№ 3818
гр. София, 12.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110145751 по описа за 2021 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и страните са направили
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проекто-доклад по делото:
Ищцата СТ. Й. СТ. твърди следните фактически обстановки по
отношение на договор за потребителски кредит № 95048 от 18.12.2019г.
-/ Че не е подавала заявление за бърз кредит до дружеството – ответник
„КРЕДИТ ИНС“ АД, не се е регистрирала на електронната му страница, не е
попълвала онлайн форми и не е осъществявала телефонни разговори с негови
представители и никога не е „получавала реално сумата от 2500 лева“.
-/ Че процесния договор е нищожен, тъй като не отговарял на
изискванията за форма и процедура визирани в ЗПФУР, ЗЕДЕП и ЗПК.
-/ Че голяма част от уговорените в договора клаузи са нищожни, като
поради факта, че са неравноправни, така и поради противоречие със
посочените в молбата специални закони. Конкретно се посочват клаузите
касаещи ГЛП и ГПР. Твърди се, че при заем с кратък и малък размер на
главница- сума от 2500 лева уговарянето на годишен лихвен процент от 36 %
било необяснимо нито с разходите, които е направил заемодателят, нито с
риска, който е носил, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката
печалба. В договора се посочвало, че ГПР на кредита, е в размер на 49,7 %, но
липсвала ясно разписана методика за неговото формиране.
-/ Прави възражение за нищожност на уговорената клауза в чл. 4, в
която кредитополучателят се съгласява да заплаща в полза на кредитодателя
1
„такса гарант“, която е разсрочена към месечните й вноски в размер на 150 лв
месечно.
Моли съда да обяви целия процесен договор за нищожен, а при условие
на евентуалност – да бъдат обявени за нищожни отделно оспорените клаузи.
Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва фактическите и
правни твърдения на ищеца както следва :
-/ Че тя е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез
сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните
си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,
одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички
изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние.
-/Съгласно разпоредбите на ЗПК на СТ. Й. СТ. била предоставена
преддоговорна информация, като същата се е запознала и е приела Общите
условия на предлагания й кредит, като е потвърдила и получиал на посочения
от нея e-mail адрес „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
-/ Че ищцата е запозната с условията на кредитите, предоставяни от
„Кредит Инс“, поради факта, че същата била редовен клиент на дружеството.
-/ Че всички общи и специални изисквания за форма и процедура са
спазени в процесния договор.
-/ Уговорената възнаградителна лихва не противоречала на принципа на
справедливостта и добросъвестността и на добрите нрави, като размера й е
съответен на насрещната престация от страна на дружеството и на поетия
риск на кредитора.
-/ Че не е законово определен максимум на договорната лихва, същият
бил ограничен единствено от разпоредбата на чл. 19. ал.4 от ЗПК съгл. който
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а
не както е посочено и установено в съдебната практика - трикратния размер,
доклкото в случая се касае за специални правоотношения.
-/ Че съгласно формата за кандидатстване ищцата е имала възможност
да избере опция да предостави банкова гаранция или да й бъде предоставена
такава ог дружество, с което кредитодателят има сключен договор.
-/ Че договорното сума е била надлежно преведена чрез трето лице на
ищцовата страна в изпълнение на договора.
Моли иска да се отхвърли и претендира разноски.
При същите фактически и правни твърдения като в отговора на исковата
молба първоначалният ответник е завел насрещен иск. Твърди, че по
процесния договор за потребителски кредит „Екстра” № 95048/18.12.2019г.
задължението на СТ. Й. СТ. към датата на депозиране на насрещната искова
молба, е в размер на: 4545.00 /четири хиляди петстотин четиридесет и пет
лева и нула стотинки/, от които 2083.34 лв. /две хиляди осемдесет и три лева и
2
тридесет и четири стотинки/ главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит„Екетра” № 95048/18.12.2019г„ 750.00 лв. / седемстотин
и петдесет лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 18.08.2020г. -
18.05.2021 г.. 1418.78лв. / хиляда четиристотин и осемнадесет лева и
седемдесет и осем стотинки/договорна такса „Гарант" за периода периода
18.08.2020г. - 18.05.2021 г. и 292.88 лв./двеста деветдесет и два лева и
осемдесет и осем стотинки/ законна лихва за забава за периода 19.08.2020г-
27.10.2021 г.
Моли съда да установи дълга със сила на пресъдено нещо и претендира
разноски.
Насрещният иск е оспорен по същество със възражения идентични на
фактическите и правни аргументи в първоначалния отрицателен
установителен иск.
СЪДЪТ ще се произнесе по доказателствата в първо заседание.
ПРЕПИСИ от отговорите да се изпратят на насрещните ищци.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.03.2022г., от 10:20 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3