Р Е Ш Е Н И Е
№ 1162
25.10.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет
и девети септември, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: И. Г.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1020 по
описа за 2022 година.
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „РЕСТО БАР"
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя А.Г., чрез адв. М.М., против
решение № 34 от 27.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 90/2022 г. по описа на
Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 46753 от
14.12.2021 г., издадено от директора на регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на
потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което за нарушение и на основание чл.214
от Закон за туризма на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
В касационната жалба съдебното решение се оспорва като
незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Твърди се, че при проверката не е било констатирано действие или
бездействие, което да е съставомерно по см. на чл.214 от ЗТ, както и се
оспорват констатациите в съдебното решение. Посочва се, че АУАН е бил съставен
без касаторът да е бил поканен да се яви за съставянето му, с което е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и
отмяна на издаденото НП, както и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – редовно уведомен, не изпраща
представител. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С обжалваното решение
Районен съд – Царево е потвърдил наказателно
постановление № 46753 от 14.12.2021 г., издадено от директора на регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в
Комисията за защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата
комисия, с което за нарушение и на основание чл.214 от Закон за туризма на
касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева. Нарушението
е било установено с КП № К-2730008 от 27.07.2021г., като е бил съставен АУАН № К-0046753 от 23.08.2021г.
За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният
съд е приел, че АУАН и НП са били съставени в съответствие с разпоредбите на
чл.37 и чл.47 от ЗАНН, като при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН. Съдът е намерил
констатациите в акта за доказани и е приел, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни
и субективни признаци на административно нарушение на ЗТ, което нарушението е
извършено от дружеството, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателна отговорност спрямо него. Съдът е обосновал и извод за липсата на предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАН, както и е обсъдим размера на наказанието.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от РС-Царево фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени
доказателства. В мотивите
на оспореното решение съдът в пълнота е обсъдил и
анализирал направените с жалбата възражения, поради което касационната
инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания
настоящият
съдебен състав намира за неоснователни, като счита,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице.
В касационната жалба е посочено, че АУАН е бил
съставен без касаторът да е бил поканен да се яви за съставянето му, с което е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Така направеното възражение,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се
съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност
за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не
може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта, какъвто
настоящия случай не е. В случая, АУАН е съставен в присъствието на управителя
на дружеството, като екземпляр от акта му е връчен лично и управителят е
разполагал с правната възможност да депозира възражения по реда на чл.44, ал. 1
от ЗАНН, от която възможност не се е възползвал. Следователно, при съставянето
на АУАН не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, тъй като не се касае за съставяне на акта в отсъствието на нарушителя,
в който именно хипотеза е приложима разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
В случая, установеното деяние е санкционирано по
чл.214 от ЗТ предвиждащ, че който не
постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или
категорийната символика за туристическия обект по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 на
видно място, съответно на територията на обекта, се наказва с глоба в размер от
500 до 1000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева. Съставомерните елементи на
нарушението са ясно изложени при фактическото му описание в АУАН и НП –
бездействие, изразяващо се в непоставяне на временното удостоверение на видно
място на територията на обекта. Посоченото изискване не е било изпълнено от
наказаното лице. По делото чрез свидетелските показания на актосъставителя свид.
Нели Пенчева, е установено, че временното удостоверение за открита процедура за
категоризация не е било поставено на видно място към момента на проверката на
територията на обекта. Тези данни несъмнено сочат неизпълнение на изискването
за поставяне удостоверението на видно място в обекта и обосновават
отговорността на търговеца за нарушение по чл.214, ал.1 от ЗТ. Наличието именно
на това нарушение се твърди както в акта, така и в НП. Няма и никакво съмнение
кой е обектът в който е установено нарушението, тъй като същият е посочен ясно
в АУАН и НП – бистро „Синята акула”, стопанисвано от „Ресто бар” ЕООД, находящ
се в село Синеморец, ул. Бутамя № 11. Установено е и че той е функционирал, тъй
като проверяващите органи са го посетили. Следователно, безспорно в хода на
извършената проверка е било констатирано извършено нарушение на чл.214, ал.1 от
ЗТ, в който смисъл се е произнесъл и районния съд.
За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи, че
нарушителят е юридическо лице като отговорността на юридическите лица се
ангажира за неизпълнение на задължения при осъществяване на тяхната дейност.
Това е т.нар. „безвиновна“ отговорност, при реализирането на която в тежест на
юридическото лице се налага имуществена санкция. След като неизпълнението на
съответното задължение, което е квалифицирано като административно нарушение, е
осъществено от съответното дружество, именно то следва да понесе
административнонаказателна отговорност, като не е необходимо преди това да бъде давано изрично
писмено разпореждане или предписание на дружеството.
По изложените съображения и при липса на отменителни
основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение
е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 34
от 27.04.2022 г., постановено
по а.н.д. № 90/2022 г. по описа на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.