Решение по дело №714/2020 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№661

19.10.2020г. гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито съдебно заседание на  шести октомври   две хиляди и двадесета година, в състав

    Съдия:  Цветомира Димитрова

при секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на

прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. №   714  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на  С.Л.Д. ***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед № 272з-2351 от 03.08.2020г.на Директора на ОД на  МВР, гр.Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от  шест  месеца.

  Жалбоподателя твърди, че оспорената заповед е нищожна, неправилна, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административната процедура по ЗМВР, ППЗМВР и АПК, необоснован и не съответства на целта на закона.

Сочи се, че оспореният акт не съдържа всички реквизити, предписани към съдържанието  й от ЗМВР и АПК. При издаване на заповедта била нарушена изцяло  административната процедура по ЗМВР и АПК. Заповедта била нищожна, тъй като противоречала на изискванията на тези два нормативни акта.  Изложените  фактически и законови основания били бланкетни и неконкретизирани и не съдържали конкретни нарушения,  които да са основание  за налагане на дисциплинарно наказание.

Заповедта била и недоказана. Заявява, че като служител бил  извършил всички необходими действия в срок и бил изпълнявал задълженията, които били част от длъжността му, съгласно предписаното в нормативните актове  и заповеди. Липсата на конкретни твърдения за конкретни нарушения, водела до значителни затруднения, тъй като оспорващия не бил наясно с действителните мотиви на административните  органи, актовете на които се обжалвали.

Твърди се също, че описаното в заповедта  не било нарушение по посочените текстове  на ЗМВР и не било налице основание по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Описаното в обстоятелствената част на заповедта не представлявало нарушение, а дадената квалификация на нарушението не кореспондирала  с изложените в обстоятелствената част  данни и била непълна и бланкетна, с което законът бил приложен неправилно. Не била налице и субективната страна на нарушението.

В нарушение на закона, на жалбоподателя било наложено наказание, което не съответствало на тежестта на описаното в заповедта като нарушение, а освен това описаното в заповедта представлявало маловажен случай. 

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед1 като  незаконосъобразна.  Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна  -   Директор на Областна дирекция на МВР-Хасково, редовно призован не ангажира становище по жалбата.    

              Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

             Жалбоподателят С.Л.Д. е преназначен на ръководна длъжност – Началник на група“Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ със специфично наименование Старши инспектор със Заповед № 8121К-1097 от 31.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи.

Със Заповед  рег.  272з-1669 от 05.06.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково , било разпоредено извършване на проверка  по установените предварителни данни  за нарушения на служебната дисциплина от старши инспектор С.Л.Д.-Началник на група“Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“, към отдел“Охранителна полиция“  при ОДМВР-Хасково, а именно за това, че в качеството си на началник група“Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ не е упражнил контрол съгласно чл.10, т.2 и т.10,т.3 от Заповед № 272з-132/18.01.2016г. за организация, ръководство и контрол на работата с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР-Хасково. Със същата заповед, поименно бил определен състава на комисията,  която  да извърши  проверката и било указано за резултата от проверката да се изготви справка, която да се докладва в срок до  10.07.2020г. Жалбоподателят   С.Л.Д.  бил запознат със заповедта срещу подпис на  16.06.2020г.  

В хода на производството пред дисциплинарно-наказващият орган  С.Л.Д.  отказал да дава   обяснения,  който отказ бил удостоверен в с рег. № 272р-14728/03.07.2020г. За изясняване на фактическата обстановка били  приобщени два броя негови сведения  отправени до Министъра на вътрешните работи с рег. №№ 272р-9673 от 29.04.2020г. и 1253р-5338/13.05.2020г., както и заповед № 272з-132 от 18.01.2016г., на Директора на ОДМВР-Хасково, разпореждане рег. № 1253р-62 от 03.01.2020г.на ЗА Директора на ОДМВР-Хасково, , кадрова справка рег. № 272р-14547 от 01.07.2020г., длъжностна характеристика, протокол за запознаване на С.Л. със същата от 27.01.2016г., Заповед № 8121к-1097/31.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на С.Л., ежедневни ведомости, както и други документи от значение за  извършване на проверката.   

 За резултата от извършената проверка по №272з-1669 от 05.06.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково комисията определена да извърши същата  изготвила  справка УРИ рег. № 272р-16470 от 22.07.2020г.  В справката, комисията  изразила становище, че  С.Л.Д.  за периода 03.04.2020г. до 16.04.2020г. не е извършвал проверки  в GPS  системата за локализация и визуализация на мобилни единици, с което не е изпълнил в пълен обем служебните си задължения , съгласно разпореденото в т.10.2 и т.10.3 от Заповед № 272з-132 от 18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково.

Осъщественото от мл. инспектор Н.Д.е характеризирано като  дисциплинарно нарушение по чл.  200, ал.1, т.11 от ЗМВР, вр. с чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което  комисията е предложила на   С.Д.   да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

 С.Д.  със справката срещу подпис на  22.07.2020г.

               Върху справката е поставена резолюция „Н-к СКАПОЧР  за изготвяне на  заповед за налагане на дисциплинарно наказание“ дата 29.07.2020г. и подпис.

С оспорената в настоящото производство Заповед 272р-2351 от 03.08.2020г. Директора на ОДМВР-Хасково наложил на  старши инспектор С.Л.Д.-Началник група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност,“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел“Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково  дисциплинарно наказание“Порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят е  запознат със заповедта срещу подпис на  07.08.2020г. в  14.00ч.   Жалбата срещу  заповедта е  била подадена   директно пред АдмС-Хасково и заведена с вх.№ 4578/12.08.2020г.

Въз основа на  така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ от  компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР.

При издаването  на оспорената заповед  са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение  и в едногодишния срок от евентуалното му извършване.  Извършването на нарушението от обективна и субективна страна, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане  известно едва след изготвянето и получаване на Справка УРИ  рег. № 272р-16470 от 22.07.2020г. на комисията, назначена за изясняване на случая.  Т.е. при издаване на процесната заповед    този срок не е бил изтекъл.  Наред с това,  доколкото твърдяното нарушение е осъществено  в периода 03-16.04.2020г. то в случая  няма как да е  изминал период по-голям от една година измежду извършването му и датата на налагане на дисциплинарното наказание.   

Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В административната преписка са налични дадените от  жалбоподателя  по повод провеждането на дисциплинарното производство обяснения. Същия е поканен надлежно да се запознае със изготвената справка,   възползвал от това си право и от правото си да даде допълнителни обяснения и възражения по нея,   които са обсъдени от комисията извършила проверката. Не е налице нарушение и на чл.206, ал.2 от ЗМВР, доколкото наложеното наказание  е в минималният, определен от закона размер.

Съдът намира за неоснователни възраженията изложени в жалбата касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед.   Реквизитите, които следва да се съдържат в  индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай-конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност.  Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно  и нарушението в тази насока  според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е  възпрепятстван  да организира същата, тъй като  е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт.     

В случая обжалваният ИАА за налагане на дисциплинарното наказание формално съдържа предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити. Самата заповед препраща към изготвената от комисията справка, което е допустим начин за мотивиране съгласно ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС. Изложените фактически съображения в обжалваната заповед и подготвителните документи по издаването й  са  напълно достатъчни да изпълнят изискванията, въведени с чл.210 от ЗМВР и дават възможност на адресата на акта да разбере за какво е наказан дисциплинарно.  

  Съдът намира  проверявания акт и за съответен на материалния закон, но при следните съображения:

 Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице.

За да наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателя  ответника е приел, че  от 03.04.2020г. до 16.04.2020г. жалбоподателят е бездействал да изпълнява служебните си задължения вменени му ст. 10.2 от  Заповед № 272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково за  организация , ръководство и контрол на работата  с Автоматизираната система за локализация и визуализация  на мобилни единици в ОДМВР-Хасково , тъй като не е извършвал   проверки в GPS системата  за локализация и визуализация на мобилни единици.

От събраните по делото доказателства съдържащи се в административната преписка безспорно се установява, че  жалбоподателят в периода  03.04.2020г.-16.04.2020г.  е изпълнявал длъжността Началник Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел Охранителна полиция“ при ОДМВР-Хасково.

 С  т.3.2 от Заповед № 272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково същият е поименно определен  да като потребител,  който  да осъществява контролна  дейност  чрез използване на системата за локализация  и визуализация  с ниво на достъп 2, като съгласно т. 2.1 от същата заповед кабинетът му е определен, като работно място, в което да се осъществява  контролната дейност със GPS системата.  

Съответно с  т. 10.2 от цитираната заповед е указано на потребителите-преки ръководители на силите с контролирани мобилни единици да осъществяват наблюдение   в реално време  и впоследствие на всички или конкретни , предварително дефинирани, мобилни единици или групи от мобилни единици, като проверяват  ежедневно движението на автопатрулните единици-не по-малко от два пъти в работно време. 

От събраните по делото доказателства  съдържащи се в административната преписка, безспорно се установява и не е спорно между страните,  че за времето от 03.04.2020г. до 16.04.2020г. жалбоподателят не е осъществявал  проверки в GPS системата  за локализация  и визуализация на мобилни единици, т.е. действително същият не е изпълнил задълженията си вменени му с т.10.2 от същата заповед.

 Също така не е спорно между страните и че  жалбоподателят е знаел за задълженията си по цитираната Заповед № 272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково, което е видно  от изрично посоченото от него в Сведение рег. № 1253р-5338 от 13.05.2020г.  до министъра на вътрешните работи.

Твърденията на жалбоподателя изложени в същото сведение се свеждат до това, че  не е извършвал проверки  през системата за посоченият период , тъй като  служителите от група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор“Пътна полиция“ към ОДМВР-Хасково не са осъществявали дейност по контрол на пътното движение. Такива твърдения не са изложени в жалбата, но и същите се опровергават от приложените по делото ежедневни ведомости  от които е видно, че служители на сектора осъществяващи пътен контрол са изпълнявали служебните си задължения, използвайки посочени във ведомостта моторни превозни средства.

Следователно от приетите по делото  писмени доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност непротиворечиво се установява, че  за  периода посочен в  оспорената заповед жалбоподателя действително е бездействал за изпълни задължението си по т.10.2 от Заповед № 272з-132/18.01.2016г. на Директора на ОДМВР-Хасково.  При така установената фактическа обстановка  единствения извод, до които може да се достигне, че с поведението си същия е нарушил  цитираната разпоредба от заповедта.

От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства и доказателствени искания годни да оборят така установената по делото фактическа обстановка, съвпадаща с изложената в обжалваният акт.

  Правилно нарушението е квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган, като такова по чл. 194, ал.2, т.2 от АПК, за което правилно е наложено на основание чл.200, ал.1,т.11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание“порицание“, което правилно е определено и индивидуализирано в минималният  установен в закона размер.  

С оглед времетраенето на нарушението, извършено чрез бездействие  не може да се приеме, че отклонението от изискванията е незначително, поради което и същото не е маловажно такова.

След като това нарушение е установено и правилно санкционирано, при спазване на процедурните правила и ненакърняване възможността на засегнатото лице да участва в дисциплинарното производство, като краен резултат обжалваната заповед следва да бъде потвърдена. Оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.

               Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на С.Л.Д. ***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед №  272з-2351 от 03.08.2020г.на Директора на ОД на МВР, гр.Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от  шест   месеца.

Решението  е окончателно.

 

 

                                                                                                      СЪДИЯ: