Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  3419                          22.08.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6461 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗС.

Ищецът Г.Й.Ш. твърди, че е придобил по силата на публична продан правото на собственост върху от недвижим имот – дворно място представляващо парцел *********** по плана на с. Б.*********, подробно описано в исковата молба, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Поддържа, че върху имота имало учредено в полза на двамата ответници право на ползуване по силата на договор за дарение от 1997г. Поддържа, че ответниците не са упражнявали правото си върху имота в период по-дълъг от пет години, поради което то е било погасено по силата на чл.59, ал.3 от ЗС. Имотът бил необитаем, в недобро техническо състояние – покривът течал, имотът се рушал, не работели водопроводната и електрическата инсталация. Ответниците не полагали грижи за имота и не заплащали никакви дължими за него консумативни разходи и задължения. Предвид това се иска да бъде установено по отношение на тях, че правото им на ползване се е погасило.

Ответницата Н.В.Я. оспорва твърденията свързани със състоянието на недвижимия имот, като поддържа, че съществуващата в него вилна сграда е напълно годна за обитаване. Поддържа също, че тя и покойният й съпруг не са преставали да упражняват учреденото им право, чрез обитаване на имота и извличане на ползите от него, както лично така и чрез други лица. Освен това в имота се съхранявали лични вещи, което било достатъчно да се приеме, че той се ползва. Предвид това счита иска за неоснователен.

По отношение на втория посочен в исковата молба ответник И.А.Я., който е починал преди завеждане на делото производството е прекратено като недопустимо.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

             С постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2009 г. на ЧСИ **** на ищеца Г.Ш. била възложена ½ ид. част от дворно място от 469 кв.м., съставляващи парцел *********** по плана на с.Б.********** при граници: ************, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда. В постановлението е отбелязано, че върху недвижимия имот има запазено пожизнено право на ползване заедно и поотделно за лицата И.А.Я. и Н.В.Я.. С второ постановление за възлагане на същия ЧСИ, издадено на 18.11.2018 г. на ищеца Г.Ш. била възложена и останалата ½ ид. част от правото на собственост върху така описания по-горе имот /лист 6-7 от делото/.

            Установява се от представения акт за дарение от 18.12.1997г., че правото на ползване върху имота е запазено от дарителите И.А.Я. и Н.В.Я., които до договора за дарение са били собственици на описания недвижим имот /лист 10-13/.

            Установява се от приложеното дело № 13250/2013г., че с решение № 4919/18.12.2014 г. са били отхвърлени предявените от И.А.Я. и Н.В.Я. против ищеца по настоящото дело искове по чл.108 ЗС във вр. с чл.56 ЗС и по чл.109 ЗС, отнасящи се до процесния недвижим имот, находящ се в с. Б.. Решението е влязло в сила на 08.05.2015 г.

            Видно от представената справка по Наредба 14/2009 г. ползувателят И.А.Я. е починал на 25.03.2018 г., т.е. преди завеждане на настоящото дело. Предвид това с определение на съда от 15.11.2018 г. производството по отношение на този ответник е било прекратено / лист 66/ .

            Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза в процесния поземлен имот урегулиран ******* по плана на с. Б. има построена двуетажна с изба и таван масивна жилищна постройка с предназначение за сезонно ползване. Дворното място, в което е построена тя е частично оградено с телена мрежа откъм уличната регулация, където е разположена метална врата и частично е без ограда по останалите вътрешни граници на имота. Сградата е незавършена, без фасадни мазилки и покривни покрития, с монтирани стари дограми и изпълнени електрическа инсталация, водопровод и канализация. В сградата се намират следните помещения: стая и кухня на първи етаж, две стаи и  салон на втори етаж. В стаите на първото и второто ниво е налице старо обзавеждане. В другите помещения – таван, изба и складово помещение има строителни материали и отпадъци. При огледа  вещото лице е констатирало, че сградата може да се ползва за вилни нужди за кратки периоди от време. Това се обуславя от обстоятелството, че липсва баня, тоалетната е стара, като канализацията е заустена в дерето. За вилни нужди може да се използват само помещенията на първи етаж в сградата, до които се достига директно от стълбищната клетка, която е обща за етажа. Вторият етаж в сградата, тавански етаж и стопанската постройка в имота са в незавършен вид и в това състояние не биха могли да бъдат използвани. При огледа на място вещото лице е констатирало наличие на строителни недостатъци и дефекти, налагащи ремонт – подкожушена и паднала мазилка, счупени стъкла на прозорци, ръжда по металните части на врати и капаци, прогнили и проядени на места прозорци и врати по дървената дограма, липсващи частично ключове и контакти, пукнатини по циментовата замазка на покрива и др. Липсват също така парапети на стълбите и терасите като това създава опасност от падане и нараняване. Предвид това вещото лице дава констатация, че имотът не е завършен от техническа гледна точка и същият не е годен за обитаване като не са налице данни да е въведен за редовна експлоатация с необходимите строителни документи. Вещото лице сочи, че към момента на огледа видимо сградата не се обитава.

            По делото са разпитани две групи свидетели като същите дават противоречиви показания досежно обстоятелствата, свързани с това как и от кои лица се ползва имота.

            Посочените от ищеца Й.С. и Б.П. сочат, че процесната къща е в незавършен вид, както и че не са виждали лица да посещават имота, да влизат и да излизат в него и да го ползват. Свидетелят С., който също притежава къща в с.Б. твърди, че при посещенията си в селото, които са чести – веднъж месечно през зимата и веднъж на два месеца през лятото твърди, че често преминава покрай имота и го наглежда за да го уведомява за състоянието ищеца който му бил познат. Поддържа, че никога не е виждал  хора в имота, както и че външното състояние на къщата и на дворното място, което е обрасло със саморасляци не създава впечатление имотът да е обитаем и да се ползва. Същите впечатления споделя и свидетелят Б.П., който бил ангажиран от ищеца да изготви оферта за ремонт на сградата. Той също сочи, че дворът е обрасъл  със самопораснали растения, че частично не е ограден, както и, че дворното място и сградата са с неподдържан вид, самата сграда е недовършена. Твърди, че при посещенията си в имота не е виждал да има следи от човешка дейност и признаци той да е обитаем. Поддържа, че първите му впечатления са от 2012 г. когато е правил оглед заедно със съсобственика, а по-късните от 2015, 2016 и 2018 г., когато е минал покрай мястото по повод на това, че е извършвал ремонти на други къщи в с. Б. /лист 93 /.

            Разпитаните по искане на ответницата свидетели Р.С. и К.С. твърдят, че имотът е бил ползван от Я. до периода 2016 – 2017 година. С. поддържа, че след като се запознала със семейството през 1997 г. и станала близка с тях, редовно посещавала вилата, имала впечатление, че тя се използва. Твърди, че след 2004г. е  помагала с личен транспорт на ответниците, както и че същите отглеждали в дворното място зеленчуци и овошки. Твърди, че последно е посещавала имота през пролетта на 2017г., когато е помогнала на дъщерята на Я. да закара в него тоалетна чиния. Поддържа, че не знае друго лице да е ползвало имота. Вторият свидетел К.С., който е живял на съпружески начала с д. на Я. твърди, че вилата се посещавала през пролетта, лятото и есента като твърди, че сградата била обзаведена и годна за обитаване. Сочи, че в периода 2009-2010 г. сам е участвал с помощ за извършваните ремонти, но впоследствие отношенията му с ответниците се били влошили и той не бил посещавал имота от 2015-2016 г. Въпреки това твърди, че в този период имотът се ползвал от Я..

            Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни показанията на първата група свидетели в частта им относно това, че имотът не е използван през последните години, за които се отнасят впечатленията им, т.е. 2012 година. Извод за достоверност на показанията се формира при съвкупната им преценка със заключението на вещото лице и представения към него снимков материал относно състоянието на сградата и на дворното място. Освен това свидетелите, разпитани по искане на ответника са в близки отношения – първата свидетелка е приятелка на д. на ответницата, а вторият свидетел – лице, което е живяло с нея на съпружески начала и за чието задължение, по което поръчител е била дъщерята на Я., е била извършена публичната продан на имота. Последните две обстоятелства водят до извод за евентуална заинтересованост на свидетелите  от изхода на делото. За разлика от тях относно свидетелите на ищеца не се установяват обстоятелства, обуславящи заинтересованост.

            При така установените факти се налагат следните изводи:

            Установява се, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот по силата на осъществена публична продан. Безспорно е, че имотът е бил обременен с право на ползване по чл.56 ЗС, учредено при даряването му. Негови титуляри са били И.А.Я. и Н.В.Я..

            След смъртта на И.А.Я. по силата на чл. 59, ал.1 ЗС правото на ползване за него се е прекратило.

            Съгласно чл.59, ал.3 ЗС правото на ползване се погасява и в случаите на погиване на вещта, както и когато не се упражнява в продължение на 5 години.

            С оглед установеното по делото съдът намира, че не се доказа, че ответницата Н.В.Я. е осъществявала правото си на ползване на имота през последните 5 години. Видно е, че имотът е в едно и също състояние от 2012 г. от когато са впечатленията на свидетелите на ищеца, до настоящия момент. Това състояние не съответства на такова, каквото би  следвало да бъде,  ако правата на ползувателя бяха упражнявани. Това е така защото според чл.56 ЗС правото на ползване предполага употреба на вещта според нейното предназначение и получаване на добиви от нея. При положение, че не е безспорно установено упражняване съдържанието на правото на ползване и е изтекъл период по-дълъг от 5 години, следва да се приеме, че правото е било погасено.

Ето защо съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

На основание чл.78 ал.1 ответницата следва да  заплати на ищеца деловодни разноски. Предвид направеното от ответницата възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира, че следва съобразно чл.75, ал.5 ГПК и предвид степента на фактическа и правна сложност да присъди разноски за адвокат в размер на 500 лева. Така ведно с другите разноски по делото -161 лв. общо дължими от ответницата на ищеца са 661 лева.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от Г.Й.Ш., ЕГН **********,*** против Н.В.Я., ЕГН ********** с адрес: ***, че правото на ползване върху недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 469 кв.м., парцел ********** по плана на с.Б.************, което е учредено с нот. акт № ************ г. на н. при ************ не съществува поради погасяването му, тъй като не е упражнявано в срока по чл.59, ал.3 ЗС.

 

ОСЪЖДА Н.В.Я. да заплати на Г.Й.Ш., на осн. чл.78, ал.1 и 56 ГПК, сумата 661 лв./шестстотин шестдесет и един лева/, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД