Р Е Ш Е Н И
Е № 2257
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14628 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от Етажна собственост, находяща се в гр. *****,
представлявана от ***** Х. И. С., с която са предявени срещу С.П.Р., обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и
т.10 ЗУЕС.
В исковата молба се твърди, че
ответницата е собственик на два самостоятелни жилищни обекта в сградата, а
именно: СОС с идентификатор № ***** – апартамент ** и СОС с идентификатор № *****
– апартамент **, на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот и
учредяване на право на строеж от 18.07.2001 г. и договор за дарение на недвижим
имот от 28.06.2017 г. Ищецът сочи, че на 07.05.2014 г. на проведено ОС на ЕС са
взети следните решения: по т.2 да се сключи с „Марков НМ 1“ ЕООД договор с
предмет предоставяне на услугата „Професионален *****“; по т.3 – всеки
собственик да заплаща от 5-то до 25-то число на месеца разходи за управление на
общите части и таксата за професионалния *****; по т.4 – създаден е фонд
„Ремонт и обновяване“ в размер на 1000 лв. годишно, разпределен по процент
идеални части на всеки самостоятелен обект и заплащан на 12 равни месечни
вноски. Въз основа на взетото решение, на 12.05.2014 г. е сключен с „Марков НМ
1“ ЕООД договор с предмет предоставяне на услугата „професионален *****“, с
уговорена такса в размер на 5 лв. месечно за апартамент. На 17.02.2015 г. било
проведено ново ОС на ЕС, с което е потвърдено разпределението на разходите за
управление, като асансьорната такса, ел. енергията за стълбите и асансьора,
както и за почистване следва да се заплащат на база реални сметки. На
19.09.2018 г. на проведено ОС на ЕС за *****с мандат от 2 години е избрана Х.
И. С., както и е взето решение да се сключи договор за срок от 2 години с
„Марков НМ 1“ ЕООД, какъвто е сключен на 27.09.2018 г. Ищецът твърди, че
посочените решения са влезли в законна сила и са задължителни за етажните
собственици. Ответницата дължала сумата от общо 618,46 лв., представляваща сбор
от ежемесечните такси/ разходи и вноски. За процесната сума била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
11556 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански състав, срещу
която длъжникът възразил, поради което ищецът обоснова правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Предвид изложените фактически твърдения моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовата етажна собственост сумата от
общо 618,46 лв., от които:
-за СОС с идентификатор № ***** – апартамент
** сумата от общо 264,64 лв., дължима за периода месец 12.2017 г. – месец
5.2019 г. вкл., от които: 6,48 лв. – за ел. енергия стълбище; 48,16 лв. – за
почистване; 90 лв. - за услугата „Професионален *****“ и 120 лв. – за фонд
„Ремонт и обновяване“
-за СОС с идентификатор № ***** – апартамент
** сумата от общо 353,82 лв., дължима за периода месец 07.2017 г. – месец
5.2019 г. вкл., от които: 6,13 лв. – за ел. енергия стълбище; 41,41 лв. – за
почистване; 115 лв. – за услугата „Професионален *****“ и 191,28 лв. – за фонд
„Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва върху процесните суми за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – 11.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
6410/ 12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 11556 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, VI граждански състав. Ищецът моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника С.П.Р., със становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва качеството си на етажен собственик, като
собственик на посочените в исковата молба самостоятелни обекти. Счита, че всеки
етажен собственик е длъжен да заплаща разходите, свързани с общите части. Твърди,
че през месец юни 2018 г. със собствени средства поставила стълбищни парапети в
сградата, за което заплатила сумата от 1920 лв., като етажната собственост
отказала да й възстанови сторените разноски. Намира, че поставянето на
стълбищните парапети представлявало необходими разноски и разходите за тях
следвало да се понесат от всички етажни собственици. Прави възражение за
прихващане на сумата от 1920 лв. от претендираните от нея суми в размер на
311,28 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“. На дата 11.03.2020 г. (датата на
откритото съдебно заседание) депозира молба, с която изразява становище, че е
нарушена разпоредбата на чл.51 ЗУЕС. Моли за отхвърляне на предявените искове.
С
определението за насрочване от 16.01.2020 г. съдът е оставил без уважение
искането за приемане за съвместно разглеждане на заявеното от ответника
възражение за прихващане.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на производството:
Видно
от приложеното за послужване ч.гр.д. № 11556 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, VI гр.с., образувано по депозирано от Етажна собственост,
находяща се в гр. *****, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 6410/ 12.07.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК
на 09.08.2019 г. е депозирано възражение от длъжника, поради което с разпореждане
на съда, връчено на 13.08.2019 г. на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указано
на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422,
ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок на 13.09.2019 г. са предявени настоящите
искове. Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото,
поради което и производството е допустимо.
По основателността на исковите
претенции:
Ищцовата етажна собственост основава
иска си на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими
от етажните собственици суми за покриване на текущи разходи във връзка етажната
собственост, за формиране на фонд „Ремонт и обновяване“, за заплащане на фирма,
извършваща процесионално услуга по поддържане на общите части на сградата. Относно
решението на Общото събрание на етажната собственост като източник на облигационно
задължение следва да се има предвид следното:
В
теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на
общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ
волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание.
Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на
юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение
решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните
вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По
изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна
особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна,
двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са
участвали във формирането й, но и за
тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са
гласували против. От тази особеност на Решенията произтичат и някои
отклонения от общия режим на недействителността на сделките.
По
този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС -
Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС -
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар
и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества,
те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на
ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен
ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната
собственост.
Така
в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако
кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно
решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на
накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за
отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК),
тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е
възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните решения или действия
на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят,
и не може да се извършва косвена проверка в производството по иск, предявен за
защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в
противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при
обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до нищожно
решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на обстоятелството, че при
нищожните решения няма срокове за обжалване, нищожността може да се констатира
по всяко време, когато бъде установена. Това е така, защото нищожността води до
последици, които пораждат несигурност, както за интереса на член-кооператора,
така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се
констатира при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът
може да констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без
да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да
прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на орган на ЖСК
служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени права.
Тези
постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че
Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на
ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната
недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са
нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за
приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на
императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни,
т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в
сроковете на чл. 74 ТЗ.
От
гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на
различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията
на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена
процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни
разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Редът
за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния
съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете,
предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато решенията не са
обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално
незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на
етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени
процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им,
произтичащи от тези решения е напълно
недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална
незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се
санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в
закона срок.
В
конкретния случай решенията на ОС на ЕС, на които ищецът основава правата си са
тези, взети на дати: 07.05.2014 г., 17.02.2015 г. и 19.09.2018 г. По делото
няма изложени твърдения и представени доказателства тези решения да са били атакувани
по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите като влезли в сила обвързват
всички етажни собственици със задължителна сила, като инцидентен контрол за тяхната
незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим. Поради това съдът приема,
че така приетите решения на общото събрание на етажните собственици обвързват
ответницата, в качеството и на етажен собственик, във връзка със създалите се
задължения за заплащане на суми за консумативни разходи, за фонд „Ремонт и
обновяване“ и за професионален *****.
Разгледани
по същество, съдът намира исковите претенции за основателни по следните
съображения:
По силата на законовия регламент – чл.6,
т.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, собствениците са задължени за описаните разходи, които са
във връзка с общите части. Не е спорно по делото, а и се установява от
представените по делото титули за собственост – от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на право на строеж от 18.07.2001
г., че ответницата е собственик на апартамент ** с площ от 83,15 кв.м., находящ
се в процесната етажна собственост, а въз основа на нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 28.06.2017 г. е придобила собствеността върху апартамент **,
представляващ СОС с идентификатор № ***** с площ от 108,95 кв.м. Като такава
ответницата отговаря за разходите, сторени във връзка с общите части на
сградата, съответни за притежаваните от нея обекти.
В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС
е въведено изрично правомощие на Общото събрание на етажните собственици да
определя размера, който собствениците и обитателите на самостоятелни обекти в
етажната собственост заплащат за текущите нужди за поддържане на сградата. В
изпълнение на законовата делегация ищцовата етажна собственост е взела
посочените по-горе решение, както следва: С решение от проведено на 07.05.2014
г. общо събрание етажните собственици са решили да се сключи договор с фирма
„МАРКОВ НМ 1“ ЕООД, с предмет услуга професионален *****за срок от 1 година;
също така всеки етажен собственик,
ползвател или обитател на самостоятелен обект в сградата етажна собственост е
длъжен ежемесечно от 5 до 25 число на месеца да заплаща на етажната собственост
сумата за покриване на текущите разходи по управление на общите части на
сградата, разпределена според броя на
обитателите и ползвателите. Взето е решение също така за асансьорна такса,
ел. енергия на стълбите и асансьора, както и почистването да се заплаща по 10
лв. месечно на обитател и ползвател. На проведеното събрание е решено също
така да се създаде фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1000 лв. годишно,
разпределен по % идеални части на всеки самостоятелен обект, разпределени на 12
равни вноски. Въз основа на взетите решения на 07.05.2014 г., на дата
12.05.2014 г. е сключен договор между Етажната собственост на адрес: гр. *******,
в качеството на възложител и „МАРКОВ НМ 1“ ЕООД, в качеството на изпълнител,
със срок от 1 година и уговорка ако в периода от 1 месец преди изтичане на
срока на договора, нито една от страните не изпрати писмено уведомление относно
неговото прекратяване, то той се счита за безсрочен. Уговореното дължимо
възнаграждение от всеки собственик в ЕС възлиза на 5 лв. месечно, съгласно
приложение № 1 към договора от 12.05.2014 г.
С решение от 17.02.2015 г. общото
събрание е приело, че за покриване на текущи разходи по управление на общите
части на сградата всеки собственик, ползвател, обитател на самостоятелен обект
в сградата етажна собственост ще заплаща сумите съобразно разпоредбата на чл.51 ЗУЕС, като за асансьорна такса, ел.
енергия на стълбите и асансьора, както и за почистването да се заплаща на база
реални сметки на обитател и ползвател.
