РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Смолян, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20255440100526 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С. И. З. от гр. *** е предявил срещу Регионална дирекция *** – Смолян,
обективно и кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 188,91 лв., представляваща дължимо и
неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 2000 часа нощен труд в периода
01.01.2021 – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2025
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;
- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 974,45 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2021 –
01.04.2025 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността старши полицай в ГПУ *** при сумарно отчитане на работното
време, на смени с продължителност 12 часа. За времето от 01.01.2021 – 31.03.2025 г. е
положил общо 2000 часа нощен труд, който не е преизчислен в дневен от работодателя и
разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд не му е
заплатен. Същият при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2 286 часа, като
разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в дневен представлява 286
1
часа.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сред предвидените
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от
ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба в
редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016 г., действаща за част от процесния период, (сега ал. 7 на
чл. 187) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията
й обн. в ДВ бр. 81/2016 г. (сега ал. 7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По време на процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в
сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011 г., обн. в ДВ бр. 60/29.07.2022 г., в
сила от 22.07.2022 г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр.
60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. обн. ДВ бр.
40/02.06.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г.) Текстовете на чл. 3,
ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014 г. са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за. всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020 г.
В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В последвалите тази наредба нормативни актове -
2
последните 4 наредби, такава изрично норма липсва. Липсата на такава норма не следва да
се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл. 9, ал. 2 е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
При наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от
ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл. 188, ал. 2
от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на
субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата -
чл. 9, ал. 2.
Освен това на основание чл. 188, ал. 2 от ЗМВР „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда“, т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в
ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.
По изложените причини положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период. Лишаването на ищеца от
тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 67, ал.
7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ.
Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно
разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и
нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се
3
компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд.
Това съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв./1,00 лв. на час нощен
труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по
какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е
съответно на положения труд. И в Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-
262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до
заключението, че чл. 8 и чл. 12, б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и
на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези
работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива
2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда
нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да
следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на
работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за
защита.
Счита, че с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на
служителите по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния
ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да
компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление
на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г. В мотивите на
решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на
нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер,
но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически,
политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от
общ интерес. В решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел.
4
С изменението на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.
60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г., с което е предвидено по ал. 1, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и
че според ал. 4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, неравенството
в третирането на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1 т. 1, полагащи нощен труд, е
закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните
права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от
ЗМВР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение и с разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По
този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в
неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните
служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази
категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и
разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел,
която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в
публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите.
Както е посочено в Решението на СЕС по дело С- 262/2020, обяснението за липсата
на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни в специалния закон със
съображения от икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не
могат да представляват цел от общ интерес. След като преди отмяната на Наредба № 8121-
407/11.08.2014 г. тези служители са били еднакво третирани с останалите държавни
служители, полагащи нощен труд, чиито правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези,
работещи по трудови договори по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.
187 от ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/2020 г. и наредбите по неговото прилагане, държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са поставени в неравностойно положение, без да е
обоснована тази разлика в третирането им с обективен и разумен критерий, като се приема,
че бюджетните съображения не могат да бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл. 187,
ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, които въвеждат разлика в третирането на опредЕ.та категория
служители, каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории
работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с правото на
Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе предвид не само текста, но и
контекстът и целта на съответните разпоредби от правото на съюза, както и цялостното
вътрешно право, уреждащо трудовите и служебните правоотношения, респективно чл. 179,
ал. 1 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила са част от вътрешното право, като те имат
5
предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. Като се има предвид, че т. 1 от
решението на СЕС посочва, че във всички случаи в полза на тази категория работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд и след като разпоредбата на чл. 179, ал. 1
от ЗВМР изрично предвижда допълнително възнаграждение за полагането на нощен труд, а
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР по отношение на нощния труд препраща към закрилата по КТ, то
поради несъвместимостта на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР с посочените разпоредби от ЗМВР и с
правото на Съюза ще следва да се приложи закрилата по КТ, респективно по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на часовете положен нощен труд в дневен да става с коефициент
1,143. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен
срок.
На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока,
в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца,
следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на
забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава за
дължимото възнаграждение в посочения период.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта,
че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. Твърди, че в резултат на това сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
Ищецът съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е държавен служител, а съгласно ал. 2 на
чл. 142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал.1, т.1 се урежда от ЗМВР, който
специален закон регламентира служебните правоотношения на тези служители. В подкрепа
на този извод са и разпоредбите на ал.4 и ал.5 от същия закон, които регламентират, че
правата и задълженията на другите категории служители на МВР, а именно държавните
служители, които не са полицейски органи и лицата, работещи по трудово правоотношение
в МВР, се регламентират съответно в Закона за държавния служител и от Кодекса на труда.
За разлика от чл.140, ал.1 от Кодекса на труда, в която норма е предвидена максималната
продължителност на нощния труд за лицата, работещи по трудово правоотношение - 7 часа,
в специалния ЗМВР е налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща
максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - часа.
От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната
6
продължителност на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд 8:8. Изцяло в
духа на закона и правната регламентация за процесния период е и обнародваното и влязло в
сила изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020 г., като в създадената нова алинея 4 на
чл. 187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1.
Съответно в чл. 22, ал. 3 от Наредба №8121з922/22.07.2022 г. за реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1 съгласно чл. 187, ал.4 от ЗМВР. Разликата в нормативната уредба относно
продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по
специалния ЗМВР в сравнение с КТ се дължи на специфичните обществени отношение,
които регламентира специалния закон, респективно на спецификата на работа и
преследваните цели по чл.2 от ЗМВР, съгласно който - дейността на МВР е насочена към
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и др. Именно спецификите и
високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези служители са
правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват нито лицата
работещи по трудово правоотношение, нито лицата по ЗДСл.
За държавните служители в МВР са предвидени и те получават определени
допълнителни материални блага, включително и най-предпочитаната от служителите форма
- в парична сума в текущо, периодично (месечно или годишно) или еднократно плащане,
което оказва осезателно благоприятно влияние за подобряване на общото им материално и
социално състояние. При изработването и приемането на действащия ЗМВР законодателя е
имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения на държавните
служители в МВР и равенството на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията на
Р.България) и е предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно
отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една
страна и държавните служители в МВР от друга страна, а именно: - Допълнителното
възнаграждение за прослужено време е 2% върху основното възнаграждение за всяка
прослужена година в МВР, но не-повече от 40% (чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР); - Основният
платен годишен отпуск на държавните служители в МВР, включително и на държавните
служители в МВР е 30 работни дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен
ден, но не-повече от 10 работни дни (чл.189, ал.1 от ЗМВР); - Обезщетения при прекратяване
на служебното правоотношение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат в МВР, но не- повече от 20 (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР); - По-
благоприятен режим на заплащане на извънредния труд - по неговата продължителност (до
7
280 часа за година) по чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР; - Безплатна храна, или левовата й
равностойност. Ободряващи напитки при полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06:22
часа, работно и униформено облекло, друго вещево имущество или снаряжение;-
Държавните служители по ЗМВР по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР се пенсионират при условията
на I-ва категория труд (чл. 69 от КСО), при което три години осигурителен стаж на служба,
като държавен служител по ЗМВР се превръщат в 5 години общ осигурителен стаж (чл. 104,
ал. 1 от КСО) и др. Това са парични или други материални или нематериални облаги, които
държавните служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по
трудови правоотношения по Кодекса на труда и от държавните служители по Закона за
държавния служител другите държавни служители и работещи граждани, с които държавата
и обществото изразяват своята отплата и признателност за изпълняваната от тях държавна
служба, като държавни служители, поради което напълно неоснователни са твърденията в
исковата молба за неравностойно положение.
Гореизложеното е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените
изводи в решението на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020 г.,
постановено на 24.02.2022 г. Счита за неоснователни твърденията в исковата молба, че
лишаването на служителя от допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и лицата работещи по
трудово правоотношение. Оспорва като неоснователни описаните в исковата молба
твърдения в подкрепа на поддържаната теза в частта за разстройване на биологичния ритъм
на живота.
През процесния период е действала Наредба №8121з-922/22.07.2022 г. за реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР , където в чл. 22, ал. 3 е изрично
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Процесното
правоотношението не е трудово, а служебно и има специална правна уредба в ЗМВР. Липсва
твърдяната празнота в правото.
В националното ни законодателство за полицаите са предвидени компенсиращи
мерки, съобразно приетото в решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 г. и в
Определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. Отрича да е налице колизия
между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа се ползват със специална закрила по
Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма обуславя извода, че
препращането е само към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории
работници и служители“. Норми извън посочената глава на КТ, включително и подзаконови
нормативни актове, издадени въз основа на такива, не намират приложение по отношение на
служителите на МВР. Полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудово
8
правоотношение е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му , като
разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на
допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час или за част от него и
минималния размер на същото, са идентични: в чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7,
т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ал. 2
от ЗМВР. В чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага
чл. 107а от КТ. В този смисъл тази наредба е неприложима за държавните служители по
ЗДСл и ЗМВР.
Разпоредба идентична на тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбата
по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на
дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1
(едно). В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова
в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е
определено, как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на
допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. Коефициентът,
предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен и при трудовите
правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при
определени хипотези (чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ) е относимо към увеличаване размера на
трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към
установяване полагането на извънреден труд. В специалната нормативна уредба — ЗМВР и
подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни,
поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо
положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в
дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не
съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на
материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на
правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно
трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -
няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му
са обусловени от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР еднаква нормална
продължителност на часовете дневен и нощен труд. Подобна разпоредба съществува в чл.
21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. и посочения коефициент е 1 (едно).
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски.
Моли възнаграждението за адвокат на ищеца да бъде редуцирано до минималния предвиден
размер.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. О. поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът се представлява от гл. юр. ***, която счита исковете за неоснователни и
9
моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в
писмените бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ – *** при РДГП - Смолян на длъжност
Старши полицай.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане
на работното време.
За процесния период 01.01.2021 г. - 31.03.2025 г. С. З. е положил общо 2 264 часа
нощен труд. На ищеца е заплатен положеният нощния труд, без същите часове нощен труд
да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. След приравняването им по
методологията в „Наредба за структурата и организацията на работната заплата” – чл. 9, ал.
2 отработените часове нощен труд са 2 588 часа /Таблица 1, к. 3 + к. 8/. Разликата в часовете
отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 324 часа /Таблица 1 к. 4 + к.
9/. Извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100 на сто увеличение.
Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за
периода от 01.01.2021 – 31.03.2025 г., преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и
организацията на работната заплата” за ищеца е 4 188,91 лева, подробно изчислен по
тримесечия в Таблица 1, к. 12. Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки
тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и
преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”,
изчислен от 01-во число на месеца, следващ тримесечието за което се отнася до 31.03.2025 г.
/датата преди деня на подаване на исковата молба/ е 974,45 лева, подробно отразен в
Таблица 1, к. 13.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва
да бъдат уважени по следните съображения:
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил 2 264 часа нощен труд, който след преобразуването му в дневен с
коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се равнява на 2 588 часа, като разликата от
324 часа не му е заплатена. Стойността на положения и незаплатен нощен труд, приравнен
10
на дневен е в размер на 4 188,91 лв., а дължимата лихва за забава върху тази сума е в размер
на 974,45 лв., начислена от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се
отнася, до 31.03.2025 г.
За направения извод за основателност на главния иск и акцесорния към него съдът се
основава на Определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 по преюдициално
запитване, отправено от ОС – Смолян, в което е прието, че „член 12, буква а) от Директива
2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата /на основните права на Европейския съюз –
Безопасност и здраве – допълнението е мое/ на полагащите нощен труд работници трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от
публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със
същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.“ Прието е също, че „член 12,
буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й
води до резултат, несъвместим с тази разпоредба от правото на Съюза и по-специално до
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий“.
Съгласно Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския
съюз, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време трябва да се тълкуват в смисъл, че „не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.“ В
решението по посоченото дело / т. 79/, СЕС е приел също, че „ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел“. В случая, при липса
на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения
от ищеца нощен труд.
Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно
приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
11
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съгласно чл. 187, ал. 10 ЗМВР Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 60 от
29.07.2022 г., в сила от 29.07.2022 г. е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал.
4 от ЗМВР.
Това обаче по същността си не е приравнителен коефициент, т.к. всяко число
умножено по единица е равно на същото число.
При действащата нормативна уредба за заетите в МВР, работещи на нощни смени,
липсва норма допускаща приравняване на нощния труд в дневен и компенсаторно
заплащане за неблагоприятното въздействие на нощния труд върху здравето на човека.
Същевременно съдът счита, че действащите разпоредби на чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР и
съответната разпоредба на чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. са били
въведени с цел спестяване на бюджетни средства на фона на перманентните искания на
служителите в МВР за увеличаване на размера на трудовото им възнаграждение, което в
крайна сметка беше постигнато през февруари тази година, когато заплатите в системата на
МВР бяха увеличени с 50 %.
Съгласно решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. финансови
причини, вкл. и спестяване на финансови средства не могат да бъдат аргумент за различно
третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това различно
третиране.
С оглед липсата на специално правило по отношение на държавните служители в
МВР за определяне на допълнителното възнаграждение за нощен труд или на методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време, съдът счита, че тази нормативна празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, вкл. и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
наредбата. чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, което е недопустимо.
12
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че по отношение на
държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон. Основна
грижа на законодателя е да осигури равнопоставеност на работниците и служителите,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, по трудово
правоотношение в МВР или извън нея. Недопустимо е поставянето на служителите в
системата на МВР, работещи в режим на сумирано изчисляване на работното време в по-
неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители при възмездяването
на нощния труд. В противен случай би се стигнало до различно третиране на нощния труд и
различни критерии за неговото възмездяване, като държавните служители в системата на
МВР, осъществяващи нощен труд при сумирано изчисляване на работното време биха били
поставени в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така
и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, за които са приложими
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. Необходимо е субсидиарното прилагане на общия закон
при липса на изрично уредено заплащане в специалния ЗМВР, в съответствие с основния
принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията
на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната
работа, нарушава биологичните ритми на работника/служителя и е свързано с вредни за
организма последици, които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различно
отчитане на нощния труд.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на
чл. 5 от ГПК когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи
общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или
морала.
В действащите в процесния период наредби за работното време, неговото отчитане
и компенсиране липсва изрична норма, предвиждаща превръщането на часовете положен
нощен труд в дневен, за разлика от чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г., регламентираща, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент 1,143. Единствено е
предвиден редът за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа с изготвянето
на протокол и лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане броя на
отработените часове, без да е предвиден алгоритъм за преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Предвид изложеното съдът счита, че за уреждане на нощния труд на служителите в
системата на МВР, работещи при сумирано изчисляване на работното време, приложима е
общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/.
Възражението на ответника, че е платил на ищеца нощния труд е неоснователно.
13
Превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при
сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Двете разпоредби се
прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час
/ставката по чл. 8 НСОРЗ/. Посочената в чл. 9 от НСОРЗ методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд.
Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения. В случая на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за
всеки отработен нощен час за исковия период, но не и разликата отработени часове, получен
след преобразуването на нощните часове в дневни.
Положеният от ищеца 324 часа труд, получен след приравняването на нощния труд
в дневен, е установен от експертизата при отчитане на предвидената продължителност на
полагането на труд при сумирано изчисляване на работното време, след превръщане на
нощните часове в дневни, като е начислен само нощен труд, който не е бил преизчислен в
дневен. Безспорно се установи от заключението по СИЕ, че положените 324 часа труд,
получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен, са положени от ищеца
по утвърден график от ответника, както и че този труд не е начислен и изплатен и не е
компенсиран с почивка. По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер от 4 188,91 лв.
Ще следва да бъде осъден ответникът да плати на ищеца сумата от 4 188,91 лв.,
представляваща стойността на положените 324 часа нощен труд, след приравняването му в
дневен, както и 974,45 лв. – лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, изчислен
от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие до 31.03.2025 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2025 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
14
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. О. в размер на 500 лв., видно от договора за правна защита и съдействие. Ще следва с
оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, който размер не
надхвърля минимално предвидения размер на адвокатските възнаграждения с оглед
интереса. В този смисъл възражението за прекомерност е неоснователно
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС - Смолян сумата от 417,56 лв., от която 217,56 лв. държавна такса и 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ - Смолян, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, бул. ***, представлявана от комисар **** на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. И. З., ЕГН **********, от гр. ***, ул.
„*** сумата от 4 188,91 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение
за положен нощен труд в периода 01.01.2021 – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 974,45 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно
месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ съответното
тримесечие, в което е полаган нощният труд, начислено до 31.03.2025 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ - Смолян, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, бул. ***, представлявана от комисар **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на С. И. З., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „*** сумата от 500 лева за направените
деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ - Смолян, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, бул. ***, представлявана от комисар **** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 417,56 лв., от която 217,56 лв. държавна такса и
200 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. О. на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
15