РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Силистра, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д В. С
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20243420200254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Т” ООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление-
......, представлявано от управителя Д. В. Д. обжалва Наказателно
постановление № 19-2200058/ 18.05.2022г., издадено от Д. Д. Д. на длъжност
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра, с което му е било
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 15
000 / петнадесет хиляди / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при
издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Д. Д.Д. на длъжност Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Силистра, надлежно уведомен, не се
явява, вместо него се явява ст.юристконсулт А., упълномощен и приет от съда.
Жалбоподателят ”Т.” ООД, надлежно уведомен, не се явява
представител, вместо него- проц.представител адв.М. Я. при АК-Добрич,
упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в
цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.
Алтернативно отправя искане към съда санкцията в обжалваното НП да бъде
1
намалена до нейния минимален размер. Претендира и направените по делото
разноски.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото
съда призова в качеството на свидетели актосъставителя М. Д. Г. и
свидетелите по акта Д. И. Т. и А. П. Д., които се явиха и дадоха своите
показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към
доказателствения материал по делото.
След даване ход на делото от стрА. на проц.представител на АНО беше
направено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на
допълнително посочено от тях лице. Съда като взе предвид становището на
ответната стрА., счете искането за допустимо и допусна до разпит исканото от
стрА. на проц.представител на АНО лице- В. И. В., който даде своите
показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи към доказателствения
материал по делото.
От стрА. на проц.представител на жалбоподателя беше направено
искане за допускане до разпит в качеството на свидетели на водени от тях две
лица. Съда като взе предвид становището на ответната стрА., счете искането
за допустимо и допусна до разпит водените от стрА. на проц.представител на
жалбоподателя лица- А. М. М.и Д. Д. К., които дадоха своите показания
добросъвестно и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по
делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 15.03.2022г. е била извършена проверка от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Силистра за спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в стопанисван от
„...“ ООД склад за съхранение на строителни материали, находящ се в
гр.Силистра, Промишлена зона......... Проверката е била извършена по повод
настъпила на същата дата в 11,30 часа злополука с лицето С. Г. И. с ЕГН
**********.
На място контролните органи заварили свид.В.И.В., шофьор в „...“ ООД.
За нуждите на проверката, свид.В.В. дал писмени обяснения от 30.03.2022г.
2
Писмени обяснения дал и управителя на „...“ ООД на 27.04.2022г. Към
материалите по административната преписка е приложен протокол за разпит в
качеството на свидетел по ДП № 1886 ЗМ 148/2022г. по описа на РУ-
Силистра В. И. В. от 15.03.2022г.
Проверяващите органи са констатирали, че материалите в склада били
използвани за обект: „Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежи в с.
Айдемир“, с изпълнител дружеството жалбоподател, а самото строителство се
извършвало при условията на обществена поръчка.
На посочената дата и място, малко преди инцидента свид.В.И.В. и
пострадалото лице започнали товареното на цилиндрични бетонни пръстени -
заготовки за шахти, на товарен автомобил „..“ с рег.№ .... Използвано е било и
подемно съоръжение- кран монтиран зад кабината на самото превозно
средство. Първоначално закачвали по един бетонен пръстен, но преди
злополуката двамата работници са товарили едновременно по 2 броя
пръстени, поставени един върху друг, като захващането било само за долния
бетонен пръстен. Закачането и откачането на изделията към и от крА.
извършвал С. Г. И.. Свид.В.И.В. работил с подемното съоръжение.
Непосредствено след като закачил 2 бр. бетонни пръстени пострадалия се
качил в товарната част на превозното средство. При натоварването им
поставеният отгоре пръстен се изплъзнал и паднал, при което затиснал С. Г. И.
върху пода на каросерията на тежкотоварния автомобил. Лицето било
откарано от Бърза помощ в „МБАЛ Силистра“АД, където починало на
22.03.2022г.
Дейностите по товаренето се извършвали в рамките на работното време
за свид.В.И.В. и остА.лите работници на дружеството, които изпълнявали
трудовите си задължения на строителния обект в с.Айдемир.
При А.лиза на така събраните факти проверяващият орган преценил, че
следва да се ангажира административно наказателната отговорност на
дружеството.
На 27.04.2022 год. свид.М.Г.- гл. инспектор при Д“ИТ“-Силистра
съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на „...“
ООД, връчен на упълномощен представител. Административната отговорност
на дружеството била ангажирА. за нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ), тъй като считано от 14.03.2022г. и в момента на злополуката в
3
нарушение на установения режим за приемане на работници и служители по
трудово правоотношение, С. Г. И. изпълнявал трудовите си задължения на
договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в
преписА.та писмена форма.
С постановление по чл.405а, ал.2 от КТ от 27.04.2022г. на Дирекция
“Инспекция по труда” - Силистра, е обявено съществуването на трудово
правоотношение между „...“ ООД от една стрА. като работодател, и С.Г. И.с
ЕГН **********, от друга стрА. като работник - товаро-разтоварни дейности,
считано от 14.03.2022г. към настоящия момент. Това постановление е било
обжалвано пред Адм.съд- Добрич и е оставено в сила. Решението на Адм.съд-
Добрич е било също обжалвано пред ВАС, като от касационната инстанция са
потвърдили решението на Адм.съд- Добрич.
Срещу акта е постъпило писмено възражение, което не е било уважено
от АНО. Мотивите на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Силистра с които е отхвърлил възраженията на „..“ ООД, се съдържат в
издадено срещу дружеството Наказателно постановление № 19-
2200058/18.05.2022г. АНО възприел установената от актосъставителя
фактическа обстановка, направил и правни изводи, които по отношение на
вмененото нарушение не се различават.
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните
доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на
актосъставителя М. Г. и свидетелите по акта Д. Т. и А. Д., както и тези на
допълнително допуснатите свидетели В. В., АтА.. М. и Д. К.в; писмените,
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доказателствените материали по
делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка,
поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.
При така установеното от фактическа стрА. съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна стрА. и е подадена в
срока по чл.59 от ЗАНН.
РазгледА. по същество същата е основателна по следните съображения:
АУАН № 19-2200058/ 27.04.2022г. и обжалваното НП № 19-2200058/
18.05.2022г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон: Деянието за което е била
ангажирА. административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
4
било квалифицирано по чл.62, ал.1 от КТ.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е
съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството
лице, поради което обжалвания акт формално няма нарушения.
Но при цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно
описание на нарушението. В акта не е направено пълно и детайлно описание
на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. В АУАН са посочени законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя - фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат. От
друга стрА. в него липсва описание на нарушението с неговите
индивидуализиращи признаци. От съдържанието на АУАН не става ясно дори
в какво качество е привлечено към административно наказателна отговорност
възз. дружество. Единствено е посочено, че лицето С. И. е изпълнявал
трудовите си задължения на договорената длъжност при отсъствието на
сключен трудов договор в предписА.та писмена форма. В какво качество обаче
е сторено това – като работодател, или като друго лице може само да се гадае
и предполага.
В тази връзка, съдът напълно споделя и становището, че при издаване на
НП също са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП следва да се съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и
доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл, в обстоятелствената
част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението. Видно от съдържанието на НП, в
обстоятелствената му част се съдържа единствено извода на наказващия
орган, че С. И.е изпълнявал трудовите си задължения, считано от 14.03.2022г.
до момента на злополуката, при отсъствието на трудов договор в предписА.та
писмена форма.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
5
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху
правото на защита на нарушителя. Недопустимо е факти, касаещи
съставомерността на нарушението да се установяват едва в съдебното
производство или да се извличат по тълкувателен път от материалите по АНП.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирА. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, без
никаква друга привръзка с текстове, касаещи трудовото законодателство.
В нормата на чл.62, ал.1 от КТ е отразено правилото, че трудовия
договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл.1,
ал.1 и ал.2 от КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ
урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и
работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна
сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на
чл.61, ал.1 от КТ определя момента, когато между работника или служителя и
работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди
постъпването на работа.
Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1
от КТ, която норма регламентира единствено, че трудовият договор се
сключва в писмена форма и нищо повече. Тази правна норма не съдържа
законово задължение (действие или бездействие), чието неизпълнение да
осъществява състав на административно нарушение, а въвежда като условие
за действителност сключването на трудовия договор в писмена форма.
Следователно същата не кореспондира със словесното описание на
нарушението, доколкото установеното наемане на работа на С. И.във връзка с
дейността на дружеството – жалбоподател, без предварително сключен в
писмена форма трудов договор, безспорно сочи, че е извършено нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ. Именно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ установява
задължение за работодателя да сключи трудов договор с работника/служителя
преди постъпването му на работа, следователно процесното нарушение
6
неправилно е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1 от КТ, вместо по
чл.61, ал.1 от КТ. Именно тази е нормата, която е следвало да бъде посочена в
НП, за да бъде изпълнено императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН. Това несъответствие между фактическото описание и правно
дължимото поведение опорочава санкционния акт, поради което същият
следва да бъде отменен.
Съдът намира, с оглед словесното описание на нарушението, така
дадената правна квалификация на същото, т. е. на нарушената
материалноправна разпоредба, категорично не е прецизна.
Материалноправната норма, която императивно изисква да се сключи трудов
договор между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа, е тази на чл.61, ал.1 от КТ, според която, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа, която обаче не е посочена като нарушена с така описаното деяние, а
е посочена нормата на чл.62, ал.1 от КТ, която регламентира единствено
формата – писмена, на трудовия договор. Съдът в настоящия състав счита, че
точната правна квалификация на така описаното деяние следва да е за
нарушение на чл.61, ал.1 във вр. с чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В
обжалваното НП липсва както стА. ясно от изложеното по-горе необходимата
привръзка с текстовете, регламентиращи тези правоотношения, което
допълнително опорочава санкционния акт, тъй като следва да се счита като
нарушено право на защита на наказаното лице. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че не е осъществен състава на административно нарушение по
чл.62, ал.1 от КТ, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател,
доколкото императивното правило за поведение е разписано именно в първата
от посочените материалноправни норми / чл.61, ал.1 от КТ /, а втората / чл.62,
ал.1 от КТ / само регламентира формата на трудовия договор.
Дори и хипотетично да се възприеме като правилен довода на АНО за
извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, то в този случай следва да се
счита, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението, ако
евентуално същата може да се изведе чрез тълкуване на целия текст на
обжалваното НП, както стА. ясно от описаното по-горе.
Налице е съществено процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, което не може да се отстрани в съдебната фаза на
7
производството, тъй като съдът не може да замести волята на АНО, в чиито
правомощия е да формулира и повдига административното обвинение и да
преценява какво наказание се следва за конкретната административна
простъпка. Същевременно наказаният правен субект е с нарушено право на
защита поради обективната неяснота срещу какво точно обвинение следва да
се защитава предвид несъответствието между възприетите от АНО факти и
квалифицирането им като нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ.
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, предвид своевременно направено
искане в съдебно заседание за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените от него разноски за процесуално представителство в
административнонаказателното производство до този момент, включващо
проц.представителство в първоначалното АНД № 313/2022г. по описа на РС-
Силистра и КАНД № 1/2023г. по описа на Адм.съд-Силистра, освен
настоящето АНД № 254/2024г. по описа на РС-Силистра, следва да бъдат
присъдени направените от него разноски, съобразно представения и приложен
по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.05.2022г.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на по 1 200 лева за всяка
една от съдебните инстанции и е заплатено в брой, за което са представени
доказателства по делото, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд. Съдът намира също, че предвид своевременно направеното в
съдебно заседание възражение за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение, размерът на същото не следва да бъде редуциран, тъй като е
определен дори и под минимално регламентирания такъв в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция / както в настоящия случай / и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. С процесното наказателно постановление е била наложено
административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 15 000 лева,
при което приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, съгласно
която минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 10
8
000 до 25 000 лв. е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв или,
определен съобразно тази норма, минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде по 1 750 лева за всяка една от съдебните
инстанции. Същия е определен между страните в размер на по 1 200 лева за
всяко едно от посочените три производства, или общо в размер на 3 600 лева.
Предвид горното съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение
не следва да бъде редуциран и посоченият като размер следва да бъде
присъден в полза на жалбоподателя в настоящото производство, тъй като по
делото са проведени шест открити съдебни заседания, в което упълномощения
от жалбоподателя процесуален представител – адвокат от АК – Добрич се е
явил само в последното, но по други две съдебни заседания е
преупълномощил свой колега да го представлява. За дължимите на
жалбоподателя разноски следва да бъде осъдена Дирекция "Инспекция по
труда"- Силистра.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.с чл.63,
ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2200058/ 18.05.2022г.,
издадено от Д. Д. Д. на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Силистра, въз основа на АУАН № 19-2200058/ 27.04.2022г. с което
на основание чл.414, ал.3 от КТ на „...” ООД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление-....., представлявано от управителя Д. В. Д., ЕГН ********** е
било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер
на 15 000 / петнадесет хиляди / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от
КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“– Силистра да заплати на
„Т....” ООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление- ....., представлявано от
управителя Д. В. Д., ЕГН ********** сумата от 3 600 / три хиляди и
шестстотин / лева, представляваща процесуално представителство по АНД №
313/2022г. по описа на РС-Силистра, КАНД № 1/2023г. по описа на Адм.съд-
Силистра и АНД № 254/2024г. по описа на РС-Силистра.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на старши юрисконсулт в
9
Дирекция „Инспекция по труда“- Силистра И. А. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
10