Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 26.09.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря Вероника
Димитрова като разгледа т.д.№ 1508
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 от ТЗ.
Съдът е
сезиран с молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от Изпълнителна агенция „Г.И.ПО Т.“,
в която се твърди, че ответното дружество – „А.“ ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като има задължения към работници и служители – трима
на брой за периода от март 2017г. до март 2019г., като размерите са в таблицата
на стр.3 от молбата, като на служителката Й.И.е посочено, че се дължи сумата от
4810,14 лв., а на Ц.Н.Д.– 5144,25 лв.. Описва се, че всички задължения са
изискуеми към датата на проверката, резултатът от която е обективиран в
протокол от 10.05.2019г. Предвид горното се иска откриване на производство по
несъстоятелност, със законните последици.
Ответникът „А.“ ЕООД оспорва молбата по
съображения, подробно изложени в писмено становище от 09.09.2019г. и чрез процесуалния
си представител – адв. Д.. Поддържа, че няма финансови затруднения и не е
налице нито една от презумпциите за неплатежоспособност. Твърди, че двете
служителки са с прекратени трудови правоотношения, като са напуснали но техни
молби. Представя счетоводните си документи, като сочи, че не е спирал
плащанията, включително и към посочените служители, които са работили в
счетоводството на дружеството и именно тяхно задължение е било съставянето на
финансовите документи, включително и за извършените плащания. Твърди, че
дружеството участва в процедураи по обществени поръчки с възложители лечебни
заведения и плащането от тяхна страна е
нередовно и с големи закъснения, но твърди, че възнагражденията на двете
служителки са в много по-нисък размер от твърдения и това е причината за
неплащането. Твърди, че дружеството не е спряло плащанията към кредиторите си,
напротив представя доказателства за горното. Посочва, че дружеството притежава
и недвижим имот, както и краткотрайни активи в размери, превишаващи краткосрочните
задължения.
Съдът като
обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени доказателства,
включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира
за установено следното:
Съгласно приложените към молбата протоколи за
извършени проверки с изх. № ПР1910363 от 10.05.2019 г. и с изх. № ПР1922392 от
10.07.2019 г. Дирекция „И.ПО Т.” София, които обхващат периода от месец март
2017 г. до месец март 2019 г. включително, въз основа на събраните в хода на
проверките документи от работодателя, ИА ГИТ, действаща чрез териториалното си
поделение Дирекция „И.ПО Т.” София е констатирала, че по представени ведомости,
фишове за заплати и други документи има неплатени трудови
възнаграждения към Й.И.и Ц.Д., която са освободени по техни
молби със заповеди от 06.03.2019г., като са дадени предписания до работодателя
за изплащане на възнагражденията. Видно от приложения трудов договор №
3/13.10.2010г. първото лице е било назначено като главен счетоводител на
дружеството с възнаграждение 1000 лв., а второто лице – като счетоводител съгласно трудов договор
№1/30.06.2016г. с основно възнаграждение 1000 лв., като и двете са на
четиричасов работен ден.
С писмо от 21.07.2019г. съдът е уведомен от АВ, че по
партидата на дружеството има описаните вписвания, а именно закупуване пред март
2003г. на описания недвеижим имот, офис, с адрес – гр. София, бул.“********както
и и на идеална част от дворно място в кв. Иван Вазов, гр. София, като върху
първия имот е вписана учредена договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД,
впоследствие заличена, а върху обекти в имота в Иван Вазов е вписана ипотека в
полза на „Райфайзенбанк“, по която дружеството е ипотекарен длъжник, също
заличени впоследствие. Върху първия имот е вписана възбрана в полза на „Б. ДСК“
АД.
Видно от писмото от СДВР с вх.№106252/26.08.2019г.
ответното дружество е собственик на трите описани автомобила.
С писмо с вх.№107670/30.08.2019г. съдът е уведомен от НАП
– ТД на НАП София, че върху имуществото на дружеството няма наложени
обезпечителни мерки и започнато принудително изпълнение по ДОПК, а с второ
писмо са представени ГДД на дружеството и е посочено, че няма данни за издадени
ревизионни актове и текущи ревизионни производства.
Със становището на ответника са представени два
нотариални акта съответно от 28.03.2003г. и 20.06.2003г., с които дружеството е
придобило описаните имоти, а именно офис в гр. София, бул.“*******, с площ
165,80 кв.м., подробно описан, ведно с гараж, както и идеална част от описания
УПИ, като е представено разрешение за ползване на сградата. Представен е
договор за учредяване на договорна ипотека под №16, т.V, рег.№10144, дело
660/2014г. за описания кредит, остатъчен дълг по договор за кредит _
80440/10.05.2012г. към „Б. ДСК“, като е представен и договора за кредит с
анекси към него и споразумение от 13.06.1019г., с което са разсрочени
задължения с краен падеж – 30.01.2020г. Представена е данъчна оценка за имота,
като същата е на стойност 290 696,40 лв. Представено е доказателство –
вноска бележка за внасяне на сумата от 1500 лв. към Б.та като задължение на
дружеството от 21.08.2019г. Представено е разрешение на дружеството за търговия
с медицински изделия, както и сключени от него договори за абонаментно сервизно
обслужване, за периодични доставки на консумативи и др., по които изпълнител и
титуляр на правото на възнаграждение е ответника. Със становището на ответника
са представени и счетоводни документи на дружеството, които са анализирани от
вещото лице.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по
съдебно-икономическа експертиза, изготвено от З.Д., което се кредитира от съда
като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. В таблица на стр.3 и 4 от
експертизата вещото лице е дало по години активите и пасивите на дружеството,
като сочи, че изводът е, че Видно от изчисленията направени в горната таблица, съгласно алансите на фирма „А.” ЕООД към
31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г и към
31.12.2014 г, през целият
анализиран период към 31.12.2018 г,
към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г и към 31.12.2014 г, основен дял в структурата на активите
на фирмата са били краткотрайните
материални запаси, както следва: към 31.12.2017 г в размер на 316 х.лв.
представляващи 52.5 % от общите активи; към 31.12.2016 г в размер на 285 х.лв.
представляващи 54.2 % от общите активи;
към 31.12.2015 г в размер на 383 х.лв.
представляващи 62.6 % от общите активи; към 31.12.2014 г в размер на 617 х.лв.
представляващи 60.0 % от общите активи;
към 31.12.2013 г в размер на 557 х.лв.
представляващи 62.3 % от общите активи.
Видно от изчисленията направени в горната таблица, съгласно балансите на фирма „А.” ЕООД към 31.12.2018 г., към 31.12.2017
г, към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г и към 31.12.2014 г, основен дял в структурата на пасивите фирма „А.” ЕООД, касаещи дългосрочни
и краткосрочни задължения, през анализирания период към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г
и към 31.12.2014 г, са имали дългосрочните
задължения, както следва: към
31.12.2018 г в размер на 306 х.лв. представляващи 53.3 % от общите пасиви; към 31.12.2017 г в размер на 322 х.лв.
представляващи 61.2 % от общите пасиви;
към 31.12.2016 г в размер на 279 х.лв.
представляващи 45.6 % от общите пасиви;
към 31.12.2015 г в размер на 290 х.лв.
представляващи 32.4 % от общите пасиви
и към 31.12.2014 г в размер на 322
х.лв. представляващи 36.0 % от общите пасиви.
Съгласно балансите, вещото лице е изчислило показателите на ликвидност и на
автономост в следната таблица:
|
Показатели Ликвидност |
към 31.12.2018 |
към 31.12. 2017 |
към 31.12. 2016 |
към 31.12. 2015 |
към 31.12. 2014 |
||||
|
Коеф.
на обща ликвидност |
1,6157 |
2,4481 |
1,9540 |
3,5336 |
3,9949 |
||||
|
Коеф.
на бърза ликвидност |
0,4911 |
0,5974 |
0,4866 |
0,7668 |
1,1385 |
||||
|
Коеф.
на незабавна ликвидност |
0,0036 |
0,3506 |
0,0153 |
0,0179 |
0,0359 |
||||
|
Коеф.
на абсолютна ликвидност |
0,0036 |
0,3506 |
0,0153 |
0,0179 |
0,0359 |
||||
|
|
Показатели Автономност |
към 31.12.2018 |
към 31.12. 2017 |
към 31.12. 2016 |
към 31.12. 2015 |
към 31.12. 2014 |
|||
|
|
Коеф. на финансова автономност |
0,0256 |
0,1050 |
0,1333 |
0,7427 |
0,7292 |
|||
|
|
Коеф. на задлъжнялост |
39,1333 |
9,5200 |
7,5000 |
1,3465 |
1,3714 |
|||
Видно от таблиците на стр.5 от
заключението съгласно балансите на
фирма „А.” ЕООД към 31.12.2018 г., към 31.12.2017г., към 31.12.2016 г., към
31.12.2015 г и към 31.12.2014 г., общата балансова стойност на
притежаваните активи от дружеството „А.”
ЕООД за целия анализиран период са били достатъчни за покриване на
всички негови задълженията- текущи и не текущи пасиви, както и балансова
стойност на наличните краткотрайни активи на дружеството „А.” ЕООД за целия анализиран период са
били достатъчни за покриване на неговите текущи задълженията. Съгласно през 2018 г
общият капиталов ресурс възлиза на 602 х.лв., от които тях 15 х.лв. или 2.5 % е
собствен капитал и 587 х.лв или 97.5 % пасиви (привлечен
капитал). В сравнение с 2017 г капиталът е увеличен с 76 х.лв, което се равнява
на 14.4 %. Пасивите възлизат на 587 х.лв и са с 111 х.лв повече от предходната
година, а като структура пасивите се разпределят на: дългосрочни в размер на 306 х.лв или
52.1 % и краткосрочни в размер на 281 х.лв. или 47.9 %. Важен финансов индикатор за фирмата е
положителният нетен оборотен капитал в размер на 201 хил.лв. Той е налице, тъй
като краткотрайните активи през анализирания период са по-вече от краткосрочните
задължения на дружеството, което според експерта е симптоматично за добро
финансово здраве и предполага доверие от страна на кредиторите.
Според
експерта през анализирания период на 2018г.
са реализирани приходи от обичайна дейност за 175 х.лв, което по-малко в
сравнение с 2017 г с 171 х.лв или 49.4 %. Разходите за обичайна дейност през 2018 г възлизат на 172 х.лв или с 172 х.лв по-малко в сравнение с 2017 г,
което представлява 50.0 %. През 2018 г. финансовия резултат от
обичайната дейност (разликата между приходите и разходите за дейността) е печалба от 3 х.лв. което е с 1 х.лв повече от
2017 г или 50,0%. Вещото лице сочи, че рентабилността (доходността) като един
от най-важните параметри за финансовото състояние на фирмите отразява
потенциала на дружеството да генерира и реализира доходи. Тя отразява степента
на доходност на капитала и се определя като сравнение между резултата от
дейността и използваните средства. Показателите за рентабилност са количествени
характеристики на ефективността на приходите от продажби. на собствения капитал
и на привлечения капитал. В таблица на стр. 7 са дадени показателите, на база
на които са извършени изчисленията в таблица № 2 на същата страница и от които
е видно, че показателите на рентабилност към 31.12.2018 г и към 31.12.2017 г са
с положителни стойности, тъй като през този отчетен период дружеството е отчело
като финансов резултат печалба. Вещото лице прави подробен анализ на периода
2014г., 2015г. и 2016г., като за целия период икономическите показатели на
дружеството са добри. Експертът сочи, че са му предоставени данни, че
дружеството има сключени договори, подписани между фирма „А.” ЕООД и нейни
възложители от 2018г. и от 2019 г., подробно описани в
таблицата на стр. 13 от заключението, по които изпълнението към 06.08.2019г. е
дадено също в таблица на стр.13-14 от заключението. Експертът сочи, че съгласно
баланса на фирма „А.” ЕООД към 31.12.2018 г, дружеството е отчело наличие на
Дълготрайни материални активи на стойност - 79 х.лв., от които земи - 1 х.лв;
сгради - 77 х.лв., съоръжения-1 х.лв. Експертът сочи, че му е предоставен опис
на дълготрайните материални активи от 1995 г до 31.12.2018 г., включващ
стойност и дата на придобиване на актива, балансова стойност след амортизации и
дата на отписване на някои от активите, съгласно описа, направен в таблица на
стр. 16-18 от заключението. На стр.18 от заключението вещото лице в таблица е
представило справка за начислени възнаграждения на персонала за периода
01.03.2017 г - 31.03.2019 г, в която в колона последна са посочени датите на
падеж за заплащане на трудовите възнаграждения на служителите на фирма „А.”
ЕООД за периода 01.03.2017 г – 31.03.2019 г. При извършената
проверка експертът е констатирал извършени плащания на трудови възнаграждения
на служителите, като последното извършено плащане е от 28.02.2019 г. към описаните служители,
от които към Й.И.сумата от 14444,00 лв., към Ц.Д. – 12 000 лв. и към Н.П.–
19 953,61 лв. Вещото лице сочи, че съгласно предоставено на банково
удостоверение от „Б. ДСК” АД с изх. № 10-12-142 от 28.08.2019 г, към 28.08.2019
г разрешеният на дружеството кредит за оборотни средства, съгласно подписан
между страните Договор за кредит № 13/02.06.2014 г и всички анекси към него в
размер на 268 000 лв, общият размер на остатъка от кредита към 28.08.2019
г. е
в
размер на 87 973,73 лв., от които главница - 87 753,10 лв., лихва
-170,63 лв. и други разноски - 50,00 лв. Експертът сочи, че към
датата на изготвяне на експертизата не му е предоставен изготвен междинен
финансов отчет, поради което на въпросите относно този момент не е отговорило.
С молбата от 09.09.2019г. ответникът
е представил междинен баланс към 31.08.2019г. и ОПР към него, видно от който
текущите активи към тази дата са 364 хил.лв., а краткосрочните задължения – 207
хил.лв., а общо всички задължения, включително тези над 1 година са 330 хил.лв.
Отразени са задължения към персонала и 5 хил.лв. – осигурителни задължения.
Отразени са приходи от продажби 134 хил.лв. и приходи от оперативна дейност 295
хил.лв.
От ответника са представени писма от
15.04.2019г. с известия с обратни разписки, с които е канил двете служителки да
представят трудовите си книжки за оформяне, връчени съответно на 18.04.2019г. и
19.04.2019г., както и нотариални покани до служителката Й.П., връчена на
25.03.2019г. и до Ц.Д., връчена на 22.03.2019г., с които ответникът е изисквал
предаване на описаните счетоводни документи, съхранявани от тях в качеството им
на счетоводител и главен счетоводител, както и отговори от служителките.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата
на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания, а съгласно т. 4 с
редакцията, приета с ДВ бр.102/2017г. и задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работиниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от
своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество
е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки за уважаване на молбата му, а именно: наличието на вземане срещу
ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но
съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на
отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се
предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в
сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало
изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. Неплатежоспособност се предполага и при
положение, че търговецът не е заявил за обявяване в ТР своите ГФО за последните
три години преди подаване на молбата. В тежест на длъжника е да обори
презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. В случая по делото не се твърди и не се установява да е
налице нито една от презумпциите за неплатежоспособност, поради което няма
разместване на доказателствената тежест и молителят –кредитор е този, който
следва да установи на първо място, че има изискуеми вземания срещу ответника,
което да е от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, и на второ място, да установи, че
ответникът е в обективно състояние на неплатежоспособност поради невъзможност
да изпълнява задълженията си към своите кредитори. Не се установи да има висящо
изпълнително дело срещу ответника, по което вземането да е неудовлетворено, не
се установи да е налице спиране на плащанията, напротив представен е и приет
като неоспорен документ за последно плащане към Б.та непосредствено преди
устните състезания, не се установи да не са заявявани са обявяване ГФО,
напротив със заявление Г2 под №20190628182214 е заявен последно за обявяване и
ГФО за 2018г. Следователно не е налице нито една от презумпциите и следва въз
основа на анализ от експерт на икономическото състояние на дружеството да се
определи дали то е в състояние да изпълнява краткосрочните си задължения. От
приетото и неоспорено заключение на вещото лице Д., съдът намира, че безспорно
се установи, че ответното дружество не е в състояние на неплатежоспособност,
напротив, показателите му както за ликвидност, така и за финансова автономност
са добри и над приетите нормативи. Показателите на рентабилност към 31.12.2018 г и към
31.12.2017 г. също са с положителни стойности, тъй като през този отчетен
период дружеството е отчело като финансов резултат печалба. Коефициентът на
обща ликвидност към горепосочената дата е 1,61, което е над норматива от
единица и вещото лице сочи, че към 31.12.2018 г., към 31.12.2017г., към 31.12.2016
г., към 31.12.2015 г и към 31.12.2014 г., общата балансова стойност на
притежаваните активи от дружеството „А.” ЕООД за целия анализиран период са
били достатъчни за покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи
пасиви, както и балансова стойност на наличните краткотрайни активи на
дружеството „А.” ЕООД за целия анализиран период са били
достатъчни за покриване на неговите текущи задълженията. В нито един момент от
изследвания от вещото лице период не се установи да е налице състояние на
неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответника. Дори към момента на
приключване на устните състезания е представен междинен бюджет, също приет като
неоспорен от молителя документ, от който е видно, че съотношението между
краткотрайните активи на ответника /364 хил.лв., към краткосрочните задължения
– 207 хил.лв., което показва коефициента на обща ликвидност е над 1, а именно
1,785, а общо съотношението между краткотрайните активи и всички задължения на
ответното дружество, включително тези над 1 година, които са 330 хил.лв., също
е в полза на активите, т.е. не е налице невъзможност на дружеството да
удовлетвори кредиторите си с текущите си активи. Действително към този момент е
отразено, че паричните средства са 0, но което обуславя лоша абсолютна
ликвидност, но има достатъчно краткосрочни вземания, с които да се покрият
текущите задължения. Видно от данните от заключението дружеството развива
дейност, осъществява услуги и има
вземания от своите съконтрахенти, с помощта на които може да покрие
задълженията си. Следователно от обективния анализ на показателите не се
установява да е налице към настоящия момент състояние на неплатежоспособност, а
именно ответникът обективно да не е в състояние да покрие текущите си
задължения с краткотрайните си активи. Това, че не е заплатил възнагражденията
на посочените служителки в сроковете по протокола на ИТ се дължи не на
обективна невъзможност за това, а на субективния фактор, че същите се оспорват
по размер и дължимост, тъй като ответникът твърди, че именно тези две
служителки като счетоводител и главен счетоводител е следвало да оформят
надлежно платежните документи. Следователно въпреки наличието на задължения към
двете служителки, не може да се приеме за обоснован извод, че ответникът е в състояние
на неплатежоспособност, тъй като молителят, чиято е доказателствената тежест за
това не установи горното чрез изслушаната съдебно-икономическа експертиза. По отношение на предпоставките, следва да се има предвид, че в тази първа
фаза на производството по несъстоятелност, предмет на делото не е отделното вземане, а
финансовото състояние на длъжника, до което се разпростират обективните предели
на силата на пресъдено нещо /в този смисъл Решение № 70/25.08.2014 г. по т.д. №
3560/2013 г., I ТО; Определение № 757 от 14.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. №
3874/2013 г., II т. о., ТК/, определение № 39/01.02.2016г. по
т.д.№458/2015г., ІІ т.о. на ВКС и мн.др./. Предвид горното, без да обсъжда дали
вземанията на двете служителки съществуват и са в посочения размер, тъй като е
очевидно, че по отношение на размера им има спор, то с оглед данните за
обективното финансово състояние на дружеството, съдът намира, че молбата е
неоснователна.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл. 625 от ТЗ,подадена от Изпълнителна агенция
„Г.И.ПО Т.“, с код по Булстат ******** и седалище *** *******, за обявяване на
неплатежоспособността на ответното дружество „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 1, като неоснователна и недоказана.
Решението
може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: