Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 416
07.02.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2338 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС във
вр. с чл. 56 ЗС и чл. 59 ЗЗД от Г. и Я. Д. срещу Д. С. (Д.).
Ищците твърдят, че притежават правото на ползване върху жилищна сграда с
площ от 86 кв.м. и 175/500 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 500 кв.м.,
находящо се в *****, представляващо ****, от кв. 93 по плана на града. Твърдят,
че ответницата ги лишила от възможността да ползват собствеността си през
пролетта на 2018г. Искат да бъде осъдена да им предаде владението и им заплати
по 1200 лева обезщетение за лишаването от възможността да ползват къщата и
имота за периода от месец март 2018г. до подаването на исковата молба.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите.
Твърди, че ползва единствено жилищната сграда, но по договор за послужване
сключен с ищците. Твърди, че по вина на ищците станало наводнение в къщата,
което почти довело до нейното унищожаване. Имотът не бил застрахован, съгласно
изискванията на ЗС и страните се разбрали ответницата да направи ремонт със
собствени средства, а след това да ползва имота. Твърди, че във връзка с
уговорката заплатила ремонт на ВиК инсталацията, смяна на дограма, смяна на ел.
инсталацията и ремонт по стените на стойност общо 11664.56 лева. Ремонтът не
бил довършен заради възникнал между страните скандал. Било образувано
производство по ЗЗДН и издадена заповед, която била приведена в изпълнение на
27.02.2018г. Ответницата била изведена от дома си от органите на МВР и
задържана за 24 часа. След това, тъй като няма средства, била настанена в
сграда към една църква. Условията там били тежки за нея заради здравословното й
състояние, като ответниците отказали да й предадат и специален матрак закупен
от А. Ответницата била върната в имота на 01.06.2018г., когато молбата за
закрила била отхвърлена. Установила, че за периода ищците са предоставили
ползването на къщата и движимото й имущество на трети лица. Твърди, че заради
горното е претърпяла неимуществени вреди, които оценява на 5000 лева.
Възразява, че ако се присъжда обезщетение за лишаването от ползване, оценката
следва да се направи съобразно състоянието на имота преди ремонта, като се
съобрази и обстоятелството, че последният не е завършен. Освен това твърди, че
другата сграда в имота се ползвала от ищците и още двама души. Водомерът обаче
бил общ и единствено тя платила цената за използваната вода за период юни
2018г.- март 2019г. Имало уговорка
разходите да се разделя поравно между всички обитатели, а именно на 5. Твърди,
че ищците и дължат сумата от 260.26 лева за изразходваната от тях вода.
Предвид горното се иска отхвърлянето на претенциите. Прави се
възражение за прихващане със средствата за ремонт, обезщетението за неимуществени
вреди и разходите за вода.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа и правна страна следното:
Относно претенцията
по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 56 ЗС:
С договор за покупко-продажба
от 29.12.2009г., обективиран в нотариален акт, ищците са прехвърлили на
ответницата масивна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м., заедно с
175/500 ид.ч. от ****, от кв. **** по плана на гр. С., като са си запазили пожизнено
и безвъзмездно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото
вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва
вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да
се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и
на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в
полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по
предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.
Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда
със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза
на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за
друг чл. на семейството си. Запазеното право на ползване изключва
изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието
си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик (съгласил
се да сключи сделката при тези условия) поведение, с което да се съобрази с
онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с
закона и добрите нрави.
Ползвателят може да се
предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем
/арг. чл. 60 ЗС/
както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото
си чрез него. Точно последното правоотношение се установява, че е възникнало и
между страните по делото. Ответницата е пребивавала постоянно в А. до 2017г.,
когато се е завърнала в България, за да се установи. Причините за връщането се
установяват от показанията на свидетелката Т. С. Тя заявява, че ищците са
искали ответницата да се завърне, като са й предложили да си ремонтира къщата,
за да живее в нея. Показанията, преценени съгласно чл. 172 ГПК следва да бъдат
кредитирани, защото са конкретни, последователни и не противоречиви, като не се
оборват от останалите събрани доказателства. Точно обратното, подкрепят се и от
самите твърдения на ищците в исковата молба, които заявяват, че са я приели доброволно
при тях. Останалите свидетели не излагат никакви конкретни обстоятелства
относно тези взаимоотношения между страните, като говорят единствено за нейното
прибиране, но не и за причините, които са довели до това. Изводът косвено се
потвърждава и от самото поведение на ищците, които след като са приели
ответницата, не се противопоставят на започнатите ремонтни дейности, доброволно
заживяват в друга пристройка и започват изграждането на баня и тоалетна до
същата. В тази насока са показания на свидетелите на ищците- Д. К. и Г. Г. Тези
техни действия, предприети преди да се влошат взаимоотношенията, свидетелства
за изградено трайно намерение за ползването на постройката именно за жилищни
нужди и отново подкрепят наведените от ответницата възражения.
Всичко изложено до момента
обосновава изводът за възникването на
правоотношение по договор за заем за послужване с неопределен срок. Уговорката
ответницата да живее в къщата, за да „си гледат старините заедно“ (свид. Т. С.)
не сочи на конкретно определен срок. Той би бил такъв, ако е определен например
календарно, до определена дата, за определено ползване или до настъпването на
определено събитие. Такива факти не се установяват от събраните доказателства,
поради което следва, че между договарящите не е постигнато съгласие за срока на
ползването. Тогава по силата на чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят
може всякога да поиска връщането на вещта. В този смисъл Решение № 1290
от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5453/2007 г., IV г. о., ГК.
Конкретно
искане в тази насока отправно от ищците не се установява до получаването на
настоящата искова молба на 11.03.2019г. За такова не може да бъде възприета
молбата за защита от домашно насилие, защото исканията за отстраняване и
забрана за приближаване са насочени към съда, който самостоятелно преценява
какви мерки да бъдат приложени. За да породи действие, искането за връщане
следва да е достатъчно ясно, да е отправно до ответницата и да изхожда от
двамата ищци. Последното е необходимо, защото всеки от тях притежава правото на
ползване самостоятелно и за целия имот. Конкуренцията има единствено между
правата на самите ползватели, но правото на ползване не им принадлежи в идеални
части. Ето защо, за надлежно отправено искане не може да се приеме и
изявлението ищеца към ответницата, да се маха от къщата, възпроизведено от
свидетелката С.. То изхожда само от него, а непосредствено след отправянето му,
ищцата е заявила желанието си ответницата да продължи ползването.
Договорът за заем за послужване е
едностранен договор и поражда задължение само за заемателя да върне вещта. Настоящата
искова молба представлява искане за връщане на вещта и след нейното получаване
правото на ответницата да ползва имота е отпаднало. В този смисъл Решение № 258
от 21.03.2003 г. на ВКС по гр. д. № 922/2002 г., V г. о.
Прекратяването на правоотношението е
настъпило в хода на процеса и следва да бъде взето предвид на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. След като ответницата не установява правото основание за
ползването на имота, същата следва да бъде осъдена да го върне на ищците, които
са титуляри на вещното право на ползване. Имотът следва да бъде върнат заедно с
описаните ид.ч., тъй като те представляват частта от терена необходима за достъп
и обслужване на сградата.
Относно претенцията
по чл. 59 ЗЗД:
Съгласно
разпоредбите на чл. 59 ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма
се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г.
за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД
е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва
да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно.
Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти.
Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Общата хипотеза за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД
е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/
без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Тъй като по
делото се установява, че ползването на ответницата е осъществявано по силата на
договор за заем за послужване искът за заплащане на обезщетение е
неоснователен. Ответницата е имала право да ползва имота до получаването на
исковата молба, което изключва връзката между обогатяването и обедняването.
Относно възражението за
прихващане:
Предвид неоснователността на
паричната претенция, съдът не следва да се произнася по направеното възражение
за прихващане.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски по
предявения иск за ревандикация в размер на 59.30 лева за ДТ, и 300 лева за адв.
възнаграждение (половината от заплатеното за производството(.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата имат право на разноски по
предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 80 лева за СТЕ и 240
лева за адв. възнаграждение (половината от заплатеното за производството).
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Д.Я.Д.,
ЕГН **********, да предаде на Г.С.Д.,
ЕГН ********** и Я.И.Д., ЕГН **********, като
притежатели на вещно право на ползване, следния недвижим имот: масивна жилищна сграда със застроена площ от 86 кв.м., разположена ****по плана на
гр. С., одобрен със заповед № ****., адрес: *****, със съседи*****, заедно със 175/500 ид.ч. от ****, от
кв. **** по плана на гр. С., одобрен със заповед № **** от ****., адрес*****.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.С.Д.,
ЕГН ********** и Я.И.Д., ЕГН **********, срещу
Д.Я.Д., ЕГН **********, искове за
заплащане по равно на всеки от тях на сумата от общо 2400
лева- обезщетение за
ползване на масивна жилищна сграда със
застроена площ от 86 кв.м., разположена в УПИ ****, от кв. **** по плана на гр.
С., одобрен със заповед ****., адрес: *****, за периода от месец март 2018г. до
07.02.2019г., ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба– 07.02.2019г. до окончателното й
погасяване.
ОСЪЖДА Д.Я.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Г.С.Д.,
ЕГН ********** и Я.И.Д., ЕГН **********, сумата
от 359.30 лева- разноски в производство.
ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********
и Я.И.Д., ЕГН **********, да заплатят на
Д.Я.Д., ЕГН **********, сумата от 320.00
лева- разноски в производството по отхвърления иск.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.