Решение по дело №19541/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18624
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110119541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18624
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110119541 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ от ищеца Д. А. С. срещу
ответника ФИРМА, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250
лева, представляваща част от вземане в общ размер на 25527,73 лева, за
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ..., сключена между ищеца Д. А. С. и ответника, вследствие
настъпване на застрахователно събитие станало на 16.11.2021 г., около 08.09 часа в гр.
София, при движение на застрахования лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350 4
МАТИК“, с рег. № ..., при навлизането му от ул. „Донка Ушлинова“ към външния паркинг
на „Гаритидж парк офис“, водачът му не успял да спре и самокатастрофирал в сграда № 2, в
резултат на което са причинени щети в предната част на автомобила, ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба в съда - 11.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. В. К. твърди, че е
собственик на л.а. марка „Мерцедес“ МЛ 350 БУЛТЕК 4 МАТИК, с рег. № ..., застрахован
при ответника по застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица № .... В
срока на действие на застрахователната полица, на 16.11.2021 г. в гр. София, при навлизане
от ул. „Донка Ушлинова“ към външния паркинг на Гаритидж Парк Офис, ищцата включила
автомобила на „паркинг“ предавка, той спрял на бариерата, а тя се пресегнала за да вземе
картата си за достъп, при което установила, че колата се движи, не успяла да я овладее
навреме и самокатастрофирала в офис сграда № 2. Застрахователят бил уведомен за
застрахователното събитие, но отказвал да изплати обезщетение без да бъде извършен оглед
и оценка на щетите, като аргументирал отказа си с твърдението, че щетата е причинена при
проява на груба небрежност и представлява изключен риск. Сочи, че има право да получи
1
обезщетението в размер на 25527,73 лева, от което предявява само част. Ето защо прави
искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава
от исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП
като твърди, че водачът на лекия автомобил е проявил груба небрежност. Оспорва, че
настъпилото събитие представлява покрит риск по застраховката. Позовава се на изключен
риск по т.14.5 от ОУ - проявена груба небрежност от водача и твърди, че последният не е
упражнявал необходимия и постоянен контрол върху МПС. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва автомобилът да е бил включен на „паркинг“ предавка. Евентуално твърди, че
водачът на МПС е изключил „паркинг“ предавката и е привел МПС в движение чрез
упражнен натиск върху педала за газта. Евентуално се позовава на изключен риск по т.14.11
от ОУ – грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация на
МПС. В условията на евентуалност твърди, че не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение поради неизпълнение от страна на водача на задълженията му по чл. 395, ал. 1
КЗ, т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от ОУ, които предвиждат застрахованият да пази и ползва
застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа
в добро техническо състояние, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Евентуално прави
възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение на основание чл. 395 от
КЗ. Оспорва иска по размер, като счита, че същият е завишен и не отговаря на действително
претърпените вреди. Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава. Прави искане
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от
ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ, по който в тежест на
ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и
техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже твърденията си,
че водачът е действал при груба небрежност, поради което е налице изключението, въз
основа на което отказва плащане; твърдените действия и бездействия, представляващи
нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация на МПС;
неизпълнение от страна на водача на задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ, т.50.2, т.50.3 и
т.50.5 от ОУ, евентуално - положителния факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, според съда, предпоставките за уважаване на иска не се
2
установяват от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението, в което е обективиран
проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е бил застрахован при ответника по
валидна застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица № ...; че към
застрахователното правоотношение приложение намират представените от ответника ОУ,
приети от ищеца, че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното
обезщетение, по която ответникът е постановил отказ за плащане по щетата.
Чрез неоспорения констативен протокол № 1776899 от 16.11.2021 г., съставен от
органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, се установяват
участниците в станалото ПТП, фактическата обстановка, установена при посещение на
органите на реда, както и причинените имуществени вреди. Съставеният официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице - съставител и относно самото удостоверително изявление-
обстоятелствата, които са установени от него и волеизявленията, които са извършени пред
него.
От констативния протокол, акта за установяване на административно нарушение №
545954 от 16.11.2021 г., издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 21-
4332-024470 от 30.11.2021 г., което е връчено на водача на МПС, записите от видеокамерите
на мястото на ПТП, приобщени по реда на чл. 204 от ГПК, чрез оглед в открито съдебно
заседание, както и от констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й. Й., се
установява следният механизъм на ПТП: на 16.11.2021 г., около 08,90 часа, в гр. София, при
сухо време, при навлизане от ул. „Донка Ушлинова“ към външния паркинг на Гаритидж
парк офис, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350 Блутек 4 матик“,
предприел маневра за навлизане в паркинга на офис-сградата, където се установил на около
1 метър преди бариерата за около 2 секунди, след което потеглил с плавно ускорение,
преминал със скорост от около 10 км/час през рамото на свалената бариера, подал газ,
ускорил значително до около 30 км/час, ударил предпазните колчета на паркинга и
катастрофирал във фасадата на сградата, където се установил.
От събраните по делото доказателства се установява, че лекият автомобил е
оборудван със 7-степенна автоматична скоростна кутия с управление на скоростите от
волана на автомобила, като според първоначалното и допълнителното заключение на
вещото лице по САТЕ и неговите разяснения, дадени в открито съдебно заседание, при
изслушване на заключенията, се установява, че скоростта, която развива лекият автомобил,
включен на D (директна предавка), без да се въздейства на педала за газта, е 10 км., като
поради масата на МПС е възможно при тази скорост автомобилът да преодолее рамото на
бариерата, но не и да ускори до 30 км/час и да достигне съприкосновение с преградените
колчета и фасадата на сградата без да се подава газ. Според експерта не е възможно
скоростната кутия на автомобила да превключи от P (паркинг предавка, при която
3
подаването на газ единствено форсира двигателя без да въвежда автомобила в движение – л.
104 гръб - 105), на D (директна предавка, при която автомобилът се движи), без механично
въздействие върху скоростния лост от страна на водача, като от заключението се установява,
че директна предавка се превключва от лост на волана надолу, а паркинг предавка – чрез
натискане на страничния бутон на скоростния лост навътре.
От заключението на вещото лице по САТЕ, разясненията, дадени в открито съдебно
заседание и констатациите на служителите, посетили мястото на ПТП, се установява, че
причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на МПС, тъй като по
делото липсват каквито и да било данни за внезапно възникнала техническа неизправност на
автомобила. Напротив, установи се противоправност в поведението на водача на МПС,
изразяваща се в това, че не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно
превозно средство, каквото задължение има съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Спорен по делото е въпросът представлява ли нарушението на правилата за
движение, обективирано в цитираните действия, груба небрежност, евентуално грубо
нарушаване на техническите правила за експлоатация на МПС, обосноваващи приложение
на чл. 14.5 и чл. 14.11 от ОУ, на ищеца, приложението на които не е спорно между страните,
което обстоятелство е отделено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК като ненуждаещо се от
доказване в процеса.
Извършено при груба небрежност е това нарушение, което е в пряка причинна връзка
с увреждането и при което виновното лице не е положило грижа, каквато и най-небрежният
би положил в подобна обстановка, а конкретният принос се преценява във всеки случай,
съобразно всички установени релевантни обстоятелства (Решение № 33 от 12.04.2018 г. по
гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО на ВКС). В случая според съда е налице груба небрежност
при поведението на водача при установяване пред бариерата на паркинга на директна
предавка, а не на паркинг или неутрална предавка, като водачът на МПС не е спазил и
техническите правила за експлоатация на автомобила, като вместо да извърши маневрата за
навлизане в паркинга на офис сградата чрез установяване на паркинг предавка, след което да
превключи на директна предавка, е управлявал МПС само на директна предавка, при която
автомобилът е потеглил пред спуснатата бариера плавно, но изненадващо за водача,
достигайки съприкосновение с бариерата, след което вместо да въздейства върху спирачната
уредба незабавно, водачът е подал газ, с което е ускорил автомобила допълнително и е
реализирал ПТП в преградните колчета, а в последствие и във фасадата на сградата.
Ето защо, приложение следва да намерят нормите на чл. 14.5, предл. второ и чл. 14.11
от раздел IV на ОУ на ответника при които за последния е възникнало правото да откаже
плащане, поради което предявеният иск срещу застрахователя за главницата ведно с
акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва от исковата
молба, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:
4
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е неоснователно.
На разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право ответникът. Той е сторил
разноски за депозит за вещи лица в размер на 200 лева в производството по чл. 207 от ГПК
по ч.гр. дело № 1890/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 88 състав, както и 250 лева (л. 76) по
настоящото дело и 5 лева за съдебно удостоверение (л. 79). Страната е заявила и претенция
за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. като съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди
сумата от 555 лева - за разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., срещу
ФИРМА, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., иск с правно основание чл. 405
от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева
представляваща част от вземане в общ размер на 25527,73 лева, за застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица
№ ..., сключена между ищеца Д. А. С. и ответника ФИРМА, вследствие настъпване на
застрахователно събитие станало на 16.11.2021 г., около 08.09 часа в гр. София, при
движение на застрахования лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350 4 МАТИК“, с
рег. № ..., при навлизането му от ул. „Донка Ушлинова“ към външния паркинг на „Гаритидж
парк офис“, водачът му не успял да спре и самокатастрофирал в сграда № 2, в резултат на
което са причинени щети в предната част на автомобила, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба в съда - 11.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., да заплати на ФИРМА,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 555,00 лева – разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6