелят П. П. К., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят А. М. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Л. П. С., редовно уведомен, се явява лично.
1
Свидетелят Н. Х. Щ., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Т. В. В., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката Д. Д. Х., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят П. Г. И., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката С. С. Н., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят К. Г. Г., редовно призован, не се явява.
Свидетелят д-р К. Г. е депозирал писмена молба, че поради сериозни
здравословни причини не може да се яви в днешно с.з., като моли да бъде
разпитан евентуално към края на м.януари 2023г.
В съдебната зала присъства Б. Х.а Р.-Р.а, съпруга на подсъдимия Е. Р..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ.Й.: Да се даде ход на делото.
АДВ.С.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
ПОДС.Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
Е. М. Р. - роден на *** год. в гр.К., с настоящ адрес: гр.С., ул.„***” №
***, българин, български гражданин, с висше образование, работи като лекар
хирург в хирургично отделение при МБАЛ „Д-р И.С.“ – С. и в ДКЦ 2, женен,
неосъждан, ЕГН **********.
ПОДС.Р.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7
дни от датата на днешното съдебно заседание.
САМОЛИЧНОСТ на явилите се свидетели:
В. Т. Д. - 38 год., българка, българска гражданка, омъжена, работи,
неосъждана, без родство с подсъдимия, съпруга на граждански ищец и частен
обвинител Ц. С. Д., снаха на гражданските ищци и частни обвинители С. Ц. Д.
и З. С. Б.;
2
В момента се явява д-р З. В. З..
Самоличност - 69 год., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, работи, без родство със страните по делото;
Д-р П. П. К. - 90 год., българин, български гражданин, вдовец,
неосъждан, работи, без родство със страните по делото;
Д-р А. М. А. - 30 год., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, работи, без родство със страните по делото;
Д-р Л. П. С. - 62 год., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, работи, без родство със страните по делото по делото;
Д-р Н. Х. Щ. - 31 год., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, работи, без родство със страните по делото;
Д-р Т. В. В. - 31 год., българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, работи, без родство със страните по делото;
Д-р Д. Д. Х. – 56 год., българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, работи, без родство със страните по делото;
Д-р П. Г. И. - 30 год., българин, български гражданин, женен, работи,
неосъждан, без родство със страните по делото;
Д-р С. С. Н. - 62 год., българка, българска гражданка, разведена, работи,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Съдът РАЗЯСНИ на свидетелите правата и задълженията им по
чл.чл.120–122 от НПК, както и наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от
НК, която се предвижда за лъжесвидетелстване пред съд.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която носят по чл.290,
ал.1 от НК, свидетелите ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата.
Съдът РАЗЯСНИ на страните процесуалните им права по чл. 274 и чл.
275 от НПК, а именно правото на отвод на членове на съдебния състав,
прокурора, защитниците, съдебния секретар, вещите лица и преводача,
правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели, както и правото им
да правят искания по доказателствата и по реда съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. На този етап нямам искания
за събиране на нови доказателства.
3
АДВ.Х.: Нямам искания за отводи и доказателства.
АДВ.Й.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
АДВ.С.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ПОДС.Р.: Нямам искания за отводи. Поддържам становището от
адвоката ми.
С оглед становищата на страните съдът намира, че са налице
основанията за даване ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл.276, ал.1 от НПК ДОКЛАДВА основанията за
образуване на съдебното производство.
На основание чл.276, ал.2 от НПК ПРЕДОСТАВЯ възможност на
прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
Прокурорът ИЗЛОЖИ обстоятелства във връзка с обвинението.
АДВ.Х.: Поддържам така повдигнатото от прокурора обвинение.
Поддържам изцяло предявените граждански искове.
АДВ.Й.: Поддържам по така повдигнатото от прокурора обвинение.
Поддържам изцяло предявените граждански искове.
На основание чл.276, ал.3 от НПК подсъдимия беше ЗАПИТАН дали
разбира в какво е обвинен.
ПОДС.Р.: Получих препис от обвинителния акт преди повече от седем
дни. Запознат съм с неговото съдържание. Разбирам в какво ме обвинява ОП -
С.. Разяснени бяха правата ми. Желая да дам обяснения, но ще се възползвам
от това си право в края на съдебното следствие.
Съдът предлага да промени реда за разпит на свидетелите, посочен в
приложението към обвинителния акт и първо да бъде разпитан д-р П. К..
СТРАНИТЕ: Не възразяваме да бъде разпитан първо свидетелят П. К..
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОМЕНЯ реда за разпит на свидетелите, като пристъпва към разпит
на свид. д-р П. К..
4
Свидетелят П. П. К., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Не познавам лично д-р Р.. Сега го виждам за първи
път. В момента работя в МБАЛ „Х.Д.”, като хирург в хирургичен кабинет. От
пенсионирането ми във Военна болница работя там, това е от 1993г. През
1994г. се образува МБАЛ „Х.Д.” и бях поканен от д-р П. да работя там. Знам
за случая с коя болна съм извикан. Преглеждал съм я, но името й не съм
запомнил. То е записано в медицинските документи, на амбулаторния лист и
на сведенията, които ми искаха двамата следователи, когато ме разпитваха.
Помня, г-н Съдия, че бях извикан от дежурния лекар в кабинета д-р А. да
прегледам спешно болна, сравнително млада, здрава, яка жена, която стенеше
от болки и се виеше в леглото. От нея и от близките й разбрах, че се оплаква
от силни, непоносими болки в корема. Прегледах я. Това, което установих
беше един корем, видимо спокоен, на нивото на гръдния кош, участва в
дихателните движения коремната стена. При опипване на корема имаше
болки в целия корем, като най-силни бяха в горния етаж над пъпа. Но
мускулна защита нямаше т.е. тя позволяваше и аз можех спокойно да опипам
и органи, които са разположени по-дълбоко. Перисталтика имаше запазена.
Чернодробното притъпление също запазено, което говори, че в свободната
коремна кухина няма свободен газ. И като начало хем диагностично, хем
лечебно, назначих вливка на една банка физиологичен разтвор с 40 мг
омепразол. Споделих с дежурния лекар д-р А., че това ще бъде един тест, ако
болките се повлияят ще имаме възможност да я лекуваме при нас
неоперативно, затова защото в момента нашата операционна не
функционираше. В болницата по това време нямаше операционна сестра, а
водещият хирург отсъстваше, така че само моя скромност представяше
хирургическото отделение. Качих се в отделението да си видя другите болни
и след около половин час слязох да видя какво става с болната. Нея вече я
нямаше. Разбрах от д-р А., че той, изхождайки от това, което си споделихме,
че евентуално в развитието, в динамиката на болестта, ако възникнат
показания за спешна операция ние в момента възможност нямаме да
реагираме. Сам хирургът не е воин. Д-р А., изхождайки от тази наша обща
констатация и договореност, за да не се губи време я изпраща в областната
болница „И.С.“. След това вече индиректно не съм свидетел на това какво се е
случило по-нататък. Разбрах от следователите, които ме разпитваха, че там в
5
другата болница са направили параклинични изследвания. Действително
свободен газ в коремната кухина нямало. Перисталтиката запазена, в
смисъл, че няма хидроаерични сенки, няма застой на чревно съдържимо. За
другото не мога нищо да кажа. Разбрах финала какъв е бил на следващия ден,
тъжен финал. Това е, г-н Съдия. Не мога с друго да помогна на съда. Готов
съм да отговарям на въпроси.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Убеден ли сте, че препаратът, който сте
назначили е омепразол или може да е бил друг, който не си спомняте?
ОТГОВОР на свид. д-р К.: Казах, че назначих физиологичен разтвор с
омепразол. Препаратът не е сменен, може обаче да има друго име.
Оригиналният, първия път когато въведоха препарата омепразол сега
започнаха да го произвеждат под десетки други имена, но е едно и също
лекарство. Може да е квамател. Деганът е вече друго лекарство. Не допускам
да е той. Това е препарат при повръщане.
ВЪПРОС на адв.С.: Познавахте ли пациентката от преди?
ОТГОВОР на свид. Д-р К.: Не. Пациентката видях за първи път тогава.
Направи ми впечатление на физикално здрава, яка жена, добре сложена,
силна. Освен д-р А. друг лекар нямаше. Познавам д-р А., но той не беше там.
ВЪПРОС на адв.С.: Защо не направихте рентген на пациентката?
ОТГОВОР на свид. Д-р К.: Не само рентген и другите параклинични
изследвания не ги направих, затова защото на мен ми беше ясно, че щеше
бъде в неин ущърб да я задържим при нас и изследваме. По-възможно най-
бързия начин трябваше да отиде в болница „И.С., защото лекарите там ще
вярват на своите си изследвания, не на моите. И както после разбрах много
експедитивно са направени изследванията там. Наистина не е установен
свободен газ и не са установени хидроаерични сенки.
ВЪПРОС на адв.С.: Ако имахте възможност при Вас
пневмогастроскопия щяхте ли да й направите в това състояние?
ОТГОВОР на свид. Д-р К.: В това състояние щях да направя, но ние
това изследване не го правим, то не се прави при нас. Ректално туширане щях
да й направя, но тя нямаше никакви подозрения за това, защото имаше
нормална чревна перисталтика. Но това можех да го направя.
ВЪПРОС на адв.С.: Но то щеше ли да покаже нещо в това й състояние?
6
ОТГОВОР на свид. Д-р К.: Не. Мисля, че нямаше да покаже. Това
ректално туширане не беше от първа необходимост, но в интерес на истината
за пълнотата на изследването трябваше да се направи.
ВЪПРОС на СЪДА: Установихте ли данни за остър хирургичен корем
/ОХК/ при тази пациентка?
ОТГОВОР на свид. Д-р К.: ОХК се очертаваше, но огнището за този
ОХК не беше известен още какво е. Дали е перфорация, дупка на сТ.шната
стена и на дуоденума или и е възпалителен процес с образуване на абсцес и
некрози на панкреаса, жлъчен мехур, не беше известно. Целта беше, г-н
Съдия, минимум да задължим болната при нас. Не беше в неин интерес. При
тях т.е. в другата болница много по-бързо и експедитивно се правят
изследвания. Не знам каква е степента категория болницата, в която работя и
не знам по какви пътеки сме оторизирани да извършваме дейности.
Операции на сТ.ха можем да извършваме само по спешни показания, ако има
дупка да я зашием. Но иначе не ни е позволено да правим операции. В случая
спешност веднага нямаше. Но обясних на близките, които я придружаваха, че
в следващите часове такава спешност е много вероятно да се очертае. Дори
да бъде непълна диагнозата ще трябва да се оперира. Операция при нас
въобще не може да бъде направена в момента, тъй като има само една
операционна зала с инструментариум, обаче вътре няма операционна сестра и
няма още един хирург. Аз нямам право сам да вляза в операция.
ВЪПРОС на адв.С.: В консултацията, която направихте констатирахте
ли остър корем в този момент или не?
ОТГОВОР на свид. Д-р К.: В този момент нямаше още остър корем, но
д-р А. какво е написал не мога да кажа. Предполагам, че е написал това, което
говорихме. Аз не съм казвал, че има остър корем. Лист е направил само д-р
А.. Моето мнение е записано в неговия текст.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Вие преди малко казахте, че се е очертавало
наличието на ОХК. Какво означава това? Какво видяхте, какво установихте?
ОТГОВОР на свид. Д-р К.: Това означава, че ние нямаме подозрение за
огнището на това заболяване, дали е дупка на сТ.ха или нещо друго. Нямаше
белези на ОХК. Можеше да настъпи ОХК. Силните непоносими болки и
неповлияли се от инхибитора на солна киселина говореше, че най-вероятно
ще се очертае ОХК. Може да настъпи, но може и да не настъпи.
7
Категоричност не съм изявявал и не съм казал, че задължително ще бъде
оперирана. Възможно е, както да бъде оперирана, така и лекарят, който я
приема да вземе друго решение.
АДВ.С.: Имам искане за предявяване на медицинско направление от
03.08.2019г., находящо се в том 1 от ДП, стр.21, и свидетелят да каже той ли
го е изготвил, той ли е написал ръкописния текст, и той ли го е подписал?
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.К. медицинско направление от 03.08.2019г.,
находящо се в том 1 от ДП, стр.21.
СВИД. К.: Това прилича на моя текст, но аз не съм диктувал такова
нещо. Прилича на моя почерк, но не съм го писал аз. Не мога да си спомня, не.
Не съм я изпращал за такива работи. Мисля, че не съм го писал, защото ние
такива формуляри при нас нямаме. Не знам къде е писано това нещо.
ПРОКУРОРЪТ: Имам едно единствено искане в една част, която
считам, че е важна по отношение на разпита на д-р К., касателно пуснатата
банка с физиологичен разтвор и какъв е бил медикамента, който е добавен. В
протокола за разпит от 16.01.2020г. е посочено, че приложения, добавения
към физиологичния разтвор препарат е деган, ампула деган, препарат против
повръщане. Свидетелят днес посочи, че деган е друга категория препарат и
няма спомен да е прилаган такъв препарат. С оглед изясняване на това
обстоятелство, което считам, че в следващ момент ще има съществено
значение, моля на основание чл. 281 ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 т.2 предл.2 НПК,
единствено и само в тази част да бъдат прочетени показанията на свидетеля.
В останалата част в общи линии нещата не търпят разминаване.
АДВ. Х.: Давам съгласие.
АДВ.Й.: Давам съгласие.
АДВ.С.: Даваме съгласие.
ПОДС.Р.: Давам съгласие.
Съдът намира искането на прокурора за прочитане на част от
показанията на свид. К. за основателно. Действително е налице известно
противоречие в показанията на свидетеля, депозирани на ДП и тези дадени в
днешното с.з. по отношение на твърдяното обстоятелство. Налице е и
съгласие от всички страни.
Предвид изложеното и на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК,
8
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид. д-р П. К., дадени на ДП, находящи се в
том 5, лист 16-17 от ДП, в частта относно добавения към физиологичния
разтвор препарат.
/Прочетоха се./
СВИД.К.: Не съм го казвал това. Поддържам това, което казах днес.
Назначил съм само омепразол. Квамател е подобно на омепразол. Разликата
между двете е в механизма на действие. Аз предписах омепразол. Деган не
съм назначавал. Той е от трета група лекарства, която също има отношение и
той е под много имена. Сега говорим за деган, по-рано се говореше за други
имена, но е същото. Болната не ми се е оплакала от гадене и повръщане.
Самия факт, че не ми се е оплакала ми говореше против наличие на дупка в
сТ.ха. Изброените лекарства не замъгляват картината на остър корем. Те не са
противоболкови лекарства и няма да затруднят работата на следващите
лекари, които я преглеждат.
ПРОКУРОРЪТ: В хода на отговора и уточненията на свидетеля считам,
че възникнаха нови разминавания и противоречия между дадените в ДП и
пред настоящия състав на съда показания. И в този смисъл на основание
чл.281 ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1 т.2 от НПК, хипотеза на процесуалния закон
независимо или с даденото съгласие на останалите страни моля да бъдат
прочетени в цялост, дадените показания пред орган на ДП.
АДВ.Й.: Не възразявам. Да се прочетат показанията.
АДВ.Х.: Не възразявам. Да се прочетат показанията.
АДВ.С.: Не даваме съгласие.
ПОДС.Р.: Не давам съгласие.
Съдът констатира, че действително са налице и други противоречия в
показанията на свидетеля, депозирани пред ДП и тези в с.з., с оглед на което
искането на държавното и частното обвинение за прочитане показанията на
свидетеля, депозирани от него на ДП, е основателно. В този случай не е
необходимо съгласие на всички страни. Поради това и на основание чл.281
ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
9
ПРОЧИТА показанията на свидетеля д-р П. К., дадени на ДП,
находящи се в том 5, лист 16-17 от ДП, в цялост.
/Прочетоха се./
СВИД.К.: С изключение на казаното за повръщанията, което тя на мен
не ми каза и на лекарството против повръщане, което не съм го назначавал,
другото е написано абсолютно точно.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свидетелката В. Т. Д., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Снаха съм на М. Д., съпруга съм на нейния син Ц..
В деня, когато й стана лошо на свекърва ми тя беше на рожден ден с дъщеря
си и моето детенце, и другите й внуци. Аз не съм присъствала в момента,
когато на свекърва ми й е станало лошо. Аз отидох вечерта вече в спешното.
Закарали са я в болницата на д-р П. в С.. Казаха ми, че има болки в корема.
Рязко я е заболял корема. Закарали са я с кола. След това са я прегледали в
спешното в болницата на д-р П.. Дали са й за всеки случай направление за
приемане в Окръжна болница. След това ми се обадиха на мен да й приготвим
багаж. Дойдоха в село да й приготвим неща от първа необходимост, нощница.
Когато отидохме в спешното в болницата аз влязох вътре при нея. Бяха
й пуснали системи. Беше долу в спешното. Казаха, че са правили рентген на
сТ.ха. Нямало е кой да разчете снимките. Пратили са ги на някой по вайбър
или скайп да ги разчете. Оттам се върнали, че нямало нищо. Стояхме до нея,
каза ни, че не се чувства добре. Аз бях със З., дъщеря й. Отидохме да вземем
вода и като се връщахме я видяхме на средата на кориД. да се подпира на
стената. Попитахме я какво става. Тя каза, че я пращали да си тръгва. Излезе
лекарят от спешното и каза да спазва диета, сутринта да й примеря захарта,
тъй като била висока, препоръча да яде супа, препечени филийки и в
понеделник да отидем при личния лекар за преглед. С лекар мъж говорих в
спешното. Даде ни всички изследвания. Аз се прибрах в нас.
В 7 ч. на другата сутрин ми звънна зълва ми, каза че са извикали пак
линейка и ако мога да отида в центъра на селото да ги посрещна, да упътя
10
линейката. Като отидохме с линейката свекърва ми беше припаднала.
Отидохме в спешното, те отстъпваха смени, застъпваха смени. Казаха, че пак
ще й правят снимка, пак ще й вземат кръв. Вкараха я в шокова зала. Влезе
рентгеноложката и след 10 минути излезе и каза, че е починала.
Ние живеехме в отделни домакинства. Тя живееше с дъщеря си, зет си,
внуците, съпруга й, но той тогава беше в чужбина. Съпруга й и сина й тогава
бях извън страната. Свекърва ми е имала оплаквания, но не сериозни.
Оплакваше се, че й става лошо през деня, нещо с вестибуларния апарат, но не
е било нещо фрапантно. Има проблем със сТ.ха, но не постоянно, не се е
оплаквала от силни болки. Случи се това изведнъж.
Когато я пуснаха от болницата вечерта тя не беше в добро състояние,
подпираше се по стените, придържахме я. Казваше, че й е лошо. Беше
превита. Оплакваше се, че й е лошо. Качихме я в колата. Мислехме, че е
криза. Мислехме, че е превита жлъчка, защото беше казвала преди за
проблеми със жлъчката. Ако знаехме, че е по-сериозно имахме време да
отидем и другаде, да потърсим друго здравно заведение.
Не съм присъствала на разговор на някой от лекарите, който да е
предлагал тя да остане в болница. В мое присъствие от спешното никой не е
предлагал тя да остане в болницата.
Свекърва ми е пътувала в чужбина. В Испания е ходила. Във Франция е
пътувала, но не всяка година. Моят съпруга и баща му работят там. Знам, че
пиеше някакви лекарства за киселини, профилактично, не постоянно.
Получаваше киселини. За здравословното си състояние ми е казвала да й е
лошо, когато съм ходила до тях, но не че нещо. Искаше съпруга й като се
прибере да отидат във Варна в болницата, там да й направят обстоен преглед,
да има някой с нея. Роднините ни другите са там.
Разпитвана съм на досъдебното производство. Спомням си горе-долу
какво са ме питали, но са минали вече три години. Някои неща вече не си ги
спомням с подробности.
ПРОКУРОРЪТ: Г-н Председател, ще помоля на основание чл.281 ал.4,
вр. ал.3, вр. ал.1 т.2 НПК да се прочетат показанията на свидетелката, тъй
като независимо от изявлението на същата и нейния разпит, съпоставяйки и с
разпита на ДП, очевидно е налице непълнота в тези дадени в днешното с.з.,
което предполагам е свързано с изминалия период от време.
11
СТРАНИТЕ: Ще вземем отношение по това искане след като си зададем
въпросите към свидетелката.
ВЪПРОС на адв. Х.: Казахте, че свекърва Ви се е превивала, какво
значи превиваше се, превита? Превита от болка, превита от повръщане?
Повръща ли е преди това, знаете ли?
ОТГОВОР на свид. Д.: Знам, че е повръщала преди това. Сутринта
преди да почине, като отидох, около нея всичко беше в бяла, безцветна
течност. Когато е тръгнала от рождения ден знам за силна болка и се е
превивала. Закарали са я в болница. Имало е и повръщане, но аз както вече
казах отидох по-късно. След като отидох нямаше повръщане. Превиването й
беше вследствие на болка. Вървяха медикаментите и след като й ги спряха
пак се превиваше от болка. Каза, че от медикаментите леко се е почувствала
по-добре. Не сме настоявали да бъде под постоянно лекарско наблюдение,
защото когато дойде лекарят и ни обясняваше да спазва диети ние си
помислихме, че е нещо кризисно, моментно и че ще отшуми. Преди това
зълва ми каза, ако е необходимо нещо да се направи, че няма проблем нещо
да се заплати, но никой нищо не ни каза.
В много добри отношения бяхме със свекърва ми. Близки бяхме,
постоянно се виждахме. Винаги свекърва ми беше с дъщеря си, постоянно
бяха заедно, бяха неразделни, бяха си много близки. На мен също помагаше.
След като почина свекърва ми, дъщеря й започна да изпада в депресивни
състояние. Беше в болницата, в психиатрията. След това я приеха в Раднево.
Свекърът ми беше съкрушен. Сега те се изнесоха от селото. З. преди не е
имала такива оплаквания, аз съм в семейството от 18 г. Проявиха се тези
проблеми с нея след смъртта на майка й. В началото не отдавахме особено
внимание на това, че тя всеки ден ходеше на гробищата и стоеше там по цял
ден, носеше закуски, такива неща. И аз съм ходила на гробищата, и с децата,
но го отдавах на мъката. Изведнъж нещо й стана. Започнаха да ни се обаждат
от селото, че постоянно ходи там, ходи и през нощта. Беше ровила гроба й.
Майката на едно момче я беше сварила да рови гроба на свекърва ми.
Дойдоха, ние чакахме да я настанят вече в болницата в С. и тогава явно
жената е сигнализирала и дойдоха и я прибраха за един месец в отделението
по психиатрия. Сега са във Варна. Не искат да се връщат в къщата, в която са
живели заедно. Всяко нещо им напомня за майка им, за съпругата. И аз не
12
ходя там. Във Варна заминаха свекъра ми и дъщеря им. Съпругът ми е в
чужбина. Семейството ни има фирма. М. беше управител. След смъртта й
всички се разпиляха. Мъжът й остана тук, не пътува повече. Моят съпруг
пътува, но вече не е същото. Дъщеря й сега започна работа във Варна. Работи
там като готвачка, гледа си децата. Съпругът й го няма. Моят свекър е
пенсионер. Фирмата носи нормални доходи, но не е вече както преди.
Вечерта, когато бяхме в болницата в спешното разбрах, че е приета за
болки в корема, системата си въвреше. Аз като отидох го видях, на мен никой
не ми е съобщавал. Вътре при нея имаше една сестра или санитарка. Повечето
бяха отвън. Аз и зълва ми бяхме при нея в стаята. Видях системата. Хирургът,
който я е преглеждал, мен ме нямаше там, е казал, че нищо й няма. Аз като
влязох при нея тя ми каза, че много лошо я посрещнали и че сега ли намерила
да се разболее, събота срещу неделя, лятото. Това го е казал хирургът, който е
бил на смяна. Това го знам от зълва ми и от свекърва ми. Когато я изписваха
от спешното излезе лекарят от смяната, даде ни изследванията, каза ни да се
спазва диета, мерене на захар, кръвно налягане и понеделник да потърсим
личен лекар. Беше ниско момче, тогава беше с брада. Не го разпознавам.
Трябва да мога да го разпозная. Едното момче ми прилича на този лекар от
спешното, но беше по-едър с брада. Но това не е хирурга, който я е прегледал,
аз хирурга въобще не го видях. Видях доктора, който беше на смяна в
спешното.
Не знам за хронични заболявания на свекърва ми. Казвала е, че има
превита жлъчка. Във въпросния ден свекърва ми беше със зълва ми и с
другите деца, с личния автомобил. Тя шофираше. Каза, че през деня не се е
чувствала добре. Тя дойде да вземе и моето дете и аз като я видях не
изглеждаше като страдаща. Не знам какво е консумирала като храна. Не бях
там, сок и пици не знам дали е яла. Не са коментирали да е яла торта. Мисля,
че в болницата отидох към 22:00 часа, 22 и нещо. Първо гледах децата.
Съпругът на З. дойде и ги остави и след това се сменихме. Той я докара. Аз
оставих децата при него. Взехме багажа и тръгнахме. От болницата си
тръгнах след 01:00ч., 01:30ч., може и по-късно.
Не чух за разчитане на рентгенова снимка, а разбрах, че е пратена по
скайп или вайбър, и че нямало нищо. Нищо не знам, дали наистина е пратена.
Не бях там когато е правен рентгена.
13
На следващия ден сутринта извикаха линейка. Аз изчаках линейката. В
линейката беше шофьора и мисля, че имаше един лекар. Мисля, че
реанимационна сестра нямаше. Зълва ми се качи и каза, че през цялото време
я е придържала да не падне от носилката. След това видях реанимационната
сестра в спешното като излезе от една врата и влезе в шокова зала. Като
отидохме сутринта в спешното първо я вкараха в шокова зала. Чуваше се, че
трябва да се вземе кръв, трябва да се прави снимка. Ние им обяснихме, че
имаме правени снимки, има взета кръв. Отидохме да вземем вода, а те казаха:
„абе, каква вода, тя жената ще я оперират“. Изведнъж излезе едно момче,
високо, и каза: „майка ви умря“. Сутринта със зълва ми тръгнаха към
рентгена, тъй като нямаше кой да бута количката извикаха зълва ми. Зълва ми
почна да бута количката по коридорите. Започна свекърва ми да избелва очи
или не знам как да го опиша. Вкараха я в шокова зала, затвориха вратата и
след малко видях реанимационната сестра като влезе вътре.
Видях свекърва ми да повръща като отваряха вратата на шокова зала.
Не повръщане, ами пак като повръщане, не знам как да го кажа, направи ми
впечатление, че лежи по гръб и от устата й излизаше нещо като пяна, течност.
Аз бях по-надалеч. Пак виждах превиване. Не са я обърнали настрани, беше
по гръб. Ние стояхме пред вратите и виждах как е по гръб и пак прави
някакви измъчени движения. Те веднага затвориха вратата. Видях от устата й
нещо като някаква безцветна течност, както беше сутринта, когато беше
припаднала. Мислехме си, че е от системите. Такава течност повръщаше.
Докато бяхме там на място не ни казаха от какво е починала свекърва
ми, искаха да ни дадат диазепам. Казаха ни „свекърва ви умря“. Влязохме в
една стая срещу шокова зала. Дойде някаква сестра или санитарка носеше
златата на свекърва ми и каза да ги вземем. Зълва ми стоеше и не можехме да
вземе решение. Каза, че й е лошо. Предложиха й диазепам. Аз не взех, тъй
като съм шофьор. Не знаехме оттук нататък какво се случва. Попитаха ни
дали искаме аутопсия. Казаха ни да слезем в подземието при д-р Ч.. Ходихме,
чакахме, чукахме по врати, никой не излезе. На следващия ден отидохме. Не
са ни споменавали аспирация на храна.
Мисля, че свекърва ми нямаше абокати, но те я завиха с едно одеяло.
Казаха, че трябва да стои 2 часа. Ние излязохме от спешното. Търсихме д-р
Ч.. После се върнахме и вече я нямаше в шокова зала.
14
Както казах вече, сутринта като дойде линейката зълва ми се качи при
нея и я придържаше, а лекарят беше отпред в линейката. Не беше при нея
отзад. Аз карах след линейката. Не бях в линейката, но видях, че при нея
отзад няма медицинско лице в линейката. Не видях да се предават някакви
документи от линейката в спешното, ние бяхме отпред.
Аз бях в къщи в Тополчане, когато зълва ми ми се обади вечерта още
преди първото посещение в спешното. Зълва ми ми каза да вземем багаж. Тя
дойде и мъжът й дойде да вземе децата. Двете с нея отидохме до тях и тя
събра нощници, такива работи, и каза, че имало дадено направление от
болницата на д-р П. за приемане в Окръжна болница. Зълва ми остана с
убеждение, че ще я оставят в болница. Взехме нощница, чаша, чехли,
чаршафи.
Не знам зълва ми в детството си да е боледувала психично.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането за прочитане показанията на
свидетелката. Самият ход на разпита и спомените на свидетелката
действително съдържат значителна част от това, което е пресъздадено, но все
пак начина на тяхното представяне, минало е време, поради това моля да се
прочетат целите показания.
АДВ.Й.: Не възразяваме. Да се прочетат показанията на свидетелката.
АДВ.Х.: Не възразяваме. Да се прочетат показанията й.
АДВ.С.: Не давам съгласие за прочитане показанията в цялост. Именно
за това е съдебната фаза, за да може всички страни да участват в разпита на
свидетеля и тези показанията, дадени без присъствие на обвиняемото лице и
на пострадалите, да не могат да бъдат решаващи. Още повече, че в тези
разпити не се съдържат зададените въпроси и не е ясно дали въпросите са
отговаряли на начина на задаване по реда на НПК. Смятам, че в НПК е
предвидено прочитане показанията на свидетел само когато има
противоречие или липса на спомен. Възпроизвеждането в цялост на нещо
казано, когато правото на защита не е било осъществявано, аз считам за
недопустимо, когато свидетелят пред съда е дал показания за тези
обстоятелства. Аз намирам противоречие само в едно отношение и то е във
връзка с това дали на свидетелката са казали от какво е починала свекърва й.
Това е предпоследния пасаж, давам съгласие за прочитане показанията само в
тази част.
15
РЕПЛИКА на ПРОКУРОРА: Независимо от правната оценка на
колегата относно това дали дава или не съгласие, нормата на чл. 281 ал.4 НПК
дава възможността при хипотезата на ал.3, вр. ал.1 т.1 и 2, независимо от
съгласието на която и да е страна да бъдат прочетени показанията.
ПОДС.Р.: Поддържам становището на защитника ми.
АДВ.Й.: Не възразявам. Да се прочетат показанията.
АДВ.Х.: Не възразявам. Да се прочетат показанията.
Съдът намира за основателно искането на държавното и частното
обвинение за прочитане показанията на свидетелката В. Д. депозирани в хода
на досъдебното производство. Действително са налице някои съществени
противоречия в показанията на свидетелката в частност между това, което тя
е заявила в ДП и това, което заяви в днешното с.з. Със сигурност е налице
противоречие относно обстоятелството дали са й съобщили за причината за
смъртта, но са налице и други съществени противоречия, които са по
отношение на различни обстоятелства в хода на целия разпит, което от своя
страна налага да се прочетат в цялост показанията на свидетелката Д.. Следва
да се има предвид и изявлението на самата свидетелка, че с оглед изминалия
период от време тя не си спомня определени подробности. Освен това съдът
се съгласява и с тезата на държавното обвинение, че при констатация на
съществени противоречия не е необходимо съгласието на всички страни.
С оглед на изложеното и на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 и 2 от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката В. Д., дадени на ДП, находящи
се на лист 13 и 14 от том 5 на ДП.
СВИД.Д.: Докторът излезе и каза „майка ви почина“, но аз от шока не
вярвах, че изобщо говори на нас. Във Франция не е ходила на изследвания.
Пиеше хапчета за киселинност, не са някакви антибиотици или по схеми.
Поддържам това, което съм казала на ДП. Не зная свекърва ми да е спазвала
диета. Беше по-едра и казваше, че трябва да пази диета, да не яде сладко, но
нямаше промяна в теглото й. Свекърва ми не е вземала лекарства за кръвно.
Доколкото се сещам в линейката не са й слагали абокати. Казаха ни да вземем
едно одеало и с него да я свалим по стъпалата. Вкараха я в линейката и аз
16
веднага тръгнах след тях.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката Д. от
залата. Свидетелката напусна залата.
СТРАНИТЕ: Молим за кратка почивка.
Съдът ДАВА 10 минути почивка.
Прекъсна заседанието в 11:40 часа.
Заседанието продължава в 11:50 часа.
Явяват се:
За Окръжна прокуратура С. - прокурор М..
Подсъдимият Е. М. Р. - лично и с адв. З. С..
За гражданския ищец и частен обвинител З. С. Б. - повереникът й адв.
М. Й..
За гражданските ищци и частни обвинители С. Ц. Д. и Ц. С. Д. –
повереникът им адв.Г. Х..
В съдебната зала присъства Б. Х.а Р.-Р.а, съпруга на подсъдимия Е. Р..
Съдебното заседание продължава с разпита на свидетелите.
Свидетелят Т. В. В., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в ОАИЛ към МБАЛ „д-р И.С.“. Месец
декември правя 6г. Отчасти си спомням за случая. Спомням си, че на едно от
моите дневни дежурства бях повикан за лице, изпаднало в клинична смърт. В
рамките на минути две се отзовахме на самото място. Аз бях в отделението по
реанимация когато ми се обадиха. Лицето беше в спешното в шокова зала.
На място установихме, че лицето е в клинична смърт. Проведоха се
реанимационни действия. Преминахме към разширени реанимационни
действия, тъй като лицето беше с преустановена сърдечна дейност и с
преустановена дихателна дейност. Това наложи интубация и продължаване на
сърдечен масаж, както и дефибрилация, която вече беше започната от
колегите дежурни в спешно отделение. При самата интубация при
идентифициране на гласни връзки в устна кухина се установи количество
17
парченца храна и жълтеникава течност, която я имаше и в устна кухина при
самата интубация, което ми направи впечатление и затова съм го запомнил -
беше с изтекло сТ.шно съдържимо. Тази течност се аспирира и от
интрахиалната тръба, която беше поставена между гласните връзки.
Аспирира се такава течност и от устна кухина и от трахеята на пациентката.
Вероятно е да е повърнала и да е аспирирала част от тази течност и парчета
храна, тъй като се аспирираха такива материи.
Изходът беше летален, т.е. пациентката почина. Реанимационните
действия продължиха над 15-те минути, регламентирани по нашите
протоколи, с идеята да я спасим, но не успя да се появи сърдена дейност. В
спешно отделение винаги реанимационен екип ходи – сестра медицинска и
лекар. В този случай имаше медицинска сестра, сестра К. беше част от моя
екип към онзи момент и беше уведомен началника на отделението, който в
случая беше и на разположение. Използвахме тези препарати, които се
използват по протокол на европейското дружество по анестезиология. Към
2019г. това, което сме използвали е адреналин и атропин. От моя страна има
извършени две дефибрилации. Имаше предхождащи дефибрилации на по-
ниски ниво, а аз съм правил на по-високото ниво 2 броя на 360 джаула. От
колегите беше започнато на по-ниско ниво, както е по протокол - 2 джаула на
килограм телесно тегло, след това се повишава до 360 максимално.
ВЪПРОС на адв.Х.: Аспирирането на храна възможно ли е да е
следствие на перфорация на сТ.шна стена? Възможно ли е да е естествен ход
преди настъпване на смъртта?
ОТГОВОР на свид.В.: Във връзка с волеви моменти е възможно тъй
наречения блуждаещ елемент да е реагирал с повръщане. Какво е довело до
аспирирането на храна няма как да кажа, тъй като пациентката е в клинична
смърт в момента, в който аз я виждам вече, т.е. настъпило вече повръщане.
Както казах, когато отидох на място пациентката нямаше сърдечна дейност,
т.е. няма пулсация на артерия Каротис, на електрокардиограмата мониторната
нямаше сърдечна дейност, не се аусколтираше, т.е. не се чува на слушалки,
няма на мониторна ЕКГ, на монитора се вижда права черта. При установяване
на сърдечната смърт часът, който съм посочил е на база ЕКГ, което е
направено в края на самите реанимационни действия. ЕКГ, което е хартиено,
не мониторно.
18
ВЪПРОС на адв.С.: Дали си спомняте с каква интубационна тръба беше
интубирана?
ОТГОВОР на свид.В.: Не мога да кажа точен номер. При жени
обикновено използваме 6-6,5. Когато става за вероятен съдебен случай
практика, поне от моя страна, е да наредя на персонала да не се изважда
интубационна тръба от починалото лице. Когато лицето е в болнична среда
практиката е да се премахне интубационната тръба от колегите санитари и
медицински сестри в отделението. В случая имаше нареждане от моя страна,
тъй като става дума за лице идващо от вън и подлежащо на аутопсия, да не се
изважда интубационната тръба, както и всички венозни източници, които са
били поставени. Венозни източници това са абокати. Абокати бяха
поставени, вероятно на ръцете, нямам конкретен спомен. Със сигурност е
имало на ръцете абокати, но нямам конкретен спомен централен катетър да е
поставен от моя страна, тъй като е минало много време. След интубация
когато се извади интубационната тръба, по трахеята в зависимост от времето,
което е престояла биха могли да останат следи от ескориации, т.е. следи от
това, че е попаднало такова чуждо тяло в трахеята, но не винаги остават
такива, тъй като те са пригодени, те са меки тръби, за да не нараняват
тъканите.
ВЪПРОС на адв.С.: Във връзка с това сТ.шно съдържимо, което сте
намерили в трахеята, следи от тази прозрачна течност и тези хранителни
остатъци останали ли са в тръбата след интубацията или при интубацията се
изтегля всичко от трахеята?
ОТГОВОР на свид.В.: След като се интубира дадено лице, след това се
аспирира когато имаме съмнение за попаднала такава хранителна течност или
сТ.шно съдържимо, при което вероятно части от тази течност може да се
задържа и в крайните разклонения на белия дроб. Възпалителен процес може
да остане, тъй като киселинността на сТ.шния сок е по-ниска от тази на белия
дроб и при това положение би могло да остане някакъв отток на даденото
място.
ВЪПРОС на адв.С.: Т.е. ако това се изследва може да се установи от
патоанаТ.?
ОТГОВОР на свид.В.: Това трябва вече трябва да го каже патоанаТ..
ВЪПРОС на адв.С.: От тези дефибрилации остават ли следи, изгаряния
19
по кожата?
ОТГОВОР на свид.В.: Дефибрилациите това са електрошокове с
определени честоти. Ако е сложен добре гел могат да останат само белези по
сърцето от това, че са извършвани такива електрошокове. По кожата е
възможно да останат такива, но не е задължително, поради проникващите
свойства на гела. В случая гел със сигурност е сложен и от мен са извършени
две последователни дефибрилации. Когато пациент повърне и аспирира храна
става реакция на структурата на горните дихателни пътища. Може да се
получи в късните етапи белодробен отток, в ранните етапи може и асфикция,
т.е. задушаване от реакция, която е рефлекторна, т.нар. епиглота може да
реагира като направи спазъм. Бронхо и ларинг спазъм са двете усложнения,
които се случват при попадане на всякакви видове течност с по-ниска
киселинност. Това би могло да доведе смърт в рамките на три минути, поради
умиране на мозъчни клетки. Тялото на пациентката престоя два часа в
отделението, в което е починала, така че в тези два часа нямам представа
какво е станало, но моето нареждането беше да не бъде извадена тръбата и
източниците. Нямам представа какво е станало след моето излизане от
спешно отделение. Съобщих на близките, че госпожата е загинала, ако не се
лъжа казах на дъщеря й. Няма как да й кажа от какво е починала. Казах това,
което е стандартно, което е протоколно при нас да съобщим, при кардио
пулмонално ресусцитация в какво състояние е намерено лицето, т.е. в случая
без сърдечна дейност и дишане и че не ги е възстановила въпреки
реанимационните мероприятия. Споделих с тях, че се аспирира жълтеникава
течност и вероятно парченца храна, незнайно на каква база и каква материя са
попаднали в дихателните пътища. Когато отидох с реанимационния екип
заварих пациентката легнала по гръб и се правиха реанимационни действия,
т.е. сърдечен масаж и обдишване с АМБУ, саморазгъващ балон, подаване на
100% кислород. Не си спомням да съм имал затруднения при извършване на
интубацията. Визуализирах ясно гласни връзка и тръбата е минала между
гласните връзки.
ВЪПРОС НА адв.Х.: Т.е. ако е имало препятствие при поставянето
бихте го усетили?
ОТГОВОР на свид.В.: Не е задължително. Визуализирах ясно гласни
връзка и тръбата е минала между гласните връзки. Не е имало някакво
20
препятствие към момента на поставянето. След което в тръбата са се
аспирирали посочените по-горе материи. Възможно е до втора трета минута
гласните връзки да се отпуснат. Това се случва дори и при интубация.
Възможно е да е имало спазъм, който да се е отпуснал впоследствие,
рефлекторна реакция и по време на клиничната смърт отпускане на гласните
струни. Това е хипотеза. Не мога да кажа в случая какво се е случило. При
мен гласните струни бяха отпуснати.
ВЪПРОС на адв.С.: Но аспирацията на храна е категорична. Има ли
естествен път за попадането й в трахеята?
ОТГОВОР на свид.В.: През хранопровода попада в трахеята. Няма по
какъв друг начин освен ако тя през това време не се е хранила. През
хранопровода се повръща и влиза в трахеята, при повръщане. Не мога да
кажа дали това аспириране на храна е възможно да е непосредствена причина
за смърт, има вероятност да е това. СТ.шното съдържимост се задържа повече
от два часа в сТ.ха преди да премине в по-долните отдели. През този период
от време може да се върне обратно. Говоря обаче хипотетично, а не за
конкратния случай.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свидетелят З. В. З., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Разпитан съм на досъдебното производство. Знам за
кой случай съм тук. Познавам М. Д. още от 1970г. Тя беше млада медицинска
сестра и аз млад лекар. Първо беше в Първа поликлиника. В началото беше в
регистратурата, след това в манипулационната медицинска сестра. Познавам
я от времето когато още не беше омъжена. Аз съм сега общопрактикуващ
лекар. Бяхме семейни приятели. Първо нея записах като пациент, с мъжа й и с
двете й деца. Беше абсолютно здрава жена. М. ходеше в чужбина, занимаваше
се с бизнес. Казал съм, че м.май дойде в кабинета да ми каже, че я боли сТ.ха.
При болки в сТ.ха първата ми работа е да назнача изследване за хеликобактер
пилори. Тогава това стана много модерно. До преди това нямаше тази
практика да се изследва тази бактерия. Казах й да си направи това изследване.
То се прави на частно, а не е към Здравната касата. След време дойде и ми
21
каза, че резултатът е положителен. При такъв положителен резултат трябва
веднага антибиотик и то не един ами два. Назначих й тези антибиотици. За
всеки случай й дадох направление за гастроентеролог, защото това е повече за
гастроентеролог отколкото за мен, да се проследи. Назначих й доколкото
знам май два антибиотика. Те се назначават двойка, приемат се десет дни по
схема на Световната здравна организация. След това тя постоянно ходеше в
чужбина, връщаше се, цяло лято. Даже мислех, че е ходела на
гастроентеролог, но се оказа, че не е ходила въобще. Аз й казах след един
месец пак да си направи изследване. Може да си е правила, но ние не го
отразяваме, тъй като се прави на частно и не знам какъв е резултата.
Доколкото си спомням веднъж се срещнахме на улицата и ми каза, че не я
боли и че се е оправила. След това с изненада научил, че някъде август месец
се влошила. Явно се оказва язва. То се говори, че този хеликобактер
предизвиква язва и май наистина й е предизвикал такава язва, но на мен не ми
се е обаждала, не ме е търсила въобще през този период.
Познавам семейството й, мъжа й С.. Много добри отношения си имаха.