С последното решение, на което ищецът
основава претенцията си, прието с протокол на общото събрание, проведено на
дата 19.09.2018 г., е решено да се сключи договор с фирма „МАРКОВ НМ 1“ ЕООД с
предмет „професионален *****“ за срок от две години, считано от 27.09.2018 г. В
изпълнение на взетото решение е сключен и посоченият договор, по силата на
който за предоставените услуги възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение
в размер на 5 лв. месечно.
По силата на закона – чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управление и поддържане
на общите части на сградата. В тези разходи се включват както консумативни
разходи за ел. енергия на стълбището и за почистване, така и за заплащане за
услугата „професионален *****“, съгласно сключените от етажната собственост
договори от 12.05.2014 г. и от 27.09.2018 г. По решение на общото събрание
Общото събрание на етажните собственици заплащането на разходите за асансьор,
ел. енергия и почистване става на база реални сметки, в съответствие с нормата на чл.51 ЗУЕС. Ответницата с писмения
отговор принципно не оспорва, че дължи описаните суми, доколкото заявява, че
всеки етажен собственик е задължен за разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата. По отношение на размера на претенциите, съдът
кредитира изцяло приетото по делото като неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице К., като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК. Съгласно него дължимите суми за апартамент ** за
процесния период от месец 12.2017 г. до месец 05.2019 г. са както следва: за
ел. енергия – 6,48 лв., за почистване – 48,16 лв., за професионален *****– 90
лв., а за апартамент ** за периода от месец 07.2017 г. до месец 05.2019 г.,
както следва: за ел. енергия – 6,13 лв., за почистване – 41,41 лв., за
професионален *****– 115 лв. В същите размери са и исковите претенции, поради
което искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС
подлежи на уважаване.
На следващо място, ищецът претендира и
суми във връзка с извършени разходи за ремонт и обновяване на общите части и
фонд „Ремонт и обновяване“. Съгласно чл.50, ал.1 ЗУЕС общото събрание на
собствениците създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата
във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен
с решение на общото събрание на ЕС съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части от етажната собственост. С решението от 07.05.2014
г., т.4, се създава фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 1000 лв. годишно,
разпределен по % идеални части на всеки самостоятелен обект. Размерът на
дължимите суми от ответницата се установява от приетото заключение на ССчЕ,
като дължимите суми за апартамент ** са в размер на 120 лв., а за апартамент **
– 191,28 лв., както претендира и ищецът. Поради това и така предявеният иск
подлежи на уважаване.
Следва да се отбележи, че ответницата не
наведе твърдения за заплащане на посочените суми, а заявеното от нея възражение
за прихващане със сторени от нея разходи по поправка на стълбищни парапети не
беше прието за съвместно разглеждане. Както се посочи изрично и в определението
от 16.01.2020 г. претенцията на ответника се квалифицира под нормата на чл.48,
ал.7 ЗУЕС, като надлежни ответници са отделните етажни собственици, а не
етажната собственост. Ответницата би могла да претендира описаната сума от
всеки от останалите етажни собственици, съобразно притежаваните от тях идеални
части.
В заключение, предявените искове
подлежат на уважаване в пълния им размер. Като законна последица от това е
присъждането на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 11.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Видно от представен списък по
чл.80 ГПК се претендират разноски в общ размер от 481,60 лв., от които: ДТ 79,40
лв., депозит за вещо лице по ССчЕ – 102,20 лв.; адвокатско възнаграждение – 300
лв., които следва да се присъдят в полза на ищеца. За заповедното производство
ищецът също има право на разноски, като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за разноските в заповедното производство съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив. Доказа се да са сторени разноски за ДТ в
размер на 25 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
които следва да се присъдят с решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.П.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на Етажна собственост, находяща се в гр. *******,
представлявана от *****Х. И. С., сумата от общо 618,46 лв. (шестстотин и осемнадесет лева и четиридесет и шест
стотинки), от които:
-за СОС с идентификатор № ***** –
апартамент ** сумата от общо 264,64 лв., дължима за периода месец 12.2017 г. –
месец 05.2019 г. вкл., от които: 6,48 лв. – за ел. енергия стълбище; 48,16 лв.
– за почистване; 90 лв. - за услугата „Професионален *****“ и 120 лв. – за фонд
„Ремонт и обновяване“
-за СОС с идентификатор № ***** –
апартамент ** сумата от общо 353,82 лв., дължима за периода месец 07.2017 г. –
месец 05.2019 г. вкл., от които: 6,13 лв. – за ел. енергия стълбище; 41,41 лв.
– за почистване; 115 лв. – за услугата „Професионален *****“ и 191,28 лв. – за
фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със
законната лихва върху процесните суми за периода от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 11.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6410/ 12.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 11556 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, VI граждански състав.
ОСЪЖДА С.П.Р., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на Етажна собственост находяща се в гр. *****, представлявана от *****Х.
И. С. сумата от 481,60 лв. (четиристотин
осемдесет и един лева и шестдесет стотинки), представляващи съдебно деловодни
разноски пред първата инстанция, както и сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева) – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 11556 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, VI граждански състав.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.