Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1028
гр. Перник, 13.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 14.11.2017 г., VІ-ти състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретар А Василева
като разгледа гр.дело № 03018 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по
чл. 415 ГПК от
“Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД с
ЕИК ********* гр.Варна бул.Вл.Варненчик 258 Варна Тауърс Г и предст. от Боян
Кършаков, Пл.Стефанов и Яна Димитрова
И чрез проц.представител Я.Н.
срещу
“ТОКОМИ” ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.Перник жк.Изток ул.Кл.Готвалд № 8 и управител Красимир Топузов
С пр.основание чл.422 вр. 415 ал.1 и чл.124 ГПК
за установяване, че дължи:
сумата 5504.41 лв. – за обект на
потребление заведен с аб.№ 32 Z 103001111823J,като в посочената
сума са включени неплатени фактури в размер 5 385.03лв., по фактури
издадени в периода 28.09.2016-27.02.2017г.
както и мораторна лихва върху
главницата – в общ размер 119.38лв. представляваща сбора от мораторната лихва
на всяка фактура от падежа й до 10.03.2017г. , посочени подробно в извлечение
от сметка по кл.№ ********** към същата дата
както и законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.03.2017 до окончателното изплащане на сумата по
чгд № 1354 / 2017г. ПРС,
както и направените разноски по
делото и юк.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК вр. Наредба № 4 от 06.01.2006г.
Ответникът в
законоустановения 1-месечен срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер по подробно изложени съображения:
-за частична
недопустимост –
тъй като в ИМ е посочено, че претенцията касае
незаплатена ел. енергия, и „добавените „ на фактически обстоятелства – такси и
услуги и акциз посочени във фактурите, което във заявлението не е посочено-
което прави недопустимо искането по ИМ частично, тъй като очертава по различен
начин основанието на спорното право, а оттук и индивидуализирането на спорното
право за част от сумите
-за неоснователност
:
Оспорва изцяло
посочените фактури, начина и методиката по които е изчислена всяка сума,
Ищецът няма право
да иска заплащане на недоставена услуга, както и на недоставена и неупотребена
ел.енергия – с оглед чл.120 ЗЕ чл.28 Наредба 6 / 09.06.2004г. за ПППЕЕПРЕМ и
чл.86 Наредба за лицензиране дейностите в енергетиката
– според чл.186 а ЗЗД н тежест на ЕРП и те носят риска от
погиване на вещта или случайно повреждане на родово определена стока
-не се установява
как е начислена ел.енергия в точно това количество като родово определена
стока, след като на адреса няма монтирано средство за търг.измерване СТИ годно
и сертифицирано с посочения в справката номер, следователно не се доказва как е
измерено количеството ел.енергия което се дължи
-представител на
ответника не е присъствувал на монтиране на електромер, сумите са произволно
начислени, на адреса не е потребена такава
Оспорва водените
счетоводни документи при ищцовата страна
С уточняваща молба
от 27.07.2017г. ищцовата страна прави следните уточнения :
Между страните е
сключен Договор за комбинирани услуги № ПКСП-1460/ 11.12.2015г. / приложен с ИМ
/двустранно подписан
В приложение № 1 е
посочен обект за доставка на ел.енергия
По силата на този
договор ответникът е потребител и е обвързан с посочените в него задължения.
Договорът е сключен
на осн. чл.100 ал.1 ЗЕ и касае покупко-продажба на ел.енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги
В чл.13 от Договора
се определят начина на формиране на задълженията, които са обективирани в
процесните фактури
Стойността на
ел.енергията е уредена в Решение Ц-19 от 30.06.2016г. на КЕВР
Начисленият акциз е
уреден в чл.34 а / 1/ от Закона за акцизите и данъчните складове
Заплащането на
мрежови услуги става по регулирани цени с Решение Ц -19 от 30.06.2016г. на КЕВР
и е в тежест на ответника
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта
Видно от предходно
чгд №1354/ 2017г. ПРС, по заявлението по чл.410 ГП ксе претендират сумите,
които са предмет и на настоящия установителен иск- главница и изтекли лихви за
съответния период.
Като обстоятелства,
от които произтича вземането се сочи „
Договор № ПКСП-1460 от 11.12.2015г. за покупко-продажба, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги и допълнително Споразумение ,
както и чл.107 ЗЕ.
Ответната страна е
депозирала възражение в срока по чл.415 ГПК , което е довело до завеждане на настоящия
УИ.
Н този смисъл
производството се явява допустимо.
Независимо от това,
обаче, съпоставяйки заявлението и
заповедта по чл.410 ГПК и петитума на настоящия УИ , следва да се отбележи, че
има частично отклоняване от заявеното твърдение : че сумата 5504.41лв. е
главни.а за доставена ел.енергия и задължението за лихва в размер 119 .38лв. за
процесния период. В ИМ се въвежда и ново основание за друг вид вземане – такса
за преустановяване / възстановяване на присъединяването към ЕР мрежата, монтаж
/ демонтаж на електромери и присъединителни съоръжения.
Следователно, в
частта, която се отклонява от заявените
обстоятелства по заявлението по чл.410 ГПК твърдения – че сумата се дължи от
незаплатена доставка на ел.енергия – се явява ЧАСТИЧНО НЕДОПУСТИМ.
Това е така защото :
„Възражението срещу част от заповедта за изпълнение по
чл.414,1 ГПК определя предмета на делото по установителния иск – само
оспореното вземане“
Опр.417 03.06.2011 ВКС ч.т.д. 315/2011г.първо т.о.
„недопустимо е кредиторът ищец да променя
материално-правната характеристика на вземането
Ищецът не би могъл да въведе други, различни
правопораждащи факти в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на
Заповедта за изпълнените
Решение 169 от 04.01.2015г.т.д. № 700 / 2011г. второ
т.о. ВКС по реда на чл.290 ГПК
В случая е
налице разминаване между твърдените обстоятелства по заявлението /продадена и
незаплатена ел. енергия / и добавената в УИ такса за възстановяване на
снабдяването .
Посочената услуга
се извършва от ТРЕТО ЛИЦЕ, НЕУЧАСТВУВАЩО В ПРОЦЕСА – ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
България, което има лиценз за района на гр.Перник.
Следователно-
налице е ЧАСТИЧНА НЕДОПУСТИМОСТ на така предявения иск.
Съдът след като
отчита факта, че за останалата част / за размера на сумите/ искът се явява
допустим и следва да се разгледа по същество, намира за необходимо да коментира иска съобразно доказателствата-
По основателността
:
За да се приеме за
основателен така предявения установителен иск, следва да се установят следните
факти и обстоятелства :
А./ договорни
отношения между страните за съответната услуга, адрес на доставка и лицензиран
доставчик / с договор между него и ищеца / за пренос и разпределение
-установи се, че след
05.01.2007г. ищецът няма договор за пренос на ел. енергия с трето лице лицензирано
за това
Б./ищцовата страна
да докаже, че ответникът е собственик / ползувател на конкретния имот / в кач.
На ЮЛ / за да се установи за какъв договор се касае : за ел.енергия за битови
нужди или за производствени такива, тъй като условията по двата са различни
В./да установи дали ответникът или трето лице е потребител
на ел. енергия за процесния период и за конкретния имот
Г./че сумите са
начислени въз основа на годно и сертифицирано средство за измерване
- установи се по делото
чрез в.л. по СТЕ, че в имота е налично табло произведено 2005г., което не е сертифициран в периода от
1 до 4 години, каквото е изискването за трифазни електромери, следователно
сумите са измерени чрез негодно средство за търг.измерване и непреминало
едногодишна периодична сертификация в БИМ.
Д./да докаже
изискването по чл.120 ЗЕ – че ответникът е правилно присъединен към ЕР Мрежата
на границата на собственост на съответния обект:
Съгл.чл.120 ЗЕ границите
на собственост за продажба на ел. енергия се явяват ИЗХОДЯЩИТЕ КЛЕМИ НА
ЕЛЕКТРОМЕРА.По ЗЕ и ЗИ както и по лицензионните изисквания, самото табло /
средство за техн. измерване СТИ / е собственост на трето лице неучаствуващо в
процеса -
"ЧЕЗ Разпределение България" АД,
което е търговско
дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия и лиценз за търговия с ел. енергия по ЗЕ, включително за територията на обл.
Перник като "краен снабдител" по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
От разпита на свидетелите
се установи, че мястото на присъединяване по чл.120 ЗЕ не е определено
правилно, същото не е в непосредствена близост до границата на собственост на
новообразувания парцел, а след изграден от него трафопост и кабелна линия.
Видно от приетата
по делото СТЕ и от разпита на свидетелите се установява, че ответникът е
присъединен на НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ и му се начисляват недължими суми за пренос и
разпределение на ниско и средно напрежение, , и то по електромер който се явява
негодно техническо средство за търг.измерване
Установи се и по
двете експертизи, че към процесния период нито един от двата описани електромери не са годно техническо средство за
измерване, че са монтирани и ползувани о т лицензианта в нарушение на чл.120
ЗЕ.
Видно от приетата
по делото СИЕ с в.л. Р.Б.Й., на ответната страна са начислени сумите
по фактура №
********** от 28.09.2016г. на стойност 1040.06лв.с ДДС
И
Фактура №
********** от 26.10.2016г. на стойност 783.95лв. с ДДС
По показания на
електромер № 45000009
За който в.л. инж. К.
по СТЕ изрично сочи, че такъв електромер изобщо не е бил монтиран да обслужва
ответника.
За останалите
фактури се установи, че в обекта на ответника за исковия период същият е бил
необитаем, липсва потребление на ел.енергия, стигнало се е до демонтаж на
кабели към разпределителната мрежа
Не на последно
място, ВКС се е произнесъл по въпроса за дължимостта на цената за достъп до
ел.разпред.мрежа и пренос на последната :
Решение 227 от 11.02.2013г. т.д. № 1054 / 2011г. ВКС
второ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК
От съвкупната
преценка на обсъдените писмени доказателства и след като липсват писмени доказателства,
относно начина на формиране на начислените суми по компоненти в процесните
фактури, както и че те са на основата на нелицензирано и несертифицирано
негодно старо средство за търг.измерване, следва изводът, че между страните по
делото за процесния период не е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който
ищецът има задължението да доставя електроенергия, а ответникът има
задължението да заплаща цената на така доставената му електроенергия /арг. чл. 92 от ЗЕ/.
От представените
фактури с титуляр ответникът, както и от заключенията на СТЕ и СИЕ, се установява, че
за процесния период, ищцовото дружество е начислявало
суми за ел. енергия, чрез трето лице ЧЕЗ
Разпределение АД в процесния обект на ответника, като монтираното ел. табло е било собствено
на ответника,който е бил необитаем и с прекъснати кабели / по свидетелски
показания / След датата 13.05.2014г. когато с Констативен протокол № *********
електромер № 36039010 е бил сменен с електромер № 36038830, който се ползува и
до момента и е с дистанционно отчитане, метрологично годен, няма данни за
издадени фактури след корекцията.
Т.е. към процесния
период нито електромерът е бил годно измервателно средство, нито сумите по него
се установяват като безспорно дължими.
Процесните средства
за търговско измерване /СТИ/ към релевантния момент не са били в периода на
годност;сумите са били „ служебно начислявани“
Следователно,
следва да се отхвърли така предявения установителен иск изцяло.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Като акцесорен иск към главния, при този изход на спора, следва
да се отхвърли и акцесорната претенция като неоснователна и недоказана.
По
разноските:
При този изход на спора се дължат
разноски на ответната страна в размер посочен в списък по чл.80 ГПК :
600лв.адв.възнаграждение
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по чл. 415 ГПК от
“Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД с
ЕИК ********* гр.Варна бул.Вл.Варненчик 258 Варна Тауърс Г и предст. от Боян
Кършаков, Пл.Стефанов и Яна Димитрова
И чрез проц.представител Я.Н.
срещу
“ТОКОМИ” ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.Перник жк.Изток ул.Кл.Готвалд № 8 и управител Красимир Топузов
С пр.основание чл.422 вр. 415 ал.1 и чл.124 ГПК
за установяване, че дължи:
сумата 5504.41 лв. – за обект на
потребление заведен с аб.№ 32 Z 103001111823J,като в посочената
сума са включени неплатени фактури в размер 5 385.03лв., по фактури
издадени в периода 28.09.2016-27.02.2017г.
както и мораторна лихва върху
главницата – в общ размер 119.38лв. представляваща сбора от мораторната лихва
на всяка фактура от падежа й до 10.03.2017г. , посочени подробно в извлечение
от сметка по кл.№ ********** към същата дата
както и законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 20.03.2017 до окончателното изплащане на сумата по
чгд № 1354 / 2017г. ПРС,
както и направените разноски по
делото и юк.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК вр. Наредба № 4 от 06.01.2006г.
ОСЪЖДА “Енерго-Про
Енергийни услуги” ЕООД с ЕИК ********* гр.Варна бул.Вл.Варненчик 258 Варна
Тауърс Г и предст. от Боян Кършаков, Пл.Стефанов и Яна Димитрова
И чрез проц.представител Я.Н.
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
“ТОКОМИ” ООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.Перник жк.Изток ул.Кл.Готвалд № 8 и управител Красимир Топузов - сумата 600 лева - адвокатски разноски по установителния
иск
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 01354/2017 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, с приложен
заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: