О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 178 гр.Кюстендил, 25.03.2021г.
Кюстендилският административен
съд, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№53/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Н.Б.П. *** е депозирал искова молба, в която е налице обективното
съединяване по чл.204, ал.2 от АПК на оспорване законосъобразността на
административни актове – акт за узаконяване №8/19.08.2008г., разрешение за
строеж №150/26.07.2006г. и скица /виза/ по чл.140 от ЗУТ №1588/ 19.11.2001г.,
като иска тяхната отмяна с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Кюстендил за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните
актове в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Съдът след служебна проверка по допустимостта на оспорването
по реда на чл.159 от АПК и исковата претенция по реда на гл.ХІ „Производства за
обезщетения“ от АПК ги намира за недопустими, по следните съображения:
По отношение на скица /виза/ по чл.140 от ЗУТ
№1588/19.11.2001г. на гл.архитект на Община Кюстендил съдът счита, че
жалбоподателят няма правен интерес от оспорване по см. на чл.159, т.4 от АПК по
следните съображения: Безспорно е, че в техническия архив на Община Кюстендил
не се съхранява преписката по издаване на скицата /виза/, както и доказателства
за съобщаването й на Н.П. и осъществяването на съдебен контрол за
законосъобразност на същата /срав. писма изх.№11-03-286/08.03.2021г. и изх.№11-03-286/16.03.2021г.
на Община Кюстендил/. Видно от текстовата част на административния акт, същия е
издаден на основание чл.226, ал.3, 4 и 6 от ЗУТ /отм. ДВ бр.65/2003г./ във вр. с чл.41,
ал.3 от ЗУТ /редакцията на нормата ДВ бр.1/2001г. в сила от 31.03.2001г./ с
оглед започнало производство по узаконяване на „второстепенна сграда на
допълващо застрояване - офис“ в УПИ ХХХVІІ-62, кв.3 по плана на с.Р.,
общ.Кюстендил. Жалбоподателят се легитимира за собственик на съседния имот УПИ
ХХХVІІІ-61, кв.3 по плана на селото, съгласно нот.акт №103, т.І, д.№221/1992г.
Депозирайки жалба към настоящия момент /12.02.2021г./ за него следва да е
налице правен интерес от оспорване, т.е. да се явява заинтересовано лице по см.
на чл.131, ал.2, т.2, 3, 4 или 5 от ЗУТ. От събраните от съда доказателства –
адм.д.№566/2008г. на КАС, както и от графичната и текстовата част на самата
скица /виза/ №1588/19.11.2001г. не се установява нито една от хипотезите на
посочената разпоредба, доколкото се касае за узаконяване на постройка от
допълващо застрояване, която не е предвидена с действащия ПУП и се явява допряна
до основното застрояване в УПИ ХХХVІІ-62, кв.3 по плана на с.Р., общ.Кюстендил.
Правният интерес е абсолютна процесуална пречка за съществуването на право на
жалба и липсата му обуславя недопустимост на оспорването.
Отделно от гореизложеното съдът намира жалбата в тази й част
и за просрочена. Действително няма доказателства за това административният
орган съобщил ли е скицата /виза/ на Н.П.,
доколкото в архива на Общината се съхранява единствено копие на акта. Съдът
обаче констатира от адм.д.№566/2008г. по описа на КАС /предмет на оспорване
заповед №ДК-10-12/26.11.2008г. на началника на РДНСК – Кюстендил, с която е
отхвърлена като неоснователна жалбата на Н.П. срещу акт за узаконяване
№8/19.08.2008г. на гл.архитект на Община Кюстендил/, че в съдебно заседание на
16.03.2009г., на което жалбоподателят е присъствал лично и с пълномощник,
процесният административен акт му е връчен като писмено доказателствено
средство. Т.е. лицето е узнало за съществуването му и се е запознало със
съдържанието му. Подавайки жалба срещу скица /виза/ №1588/19.11.2001г. едва на
12.02.2021г. съдът намира, че това е станало извън сроковете по чл.149 от АПК,
както и че процесуалното действие представлява злоупотреба с права. Скицата
/виза/ е един от документите по ЗУТ, които са издадени в развилото се и
приключило с акт за узаконяване №8/19.08.2008г. административно производство, в
което жалбоподателят активно е участвал като оспорващ.
По отношение на разрешение за строеж №150/26.07.2006г. на
началник „ТИБ“ при Община Кюстендил от писмените доказателства, събрани от съда
при администриране на жалбата в тази й част, се установява следното: Досежно
административният акт е проведено административно оспорване по жалба на Н.П.,
като със заповед №ДК-10-09/23.10.2006г. на началник РДНСК – Кюстендил е
отказано да се отмени разрешение за строеж №150/26.07.2006г. Видно от
писмо изх.№11-03-286/09.03.2021г. на
Община Кюстендил няма доказателства за обжалване на заповедта по съдебен ред,
т.е. същата е влязла в сила, както и разрешение за строеж №150/26.07.2006г.
Следователно по арг. от чл.156, ал.8 от ЗУТ разрешението за строеж не подлежи
на отмяна. Нормата придава засилен стабилитет на разрешението за строеж. В този
смисъл съдът приема, че жалбата срещу административния акт е недопустима по см.
на чл.159, т.1 от АПК – актът не подлежи на оспорване.
По отношение на акт за узаконяване №8/19.08.2008г. на
гл.архитект на Община Кюстендил от приобщеното адм.д.№566/2008г. по описа на
КАС се установява, че по отношение на административния акт е осъществен съдебен
контрол за законосъобразност. С решение №306/12.10.2009г. съдът е отхвърлил
оспорването на Н.П. срещу заповед №ДК-10-12/26.11.2008г. на началника на РДНСК
– Кюстендил, с която пък е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицето
срещу акт за узаконяване №8/19.08.2008г. на гл.архитект на Община Кюстендил.
Съдебният акт е оставен в сила с решение №5869/04.05.2010г. на ВАС, постановено
по адм.д.№132/2010г. Постановено е и решение №14055/22.11.2010г. на ВАС по
адм.д.№10771/2010г., с което е отхвърлено искането на Н.П. за отмяна на
влязлото в сила решение №5869/04.05.2010г. на ВАС по адм.д.№132/2010г. и
оставеното с него в сила решение на КАС по адм.д.№566/2008г. Изложеното според
съда покрива хипотезата за недопустимост на жалбата срещу акт за узаконяване
№8/19.08.2008г. на гл.архитект на Община Кюстендил по чл.159, т.6 от АПК – по
оспорването има влязло в сила съдебно решение. Целта на субективното право на
оспорване е да се разреши със сила на пресъдено нещо /СПН/ правния спор относно
законосъобразността на оспорения административен акт и ако този спор е вече
решен с влязло в сила решение, то не е налице възможност за пререшаемост на
същия по арг. от чл.177, ал.1 и 3 от АПК. Формираната СПН е процесуална пречка
за повторно обжалване на административния акт.
Изводът на съда за недопустимост на оспорването срещу акт за
узаконяване №8/19.08.2008г., разрешение за строеж №150/26.07.2006г. и скица
/виза/ по чл.140 от ЗУТ №1588/ 19.11.2001г. обуславя оставяне на жалбата срещу
ИАА без разглеждане и прекратяване на производството.
Недопустимостта на оспорването и по отношение на трите
административни актове, водещо до прекратяване на производството води до
недопустимост и на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по арг. от
чл.207, ал.1 от АПК, доколкото разпоредбата предвижда, че когато се прекрати производството
по оспорването на административния акт, прекратява се и производството по
съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен
административен акт или производството по оспорването е прекратено поради
оттеглянето на административния акт. Изключенията не са налице, тъй като
жалбоподателят иска отмяната на административните актове като унищожаеми;
не е налице и оттеглен административен
акт.
С оглед гореизложеното съдът
ще върне исковата молба и ще прекрати производството.
Воден от горното и на основание чл.159, т.1, т.4 и т.6 от АПК и чл.207, ал.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Б.П. *** срещу акт за
узаконяване №8/19.08.2008г. на гл.архитект на Община Кюстендил, разрешение за
строеж №150/26.07.2006г. на началник „ТИБ“ при Община Кюстендил и скица /виза/
по чл.140 от ЗУТ №1588/19.11.2001г. на гл.архитект на Община Кюстендил.
ВРЪЩА исковата молба на Н.Б.П. ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община
Кюстендил за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни акт за узаконяване №8/19.08.2008г. на
гл.архитект на Община Кюстендил, разрешение за строеж №150/26.07.2006г. на
началник „ТИБ“ при Община Кюстендил и скица /виза/ по чл.140 от ЗУТ №1588/19.11.2001г.
на гл.архитект на Община Кюстендил в общ размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм.д.№53/2021г. по описа на КАС.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в седем дневен срок, считано от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: