№ 8990
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20221110161966 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по пасивно субективно съединени осъдителни искове от
„Уникредит Булбанк“ АД срещу наследниците на М. Панталеева Панталеева, а именно: Д. П.
Л., К. В. П. и С. Г. А., с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца
задълженията на наследодателката им по сключен договор за кредит.
В исковата молба, подадена чрез адв. Д. Е. и уточнена с допълнителни молби от
19.01.2023 г., 01.02.2023 г., 21.02.2023 г., се твърди, че между М. Панталеева Панталеева в
качеството й на кредитополучател и „Уникредит Булбнак“ АД в качеството му на
кредитодател е сключен договор за кредитна карта CCIR-223-00180-2016 от 22.04.2016 г., по
силата на които М. Панталеева Панталеева е използвала банков кредит в размер на 2 000 лв.
с краен срок за ползване и погасяване – 15.07.2022 г. Сочи, че с Анекс № 1 от 11.02.2020 г.
страните преуреждат отношенията си. На 12.05.2020 г. е сключено Допълнително
споразумение № 1, с което бил уговорен гратисен период за вноските за главница в периода
от 12.05.2020 г. до 12.10.2020 г., като дължимите за този период лихви и главници се
преразпределят за следващ период съгласно погасителен план.Твърди се, че
кредитополучателката спряла да изпълнява задълженията си и изпаднала в забава за
дължимите вноски за главница и лихва на 15.10.2020 г. С оглед настъпилото просрочие
банката направила кредита предстрочно изискуем, считано от 23.06.2021 г., а към датата на
предявяване на исковата молба /15.11.2022 г./ е настъпил падежът по договора /15.07.2022 г./.
При опит да уведоми кредитополучателката за предсрочната изискуемост, кредитодателят
1
установил, че тя е починала, поради което и насочва претенциите си към наследниците й.
Сочи, че по договора за кредит са дължими – главница, дължима за периода от 15.10.2020 г.
до 23.06.2021 г., лихва върху редовната главница за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г.
съгласно чл. 11.2.1. от Анекс № 1 към Договора, лихва върху просрочената главница на
основание чл. 11.2.2. във връзка с чл. 5.7. от Анекс № 1, неустойка върху дължимата
главница съгласно чл. 5.7. от Анекс № 1, периодична такса съгласно § 2 от Допълнителното
споразумение. Иска се всеки от ответниците Д. П. Л., К. В. П. и С. Г. А. по отделно да бъде
осъден да заплати на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД следните суми: 623, 25 лв. –
главница, представляваща 1/3 от общия размер 1869, 76 лв., дължима за периода от
15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 65, 51 лв. – лихва върху редовната главница в размер на 1/3 от
общия размер от 196, 53 лв., дължима за периода от 15.10.2022 г. до 23.06.2021 г., 155, 82 лв.
– лихва за просрочена главница в размер на 1/3 от общия размер от 467, 45 лв., дължима за
периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 96, 46 лв. – неустойка за просрочена главница за
периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 11, 75 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва,
в размер на 1/3 от общия размер от 35, 26 лв., дължима за периода от 15.10.2020 г. до
14.11.2022 г., 41, 24 лв. – периодична такса в размер на 1/3 от общия размер от 123, 71 лв.,
дължима за периода от 15.10.2020 г. до 26.06.2021 г., 8, 67 лв. – редовна лихва /миграция/ в
размер на 1/3 от общия размер от 26, 02 лв., дължима за периода от 15.10.2020 г. до
14.11.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С. Г. А..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. П. Л., чрез
назначения й от съда особен представител – адв. В. В., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Твърди, че сключеният договор за кредит е потребителски по смисъла на
Закона за потребителския кредит и при сключването му не били спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПКр. Сочи, че на кредитополучателеката не е представен погасителен план,
нито ясно е указано по какъв начин ще бъде погасяван кредитът, на което основание е
невалиден и поради това всички суми, платени от кредитополучателката е следвало да бъдат
отнасяни към погасяване на главницата. Твърди, че договорът съдържа неравноправни
клаузи, като изрично сочи разпоредбата на чл. 7.1.1 и сл. от договора. Твърди още, че по
времето на КОВИД пандемията банката в господстващото й положение заставила
кредитополучателката да подпише споразумение, от което дължимите лихви се
капитализирали допълнително. Във връзка със сключения анекс, твърди разпоредбите в него
са абсолютно неразбираеми, не става ясно нито какви са компонентите на разходите, нито
как се формират. Сочи, че претендираните суми не съответстват на приложения към анекса
погасителен план. Възразява, че не е ясна методиката на определяне на годишните такси и
лихви.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. В. П., чрез
назначения му от съда особен представител – адв. Т. П., с който исковете се оспорват като
недопустими и неоснователни. Възразява се срещу пасивната процесуална легитимация на
ответника. Ответникът възразява срещу основателността на предявените претенции. Твърди,
2
че договорът за кредит е регулиран от ЗПКр и доколкото уговорките в него противоречат на
множество разпоредби на закона, същият е невалиден. Сочи, че в договорът не е посочен
лихвен процент, както и методиката по която е определен. Не е посочен и годишният
процент на разходите, нито компонентите от които е формиран, а и в него не са включени
част от претендираните такси и неустойки. Оспорва допълнителното споразумение да е
подписано от кредитополучателката. Оспорва размера на предявения иск, като твърди, че не
става ясно какво е задължението на кредитополучателката, нито каква част от него е била
погасена. Възразява срещу претендираната неустойка, като твърди, че същата не е била
уговорена между страните, а освен това е недопустимо едновременното претендиране на
лихва за забава и неустойка. Оспорва претенциите за лихва предвид качеството им на
акцесрони задължения. Оспорва претенцията за такса, като твърди, че дължимостта й
въобще не е била предвидена в договора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетото като доказателство по делото Удостоверение за наследници се
установява, че М. Панталеева Панталеева е починала на 09.08.2020 г. и като свои законни
наследници е оставила низходящите си Д. П. Л., К. В. П. и С. Г. А..
Приет като доказателство по делото е Договор № CCIR-223-00180-2016 за кредитна
карта за физически лица, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД /банката/ в качеството
му на кредитор и М. Панаталеева Панталеева в качеството й на кредитополучател. Съгласно
сключения договор банката предоставя и дава право на кредитополучател да усвоява в
рамките на периода за клиентски плащания и при условията на договора кредитен лимит до
размера и във валута по т. 1, а кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните
суми от кредитния лимит по т. 1 или поне минимална погасителена сума или минимална
погасителна вноска. Съгласно т. 1 размерът на разрешения кредитен лимит е 2 000 лв. В т. 2
от раздел I на договора са уговорени лихвените проценти. Посочено е, че месечен лихвен
порцент за всеки отделен месец през срока на действие на договора се дължи в размер на
1.35 %, годишният процент на разходите се определя в рамките на лихвения процент на
банката. Таксите за обслужване и обработка на операции с картата се определят и дължат от
кредитополучателя при условията, посочени в отделен Договор за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти
и са в размер, посочен в договора и в Тарифата за физически лица на „УниКредит Булбнак“
АД. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 30.04.2018г., докогато е и
срокът на действие на договора и крайният срок за оконачватлено погасяване на
задълженията. Съгласно чл. 6.1. от договора Банката има право еднократно, едностарнно и
автоматично по нейна преценка да продължи ползването и възобновяването на кредитния
лимит за следващ период от 24 месеца при запазването на останалите условия по договора, в
случай че Кредитополучателят не е поискал изрично прекратяването му и е изправна страна
по договора.
3
Приет като доказателство по делото е Анекс № 1 от 11.02.2020 г. към Договор №
CCIR-223-00180-2016 от 22.04.2016 г. във връзка с писмено искане за промяна на
параметрите по договора. Съгласно чл. 1 от Анекса страните се съгласяват съдържанието му
изцяло да замени съдържанието на първоначалния договор за кредитна карта, също така
страните се съгласили да се прилагат Общите условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД
предоставят потребителски кредити на физически лица. Съгласно чл. 2 от Анекса страните
се съгласяват да прекратят действието на кредитната карта. В т. 2 от раздел на I на Анекса
страните се споразумяват, че разрешеният и усвоен кредит е в размер на 2 000 лв.,
неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата към датата на сключването му е
1 940, 91 лв., начислената просрочена и изискуема лихва към датата на анекса е в размер на
143, 51 лв. Съгласно т. 2.7. дългът е в размер на 2 084, 42 лв. Посочено е, че годишният
лихвен процент е в размер на 16, 20%. В т. 5.3. е посочено, че годишният процент на
разходите е 17, 4546 %. Такси се дължат съгласно Тарифата на „УниКредит Булбанк“ АД – т.
5.4, но такава не е представена по делото. Съгласно т. 7 срокът на договора е до 15.01.2022 г.
Месечна анюитетна вноска се дължи на 15-то число на месеца, месечените вноски са равни
/т.7.3/. Съгласно чл. 9.1 начислената, просрочена и изискуема лихва в размер на 143.51 лв. е
еднократно погасена при подписване на настоящия анекс. Съгласно чл. 11.1. За ползвания
кредит Кредитополучателят заплаща лихви, комисиони и разходи ло т. 4 и 5, в съответствие
с Погасителния план и справка за годишния процент на разходите (ГПР) и други разход;
навлизащи е ГПР.
Приложени са Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя
потребителски кредити на физически лица
Прието като доказателство по делото е Допълнително споразумение № 1 от
12.05.2020 г. към Договор № CCIR-223-00180-2016 от 22.04.2016 г., сключено предвид
декларираните от кредитополучателя затруднения, породени от COVID-19 пандемията и
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Съгласно т. 1 от Споразумението кредиторът предоставя на кредитополучателя гратисен
период за вноските по главницата, считано от 12.05.2020 г. до 12.10.2020 г., през който
период кредитополучателят не заплаща на кредитора дължимите вноски по главницата.
Дължимите за гратисния период вноски по главницата се разпределят и заплащат линейно
през оставащите периоди на плащания, до крайния падеж на кредита, едновременно с
дължимата погасителна вноска по кредита (анюитетна, за главница, за възнаградителна
лихва). Според т. 2 от допълнителното споразумение за гратисния период за вноските по
главницата, Кредитополучателят/ите не дължи/ат на Кредитора възнаградителна лихва. За
този период Кредитополучателят/ите дължи/ат на Кредитора фиксирано отложено плащане
с възнаградителен характер, в размер на 13, 71 лв., формирано върху остатъчния дълг по
кредита на база фиксиран лихвен процент, равен на стойността на начислявания по кредита
променлив годишен лихвен процент към датата на сключване на настоящото допълнително
споразумение: 16.2 % (шестнадесет цяло и две дедести процента). Фиксираното отложеното
плащане с възнаградителен характер е платимо след изтичането на гратисния период за
4
вноските по главницата, като се разпределя и заплаща линейно през оставащите периоди на
плащания, до крайния падеж на кредита, едновременно с дължимата погасителна вноска по
кредита (анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва). А съгласно т. 3 след изтичането
на гратисния период за вноските по главницата, кредитополучателяте ще продължи да
погасява кредита съобразно месечния падеж и лихвения модел, прилагани до началото на
този гратисен период, като стойността на приложимия променлив компонент на годишния
лихвен процент по кредита ще бъде равна на стойността на променливия компонент на
годишния лихвен процент по кредита на първия работен ден, следващ деня на изтичането на
гратисния период за вноските по главницата, до настъпването на предвидените в Договора
за кредит и анексите към него основания за промяна на годишния лихвен процент по
кредита. В т. 3 е посочено, че просрочените към датата на настоящото споразумение
погасителни вноски по Договора за кредит (анюитетна, за главница, за възнаградитепна
лихва), в размер на 98.99 лв., се разпределят и заплащат линейно от кредитополучателя през
оставащите периоди на плащания, следващи изтичането на гратисния период за вноските по
главницата, до крайния падеж на кредита, едновременно с дължимата погасителна вноска по
кредита (анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва). Лихва/неустойка за забава не се
прилага до отмяната на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. След отмяната на извънредното положение, лихва/неустойка за
забава се дължи, съгласно уговореното в Договора за кредит и анексите към него. Крайният
срок за погасяване на кредита се удължава и определя на 15.07.2022 г. Към Допълнителното
споразумение, съгласно чл. 10, е приложен погасителен план, първата погасителна вноска се
дължи на 15.10.2020 г., а последната на 15.07.2022 г.
Приета като доказателство по делото е Покана за доброволно изпълнение, изпратена
до наследодателката на ответниците по делото – М. Панталеева Панталевва от УниКредит
Булбанк“ АД, в която кредитополучателката е поканена да заплати дълга си към банката в
размер на 2 026,19 към 05.02.2021 г. по Договор за потребителски кредит от 22.04.2016 г. В
поканата се съдържа изявление, че при неизпълнение договорът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем.
По делото е прието като доказателство заключение по назначената съдебно -
счетоводна експертиза. Съдът намира неоспореното от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза за обективно и професионално изготвено, поради което го
кредитира с доверие и го поставя в основата на фактическите си изводи. Вещото лице е
посочило, че съгласно предоставената счетоводна справка в периода от 22.04.2016 г. до
15.11.2022 г. и направените изчисления, считано от 15.10.2020 г. кредитополучателят изпада
в просрочие, като в периода след това не са платени девет броя вноски за главница и лихви с
настъпил падеж в общ размер на 2 884.39 лв. Считано от 23.06.2021 г. банката третира
кредита като предсрочно изискуем при следните задължения: размерът на дължимата
непогасена главница за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г. е 1 869.76 лв.; размерът на
начислените лихви върху редовна главница /договорни лихви/ за периода от 15.10.2020 г. до
23.06.2021 г. е 196.53 лв.; размерът на начислената неустойка за просрочена главница за
5
периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. е 289.37 лв.; размерът на начислената лихва за
просрочена главница за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. е 467.45 лв.; размерът на
начислената периодична такса за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. е 123.71 лв.;
размерът на начислената редовна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. е 26.02
лв., размерът на начислената неустойка за просрочена редовна лихва за периода от
15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. е 35.26 лв. Общият размер на дължимата непогасена главница,
лихви и такси по договора към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги -
15.11.2022 г. е 3 008.10 лв. Вещото лице е посочило, че в периода от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г. по договора не са начислявани лихви за забава и неустойки. Лихвеният
процент, начислен от банката по време на сока на действие на кредита е бил фиксиран за
целия период – 16, 19 %. Вещото лице посочило, че претендираните задължения за главница,
лихва, възнаградителни лихви и начислено обезщетение за забава съвпадат с приложения
погасителен план, но липсва основание за начисляване на неустойка за просрочена редовна
главница. Също така неустойката за неизплатено задължение не се включва в ГПР.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Правна квалификация на предявените искове: чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на предявените искове се предпоставя от установяването на наличие на
облигационно отношение, по силата на което ищецът „УниКредит Булбанк“ АД е
предоставил на наследодателя на ответниците М. Панталеева Панталеева парични суми за
определен срок и условия, срещу задължението на кредитополучателката да ги върне, както
и да заплати лихва по кредита, както и че по силата на сключения договор
кредитополучателката дължи заплащане на лихва за забава върху просрочените главници по
договора за кредит, включително и изпадането на кредитополучателя в забава. Ищецът
следва да докаже и наличието на основание /уговорка/ за заплащане на неустойка върху
дължимата главница, периодична така и начислена редовна лихва /миграция/.
Няма съмнение, че за регулиране на отношенията между страните е приложим
Законът за потребителският кредит, доколкото М. Панталеева Панталеева е физическо лице
и притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 1 от Закона за защита на
потребителите.
По иска за главницата:
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е било
действащо валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна карта, което е
било трансфромирано по тяхна воля в договор за потребителски кредит, като заемната
усвоена сума по договора за потребителски кредит се равнява на усвоената дължима сума по
договора за кредитна карта.
Допълнителното споразумение е оспорено от ответника К. В. П. и в отговора на
исковата молба е направено доказателствено искане за изслушване на съдебно-
6
графологическа екепсртиза относно истинността на подписа на кредитополучателката, но
след разпределяне на доказателствената тежест във връзка с направеното оспорване
процесуалният представител не е поддържал направеното искане, а впоследствие с писмена
молба е заявил, че няма други доказателствени искания и иска да бъде даден ход по
същество. При това положение и при липсва на успешно провеждане на оспорване
истинността на документа, съдът намира, че допълнителното споразумение е било валидно
подписано от страните по него и ги обвързва.
Страните не спорят относно изпълнението на задължението на кредитополучателката
и обстоятелството, че на 15.07.2022 г. тя е изпаднала в забава по отношение на всички
вземания по договора, доколкото това е и датата на последната погасителна вноска, съгласно
погасителния план. Без значение за претендираните права от ищеца е дали кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем.
При това положение съдът намира, че главницата по договора за потребителски
кредит е била изискуема, считано от 16.07.2022 г. - денят следващ прекратяването на
договора между страните. От събраните и изслушаната експертиза се установи, че размерът
на дължимата главница по договора е 1 869, 76 лв.
По отношение на иска за договорна лихва:
Претендираната договорна лихва е върху редовната главница и се дължи съгласно чл.
11.2.1 от Анкес 1 от договора за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г. /датата на която
банката е счела договорът за предсрочно изискуем/. Съгласно заключението на вещото лице
дължимата сума е в размер на 196,53 лв. Лихвата е изчислена и претендирана съгласно
уговореното в договора и липсва основание за неприлагането на посочената разпоредба,
доколто лихвата не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави, а представлява
възнаграждение за кредитора по сключената от него сделка.
По отношение на иска за мораторна лихва:
Съдът намира, че по същество лихвата върху просрочената главница за периода от
15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. /предходждащ датата на подаване на исковата молба/ е
мораторна лихва, доколкото съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ищецът
сочи основанието по чл. 11.2.2. във вр, чл. 5.7. от Анекс 1, които определят размера и в такъв
на законната лихва. Ето защо и съдът намира, че тази претенция е основателна и почива на
валидно основание. Съгласно изслушаната експертиза размерът на лихвата за забава върху
просрочената главница е 467, 45 лв. и съдът намира това вземане за дължимо.
По отношение на лихвата за миграция или така нареченото в Допълнителното
споразумение фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер, съдът намира, че
не се дължи. В случая чрез уговаряне на лихва в такъв размер на практика се изключва
полезния ефект на гратисния период, свързан с обявеното извънредно положение през
времето на Ковид кризата. Нещо повече на практика се получава капитализиране на лихви и
начисляване на договорно възнаграждение за кредитодателя по потребителски кредит на
7
повече от едно основание. Само по себе си отразяването на дължимостта на такава лихва в
погасителния план не представялва основание за плащане, защото реално липсва валидна
уговорка за плащане на такава лихва.
По отношение на „неустойката за просрочена главница“, неустойката за просрочена
редовна лихва ищецът се позовава отново на чл. 5.7. от Анекс 1. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2
ЗПКр при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата и когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо и
настоящият състав приема, че обвързването на потребителя с неясни разпоредби и
изискване от него да заплаща многобройни на вид лихви и неустойки, всъщност цели
обременяване на потребителя и генериране на допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е противоправно. Нещо повече кумулирането на претенции за
неустойка за забава и лихва за забава, възникващи от едно и също основание противоречи на
добрите нрави. Ето защо и съдът намира, че претенциите за заплащане на неустойка за
просрочена главница за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. в общ размер от 289, 37 лв.,
неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. в общ
размер на 35.26 лв., периодична такса за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. в общ
размер на 123.71 лв. и редовна лихва миграция за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г. в
общ размер на 26,02 лв. противоречат на закона и не следва да бъдат уважавани. По
Въобще не са наведени твърдения, нито са представени доказателства на какво
договорно основание се дължат „периодични такси“ и за какви услуги, извършвани от
кредитодателя. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПКр Кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други
разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Според чл. 10а, ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а според ал. 3
кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие, според ал. 4 на същата разпоредба видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая не става ясно нито за каква услуга се дължи таксата, а
самото й наименование /“периодична“/ е индиция, че се дължи за едно и също действие.
Доколкото ответниците са низходящи на кредитополучателката М. Панталеева
Панталеева, то същите на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството те наследвяват
равни части от имуществото й. При това положение Д. П. Л., К. В. П. и С. Г. А. следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 1/3 от следните суми: 1869, 75 лв. – дължима
главница по към Договор № CCIR-223-00180-2016 от 22.04.2016 г., изменен с Анекс № 1 от
11.02.2020 г. и Допълнително споразумение № 1 от 12.05.2020г., 196, 53 лв. – договорна
лихва за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г. и 467, 45 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането или всеки ответник дължи на ищеца
8
сумите, както следва 623, 25 лв. – дължима главница по към Договор № CCIR-223-00180-
2016 от 22.04.2016 г., изменен с Анекс № 1 от 11.02.2020 г. и Допълнително споразумение №
1 от 12.05.2020г., 65, 51 лв. – договорна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г. и
155, 82 лв. – мораторна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед изхода по делото и двете страни имат право на разноски. Ответниците Д. П.
Л. и К. В. П. са били защитавани от особен представител, респективно не им се дължат
такива, а С. Г. А. не е поискал присъждане на разноски, следователно съдът следва да се
произнесе само претенцията за разноски на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира
заплащане на следните суми: 120, 33 лв. – държавна такса, 528, 68 лв. – адвокатски хонорар,
800 лв. –възнаграждение за особени представители, 200 лв. –депозит за вещо лице. С оглед
изхода по делото отвтениците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумите както следва:
Д. П. Л. - 573, 76 лв., К. В. П. – 573, 76 и С. Г. А. – 237, 77 лв. – съразмерно на уважената
част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 32 лв. –
депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда.
Д. П. Л., К. В. П. и С. Г. А. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС
сумата от общо 168 лв. депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда или всеки от тях
следва да бъде осъден да заплати сумата от по 56 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Белите брези“, бл.
10, ет. 4, ап. 9 да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл.9 ЗПК във вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 623, 25 лв., представляваща непогасена главница по Договор №
CCIR-223-00180-2016 от 22.04.2016 г., изменен с Анекс № 1 от 11.02.2020 г. и Допълнително
споразумение № 1 от 12.05.2020г., сключен между наследодателката й М. Панталеева
Панталеева и „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането, сумата от 65, 51 лв. – договорна лихва върху
редовната главница за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г., както и сумата от 155, 82 лв.
9
– лихва за просрочена главница по договора за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 96, 46 лв. – неустойка за просрочена главница за периода
от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 11, 75 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за
периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 41, 24 лв. – периодична такса за периода от
15.10.2020 г. до 26.06.2021 г., 8, 67 лв. –лихва /миграция/ за периода от 15.10.2020 г. до
14.11.2022 г.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Белите брези“, бл.
10, ет. 4, ап. 9 да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл.. 9 ЗПК във вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 623, 25 лв., представляваща непогасена главница по Договор №
CCIR-223-00180-2016 от 22.04.2016 г., изменен с Анекс № 1 от 11.02.2020 г. и Допълнително
споразумение № 1 от 12.05.2020г., сключен между наследодателката й М. Панталеева
Панталеева и „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането, сумата от 65, 51 лв. – договорна лихва върху
редовната главница за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г., както и сумата от 155, 82 лв.
– лихва за просрочена главница по договора за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 96, 46 лв. – неустойка за просрочена главница за периода
от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 11, 75 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за
периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 41, 24 лв. – периодична такса за периода от
15.10.2020 г. до 26.06.2021 г., 8, 67 лв. –лихва /миграция/ за периода от 15.10.2020 г. до
14.11.2022 г.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Пазарджик, ул. „Търговска“, бл. 4,
ет. 3, ап. 15 да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл.. 9 ЗПК във вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата от 623, 25 лв., представляваща непогасена главница по Договор №
CCIR-223-00180-2016 от 22.04.2016 г., изменен с Анекс № 1 от 11.02.2020 г. и Допълнително
споразумение № 1 от 12.05.2020г., сключен между наследодателката й М. Панталеева
Панталеева и „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането, сумата от 65, 51 лв. – договорна лихва върху
редовната главница за периода от 15.10.2020 г. до 23.06.2021 г., както и сумата от 155, 82 лв.
– лихва за просрочена главница по договора за периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 96, 46 лв. – неустойка за просрочена главница за периода
от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 11, 75 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за
периода от 15.10.2020 г. до 14.11.2022 г., 41, 24 лв. – периодична такса за периода от
15.10.2020 г. до 26.06.2021 г., 8, 67 лв. –лихва /миграция/ за периода от 15.10.2020 г. до
14.11.2022 г.
ОСЪЖДА Д. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Белите брези“, бл.
10, ет. 4, ап. 9 да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 573, 76 лв – съдебни разноски.
10
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Белите брези“, бл.
10, ет. 4, ап. 9 да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 573, 76 лв – съдебни разноски.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Пазарджик, ул. „Търговска“, бл. 4,
ет. 3, ап. 15 да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 237, 77 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д. П. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Белите брези“, бл.
10, ет. 4, ап. 9 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 56 лв. – депозит за
ССчЕ.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Белите брези“, бл.
10, ет. 4, ап. 9 да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 56 лв. – депозит за
ССчЕ.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Пазарджик, ул. „Търговска“, бл. 4,
ет. 3, ап. 15да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 56 лв. – депозит за
ССчЕ.
ОСЪЖДА УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 32 лв. – депозит за ССчЕ
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11