РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330113529 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Д. В., ЕГН **********, против „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата в
раздел VІ от Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., предвиждаща
заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, е нищожна.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за
потребителски кредит № ********* от ********* г. В раздел VІ от договора била
постигната договореност за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“. Твърди се, че при
необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, потребителят е принуден да
избере опция приоритетно разглеждане, поради дългия срок за становище при обикновената
заявка. Ищецът поддържа, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като таксата
представлявала скрит разход по договора. Счита, че се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга. Намира, че
клаузата на раздел VІ от договора за кредит е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и като неравноправна по смисъла на ЗЗП.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД
е депозирало писмен отговор, в който се посочва, че между страните е сключен процесният
договор за кредит, съдържащ и клауза за заплащане на уговорено възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“, предоставена по желание на ищеца. Излагат се твърдения за
недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес, тъй като
1
към момента на депозиране на исковата молба всички задължения по Договор за кредит №
********* били погасени изцяло, включително задълженията за предоставени допълнителни
услуги. Направено е искане за прекратяване на производството по делото. В случай, че
настоящото производство не бъде прекратено, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи
Кредит България” ЕООД и М. Д. В. е възникнало правоотношение по договор за кредит №
********* от ********* г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1
000 лв., при годишен лихвен процент по заема – 41, 00 % и годишен процент на разходите –
48, 83 %. Съгласно раздел VI от Договора на ищеца е предоставен пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, по които заемателят дължи такса в общ за двете размер на 920
лв., като съгласно Общите условия към договора за кредит част от тези услуги са:
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит; изплащане на поисканата
сума до 24 часа от одобрението; право на промяна на погасителния план по договора и др. В
договора било уговорено и че дължимата сума по пакета от допълнителни услуги ще се
заплаща ведно с вноските по кредита.
В конкретния случай с процесния договор за кредит за ищцата възниква задължение за
заплащане на сумата в размер на 920 лв., представляваща пакет от допълнителни услуги,
която също е разсрочена на 24 месечни вноски и е включена в общата дължима от
кредитополучетеля сума в погасителния план. Видно от съдържанието на договора
предоставените допълнителни услуги са „Фаст“ — приоритетно разглеждане и „Флекси“ —
гъвкав погасителен план. Съгласно т.15 от общите условия услугата „Фаст“ включва
следните допълнителни услуги: 1) приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиент, който не е закупил тази допълнителна услуга; 2) след
одобрение отпусната сума се нарежда на клиента по избрания от него начин на изплащане
до часа след получаване на кредита. Услугата „Флекси“ дава право на клиента да променя
погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
чл.15.2.1, чл. 15.2.2 и чл.15.2.3. Така описаните допълнителни услуги попадат в приложното
поле на разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, а именно — възможността кредиторът да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР към ЗПК в общия разход по кредита се
включват всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са и уговорените „допълнителни услуги“. Поради това този разход по кредита,
следва да се включи в ГПР, което не е сторено в случая. В ГПР се включва само договорната
лихва, но не и другите разходи по кредита, в това число и възнаграждението за
допълнителен пакет услуги. Тоест, при включването на вземането за такса по пакета от
допълнителни услуги, ГПР по договора неминуемо превишава лимита, императивно
заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК разписва, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
2
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора е
посочено, че ГПР е 48, 83 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе
коментирано, таксата по пакета за допълнителни услуги е с характер на възнаграждение и
следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя
не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това
обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то
той не би сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива
93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В конкретния случай е налице
пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на
разходите, който се изчислява на годишна база. Отделно от гореизложеното, ярко
впечатление оставя и обстоятелството, че размерът на уредената в раздел VI такса е равен на
стойността на усвоения финансов ресурс.
С оглед приетите по-горе постановки е явно, че е налице противоречие с
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и ГПР е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид това и на основание
чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата от раздел VI от процесния договор следва да бъде прогласена за
недействителна.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, които възлизат на сумата от 50 лв. – заплатена държавна такса. На основание чл. 38,
ал.2 ЗА в полза на **** С. Н. следва да се присъди сумата от 400 лева - адвокатски хонорар
за представителство по делото, изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В тази връзка и доколкото
възнаграждението е определено съобразно минималния предвиден в наредбата размер,
възражението се неговата прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, по предявения от М. Д. В., ЕГН:
**********, адрес: *********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата, уредена в
раздел VI от договор за кредит № *********/********* г., предвиждаща заплащане на такса
по пакет от допълнителни услуги „Фаст“, е нищожна поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл.78,
3
ал.1 ГПК, да заплати на М. Д. В., ЕГН: ********** сумата от 50 лева — съдебно деловодни
разноски в производството.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на *******
С. Н., с адрес ********* на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 400 лева, представляваща
********* хонорар за процесуално представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4