№ 136
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330208133 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-000819, издадено
от НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, с
което на П. В. Ш. е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 638 ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП-неправилно определяне на наказания субект и
пороци в описанието на нарушението в АУАН и в НП. Моли се за отмяна на
НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на
НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
На 09.09.2021 г., в 17:00 часа, в община Стамболийски, на път ТРЕТИ
КЛАС № 866 П. В. Ш. управлява товарен автомобил ДАФ ЦФ 85.460 с рег.№
*******, който не е спрян от движение и за него няма сключен валиден
договор- застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Товарният автомобил е собственост на юридическо лице- ПВШ
ТРАНСТРОЙ ЕООД. П.Ш. е вписан в търговския регистър управител на
ПВШ ТРАНСТРОЙ ЕООД.
Посочената фактическа обстановка не се оспорва от
жалбоподателя, а и се установява от:
-показанията на актосъставителя, който изрично потвърди
констатациите в АУАН;
-приложената по делото полица от 10.09.2021г.;
-извършени служебни справки в публично достъпните търговски
регистър и регистър на Гаранционен фонд.
ОТНОСНО ДОПУСНАТИТЕ ОТ НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН
НАРУШЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При правилно установени факти, неправилно е приложен материалния
закон, доколкото не е наказан надлежния правен субект по смисъла на чл.
638, ал.1, т.2 КЗ и погрешно е определен приложимия вид
административна санкция.
Жалбоподателят е наказан на основание чл. 638, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.
483, ал.1, т.1 КЗ.
От изричния текст на посочените законови норми е видно, че задължено
лице по тях и легитимиран субект на административно наказателна
отговорност е собственикът на моторното превозно средство, доколкото
2
само върху него тежи задължението по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ за сключване
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Нещо повече в чл.
638, ал.1 КЗ е диференциран вида и размера на санкциите, които се
налагат в зависимост от качеството на собственика на МПС. Ако
собственика на МПС е физическо лице – приложимата санкция е глоба в
размер на 250 лева. Ако собственик на МПС е ЮЛ се налага имуществена
санкция ( която съгласно ТР 3/2014 представлява самостоятелен и отделен
вид санкция в сравнение с глобата) и то в размер на 2000 лева.
Доколкото субект на отговорността по чл. 638, ал.1 КЗ вр. чл. 483, ал.1,
т.1 КЗ е собственика именно на него следва да се издаде АУАН и на него
следва да се наложи санкцията.
По-конкретно в случаите, когато МПС е собственост на ЮЛ и
контролния орган е решил да санкционира собственика на МПС на основание
чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 483, ал.1, т.1 КЗ- АУАН и НП следва да се издадат
срещу самото юридическо лице, като именно на юридическото лице се
наложи имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Санкционирането на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 483, ал.1, т.1 КЗ
на управителя на ЮЛ с глоба в размер на 2000 лева е незаконосъобразно,
доколкото имуществата на юридическото лице и на неговия управител са
отделни и самостоятелни, като дори управителя да е едноличен собственик
на капитала на ЮЛ, това не го превръща и в собственик на МПС,
притежавано от юридическото лице.
В този смисъл е трайната съдебна практика на Административните
съдилища от цялата страна- Решение № 118 от 31.01.2017 г. по к. адм. н. д.
№ 2580 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 178 от 11.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 136 / 2020 г. на
Административен съд - Кюстендил, Решение № 61 от 26.02.2021 г. по к. адм.
н. д. № 12 / 2021 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора,
Решение № 29 от 04.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 1 / 2019 г. на
Административен съд - Видин, Решение № 883 от 08.05.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 168 / 2018 г. на Административен съд – Бургас и много други.
Сведени към фактите по процесното дело, гореизложените принципни
положения водят до следните изводи:
Процесният автомобил с рег.№ ******* е собственост на юридическо
3
лице - ПВШ ТРАНСТРОЙ ЕООД. Именно самото юридическо лице-
собственик се явява надлежен субект на отговорността по чл. 638, ал. 1,
т.2 КЗ, вр. чл. 483, ал.1, т.1 КЗ и при положение, че контролните органи са
решили да ангажират отговорността на собственика по този член:
-АУАН е следвало да се издаде не срещу управителя, а срещу самото
ЮЛ- ПВШ ТРАНСТРОЙ ЕООД;
-санкцията в размер на 2000 лева е следвало да се наложи не на
управителя, а на самото юридическо лице;
-вида на санкцията е следвало да бъде не глоба, а имуществена санкция.
Налагайки при това положение глоба в размер на 2000 лева на
управителя, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон,
поради което НП подлежи на отмяна.
Действително, както ще се изложи по-долу, в случай, че МПС е
собственост на ЮЛ и именно управителят го е управлявал по време на
извършване на нарушението, санкция може да се наложи и на него, но
основанието би било съвсем различно-чл. 638, ал.3 КЗ, като различен би бил
и размера на санкцията 400 лева, а не 2000 лева.
ОТНОСНО ПРАВИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА НОРМАТА НА
ЧЛ. 638 КЗ
Доколкото на настоящия състав са служебно известни не само
процесния, но и други случаи на неправилно приложение на материалния
закон от органите на МВР във връзка с липсата на застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, следва да се изложат следните принципни
положения за приложното поле на чл. 638 КЗ.
В случай, че отговорността на нарушителя се реализира с НП и МПС е
собственост на физическо лице са възможни две подхипотези:
ако се установи, че водачът е едновременно и собственик на МПС,
същият следва да бъде санкциониран на основание чл. 638, ал.1, т.1 КЗ с
глоба в размер на 250 лева. В този случай той се наказва в качеството
на собственик на МПС и това му качество следва да бъде отразено както
в АУАН, така и в НП, наред с основното съставомерно обстоятелството,
4
че за МПС няма сключен валиден договор за гражданска отговорност на
автомобилистите.
ако се установи, че водачът не е собственик на МПС, то водачът следва
да се санкционира на основание чл. 638, ал.3 КЗ с глоба в размер на 400
лева. В случая той се наказва в качеството му на водач на МПС, като
това качество следва да бъде отразено в АУАН и НП, наред с основните
съставомерни обстоятелства: че водачът е управлявал МПС, че МПС е
чужда собственост и че за МПС няма сключен валиден договор за
гражданска отговорност на автомобилистите.
В случай, че отговорността на нарушителя се ангажира с НП и МПС е
собственост на ЮЛ, на първо място е възможно контролният орган да
санкционира самия собственик, тоест юридическото лице, като на основание
чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 483, ал.1, т.1 КЗ му наложи имуществена санкция в
размер на 2000 лева. В този случай субект на отговорността, както вече се
посочи по-горе, е самото юридическо лице, а не неговия управител, като
именно срещу юридическото лице следва да са издадени АУАН и НП и
именно на самото ЮЛ следва да се наложи имуществената санкция в
размер на 2000 лева, а не на управителя. В този случай ЮЛ се наказва в
качеството му на собственик на МПС и това му качество следва да бъде
отразено както в АУАН, така и в НП, наред с основното съставомерно
обстоятелството, че за МПС няма сключен валиден договор за гражданска
отговорност на автомобилистите.
В случай, че отговорността на нарушителя се ангажира с НП и МПС е
собственост на ЮЛ на следващо място е възможно наред с отговорността на
ЮЛ или вместо него да се санкционира и конкретното физическо лице,
което е управлявало МПС. То следва да бъде наказано по реда на чл. 638,
ал.3 КЗ с глоба в размер на 400 лева . В случая физическото лице се наказва
в качеството му на водач на МПС , като това качество следва да бъде
отразено в АУАН и НП, наред с основните съставомерни обстоятелства, че
водачът е управлявал МПС, че МПС е чужда собственост и че за МПС няма
сключен валиден договор за гражданска отговорност на автомобилистите.
Вече се каза, че имуществото на управителя на ЮЛ е различно от
5
имуществото на самото ЮЛ, независимо, че може да е собственик и на
капитала на ЮЛ. Поради това управителят на ЮЛ или едноличния
собственик на капитала на ЮЛ се явяват надлежни субекти на отговорността
по чл. 638, ал.3 КЗ, ако се докаже, че реално е управлявал МПС по време на
установяване на нарушението.
Така Решение № 516 от 25.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 46 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение от 18.06.2021 г.
по к. адм. н. д. № 10088 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново,
Решение № 61 от 26.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 12 / 2021 г. на II състав на
Административен съд - Стара Загора, Решение от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 122 / 2021 г. на Административен съд - Габрово, Решение № 29 от
04.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 1 / 2019 г. на Административен съд – Видин.
Важно е да се отбележи, че отговорностите на водача по чл. 638, ал.3 КЗ
и на ЮЛ, което собственик на МПС по чл. 638, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 483, ал.1,
т.1 КЗ са изцяло отделни и самостоятелни, като по никакъв начин не се
препятстват взаимно или изключват, поради което зависи от свободната
преценка на наказващия орган дали ще ангажира отговорността и на двата
субекта или на един от тях.
Така Решение № 470 от 04.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 141 / 2021 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 3947 от 13.6.2018
г. по адм.д. № 4439/2018 г. на Административен съд – София.
В случай, че отговорността се ангажира с ЕФ по реда на чл. 638, ал.4 КЗ
легитимиран субект, който да понесе санкция е само собственика на МПС,
като ако същият е:
-ФЛ- следва да му се наложи глоба в размер на 250 лева;
-ЮЛ- следва да му се наложи имуществена санкция в размер на 2000
лева, като е важно да се подчертае, че тук санкцията се налага на самото ЮЛ,
а не на неговия управител.
В случая субекта на отговорността се наказва в качеството на
собственик на МПС и това му качество следва да бъде отразено в ЕФ, наред с
останалите съставомерни обстоятелства: че с АТСС е заснето управление на
конкретното МПС и че за МПС няма сключен валиден договор за гражданска
отговорност на автомобилистите.
6
Така Решение № 1001 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 729 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2027 от
12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2220 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
ПО ДОПУСНАТИТЕ В АДМИНИСТРАТИВНОТО
ПРОИЗОВДСТВО ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ.
С оглед гореизложените принципни съображения и предвид разкритите
правомощия на районния съд с ТР 8/2021г. принципно е мислима
възможността в процесния случай деянието извършено от П.Ш. да бъде
преквалифицирано и на същия да се наложи глоба в размер не на 2000 лева, а
на 400 лева и не на основание чл. 638, ал.1, т.2 КЗ, а на основание чл. 638,
ал.3 КЗ.
Тази преквалификация би била възможна обаче, ако при издаването на
НП не бяха допуснати и груби нарушения на процесуалните правила,
наред с неправилното приложение на материалния закон.
Дословно описанието на нарушението в НП е следното: „За това, че на
09.09.2021 г., в 17:00 часа в община СТАМБОЛИЙСКИ на път ТРЕТИ КЛАС
№ 866 като Водач на товарен автомобил държава БЪЛГАРИЯ, при
извършената проверка се установи, че водача управлява горепосоченото
МПС на път III-866 км. 117 и като юридическо лице собственик на фирма
ПВШ ТРАНСТРОЙ ЕООД, БУЛСТАТ ******* водача не е изпълнил
задължението си да сключи задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите към момента на проверката“.
Видно е, че така даденото описание не само, че не отговаря на
критериите на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, ами е и изцяло неясно и не позволява и в
минимална степен да се разбере каква е била волята на наказващия
орган кои са правнорелевантните за случая факти.
Още повече, че в НП липсва каквато и да било индивидуализация
на основни съставомерни обстоятелства:
относно процесното МПС- вид, модел, регистрационен номер . В НП
процесното МПС е означено само като „горепосоченото МПС“ , без
каквито и да било данни кое именно е това горепосочено МПС.
7
Същевременно при нарушение по чл. 638 КЗ конкретното МПС се явява
основно съставомерно обстоятелство, доколкото именно за него се прави
преценка дали има сключена застраховка гражданска отговорност.
относно обстоятелството кой е собственик на процесния автомобил,
което пък обстоятелство е от значение за преценка дали в случая
приложима се явява чл. 638, ал.1 или чл. 638, ал.3 КЗ. В случая в НП са
изложени твърдения кой е собственик на фирма ПВШ ТРАНСТРОЙ
ЕООД, но не и кой е собственик на МПС, чиято индивидуализация
изобщо липсва.
Констатираният порок е неотстраним от съда на етап съдебно
следствие, доколкото подобен начин на процедиране:
- би влезнал в противоречие със задължителните указания на
основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове
ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни
фактически положения (независимо дали водят до приложение на основен
или квалифициран състав) които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна
за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото
- би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно
решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с
което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира
извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени
всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице,
дори в най-минимална степен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
8
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
предвид:
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
2000 лева;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и реално процесуално представителство в открито
заседание;
- обстоятелството, че уговореният и заплатен размер кореспондира с
минималните размери по формулата за изчисление съгласно чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при материален интерес над 1000 лева
съдът намира, че реално заплатеният размер се явява обоснован и
справедлив по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, поради което
и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна РУ-Стамболийски не е самостоятелно юридическо
лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от
което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0333-000819, издадено от
НАЧАЛНИК РУ към ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ СТАМБОЛИЙСКИ, с което на
П. В. Ш. е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 638
9
ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на П. В. Ш., ЕГН **********
сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10