Те живееха в с.Тополчане и като се роди внучето аз го посетих. Много добре
си живееха със Звездито и съпруга й. Живееха си много добре там. Нормални
взаимоотношения имаха като семейство. Често сме си ходили на гости, но
нищо не съм чул да имат проблеми помежду си. След смъртта й те си
останаха при мен като пациенти. Мъжът й се отписа, но след това пак се
записа. Доколкото знам сега той отиде във Варна да живее. Всички много
тежко преживяха загубата на М.. Тя Звездито и без това имаше психични
проблеми, психично лабилна беше от малка и кой знае как го е изживяла.
Дори и аз не мога да повярвам, че изведнъж здрава, права жена да почине. И
синът й е страдал, но Звездито знам, че много тежко го изживя. Не сме
говорили на тази тема. На мен даже ми е неудобно да говорим на тази тема.
Те като идват на преглед преглеждам децата и не питам. Във външния им вид
нищо не се промени. Съпругът й нищо му няма, той е с глаукома и скоро идва
да му изписвам лекарства.
Някои от докторите, по принцип всеки неговите си теории следва, но
някои от гастроентеролозите го смятаха наличието на хеликобактер за
безобидна работа. Аз пращам пациентите си във Военна болница на
гастроентеролог. Но някои от гастроентеролозите казват, че то нищо не е.
Ако пациент ми е с положителен резултат веднага го пращам на
22
гастроентеролог. Половината от гастроентеролозите казват, че той
хеликобактера минава и заминава и не е толкова опасен. Всеки трети
четвърти човек го има. Видя ли пациента да го боли корема първото е да
назнача хеликобактер пилори и В12 дефицита. Като го имат този дефицит
сТ.сите ги болят и ги пращам на гастроентеролог, но преди да отидат им
казвам да отидат на частно да си направят изследването. Често срещано е, но
не е заболяване. Това е една бактерия, за която се счита, че си стои в сТ.ха и
се развива, но и по кръвен път се доказва.
М. нямаше хронични заболявания, нищо нямаше, абсолютно здрава.
Никога не съм чувала да има проблеми. Проблеми имаше с малките деца, с
температура. Не мога да повярвам, че може така да се случи с нея. Никога не
се е оплаквала от сърдечни проблеми. Абсолютно здрава беше. Много
жизнена беше, постоянно работеше, чудех й се. Не се наблюдаваше редукция
на теглото при нея. Беше си напълняла даже. Мислех, че имат фирма във
Франция и че там правят дограми, а тя там е работила физически труд. Това
го разбрах днес. М. имаше фирма, имаше 5-6 работника. И на Звезди съм
личен лекар. Тя имаше психологични проблеми, но аз не съм много запознат,
даже не мога да си спомня, дали беше при мен записана. Още от малка ги има
тези проблеми. Но то тогава нямаше още личен лекар. Жена ми ми каза, че
Звезди е имала проблеми. Съпругата ми е детски лекар. Но аз лично не съм
констатирал такива проблеми. Абсолютно нормално се е държала.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свидетелят А. М. А., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: В момента съм лекар специализант в
Кардиологична болница Ямбол. Към тогавашния момент през 2109г. работех
в МБАЛ „Х.Д.“ пак като специализант в кардиологично отделение. Това
което помня за случая е, че бях в неотложен кабинет дежурен по заместване
на колега, който ме беше помолил да го заместя. В началото на смяната
пристигна първия пациент, жена с оплакване от болка в корема. Снех
анамнеза, направих физикален преглед, усъмних се за проблем с остър
хирургичен корем - ОХК. Повиках д-р К., който е хирург на разположение в
23
болницата. Той дойде, прегледа я. Назначи терапия, която беше изпълнена.
Въпреки назначената терапия самата пациентка нямаше подобрения,
персистираха оплакванията. Приложихме доста силни лекарства - всички
възможни спазмолитици сме направили. Прецених, че е по-добър вариант да
насоча пациента към Окръжна болница. Свързах се с колега от Спешно
отделение, представих пациента и я насочихме към спешно отделение.
Няма нищо против д-р К., но тогава е бил все пак на 88г. На този етап в
болницата не мисля, че имаше по-млад хирург и прецених, че е по-добре да
бъде прегледана от по-адекватен лекар, не че той не е, но предвид годините
така прецених. Това, което помня ясно, е че самата пациентка каза: „Ама,
айде ще се прибера и утре сутринта ще се случат нещата“. Аз им обясних, че
днес трябва да се случат нещата и да отидат там, а не да пропуснат. Доста
често се случва пациентът да предпочете и да се прибере самоволно. След
това се обадих на колега в спешното да потвърдят дали пациентката е
отишла. Той ми каза, че е извикал консултант хирург и ги помолих по-късно
да върнат обаждане, но не получих такова, то така или иначе стана късно.
Впоследствие вече разбрах. Не мога да кажа кой беше колегата от Окръжна
болница. Ако не се лъжа пациентката е била на рожден ден и е получила
резки, остри болки в корема. Така ги описа, че от тях почти паднала от стола.
От предишна анамнеза спомена, че е лекувала хеликобактер пилори с
антибиотичен курс, доколкото си спомням. Болките са отшумели и сега се
появили тези болки. Привидно сега жената си беше с коремна драма, вървеше
приведена, както е описано по учебник, затова съм го и запомнил като случай.
От физикалния преглед това установих. Тя каза, че внезапно е настъпила
болката. Д-р К. дойде, направи преглед, след което ме пита дали съм слушал
перисталтика. Аз му казах, че не чувам ясна перисталтика. Както разбрахте
вече, той не чува добре. И тогава той ме потупа по рамото и каза: „Браво,
колега, добре сте се ориентирал. Пусни й спазмолитици и утре да дойде при
мен на преглед“. Това, което той ми каза ме наведе на мисълта да потърся
колегите от Окръжна болница. Той на този етап отхвърли ОХК. Като терапия
й направихме най-рутинното спазмолитична терапия с но-шпа, папаверин и
бусколизин. Мисля, че тази терапия не е отразена документално. Това по
телефона го съобщих на колегата си. Мисля, че документално не беше
оформено изпращането й в окръжна болница. Мисля, че документално
единственото нещо, което направихме беше направление за хоспитализация.
24
Аз с документите съм доста скаран. Мисля, че само направление за
хоспитализация сме й дали, с което я насочвам. По принцип би трябвало аз да
го попълня. Няма кой друг да го попълни, защото само аз съм на работа.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.А. медицинско направление от 03.08.2019г. с
час 20:15 часа, находящо се на лист 21 в том 1 от досъдебното производство.
СВИД.Д-р А.: Това направление носи печата на д-р К. и е възможно той
да го е писал, предвид че го извиках за консултация. Това не е мой почерк.
Най-вероятно докторът го е писал, но нямам спомен. Това не е направление.
Това е искане за консултация.
СВИДЕТЕЛЯТ продължава: Д-р К. препоръча спазмолитична терапия.
Запомних този случай, тъй като в литературата така е описано. Беше като по
учебник този случай. След назначаването на тези спазмолитици, венозно и
физиологичен разтвор, лично аз не видях да има подобрение в състоянието на
пациентката и тя не е съобщила за леко подобрение. За мен състоянието й
оставаше тежко. Документално съм доста скаран, но според мен съм я
насочил с ОХК, което включва доста голяма диференциална диагноза. Ако
бих я насочил бих я насочил с тази диагноза. Не мога да си спомня дали
пациентката е споменала повръщане. Ако е имало повръщане и е съобщила
затова е възможно да й назначим Деган, но нямам спомен. Аз запомних
болката.
В случая след консултация с д-р К., той назначи терапията, каза
„Пуснете спазмолитична терапия“, а аз подбрах конкретните медикаменти. Не
мога да се сетя дали пациентката е споделила какво е яла. Направих преглед
на корема. Оттам започнах. След физикалния преглед се усъмних за мускулен
дефанз, което ме накара да извикам д-р К.. Това е състояние, което
характеризира ОХК. Не бях сигурен в моята диагноза, предвид малкия ми
опит. До тогава имах опит около 2 г. Имаме си хирург и затова си го повиках,
за да се потвърди или да се отхвърли диагнозата. На този етап диагнозата
беше отхвърлена от д-р К.. Аз написах ОХК, така съм я изпратил. Има доста
лабораторни изследвания, рентген, ехография, които биха могли да се
направят. Това са неща, които на този етап в нашата болница са били трудно
осъществими някой да ги направи. Това е неотложен кабинет, имаме си
отделение по хирургия, съответно викам доктора, за да не се наложи
заплащане на съответните изследвания, ако докторът потвърди моята
25
диагноза и си я приеме в отделението.
След като вече доктора я прегледа и отхвърли тази диагноза, аз
пренебрегнах неговото мнение и потърсих колегите от другата болница. Не
назначих рентген, ехография, ректално туширане, тъй като д-р К. като дойде
не е казал абсолютно нищо относно това. Същевременно имаме рентгенолог,
който е на разположение, лабораторията трябва да се заплати от пациента, но
предположих, че тази болница на този етап не може да проведе адекватно
лечение и затова я насочих към Окръжна болница. Най-вероятно като доктор
в спешното би трябвало аз да назнача рентген, но не съм го назначил. Само аз
и д-р К. прегледахме пациента. Д-р А. не беше на работа, това е колегата
когото замествах. Затова и в документите фигурира неговото име. Диагнозата
ОХК я написах чисто анамнестично и след физикалноно изследване, както и
предвид симпТ.тиката. Не се доверих на д-р К. предвид възрастта му, друга
причина няма. Към онзи момент определих пациентката като спешна. Не
извиках специализиран транспорт, а и самото желание на пациента беше да се
прибере. Аз им обясних, че е редно да отиде в другата болница. Нямаме
такава практика да осигуряваме транспорт, което по принцип е редно по
закон, а и аз замествам колегата и малко не съм запознат с тези неща.
АДВ.С.: Моля да бъдат предявени на свидетеля две направления за
хоспитализация, находящи се в том 1, стр.28/29, а другото е в том 2 лист 6 и
амбулаторен лист за пациент също в том 1 на стр.18, след което свидетелят да
каже това неговият почерк ли е, той ли ги и писал, подписвал, неговият УИН
номер ли фигурира?
СВИДЕТЕЛЯТ продължава: Пациентката беше съпровождана от жена.
След като издадох направлението за хоспитализация те би трябвало да са си
го взели. Документално наистина не съм много сигурен. Повече се сещам за
самия случай, документално не се сещам. Не би трябвало по-късно да е
оформен документално случая. За да насоча пациента се пише направлението.
Имали сме подобни случаи с деца, които искаме да хоспитализираме в детско
отделение или инфекциозно отделение и се издава такова направление, което
с помощта на сестра или лекар се попълва, или го попълвам собственоръчно.
Не мога да се сетя дали едно или две направления съм издал.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.А. амбулаторен лист № 723/03.08.2019г.,
находящ се в том 1, лист 18 от досъдебното производство.
26
СВИД.Д-р А.: Написаното в графа „Анамнеза“ от „от днес с повръщане
/2-3пъти/; болката не се повлиява от спазмолитици и се засилва“ е моя
почерк, написаното по-ситния шрифт е от мен. Написаното в графа
„Обективно състояние“ от „корем мек…“ до края на ситния шрифт почеркът
е мой. В графите „Изследвания и „Терапия“ не съм го писал аз. Написаното в
графа „Анамнеза“ „С повръщане, много силна болка в корема“ не съм го
писал аз, не мога да кажа кой го е писал. Трябвало да има сестра при нас. В
повечето случаи сестрата попълва горните данни. В графа „Остра диагноза“
почеркът не е мой. Понякога има подготвени документи, шаблони. Заявявам,
че написаното в графа „Анамнеза“ е действително така, независимо кой го е
писал. Само за повръщането не се сещам, но е действително описаното в този
амбулаторен лист. В графата „Обективно състояние“ също е вярно отразено,
пак независимо от това кой го е писал. Написаното в графа „Изследвания“
също е вярно. В графата „Терапия“ това явно д-р К. го е писал. Аз съм
преценил, че е тя е за хоспитализация. Основната диагноза не съм я писал аз,
но това е диагнозата, която считам, че е правилната. Няма мой подпис на
амбулаторния лист. Не съм виждал подписа на д-р А.. Не мога да кажа дали
има практика предварително да се подписва амбулаторен лист. В самото
начало казах, че не съм много сигурен дали съм дал документите на
пациентката. Съдържанието на листа обаче съответства на установеното от
мен. Аз съм предал на колегата по телефона състоянието на пациентката като
спешно състояние. В повечето случаи сестрите попълват документите. По
отношение на УИН номера, нито един от посочените УИН номера на лекар и
зам. лекар не е моя. Моят УИН е ***.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.д-р А. Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 03.08.2019г.,
находящо се в том 1, лист 19 от досъдебното производство.
СВИД.Д-р А.: Тук няма нищо мое. Нищо не е писано от мен, нито УИН-
номерата са мои. Д-р П.а не е била в болницата тази вечер. Тя е титуляр на
практиката.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.д-р А. Направление за хоспитализация от
03.08.2019г., находящ се в том 2, лист 6 от досъдебното производство.
СВИД.Д-р А.: И тук няма нищо писано от мен.
СВИДЕТЕЛЯТ продължава: Медикаментите, приложени на
27
пациентката не мисля, че са описани някъде. Тя не е разполагала с
документация за това какво й е приложено и аз затова говорих с колегата от
спешното за да представя случая и да му кажа какво сме направили, като
терапия и му казах какви вливки сме направили. Лично за мен тя не се
повлия. При нас беше поне един час най-малко, според мен. Реално
погледнато документално може да няма съответствия, защото съм скаран с
документите, както вече казах. Една вливка от 500 мл продължава от 20 до 40
минути зависи от бързината на капката. При нея беше на бърза капка, защото
няма практика да се пуска на бавна, тъй като не беше в отделение.
ВЪПРОС на подс.Р.: Чета буквално, записано е „В увредено общо
състояние, корем – палпаторно болезнен“. Какво означава палпаторно
болезнен? Кой е основният симптом, един от основните симптоми за данни за
остър хирургичен корем /ОХК/?
ОТГОВОР на свид.д-р А.: За мен тя беше с дефанс. Не е описано,
защото документално не съм изряден. Затова осъществих телефонен контакт
с колегата в спешно отделение, за да мога да си предам случая, защото на
този етап съм счел и ми се е искало да я прегледа адекватен друг хирург,
който да си каже неговото мнение. Това е моята насочваща диагноза, която
предвид, че нямам специалност може да бъде отхвърлена. Не претендирам, че
съм специалист и при един ОХК знаем, че диференциалната диагноза е
огромна. Няма как да направя диференциална диагноза ясно без
необходимите изследвания – рентген, ехография. Усъмних се, че има ОХК и я
пратих в лечебно заведение, което счетох, че е по-компетентно, дори
пренебрегвайки мнението на д-р К.. Медикаментите, който сме й поставили
като терапия е по една ампула от всички. За да обоснова тази диагноза ОХК
съм стъпил изцяло на извършения от мен физикален преглед. Той включва
оглед на пациента изцяло как е, пациентът ни насочва със съответните
оплаквания и се насочваме към съответната зона. Тя съобщи за болки в
корема. Правим палпация, т.е. с ръце се пипа корема, след което се
преслушва коремната перисталтика. При самото пипане на корема има т.нар.
блумберг, т.е. дълбоко натискане в определена зона и рязко вдигане на
ръката, при което болката се засилва при вдигането на ръката. Насочи ме
това, че коремът е твърд при палпиране. Под мастната тъкан усещах твърд
корем и това ме насочи към ОХК. Твърдост на корема може да има и при
един остър панкреатит. Наличие на такава твърдост има и при някакво остро
28
състояние дали е перфорация, или възпаление. Следователно
диференциалната диагноза е голяма, но като цяло обаче става дума за остро
тежко състояние.
Като опит с такива пациенти, типичен като този, може би ми е
единствен до в момент. Три години в спешно отделение може съм имал един-
два случая типични, като при този пациент. Типични имам предвид с такава
клиника, която чисто физикално ни насочва най-малкото за хоспитализация.
Най-много зависи от прегледа и от допълнителни лабораторни, образни
изследвания, може да се стигне и до операция. Ако живеем в 50-те години
най-вероятно и само въз основа на палпирането и на този преглед може да се
каже дали пациента се нуждае от операция. В момента обаче имаме толкова
много функционални изследвания, образни изследвания. Доколкото знам в
момента даже хирурзите не бързат да оперират, а се изчаква състоянието на
пациента, а преди са оперирали. Това колегата ще го каже, аз не съм
компетентен. Както в моята специалност има неща категорично като ги
видиш няма как да се объркаш най-вероятно и в хирургията е така. Аз както
вече казах съм специализант по кардиология.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свидетелят Л. П. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Разпитан съм на ДП от следовател Пехливанова.
Работя като рентгенолог в отделение по образна диагностика. Тогава
изпълнявах длъжността началник, сега съм ординатор в отделението при
МБАЛ „Д-р И.С.“. Случая с М. Д., спомням си, че беше през първия ми ден
след отпуска. Обадиха ми се по телефона, че колегите от медицинския одит са
при мен. Влязоха. Представиха се, не си спомням имената им. Дадох им диск.
Те казаха „Колега, да видим какво има на този диск“. Беше малко като на
изпит. Отворихме диска. На него имаше графия, която обхващаше корем и
малко от бял дроб. Погледнах снимката и казах, че според мен има свободна
въздушна колекция в коремната кухина, т.нар пневопериториум – това е
медицинския термин. Помолиха ме да напиша това мое становище. Аз пак го
написах като мое заключение. Нямах представа за този случай, защото съм
29
бил в отпуск когато се е случило. Не знаех, отсъствал съм.
Извън работно време организацията ни на работа към онзи период беше
такава, че колегите, които имат нужда, примерно колегите от спешно
отделение или други, звънят на дежурния лекар на разположение, казват кой
е болния и за какво евентуално се съмняват. Рентгенологът разглежда
снимката чрез отдалечен достъп от вкъщи. Той трябва да върне обаждането и
да каже какво мисли, каква диагноза поставя. Така беше организирано до този
момент. Когато колеги имат нужда и се обаждат на рентгенолога на
разположение, те казват името на пациента, ако има съвпадение в имената
има ЕГН и като връщаме обаждането ние говорим за кой пациент става
въпрос. Мисля, че на следващия ден преди обяд нещата, установени чрез
отдалечения достъп се правеха и на хартиен носител. Мисля, че това е
отразено в Правилника за вътрешния ред за работа в отделението. След
проверката се взе решение със зам.директора на болницата когато ни се
изпрати запитване по телефона за даден пациент по отдалечения достъп ние
да връщаме писмено разчитане, интерпретация на снимките, които са
поискани да бъдат разчетени, по е-мейл. Тогава се създадоха е-мейли. Не ми е
известно рентгенологът да е отразил нещо на хартиен носител за конкретния
случай.
ВЪПРОС на адв.С.: Има ли изискване тези рентгенови снимки да се
разчитат на екран с определена резолюция?
ОТГОВОР на свид.д-р С.: Не, те се разчитат на екран на електронно
устройство. В момента те са дигитални образи, така че те се разчитат на
устройства, които могат да възпроизведат дигитални образи. На всякакъв
екран могат да се разчитат. Предпочитаме да е по-висока резолюцията, на
монитор 5 мегапиксела, какъвто е в болницата, но в къщи нямаме такива и ги
разчитаме и на личните си лаптопи. Няма изискване към лаптопите при
разчитане на снимката, когато сме на разположение. Техниката в отделението
е достъпна до всеки лекар дори и от друго отделение.
Обикновено няма такава практика, когато в отделението няма
рентгенолог друг лекар от друго отделение да влезе и да ползва нашата
техника, но той може, тъй като всеки лекар от системата може да влезе в
системата по ЕГН, по име и да види снимката на пациента и даже не е нужно
да идва в отделението. Няма практика друг лекар от друго отделение да дойде
30
в нашето отделение и да прави някакви изследвания включително ехография.
Изследванията пневмогастроскопия и ректално туширане не се правят
от нашето отделение. Такава методология не прилагаме в нашето отделение.
Ректално туширане са прави, в болницата има уролози, хирурзи,
гастроентеролози. Пневмогастроскопията не е рентгеноложко изследване. То
е съпроводено с поставяне на гастрална сонда, ние не го правим това. Не го
работим този метод. Самият факт, че има поставена назогастрална сонда това
е хирургичен и гастроентерологичен метод, а оценката на образа, който се
получава е вече грижа за рентгенолога. Рентгеновият лаборант прави
снимката, а лекар я разчита. При пневмогастроскопията друг лекар трябва да
постави назогастрална сонда, а интерпретацията я прави рентгенолога. Има
ли образ на нещо, рентгенологът е насреща. Пневмогастроскопията не се
прави в нашата болница. Аз откакто работя в болницата, от 1989г., не си
спомням да е правено такова изследване. Зная за такова изследване, че го има
като вариант, но в самата наша болница то не е правено. Аз нямам спомен в
нито едно отделение да се прави. Терминът перфорация текта, това е когато
първоначално се разкъса страната на даден орган, най-често черво, но после
тази част залепне отново и се покрие. Има и такъв момент, в който въздух
може да попадне в някакви много малки сраствания. Ако се покрие, то пак
може да си има клиничната картина. То може да има образ, но въздушната
колекция да е много малка и да залепне, това е термина. Не си спомням дали
съм употребил този термин пред медицинския надзор.
АДВ.С.: Моля да предявим на свид.д-р С. снимките към техническата
експертиза, която се намира в том 5, след което той да отговори дали това са
снимките, които му е показал медицинския надзор и евентуално да направи
коментар.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.д-р С. снимковия материал на техническата
експертиза, находящи се в том 5, листи 110-116 от досъдебното
производство.
СВИД.Д-р С.: Аз съм интерпретирал само една снимка. На едната
снимка се вижда корем с малка част от бял дроб. Снимката на бял дроб я има
и е същата, но в негатив. Интерпретирал съм снимката, която е на лист 3 от
експертизата и лист 4, интерпретирал съм това в дясно. Над черния дроб се
вижда една въздушна колекция, вижда се още една, но тя е нормална. По тези
31
снимки рентгенолог дава заключение. Колеги с богат опит, които се срещат с
патологията мога да интерпретират снимките, според мен.
ВЪПРОС на адв.С.: Ако рентгенологът е дал едно становище може ли
обратното да прецени хирурга и да не се съобрази с мнението на
рентгенолога?
ОТГОВОР на свид.д-р С.: Въпрос на тясна гледна точка е дали другите
лекари ще се съобразят със заключението на рентгенологията.
Рентгенологията е отделна специалност в медицината. Държат се изпити. В
началото беше рентгенология, после стана образна диагностика. Има
действащ стандарт по образна диагностика. Той е задължителен за
работещите с образна диагностика. Има стандарт по спешна помощ, стандарт
по неврология, стандарт по хирургия и т.н. За да вземеш специалност по
образна диагностика то обучението е за период от 4г., но колегите
специализанти преминават и специални курсове в София. Има изпити по
отделните системи, изпит по сърдечно съдова и т.н. Т.е. те имат специален
курс на обучение, преминават курсове по образна диагностика на сърдечно
съдова система, курс по коремна образна диагностика и др., и накрая се
явяват на курс за специалност. Не мога да кажа дали специалист със
специалност хирургия минава курс по образна диагностика. Не мога да кажа
и дали минават обучение или дали е включено в програмата им за
придобиване на специалност познания по образна диагностика. В
стандартното ни обучение по медицината има предмет образна диагностика,
тогава беше рентгенология, и в трети курс се изучава. В общото ни
медицинско образование има обща специалност хирургия, но това не
означава, че можем да я практикуваме.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
СТРАНИТЕ: Молим за кратка почивка.
Съдът даде 20 минути почивка.
Прекъсва заседанието в 13:30 часа.
Заседанието продължава в 13:50 часа.
Явяват се:
32
За Окръжна прокуратура С. - прокурор М..
Подсъдимият Е. М. Р. - лично и с адв. З. С..
За гражданския ищец и частен обвинител З. С. Б. - повереникът й адв.
М. Й..
За гражданските ищци и частни обвинители С. Ц. Д. и Ц. С. Д. –
повереникът им адв.Г. Х..
В съдебната зала присъства Б. Х.а Р.-Р.а, съпруга на подсъдимия Е. Р..
Съдебното заседание продължава с разпита на свидетелите.
Свидетелят Н. Х. Щ., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: В момента работя като лекар по образна
диагностика. През 2019г. бях в Окръжна болница лекар специализант в
отделението по образна диагностика. Мисля, че през 2016г. започнах
специализацията си. Около 3г. бях специализант в отделението. През работни
дни до 19ч. има лекар на работа в отделението. От 19ч. до 7ч. на следващата
сутрин има определен лекар на разположение, който бива потърсен в случай
на нужда за разчитане на графии, на скенер. Когато сме на разположение
организацията на работа е следната: появява се случай, звънят ни по
телефона, казват ни, че имат снимка и я гледаме в дистанционна система, и
правим разчитания. Сега има една система „Електронна гама консулт“, но
тогава пращахме снимките на АБВ-поща и там се получаваше разчитането. За
случая, за който съм извикан днес знам, че предния ден на разположение
беше колежката д-р Н., когато всичко се е случило. Аз бях на работа на
следващия ден. Сутринта д-р Х., на която е била предадена пациентката ми се
обади и каза „Д-р Щ., можеш ли да погледнеш една рентгенография“.
Погледнах я. Тя попипа какво виждам. Виждах свободен газ. Тогава тя каза,
че пациентката е починала. На снимката имаше свободен газ под
диафрагмата, не помня ляво или дясно. Не знам историята преди това.
Обадиха ми се за разчитане и то даже неофициално. Когато сме на работа на
разположение тогава само по телефона изразявахме нашето становище,
нямаше официален документ. След този случай се въведе по електронна поща
да се разчитане, след това на другия ден ги подпечатваме.
Не си спомням дали видях тази снимка в болницата или от вкъщи.
33
Мисля, че бях в болницата или в къщи, но я видях на компютър, в сървъра.
Бяха две снимки. Първо беше направена на корем после допълнителна
верификация. На едната снимка се виждаше ясно този газ, на другата не
помня.
ВЪПРОС на адв.С.: Когато влезете в системата колко снимки на
пациента се отварят? Вие можете ли да избирате коя да гледате или всичко
гледате?
ОТГОВОР на свид.д-р Щ.: Избира се. Излиза си колко изследвания има
пациента през годините, хронологично. Всички снимки излизат в системата,
ако няма грешка, стига да са въведени на конкретния пациент правилно. Има
ги хронологично пет години назад.
Когато влязох в системата на следващия ден имаше две снимки за тази
пациентка. Първо са направили на корем, после са направили на бял дроб.
Ако търсим свободен въздух гледаме рентгенографията. Ехографията няма да
ни даде информация конкретно, защото няма как да се огледат добре чревни
структури, къде има перфорация. По-трудоемко е и не е чак толкова
информативно за тези неща. Рентгенографията е първия метод и достатъчен
да се определи има ли няма ли. Образната диагностика включва много
модалности, но на практика не се използват всички. За свободния въздух
рентгенографията е по-добро изследване. Ако рентгенографията е разчетена
не е необходимо да се ползва друго изследване, ако няма съмнение.
Пневмогастроскопия не сме разчитали, никога не съм работил такова нещо.
Това е образно изследване. В болницата не е правено и не е разчитано. Това е
изследване на въздух в сТ.ха от горния тракт с цел да се верифицира
перфорация, но е малко безсмислено за мен. Не знам дали се прави някъде.
Не ми се е случвало когато няма лекар в болницата, примерно нощно време,
друг лекар от болницата да влезе в отделението и да извърши изследване с
ехограф. Използвали са ехографа за техни си пациенти някога по
съвместителство. Но нашият си ехограф сме си го използвали ние. Хирурзите
си имат, АГ-та си имат, кардиолозите си имат друг тип ехографи,
ендокринолозите си имат.
ВЪПРОС на адв.С.: Имаше ли изискване за определена резолюция на
екраните, на които се разчитат снимките? Определено количество пиксели?
ОТГОВОР на свид.д-р Щ.: По принцип нашите в отделението са на 2К
34
резолюция. Не зная за изискване. Аз съм разчитал винаги на монитор, на
компютър. Не знам дали има изискване за резолюция. Стандартната е, даже
най-евтините мониторите са на 1К, което е диагностично, т.е. за
рентгенографии е добре. Не знам в отделенията къде има и къде няма
ехографи, но нашия си го използваме само ние. Не знам къде какво има.
Образното изследване се интерпретира от рентгенолога, той поставя
заключение, печат и подпис.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свидетелката Д. Д. Х., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Работя като лекар ординатор в спешно отделение
от 15г. Оттогава е спешното отделение. М.август 2019г. бях на тази длъжност.
За случая си спомням, че бях на дневно дежурство. Доведе ми я фелдшер от
ЦСМП и ми съобщи, че пациентката е била снощи тук и се е върнала, и цяла
вечер е била с болки, и близките са настоявали да я доведат отново. Това ми
го каза фелдшера пътьом. След това при нас пациента се сваля от линейката,
от носилката на линейката се прехвърля на носилка в спешно отделение и се
започва преглед в шокова зала. Аз лично я прегледах. Пациентката беше в
общо тежко състояние, коремът беше твърд и назначих веднага кардиограма,
кръвно, кръв, назначих съответните изследвания. Помня какви изследвания
назначих. Това бяха рентген на корем, бял дроб, но те не се направиха, тъй
като докато се качи пациентката горе в рентгена със санитарката, тя е
повърнала и дефакто ни я свали долу и каза, че е започнала да диша тежко и
съответно изпадна в клинична смърт. Това е горе-долу 15минути, не повече.
От нея не можах да снема анамнеза. Мисля, че от дъщеря й снех
анамнеза. Тя не беше в състояние да отговаря на въпроси. След като свалиха
пациентката при мен аз започнах реанимация. Повикахме д-р В., който беше
на смята и се започна реанимация в пълен обем. Настъпи смърт на
пациентката. Абсолютно всички реанимационни мероприятия бяха
изпълнени. Преди да започнат тези реанимационни дейности не бях запозната
с документацията на пациентката, тъй като аз имах и други пациенти, нямаше
време. При нас е динамично. Впоследствие видях документите, но преди това
35
не. Не си спомням какви бяха документите, които видях впоследствие.
Спомням си, че имаше направление от частната болница „Х.Д.“ от д-р А., но
не помня диагнозата. Имаше рентгенова снимка от окръжна болница. Аз не
съм я разчела. Има си рентгенолог дежурен. Това е разчетено от рентгенолога
дежурен в момента. Аз сигнализирах и то беше разчетено. Не мога да си
спомня какво установи той. Мисля, че д-р Щ. беше дежурен рентгенолог, но
не съм сигурна. Не си спомням какво е разчел. Те си ги пращат на официално
разчитане, така че ги имаме на монитор.
ВЪПРОС на адв.Х.: При постъпване на пациент за оказване на спешна
медицинска помощ и ако има нужда от някаква допълнителна диагностика,
освен кръвна и образна диагностика, каква е практиката Ви в почивен ден?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Ако трябва да се прави контраст се вика
дежурен рентгенолог. Извън работно време, рентгеновите снимки ги правят
рентгеновите лаборанти, които са достатъчно опитни и там има дежурен
лаборант, след което задължително я разчита дежурен лекар рентгенолог,
който е на разположение. Ние им ги пращаме, свързваме се с тях. Даже много
от колегите използват телефоните си, например докато пътуват в колата да
видят това нещо, примерно неврохирурзи и др. Най-доброто е специалния
екран и специалната резолюция, но за бърза диагностика, спешна, може и
така да стане на всеки монитор на електронно устройство. Както казах, след
като пациентката почина се запознах с документацията от предходното й
посещение. Не си спомням дали имаше официално разчитане на
рентгенографията. Поисках д-р Щ. да разчете рентгенографията, макар да не
съм я назначила аз, защото видях, че има назначена рентгенова снимка
вечерта. Бяхме с реаниматора д-р В. и той каза да се обадя на д-р Щ., ако още
е тук да разчете. Това беше след като вече бе починала пациентката. Това
беше за да се види диагнозата, рентгеновата, не общата. Направих това,
защото корема беше твърд. Не е заради нещо друго.
ВЪПРОС на адв.Й.: Освен тази рентгенография в документите, които
бяха съставени при първото приемане на пациентката в спешното отделение
нещо друго направи ли Ви впечатление? Някои показатели, изследвания
допълнителни? А спомняте ли си какви точно бяха изследванията?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Не си спомням точно какви изследвания са й
били правени. След като почина пациентката разбрах за изследванията. Не
36
знаех предварително, че е имало рентген, не знаех за изследвания.
Кардиограма беше направена. Категорична съм. Когато идва пациент се
прави кардиограма, кръвно, всичко. По принцип така се прави, когато е
пациент в тежко общо състояние. Даже се започва с кардиограма, кръвно,
едновременно се работи. Аз полюбопитствах и установих, че не са върнати
оригиналните документи, и не знам. Направена е кардиограма, как няма да е
направена, направена е. Аз съм го написала. Това, което е написано е
направено. И трябва да го има, не може да го няма. Не си спомням какво
кръвно е имала пациентката. Фишът на фелдшера ми беше предаден.
Запознах се с него, но там нищо особено не пише. Там може да пише едно
кръвно, пише общото състояние и нищо повече. Може да напише ОХК или
нещо такова.
ВЪПРОС на адв.С.: Имате ли спомен дали имаше посиняване
пациентката след като беше върната от рентгена?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Тя беше с единични дихателни движения
доколкото си спомням. Присъствах по време на реанимацията. Аз съм лекаря.
Пациентката беше интубирана, абокати бяха поставени. За интубацията си
спомням, мисля, че правихме аспирация, аспирирахме като че ли. Може би
повръщане на храна или нещо такова. Прави се с аспиратор - уред, който
аспирира това, което е в трахеята.
ВЪПРОС на адв.С.: Това какво означава, че тя е погълнала или
вдишала, за да се аспирира и извади от трахеята?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Най-вероятно, не мога да кажа. Най-вероятно
е било така.
ВЪПРОС на адв.С.: Имате ли спомен дали тръбата за интубация и
абокатите са били премахнати преди да бъде свалена за аутопсия?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Нямам спомен. По принцип, до преди
известно време се сваляха без абокати, премахваше се тръбата. След това се
въведе едно правило като се свалят да бъдат с тръбата и с абокатите. Това
правило се въведе при нас. Това си е изискване. Не мога да кажа дали към
2019г. е било това правило. Не е с писмен документ това правило. Ако в
спешното отделение преценим, че трябва да се направи ехография изпращам
пациента в отделението по образна диагностика.
37
ВЪПРОС на адв.С.: Практикува ли се в Окръжна болница в С., ако е
необходима ехография да се влезе в отделението по образна диагностика и
Вие да я направите ехографията?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Не, не се практикува. Прави го дежурния
рентгенолог или който е на разположение. Ако рентгенолог ни даде разчитане
съобразяваме се с поставената диагноза, рентгенологична и ехографска, и
съответно си викаме съответния специалист. Само че в медицината няма 2 и
2. Всеки лекар гледа снимката, има и клиника. На рентгена снимката може да
е това, но трябва да има клиника.
ВЪПРОС на адв.С.: Ако има клиника и снимка, която Вие гледате и
потърсите рентгенолог, на неговото мнение ли ще се доверите?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Рентгенологът си е по образната диагностика,
вече специалистът от съответното отделение си преценява какво трябва да се
направи, както и лекарят, който работи в спешно отделение. Това, че има
някакъв образ не е окончателно. Изследването пневмогастроскопия не се
прави и не е толкова спешно. За пациенти с остър корем не го назначаваме,
защото има по-съвременни методики, така че не се налага. Ако имаме
подозрение за въздух в горна част на корема не правим ректално туширане,
защото за други неща се прави ректално туширане, за други диагнози. За тази
не. Вижте, има клиника когато трябва да се направи и когато не трябва да се
направи. Въздух в горна част на корема не е показателна и нищо няма да
установим с ректално туширане. Ако има и други добавени клинични данни
тогава се прави. След като беше аспирирана течността не мога да кажа дали
сме коментирали с реаниматорите на място задушаване на пациентката, не си
спомням. Не знам, не мога да кажа дали на патоанаТ. е съобщено, че
пациентката е интубирана, ако е била свалена без тръба.
ВЪПРОС на адв.С.: Имате ли спомен с какъв код, т.е. пациентите в
спешното отделение еднакво ли се приемат или се слагат различни
обозначения, за да се види спешността с която да се процедира спрямо тях ?
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Пациент, който е в тежко общо състояние се
приема първи и всички останали чакат. Слага се код в медицинската
документация. Не си спомням дали тогава бяха въведени тези неща. Това с
кодовете е условно. Щом е пациент в тежко състояние всичко друго остава на
заден план, всички други остават и чакат.
38
АДВ.С.: Имам искане за прочитане показанията на свидетелката в две
части. Първо относно стойностите на кръвното налягане и във връзка с това
как е свалена пациентката след рентгена.
СВИД.Д-р Х. продължава: Освен рентгена има и други изследвания,
всичко се изследва. Диагнозата е комплекс от мероприятия, комплексно
изследване и не само изследвания, а и клиника, всичко се преценя.
ПРОКУРОРЪТ: По направеното искане за прочитане показанията в
цитираните части не възразявам.
АДВ.Й.: Също не възразявам, но правя искане за прочитане и на първия
абзац от показанията.
АДВ.Х.: С оглед на това, че е минало доста време и не се сеща
свидетелката също не възразявам.
АДВ.С.: Не възразявам да се прочете първия пасаж.
ПРОКУРОРЪТ: Също не възразявам.
ПОДС.РУМЕНАЦОВ: Съгласен съм.
Съдът намира, че следва да бъдат прочетени показанията на свид.д-р Х.
в коментираните части, тъй като действително са налице различия между
това, което се съдържа в депозираните в днешното с.з. показания и това
депозирано в показанията на досъдебното производство. Налице е и съгласие
на страните
С оглед на изложеното и на основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 и 2 от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.д-р Х., дадени в протокол за разпит на
свидетел от 03.02.2020г., находящи на лист 25-26 от том 5 на ДП.
/Прочетоха се./
СВИД.Д-р Х.: След като съм го заявила значи е вярно. Сега вече като ми
го прочетохте се сещам. Кардиограмата задължително се прави. Не знам къде
е отишла тази кардиограма. Това, което пише в разпита ми на досъдебното
производство, че не са се осъществили назначените изследвания се отнася
само за рентгена. А това отпускане и посиняване може да е признак за
задушаване, възможно е, но не мога да кажа. Високото кръвно не е показател
39
за шок. Обикновено когато са в шоково състояние пациентите са с ниско
кръвно, но пак казвам трябва клиника. При една болка дори и от бъбречна
криза се повишава кръвното налягане. При болка винаги се повишава
кръвното. В случая няма шоково състояние, тя просто изпада в клинична
смърт. Това не е шоково състояние. Изпадането в клинична смърт не е
свързано с шоково състояние. Пак казвам, зависи от състоянието, има много
заболявания, така че може да не мине въобще в шоково състояние. В
конкретния случай, като имаме предвид казаното задушаване е възможно, но
не мога да кажа дали е така.
ВЪПРОС на адв.С.: На количката, когато са тръгнали да качват
пациентката в рентгена Вие видяхте ли я как лежи? Дали е била по гръб.
ОТГОВОР на свид.д-р Х.: Пациентката си лежеше по гръб. По време на
реанимационните мероприятия пациентът задължително е по гръб. Аз лично
не съм видяла пациентката да повръща.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да се освободи от залата.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свидетелят П. Г. И., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Към 2019г. работех в МБАЛ „Д-р И.С.“, като
специализант бъбречни болести и в спешното отделение поемах по някое и
друго дежурство. За случая много бегло си спомням фактите. Спомням си, че
получих обаждане от колега от болницата „Х.Д.“, който ми каза, че е насочил
една жена с оплаквания от болки в корема и да я очаквам по някое време да
дойде. Дойде след известно време жената на крака. Близките й я придържа от
двете страни. Настаних я на легло. Назначих си кръвните изследвания,
назначих и образното изследване и това е. Извърших преглед на пациентката.
Установих болки в корема, но диагноза не мога да поставя само от болки в
корема, затова назначих изследвания и консултация със специалист.
Анамнеза снех. Била е на някакво празненство, хапнала, същата вечер е
станало това, не от няколко дни. След празненството получила болки в
корема и отишла в болница „Х.Д.“. Помня, че едно от нещата, които й казах е,
че няма да правя болкоуспокояващи да не копираме болката и като дойдоха
изследванията и образните извиках хирурга. Аз го извиках. Направих кръвна
40
картина, биохимия, снимка на корем. Там стана някакво неД.зумение. Аз я
изпратих за корем, но впоследствие разбрах, че лаборантката е решила по
свое усмотрение да направи и гръден кош. Но аз не съм го назначавал. Не си
спомням биохимията дали показваше някакво притеснение. Спомням си
повишение на левкоцити. За разчитането на снимката, аз се обадих на
дежурния рентгенолог, д-р Н. беше, проведох разговора с нея в присъствието
на д-р Р.. Първо извиках него, после се обадих на д-р Н.. Когато го извиках
образните изследвания бяха готови, за другите не съм сигурен, но те и не ни
касаят, по-скоро образните изследвания. Видяхме ги, но не сме поставили
диагноза, затова се обадихме на специалиста, който отговаря за тях. В
разговора с д-р Н. би трябвало да съм представил пациента. Може да го
представим с две думи, но винаги го представяме, дали има болка в корема,
дали има задух и т.н. В случая търсихме нещо на корема.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Когато извикахте подс.Р. и му представихте
изследванията той видя ли ги?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Мисля, че ги видя.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Когато на един такъв пациент в
продължение на часове не може да се установи неговото състояние кой поема
отговорността за неговото лечение? Кой трябва да каже какво да се сложи –
спазмолитици, операция ли да се направи? Кой взема това решение? И какво
беше конкретното решение във Вашия случай?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: То решението е комплексно. Искам да
уточня, че когато се налага консултация със специалист, извършването на
изследвания, впоследствие се преценява какво да се предприеме по-нататък,
то решението е комплексно, не се решава еднолично. Когато пациента не се
приема, който е лекарят от спешно отделение може да прецени да го задържи
ли или да го изпише. Аз предложих задържане до сутринта. Решението за
хоспитализация го взема специалиста, извикан за консултация. Нямам право
да реша аз. И изобщо за хоспитализация в отделението нямам право да реша
аз, аз само представям пациента. В случая нямаше решение за хоспитализация
в хирургично отделение. Специалистът от спешно отделение би могъл да
остави пациента за наблюдение за неопределено време. И аз предложих точно
това. Грешката ми, дали от неопитност или от неудобство, трябваше да
представя един формуляр за отказ от лечение, а тя жената реши да си тръгне.
41
И аз й уважих решението, въпреки че й предложих да остане до сутринта и да
я предам на дневната смяна.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: В този случай е било взето решение от
специалиста, извикан за консултация, пациента да не се хоспитализира. Взето
е такова решение. И Вие продължавате съответните терапевтични процедури.
Т.е. това решение е било вече взето. Така ли да разбирам?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Моето решение беше да й направя
спазмолитици. Колегата от МБАЛ „Х.Д.“ ми даде насока, че е консултирана
от техен специалист, но по някакви причини я насочва към нас. Каза, че я е
видял дежурният им лекар, не знам каква специалност. Той ми каза за болките
в корема. Не си спомням дали е уточнил точно. Не мога да се сетя дали ми е
казал за приложената й там терапия. Тя дойде с документация. Там би
трябвало да е записано какво е правено. Но аз не съм правил
болкоуспокояващи като постъпи, за да не прикрия нещо евентуално.
ВЪПРОС на адв.Х.: След като на Вас не Ви направи нищо впечатление,
на д-р Р. направи ли му нещо впечатление, от рентгеновите снимки преди
разговора с д-р Н.?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Не ми е споделил, не сме поставили диагноза.
Гледахме я снимката преди да се обадим на д-р Н..
Пациентката дойде в спешното с направление за хоспитализация. Д-р Р.
се подписа на това направление. То лекарят се подписва и ако приема и ако не
приема пак се подписва. Не си спомням каква диагноза беше написана в
направлението. Щом д-р Р. се е подписал на това направление трябва да е го е
видял. Той листа си беше на бюрото, дали съм му го предал не се сещам.
ВЪПРОС на адв.Й.: Д-р Р. запозна ли се с този лист, прочете ли го?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Знам само, че се подписа.
ВЪПРОС на адв.Й.: При всички случаи когато се извършва
рентгенография на пациент ли се консултирате с дежурен рентгенолог?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: В почти всички случаи, защото нямаме право
да интерпретираме сами. Казвам в почти всички случаи, като имам предвид,
че не се консултираме например когато търсим счупване, и преценяме да не
търсим. Преценяме така, т.е. ако не е открита фрактура, не е спешно
състояние, го насочваме за неотложен кабинет, не са черно и бяло нещата.
42
Когато счетем, че е нещо спешно и сериозен проблем няма как да не търсим
рентгенолог. За случая не мога от вратата да кажа дали има някакви газове
или има сериозен проблем. Комплексното състояние оценяваме не само въз
основа на едно от изследванията, а от всички, не само от образното
изследване. Д-р Р. направи физически преглед на пациентката.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: В какво се изразяваше този преглед?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Аз не бях до него, аз имах и други пациенти.
Аз казах къде е пациентката и той отиде.
ВЪПРОС на адв.Й.: Вие присъствахте ли на прегледа, който извърши д-
р Р. на пациентката?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Мисля, че излязох и отидох в друго
помещение, когато д-р Р. беше при пациентката.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Смятате, че през това време е извършен
преглед и го видяхте?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Не мога да си спомня. Не мога да се сетя дали
след като се върнах д-р Р. ми сподели неговото заключение. Докторът не е
поставял диагноза. Нито аз, нито той сме поставяли диагноза. Когато не
поставяме диагноза не означава, че лицето е здраво. Означава, че няма
спешни индикации за хирургична намеса. Лаборантката ни носи кръвните
изследванията, предава ми ги. Аз ги интерпретирам. Имаше завишени
стойности на левкоцити. Не се сещам дали това го съобщих на д-р Р..
ВЪПРОС на адв.Х.: Каква Ви беше изобщо комуникацията с д-р Р.?
Какво се случи?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Представих пациента, изследванията са на
бюрото.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Вие гледате с д-р Р. снимките, доколкото
разбрах не ги коментирате. Вие виждате изследванията на пациентката,
вероятно ги вижда д-р Р., и отново не ги коментирате. Как се провежда
процеса на диагностициране на пациента и определяне степента на нейната
спешност?
АДВ.С.: Противопоставям се на този въпрос. Свидетелят заяви, че не си
спомня.
Съдът намира, че следва да бъде дадена възможност на свидетеля да
43
отговори.
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Не си спомням в конкретика. Когато
представяме пациент на специалист ние сме длъжни да представим всички
извършени до момента изследвания. Мисля, че в случая представих
изследванията. Мисля, че всички изследвания на пациента бяха готови когато
го представих на д-р Р..
ВЪПРОС на адв.С.: Казахте, че пациентката е дошла с направление.
Към направлението имаше ли амбулаторен лист?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Не си спомням. Докато беше в отделението
при мен мисля, че пациентката не е повръщала. Когато се обадих на д-р Н.
свободен газ в корема не е коментиран от никого. Не съм споменавал аз, не е
споменавал д-р Р., и тя не е споменавала. Не сме поставили никаква диагноза.
ВЪПРОС на адв.С.: Д-р Н. коментира ли какво вижда на снимката?
Какво Ви каза?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: И тя не е поставила диагноза. Мисля, че чух
по спомен адхезии. Мисля, че е казала адхезии.
ВЪПРОС на адв.С.: Д-р Н. след като е видяла снимките и говорихте с
нея каза ли, че има свободен газ в корема?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Не е казвала.
ВЪПРОС на адв.С.: Д-р Р. кога взе решение дали да хоспитализира или
не пациентката, преди д-р Н. да види снимките или след това?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: След като ги видя д-р Н. снимките тогава д-р
Р. взе решение. Като гледахме с д-р Р. в системата имаше две снимки.
Рентгенологът има достъп до всички тях. Те са във файл и са една след друга,
направени са една след друга. Тя системата не се е променила и сега е същата.
Аз прегледах корема на пациентката, като постъпи. Коремът беше болезнен,
дали беше твърд или не, не помня. Не мога да се сетя дали беше направена
кардиограма на пациентката. Аз изписах пациентката от спешно отделение.
Можех да я задържа, но я изписах.
ВЪПРОС на адв.С.: Има ли някаква класификация или триажна
категория в спешното отделение за прием на пациенти, така да кажем –
спешни, по-спешни, най-спешни?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Има триаж, но дойде по-късно. Поне в
44
нашето спешно към 2019г. не работихме по такъв протокол. Поне не ми е
известно.
ВЪПРОС на СЪДА: Когато говорихте с д-р Н. обърнахте ли внимание,
че става въпрос за изследване на бял дроб и корем?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Аз изследване на бял дроб не съм
назначавал.
ВЪПРОС на СЪДА: В какво се състоеше разговорът Ви с д-р Н.?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Наистина не си спомням. Знам, че д-р Р. беше
около мен, присъстваше при провеждането на разговора. Разговорът беше по
телефона, който не беше с високоговорител и да се чува, така, че аз предавах
думите. Д-р Н. не е поставяла никаква диагноза, не е казвала, че има някакъв
проблем, не си спомням. Приключихме разговора. Докторът си попълни
документите. Попитах дали да правя спазмолитици. Реших да направя след
това. Олекна й на жената. Предложих й да остане, въпреки че не я приемаме.
С нея имаше две млади жени и в тяхно присъствие й предложих да остане до
сутринта, въпреки че не я приемаме. Тя отказа. Грешката ни е, че не й дадох
документ да се подпише. Но тя искаше да се прибере в къщи и уважихме това
й искане, и тя си тръгна.
ВЪПРОС на СЪДА: Вие обсъждахте ли случая и как да се процедира за
този случай с д-р Р.? И какво беше неговото решение?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Д-р Р. си написа на документа за направление
нещо. Мисля, че не се обсъди вариант за хоспитализиране. Към този момент
нямаше писмено разчитане на снимките, само чрез телефонно обаждане.
Впоследствие мисля, че са направили официално разчитане на следващия
ден. След този случай вече направиха такава организация от образното
отделение да изпращат по е-мейл, което пак не е официално, тъй като няма
печат и подпис, но поне да има нещо черно на бяло. Но дотогава нямаше
такава практика. Не си спомням някой да е разчел официално снимката на
следващия ден.
ВЪПРОС на СЪДА: С някой друг рентгенолог да сте обсъждали
снимката?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: На следващия ден или на по следващия ден
ми казаха, че се е виждало, че има проблем. Не си спомням кой ми го каза.
45
ВЪПРОС на СЪДА: Вие казахте, че след като сте получили
рентгеновите снимки сте ги видели преди да се обадите на д-р Н.?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Да.
ВЪПРОС на СЪДА: Тогава д-р Р. е бил при Вас?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Да.
ВЪПРОС на СЪДА: Вие гледахте ли ги преди да се обадите на д-р Н.?
Нещо направи ли Ви впечатление на тези снимки?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Видяхме снимките преди да се обадим на д-р
Н.. Нямам специалност в тази област и не мога да дам точна оценка. Сега съм
със специалност бъбречни заболявания.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: След разчитане на снимката по телефон не е
документирано никъде какъв е характера на диагнозата. Това, което разбрах
от Вас, е че след като рентгенологът е дал някакво становище, каквото и да е
то, тогава д-р Р. е взел решение да не хоспитализира?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Да.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: По този начин аз не като медик, да разбирам
ли, че решението дали или не да бъде хоспитализирана една пациента в
хирургично отделение конкретно зависи от мнението на рентгенолога?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Мнението на рентгенолога допринася за
вземането на решение. След разговора с д-р Н. д-р Р. взе решение. Аз
разговарях с д-р Н. и аз препредавах думите на д-р Н. на д-р Р.. Сега не си
спомням дали той е вземал телефона. В разпита на ДП ще съм посочил по-
точно. Сега не мога да се сетя дали д-р Р. е говорил с д-р Н.. Аз се обадих на
д-р Н. от служебния телефон на спешното отделение, той е от старите един
Самсунг, от малките. Обадих се на личния й телефон. Не мога да се сетя дали
аз или д-р Р. поиска да се обадим на рентгенолог. Аз назначих рентгена още
при постъпването на пациентката.
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: Вие видяхте ли визуално извършването на
физикален преглед на пациентката от д-р Р.?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Д-р Р. отиде да я преглежда. Сега не се
сещам, поддържам това, което съм казал на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Моето искане е изцяло да бъдат прочетени показанията
46
на д-р И., тъй като в отделни и важни съществени обстоятелства не са налице
спомени.
АДВ.С.: Имам искане преди това за предявяване на материали и то е на
лист за пациент, намиращ се в том 2, лист 4 и на електрокардиограма на
следващата страница. Д-р И. да отговори дали той е попълнил тези
документи, това неговия почерк и подпис ли са? Предвид отбелязването на
кардиограмата той ли я е назначил, видял ли я е?
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.д-р И. лист за преглед на пациент №
11973/03.08.2019г., находящ се в том 2, лист 4 от досъдебното производство.
СВИД.Д-р И.: Това е моят почерк, подписа е мой. Това е мое писане.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.д-р И. Електрокардиограма, находяща се в
том 2 лист 5 от досъдебното производство.
СВИД.Д-р И.: Би трябвало да съм я видял.
АДВ.С.: По направеното искане за прочитане показанията на този
свидетел не даваме съгласие.
ПОДС.Р.: Присъединявам се към становището на защитника ми.
АДВ.Й.: Не възразяваме. Да се прочетат показанията на свидетеля
АДВ.Х.: Не възразяваме. Да се прочетат показанията на свидетеля.
Съдът намира, че е основателно искането на държавното, подкрепено от
частното обвинение, за почитане показанията на свидетеля д-р И., тъй като по
време на днешния разпит се установи, че са налице някои съществени
противоречия с това, което е отразено в протокола за разпита на ДП, а и
самият свидетел многократно заяви, че не си спомня определени
обстоятелства и че поддържа това, което е казал на ДП, поради което са
налице законовите основания и не е необходимо съгласие на всички страни.
С оглед гореизложеното и на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и 2 от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.д-р И., дадени в протокол за разпит от
09.03.2020г., находящ се в том 5, лист 28 от досъдебното производство.
/Прочетоха се./
СВИД.И.: Поддържам изцяло това, което съм казал на ДП.
47
ВЪПРОС на ПРОКУРОРА: В току-що прочетените показания сте
споделил, че идеята Ви е била като оставите пациентката под наблюдение да я
консултирате с дневния хирург. Каква беше причината за това?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: За мое успокоение съм казал, че искам да я
консултирам с дневния хирург. Така прецених. Винаги когато се съмняваш
по-добре да я оставиш пациентката. Исках да й олекне, да се почувства по-
добре, болките да престанат, с оглед нейното състояние. Времето също е
фактор. Исках да я оставя, за да я проследя, да съм спокоен за себе си и да я
предам на колегите от дневната смяна. В спешното отделение идват много не
спешни пациенти с болка в корема, която не е спешна. Но в случая прецених
да оставя пациентката под наблюдение. Оставяли сме и не спешни за няколко
часа за наблюдение. В случая не беше натоварена вечерта и реших да я
оставя. Всичко е до преценка. Не мога да кажа дали е било събота срещу
неделя. Когато пациентът иска да си отиде трябва да му дам формуляр за
отказ от лечение, което в случая аз пропуснах да направя, но се надявах, че
има свидетели от нейна страна и сметнах, че не е необходимо. Близките й
бяха там и в тяхно присъствия тя каза, че иска да си отиде.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Моля д-р И. да остане и да изчака разпита на д-р Н., за да
преценим дали ще се налага очна ставка или не.
Свидетелят остана в залата.
Свидетелката С. С. Н., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Разпитана съм на ДП. Знам за кой случай съм
повикана днес тук. През м.август 2019г. работих в МБАЛ „Д-р И.С.“ като
рентгенолог в отделението по образна диагностика. На въпросната дата бях
на разположение. Процедурата в случай на необходимост от разчитане на
образно изследване извън работно време беше следната: правим го в домашни
условия. Ние бяхме на разположение в домашни условия. Ние си бяхме в
къщи и на личния си компютър разчитаме. Имаме си програма за отдалечен
достъп, която е в нашите собствени компютри. Обикновено от спешно
отделение или от други отделения ни се обаждат да разчитаме снимки.
Разглеждаме това, което се иска и казваме какво се вижда. Казваме го устно,
на който се е обадил от спешното отделение. Обикновено с колегата от
48
спешното разговаряме. Случвало се и да разговарям със специалиста, извикан
за консултация, но не и в този случай.
За случая си спомням, около 00:05 часа ми се обади д-р И. по телефона
и ми поиска да разчета рентгенова снимка. Точните му думи бяха: „Ние корем
гледахме, газ нива няма. Притеснява ни една ивица в дясна белодробна
основа“. Това бяха думите му. Спомням си, че името на пациентката беше
сгрешено. Аз гледах бял дроб, чист като сълза. Обикновено когато се търси
по спешност търсим травма, гледам няма счупено ребро, няма прешлен, няма
пневмоторакс и аз се озадачих защо го искат този бял дроб. Но казах, че няма
му нищо на белия дроб. Не съм поставяла диагноза. Нормален рентгенов
образ. Използвала съм думата адхезия. Възможно е да е адхезия. Една снимка
гледах и тя е на бял дроб. В програмата ми излизат миниатюрни изображения
на двете снимки. Отворих снимката на белия дроб, защото това ми поискаха.
Поискаха ми да разчета снимка на бял дроб и аз ми разчетох снимка на бял
дроб. Другата снимка отворих чак в понеделник, когато отидох на работа. Аз
останах с впечатление, че пациента е там заради белодробно заболяване. Не
ми е казвано, че пациентката има оплакване в корема.
В понеделник д-р Хрисантов, който е зам.директор, ме извика и ми
показа фиш, който е за рентгеново изследване на корем. Лаборантката е
видяла свободния газ и е преценила, че може да е спешно и е направила и
снимка на белия дроб. А на мен ми поискаха да разчета само изследването на
белия дроб. Впоследствие видях и другата снимка. Тогава видях свободен газ.
Възможно е да е адхезия, това казах на д-р И.. Казах му „Какво му търсите на
белия дроб, възможно е това да е адхезия“. Той повтори адхезия и затвори.
По-нататък не сме разговаряли.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ.Й. и АДВ.Х.: Нямаме въпроси към свидетелката.
АДВ.С.: Имаме искане. Отново от протокола за техническата
експертиза в том 5 на свидетелката да бъдат предявени снимките, за да каже
кои снимки е гледала и на снимките на белия дроб какво вижда.
Съдът ПРЕДЯВИ на свид.д-р Н. снимковия материал на техническата
експертиза, находяща се в том 5, листи 110-116 от досъдебното производство.
СВИД.Д-р Н.: Първата снимка на стр.3 от експертизата т.е. на л.110 от
49
делото, това е снимката, която видях впоследствие т.е. на другия ден и това е
снимка на корем. Следващата снимка пак е корем. На стр.5 от експертизата,
лист 112 от делото, това снимка на гръден кош. Тук не са убедителни
данните, прозира, но виждам ивица в белия дроб, но не са убедителни
данните. Първо снимката не се вижда по този начин. Това е снимката
предоставена от агенцията за медицински надзор, при тях се виждаше така.
Виждам ивица, но не е убедителна защото прозира белодробната тъкан.
Следващата снимка е негатива от предходната снимка. Следващите снимки са
от 2016г., те са стари. В системата на болницата бяха само тези първите две
снимки. Не излизат всички снимки. Няма база за сравнение. Когато поискаха
от мен консултация бяха само тези две снимки. Както е целия монитор
встрани излизат две малки снимки - миниатюри и оттам изтеглих тази, която
са ми поискали. И аз изтеглих на белия дроб, тази която са ми поискали, и
като я отворих тя стана по-голяма.
ВЪПРОС на адв.С.: При положение, че сте имали съмнение какво се
вижда и то не се вижда от белодробната сянка защо не отворихте и втората
снимка?
ОТГОВОР на свид.д-р Н.: Ами защо. Не я отворих. Не съм имала
съмнения. Аз нямах съмнения за коремно заболяване. Нямах никаква
информация за пациента. Имах само името. На самата снимка не пише за
какво става въпрос. Аз видях, че другата не е бял дроб, то си личи, че не е бял
дроб. Когато отворим снимката като по-голямо изображение, можем да
видим подробности. На тези малки снимки не се вижда. Снимката беше
миниатюра и виждам, че не е бял дроб. Виждам и двете снимки, но като
миниатюри и аз преценявам коя е бял дроб. То си личи. Аз още в началото на
разпита цитирах това, което съм казала може би преди повече от три години.
Казаха ми: „Ние корем гледахме, газ нива няма“. Кои сме ние? Ами не е някой
филанкишия, а лекар. Казаха: „Притеснява ни една ивица в дясна белодробна
основа“. Това бяха думите на д-р И.. Аз стигнах до там да изискам разпечатка
на разговора. И казаха ми хората, че може, но трябва да се изиска с
прокурорска заповед. Бях готова хиляди да платя за този разговор. Така ми
казаха от ДАНС. На лаптопа в дома си гледах снимките. Те си ни слагат
програмите от болницата. Аз още работя с него, вижда се добре на него.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
50
АДВ.Й.: Нямам въпроси.
АДВ.Х.: Нямам въпроси.
АДВ.С.: Аз други въпроси нямам. Ще имам искане за провеждане на
очна ставка между свид. д-р И. и свид. д-р Н. по два въпроса: Коментиран ли
е изобщо свободен газ и някой от тях д-р И. или д-р Н. споменавал ли го е в
разговор? На каква снимка разчитане е искал д-р И. и дали е дал кратка
анамнеза на пациента и е казал какво иска?
СВИД.Д-р Н.: Получавам снимките на лаптоп. Те се качват на сървъра и
аз влизам в програмата, отварям ги като кликна върху ЕГН и се показват
наличните снимки. В тази програма не се вижда кой е поискал снимките.
Вижда се само име на пациента. Може и да са преди правени снимки, но на
това ЕГН излизат снимките. В този случай излязоха само две снимки.
ПРОКУРОРЪТ: Действително са били налице противоречия между
показанията на тези двама свидетели още на ДП, там е провеждана очна
ставка и техният характер не се променя, така че предоставям на съда по
искането за очна ставка. Според мен, да, действително съдебната фаза е
централна, но фактите и обстоятелствата, които страните твърдят в
показанията си по никакъв начин не са променени в досъдебната фаза и не
виждам с какво провеждането на такава очна ставка, каквато е била
проведена, освен спазването на принципа за събиране на доказателства в
съдебната фаза, би променило съдържателната страна. От тази гледна точка
предоставям на съда, не възразявам, но и не виждам практически процесуален
смисъл.
АДВ.Х.: Считам, че този институт не би довел до разкриване на
обективната истина, но предоставям на съда.
АДВ.Й.: Също предоставям на съда.
АДВ.С.: С оглед спазването на принципа на непосредствеността
намирам, че следва да бъде проведена очна ставка между посочените
свидетели в съдебно заседание.
ПОДС. Р.: Поддържам искането на адв. С..
Съдът намира за основателно искането на защитата за провеждане на
очна ставка между двамата свидетели по отношение на посочените от
защитата обстоятелства, тъй като в днешното с.з. по отношение на тези
51
обстоятелства от страна на двамата свидетели бяха депозирани
противоречиви показания.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА провеждане на очна ставка между свидетелите д-р П. И. и
д.р С. Н..
ПОСТАВЯ свидетелите д-р П. И. и д-р С. Н..
ВЪПРОС на СЪДА към двамата свидетели: Познавате ли се и в какви
отношения сте?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Познаваме се. Отношенията ни са
професионални.
ОТГОВОР на свид.д-р Н.: Нямам лоши отношения, нямам неприязън.
ВЪПРОС на СЪДА към свид.д-р И.: Какво съобщихте на д-р Н., когато
й се обадихте за разчитане на рентгенова снимка?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Не мога да кажа точните си думи. Казах й
това, което съм казал на досъдебното производство, а именно, че
оплакванията на пациентката са в областта на корема и също така й казах, че
с д-р Р. не знаем каква е съпровидната сянка.
ВЪПРОС на СЪДА към свид.д-р Н.: Това ли Ви каза д-р И.?
ОТГОВОР на свид.д-р Н.: Не. Съвсем неглижиращо беше казано: „Ние
корем гледахме, то нива газ няма. Тук в белия дроб в дясна белодробна
основа ни притеснява една ивица“. Не знам с кого са го гледали.
ВЪПРОС на СЪДА към свид.д-р Н.: Каза ли ви д-р И., че оплакванията
на пациентката са в областта на корема?
ОТГОВОР на свид.д-р Н.: Заклех се да говоря истината. Категорично
не. Не ми е казвал, че оплакванията са в областта на корема.
ВЪПРОС на СЪДА към свид.д-р И.: Вярно ли е това, което казва д-р
Н.?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Аз си представям пациентите. Поддържам
това, което казах. Казах й, че оплакванията са в областта на корема, както и за
сърповидната сянка.
СВИД.Д-р Н.: Възможно е, но само, че в случая не е така. Аз
52
поддържам казаното от мен по-горе.
ВЪПРОС на СЪДА към двамата свидетели: Ставало ли е въпрос за
свободен газ?
ОТГОВОР на свид.д-р И.: Не съм коментирал нито газ, нито нива в
разговора с нея.
ОТГОВОР на свид.д-р Н.: Това бяха първите му думи. Поддържам
казаното от мен.
СВИД.Д-р И.: Нямам въпроси към д-р Н.. Сигурен съм, че не съм
поставял диагноза, нито д-р Р. е поставял диагноза. Д-р Р. присъстваше в
стаята по време на разговора ми с д-р Н..
СВИД.Д-р Н.: Нямам въпроси към д-р И..
СТРАНИТЕ: Нямамем въпроси към свидителите.
Съдът ПРИКЛЮЧВА очната ставка.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не възразяваме
да се освободи от залата. Не възразяваме да се освободи и свид. д-р И.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ и двамата свидетели –
д-р И. и д-р Н. от залата.
Съдът даде възможност на страните да изразят становищата си по по-
нататъшния ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, по отношение на неявилия
се свидетел считам, че неговите показания имат значение и са от съществен
смисъл. Доколкото свидетелят в молбата си е посочил определен времеви
период и при положение, че делото ще бъде отложено за последващи
процесуално-следствении действия, то ще Ви моля да се направят
процесуални усилия за неговото призоваване в следващо с.з. В случай, че в
по-нататъшен етап на процеса настъпят усложнения, свързани със
здравословно състояние на този свидетел, аз си запазвам правото да направя и
искания по чл. 281 НПК. По отношение на извършените по делото експертизи
ще моля в следващото да бъдат призовани и изслушани вещите лица, като
правя предложение това да стане след разпита на свид.Г.. На този етап нямам
други доказателствени искания.
АДВ.Х.: Държа на разпита на неявилия се свидетел. Моля да бъде
53
призован. Нямам други доказателствени искания на този етап.
АДВ.Й.: Също считам, че показанията на този свидетел са от
съществено значение. Моля да бъде призован за следващото с.з.
АДВ.С.: Доколкото свид. К. Г. е посочен с обвинителния акт, ние
нямаме възражение по искането на прокурора. Считаме, че прокуратурата
трябва да събере доказателствата, които е посочила. Наред с това правя
искане за разпит на още двама свидетели. Това са Д. К. - реанимационната
сестра, която е присъствала при провеждането на реанимационните
мероприятия заедно с д-р В. и съдебния лекар, извършил аутопсията д-р Т. Ч..
Това искане ни е продиктувано от това, че експертизата се базира основно на
аутопсионния протокол. По делото има приети два протокола. В тях не се
съдържат данни за интубирането на пациентката и ние бихме искали да
зададем въпроси на съдебния лекар в тази връзка. Възможно е да има
обстоятелства, които не са отразени в аутопсионния протокол. Правим това
искане като молим първо да бъдат разпитани тези свидетели, ако ги
допуснете както и свид. Г., и след това да бъдат призовани вещите лица, за да
можем да имаме показанията на свидетелите. Имаме и молба при призоваване
на вещите лица да им бъде предоставена възможност да се запознаят със
свидетелските показания, така както са дадени пред съда в протоколите от
с.з., за да могат впоследствие да отговарят на поставени въпроси.
ПОДС.Р.: Присъединявам се към становището на защитника си.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям на искането за разпит на
реанимационната сестра, но считам, че призоваването на Началника на
отделение Съдебна медицина към МБАЛ „д-р И.С.“ – С. д-р Ч. за разпит в
качеството му на свидетел по отношение на съставяне на писмени документи,
с които е удостоверил определени факти и обстоятелства е безпредметно. От
самото събитие са изминали повече от три години. Именно удостоверителния
характер на документите има този ефект, той отразява определени факти и
обстоятелства към определен момент в ограничен и в пълен вариант на
аутопсионните протоколи, тъй като има няколко вариации. В тях е отразено
всичко относимо, което би могло да се цени и анализира. Въпросът за
интубационната ръба, това е също въпрос на отразяване в медицински
документи и не е необходимо извършване на разпит за това.
АДВ.С.: Тук имаме два аутопсионни протокола с различна дата. Именно
54
поради това и с оглед на изложените по-горе съображения правя искането да
бъде допуснат и разпитан като свидетел д-р Ч..
АДВ.Х.: Предоставям на съда да прецени основателността на искането.
АДВ.Й.: По отношение разпита на д-р Ч. се солидализирам се изцяло
със становището на прокурора. Заключенията на д-р Ч. са обективирани в
съставени от него документи в качеството му на длъжностно лице.
Изготвените аутопсионни протоколи изцяло отразяват състоянието на
починалата пациентка към съответния момент. Възпроизвеждане на спомени
след три години считам, че не следва да бъде допускано. Още повече, че се
касае за медицински заключения, които биха могли да бъдат актуални само
към момента на извършването им. Точно това е доказателствената сила на
аутопсионните протоколи и като цяло протоколите съставен в едно
наказателно производство.
АДВ.С.: Както днес изслушахме различни свидетели, които в
качеството си на служебни лица са извършвали определени действия и са
изготвили документи, установихме, че тази документация няма нищо общо с
реалността. Правя и още едно искане. Моля да се изиска от центъра за спешна
медицинска помощ фиша, с който е била предадена пациентката от фелдшер
на 04.08.2019г. Фишът не е приложен по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям на искането да бъде изискан
фиша.
АДВ. Х.: Не се противопоставям на искането да бъде изискан фиша.
АДВ.Й.: Не се противопоставям на искането да бъде изискан фиша.
ПОДС.Р.: Поддържам исканията на защитника си.
Съдът намира за основателно искането неявилият се в днешното с.з. да
бъде разпитан лично и непосредствено в с.з., с оглед на което същият следва
да бъде призован за следващото с.з.
Съдът намира за основателни исканията на защитата на подсъдимия за
събиране на гласни доказателства, доколкото същите бяха направени и
мотивирани в смисъл, че чрез събирането на тези гласни доказателствени
материали действително би се допринесло за изясняване на обстоятелства от
съществено значение за предмета на делото. Тези доводи изцяло следва да
бъдат споделени.
55
Няма съмнение, че доколкото съдебния лекар д-р Т. Ч. не е изготвил
експертиза в настоящото дело същият може да бъде разпитан в това
производство като свидетел. Вярно е, че същият е изготвил писмени
документи, но с оглед изложените съображения по отношение на тяхното
съдържание и с оглед на събраните в днешното с.з. доказателства, съдържащи
се в показанията на част от свидетелите, съдът намира, че следва да бъдат
положени усилия за изясняване на тези обстоятелства, включително и чрез
разпита на съдебния лекар д-р Т. Ч..
Основателно е и искането да се изиска от центъра за спешна
медицинска помощ фиша, с който е била предадена пациентката от фелдшер
на 04.08.2019г.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели медицинска сестра Д.
К. – отделение по ОАИЛ и д-р Т. Ч. – Началник отделение Съдебна медицина,
които да бъдат призовани по местоработата им.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЦСМП - С. фиша, с който е била предадена от
фелдшер на 04.08.2019г. пациентката М. П.а Д..
Предвид допуснатите нови доказателства, с оглед на констатираната
необходимост от провеждането на разпита на свид. К. Г., както и поради
предстоящите разпити на вещите лица в следващите съдебни заседания,
несъмнено е, че съдебното следствие не може да приключи.
Съдът намира за основателно искането на страните да се пристъпи към
разпит на вещите лица едва след изчерпване на гласните доказателства,
поради което за следващо с.з. вещите лица не следва да бъдат призовавани.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 27.01.2023г. от 10,30 часа, за
която дата се съобщи и да се считат редовно призовани Окръжна прокуратура
– С., подсъдимия д-р Е. Р. и неговия защитник адв. З. С. от САК, частните
обвинители и граждански ищци - З. С. Б., С. Ц. Д. и Ц. С. Д., чрез
поверениците им, както и самите повереници – адв. Г. Х. от АК – С. и адв. М.
56
Й. от АК - С..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свид. К. Г. на посочения по делото адрес, както и
допуснатите двама свидетели - Д. К. и д-р Т. Ч., които да се призоват по
месторабота – МБАЛ „Д-р Ив.С.“ - С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16.15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
57