№ 26
гр. Ловеч, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
в присъствието на прокурора Г. Любч. Арг.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224300600040 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание член 317 и сл. от Наказателно
процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 12/21 декември 2021 година по наказателно
общ характер дело № 20214330200288 по описа на Районен съд Тетевен за
2021 година.С тази присъда съдът е признал подсъдимия ЦВ. СВ. С., роден на
***** година в гр.Плевен, живущ в *****, Ловешка област, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
виновен в това, че на 05.07.2021 година, на центъра на с.Дъбен, Ловешка
област в собствен лек автомобил, марка „БМВ“, модел 320 Д с ДК№ ОВ ****
ВА, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл.30 от
същия закон е държал високо рискови наркотични вещества, съгласно
Приложение №1 към чл.3 т.1 от НАРЕДБА за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 т.1 от Закона
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, а именно кокаин с
1
тегло 1,418 грама на стойност 226,88 лева, като случаят е маловажен-
престъпление по чл.354а ал.5 във връзка с ал.3 т.1 от НК, поради което и на
основание чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева,
като го е оправдал по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по
чл.354а ал.3 т.1 от НК.
На основание чл.354а ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата
предметът на престъплението-кокаин с тегло от 1,418 грама, изпратен на
съхранение на Централно митническо управление,като е постановил след
влизане в законна сила на присъдата вещественото доказателство по делото-
черна платнена чанта да бъде върната на подсъдимия ЦВ. СВ. С. от *****,
Ловешка област.
Съдът е осъдил подсъдимия ЦВ. СВ. С. от *****, Ловешка област да
заплати по сметка на сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 197,30 /сто
деветдесет и седем лева и 30 ст./ лева разноски по делото.
Недоволни от този съдебен акт са останали Районна прокуратура
Луковит,които го протестират с оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност.Поддържа се оплакване,че деянието на подсъдимия не е
маловажно по смисъла на член 354а,ал.5 от НК с оглед количеството и вида
на наркотичното вещество – кокаин.Предлага се,въззивния съд да отмени
протестирания съдебен акт и признае подсъдимия за виновен по
първоначално повдигнатото му обвинение по член 354а,ал.3,т.1 от НК и му
наложи справедливо наказание,което според обвинението следва да е в
минималния предвиден в закона размер.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч
поддържа протеста.Счита,че не е налице липса или малозначителност на
вредните последици.Сочи,че обществената опасност на деянието е
изключително висока,както и вида на наркотичното вещество.Счита,че не е
налице хипотезата на член 93,ал.3 от НК, предлага въззивния съд да отмени
протестирания съдебен акт и признае подсъдимия за виновен по
първоначално повдигнатото му обвинение по член 354а,ал.3,т.1 от НК и му
наложи справедливо наказание,което според обвинението следва да е в
минималния предвиден в закона размер.
Въззиваемия С. лично и чрез защитника си адв.Ц. моли съда да
2
потвърди протестирания съдебен акт.Счита изводите на решаващия
Тетевенски районен съд за обосновани и подробно мотивирани.Сочи,че
въззиваемия се грижи за малолетно дете и за издръжката на семейството
си,същия е с висше образование,като едно евентуално осъждане би било
пагубно за професионалното му развитие.Моли съда,да потвърди
първоинстанционната присъда.
От съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното
производство и в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства,,от становищата на страните въззивния съд приема за
установено следното:
Протеста на Районна прокуратура Ловеч,ТО Луковит е
основателен,извън изложените в него съображения.Съдебното производство
по делото е започнало с Разпореждане № 422/08.12.2021 година на съдия
докладчика по делото,с което е насрочено открито разпоредително заседание
на 21 декември 2021 година.На тази дата страните по делото са изразили
становище по въпросите по член 248,ал.1 от НПК.Защитника на подсъдимия е
направил искане след приключване на разпоредителното заседание делото да
продължи по реда на глава 27 от НПК,като подзащитния му признае изцяло
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт.Съдия докладчика по делото
е допуснал с определение съкратено съдебно следствие по реда на член
371,ал.2 от НПК,след което е извършен доклад по реда на член 276,ал.1 от
НПК и становище на прокурора по член 276,ал.2 от НПК относно основните
факти и доказателства на обвинителната теза.След което е дадена думата на
подсъдимия С. за обяснения.В дадените обяснения С. декларира,че се
признава за виновен,но представя фактическа обстановка,коренно различна
от описаната в обстоятелствената част на обв.акт.Същия сочи,че спрял
автомобила си за да отиде по малка нужда,видял две пакетчета на земята,взел
ги от любопитство и продължил,след което бил спрян от полицията и
задържан.След направено възражение от страна на представителя на
обвинението,че следва да се преми към разглеждане на делото по общия
ред,подсъдимия е декларирал,че „…признава фактите и обстоятелствата,така
както са изложени от прокуратурата „.Съдебния състав е оставил без
уважение искането за разглеждане на делото по общия ред.След което с
определение по член 372,ал.1 от НПК съдът е разяснил правата на
подсъдимия по член 371,ал.2 от НПК / след като вече подсъдимия е бил
3
направил самопризнания /,като го е уведомил,че същите ще се ползват при
постановяване на присъдата,без да се събират доказателства.След тези
процесуални действия в изпълнение на задълженията си по член 283 и 284 от
НПК, на подсъдимия са огласени чрез прочитане писменните доказателства
по делото и е предявено вещественото такова.След тези действия съдът се е
произнесъл с определение по член 372,ал.4 от НПК,като е констатирал,че
самопризнанията на С. се подкрепят от събраните по делото доказателства и
няма да събира други такива,относно фактите по обвинителния акт,съдът е
обявил съдебното следствие за приключило,дал е ход на пледоариите по
същество и се е произнесъл с присъда. Цитираното изчерпва цялата
извършена от съда процесуална дейност по Глава XXVII от НПК.
Така описаната хронология ясно очертава допуснатите процесуални
нарушения,компрометирали процедурата по Глава 27 от НПК и налагащи
отмяна на постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд от фазата на откритото разпоредително заседание.
С оглед естеството на диференцираната процедура в нейната
разновидност по т. 2 на чл. 371 НПК, въззивният съд дължи проверка на
първо място дали са били налице основания за провеждане на съкратено
съдебно следствие и на следващо - дали действително самопризнанието на
подсъдимия се явява подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства. При извършването на пълна служебна такава, а и по доводите
в протеста, съдебният състав намери, че предходната инстанция е провела
незаконосъобразно процедурата и така е допуснала съществено нарушение на
процесуалните правила, което не може да бъде отстранено в рамките на
въззивната проверка, като естеството му - от категорията на абсолютните -
изключва априори обсъждането на въпроса за евентуалното му отражение
върху правилността на присъдата. При постановяване на
първоинстанционната присъда са допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, налагащи тя да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Началото на
незаконосъобразната процесуална дейност на съда е поставено при
провеждането на разпоредително заседание на 21.12.2021 година След като в
хода на разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия е заявил, че с
последния желаят делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК в
4
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, вместо да пристъпи съгласно чл. 252, ал. 1
от НПК незабавно към предварително изслушване на страните както е
предвидено в чл. 370, ал. 1 от НПК, съдът пренебрегвайки изцяло нормите на
чл. 372, ал. 1 и ал. 4 от НПК е определил: "Допуска съкратено съдебно
следствие по настоящето дело по чл. 371, т. 2 от НПК".
Видно от горното, правата на подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК са му
били разяснени след откриването на съдебното следствие, а не преди това.
Предварителното изслушване на страните по реда на глава 27-ма от НПК, е
именно за това предварително, защото следва да бъде проведено и да
приключи преди началото на съдебното следствие, което започва съгласно чл.
276, ал.1 от НПК с доклад на председателя на състава. Преди да постави
началото на съдебното следствие, първоинстанционният съд следва да е
решил въпроса дали са налице основания същото да се проведе като
съкратено по реда на глава 27-ма от НПК или не са налице основания за това
и съдебното следствие следва да протече по общия ред на глава 20-та от НПК.
За да реши този въпрос, съдът задължително на основание чл. 372, ал.1 от
НПК следва да е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и
последиците от евентуално направено самопризнание по чл. 370, т.2 от НПК,
след което да се е произнесъл с определение по член 372,ал.4 от НПК.
Именно постановеното от съда определение по член 372,ал.4 от НПК е
предпоставка за започването на съкратено съдебно следствие по реда на член
373,ал.2 от НПК.
По важно обаче е друго обстоятелство,по което правилно участвалия в
делото прокурор е реагирал – не е налице същинско самопризнание по
смисъла на член 371,т.2 от НПК.Налице,както беше посочено са две
волеизявления на подсъдимия. Категорично следва да се подчертае, че
подсъдимият може да има свое самостоятелно отношение, касаещо
субективната страна, но е безспорно, че за да се развие производство по гл. 27
НПК той следва да признае изцяло фактите, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, включително факта, че държи високорисково
наркотично вещество.
Съставомерното " държане" по чл. 354а, ал. 3 НК е налице, когато за
наркотичното вещество няма надлежно разрешение и то обективно се намира
във фактическа власт на дееца. В случая обвинението твърди, че
5
наркотичните вещества са се намирали в лек автомобил,ползван
подсъдимия,, т. е били са в негова фактическа власт.
На следващо място държането на наркотичните вещества е станало без
за това подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл. 32 от
ЗКНВП. Предвид характера на наркотичните вещества, чието държане би
могло да доведе до причиняване на увреждания на здравето и човешки
жертви, законодателят е въвел специален разрешителен режим с оглед
упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане, като
кокаинът са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011 г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, като
за държането им е въведен специален разрешителен режим с оглед
упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане.
Подсъдимия С. не се е съобразил именно с този специален режим, предвиден
в ЗКНВП и държал наркотичните вещества без надлежно разрешение.
От субективна страна обвинението твърди, че деянието е осъществено
при пряк умисъл от страна на дееца - С. е съзнавал всички елементи,
обхванати от обективната страна на деянието по чл. 354а, ал. 3 от НК – той е
осъзнавал, че притежанието на наркотичните вещества е
забранено.Отричайки това обстоятелство,именно че е държал наркотични
вещества,съзнавайки че това е забранено от закона,С. е осуетил възможността
делото да се разгледа и приключи по реда на глава 27 от НПК.Основателно, и
съответно неправилно отхвърлено е било искането на участвалия в делото
прокурор в тази насока – след това изявление на С. съдът е следвало да
насрочи делото за разглеждане по реда на глава 20 от НПК. Това е
така,защото са налице две волеизявления на С. – първото представлява негова
интерпретация на фактите от обвинението,второто – непохватен опит да се
отрече от него.Същественото и неотстранимо в тази инстанция нарушение на
процесуалните правила е именно в постановеното по реда на член 372,ал.4 от
НПК определение,с което съдът е постановил,че самопризнанието се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.
Диференцираната процедура по глава 27-ма от НПК не бива да се
разглежда като компромис с изискването да бъде разкрита обективната
истина, защото последната е приложима, само ако досъдебните
6
доказателствени материали, освен годни за използване, достатъчно
информативни и изчерпателни, съответстват с направеното самопризнание. В
настоящия случай,след волеизявлението на лист 26 от делото, съдът е
следвало да откаже да го одобри и да продължи разглеждането на делото по
общия ред, мотивирайки се именно с несъответствието на фактическата рамка
на обвинението и направеното частично самопризнание. Като не е сторил
това, РС Тетевен е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, отразяващо се пряко върху правото на защита на подсъдимия.
Постановена присъда по реда на гл. 27 НПК въз основа на така направено
признание на фактите, се явява постановена при съществени нарушения на
процесуалните правила. Констатираното от въззивния съд процесуално
нарушение при разглеждане на делото от първия съд е от категорията на
съществените и представлява основание по чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК, като предпоставя отмяна на първоинстанционната присъда и връщане
на делото на РС Тетевен за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335 ал. 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 12/21 декември 2021 година по наказателно
общ характер дело № 20214330200288 по описа на Районен съд Тетевен за
2021 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното съдебно заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7