Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 586/20.10.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 622/2023 год., по
описа на Административен съд –Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на Н.Д.Н.,
чрез пълномощника адв. К., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000113/05.06.2023г. /ЗППАМ/, издадена от К.П.С. -
мл. автоконтрольор при ОДМВР-Пазарджик,
РУ-Велинград, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се посочва,
че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и неговата цел. Оспорва се посоченото в същата нарушение, а именно
управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Прави искане
издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, претендира
разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и наведените в нея
доводи.
Ответника – редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в
настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ №
23-0367-000113/05.06.2023г., издадена от К.П.С. - мл. автоконтрольор при
ОДМВР-Пазарджик, РУ-Велинград, на
жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
За да постанови оспорената
Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA
965049 от 05.06.2023 г., че жалбоподателя, на 04.06.2023г.,
около 22,09 часа, в с. Юндола на път II-84 км. 53+600 посока от гр. Якоруда за гр. Велинград е управлявал
л.а.
„БМВ 318 Д“ с ДК № РА 7859 КС / собственост на П.Д.Н., ЕГН: ********** /, след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. При извършената проверка с техническо средство Drug Test 5000
с номер ARME 0072
в 23:22 часа на 04.06.2023 г. в сградата на РУ-Велинград е отчетена употреба на
амфетамин. Показанието показано на водача. Издаден талон за изследване с номер
125360 от 04.06.2023г. и на лицето бе взета кръв и урина за изследване във ФСМП
- Велинград. Водача изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с номер ARNA 0197 като цифровия индикатор отчел 1.02 промила
алкохол в издишания въздух.
В цитирания АУАН, като
мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка,
обосноваваща нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано
възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.
Представен по делото и
приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 125360, връчен на водача
на процесното МПС срещу подпис на 04.06.2023 г. в 23,40 часа. Видно от
събраните по делото доказателства, жалбоподателя се е явил в посоченото в
талона здравно заведение – ФСМП Велинград, за извършването на медицинско
изследване на кръвта.
Видно от заповед № 312з-1237/14.04.2022г.
директора на ОД на МВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3
от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е
оправомощил да издават ЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от
ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“;
началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“;
началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към
„ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и
РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“
към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV
степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността
„командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от
оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с
длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по
график. Видно от Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., т. 1.7 министъра на
вътрешните работи е оправомощил служители, заемащи длъжността мл.автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления
при ОДМВР-Пазарджик за издават ЗЗПАМ по чл. 171, т.1, т.2, 2а, т.4, т.5, б. “а“
и т.7 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията
на чл.
150 и чл. 151 от АПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност,
изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представените
по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., издадена от директора на ОД на МВР
– Пазарджик и Заповед № 312з-1237/14.04.2022г. на министъра на вътрешните работи, е видно, че
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от служители,
заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД
на МВР - Пазарджик. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед
административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява
актове от оспореният вид.
Заповедта е
обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити
по чл.
59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически
основания за издаването й. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че на 04.06.2023г., около
22,09 часа, в с. Юндола на път II-84
км. 53+600 посока от гр. Якоруда за гр. Велинград жалбоподателя е управлявал
л.а.
„БМВ 318 Д“ с ДК № РА 7859 КС / собственост на П.Д.Н., ЕГН: ********** /, след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. При извършената проверка с техническо средство Drug Test 5000
с номер ARME 0072
в 23:22 часа на 04.06.2023 г. в сградата на РУ-Велинград е отчетена употреба на
амфетамин. Показанието показано на водача. Издаден талон за изследване с номер
125360 от 04.06.2023г. и на лицето е взета кръв и урина за изследване във ФСМП -
Велинград. Водача изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
7510 с номер ARNA 0197
като цифровия индикатор отчел 1.02 промила алкохол в издишания въздух.
Нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
По делото не са налице
данни , от които да е видно, че срещу жалбоподателя е възбудено наказателно
преследване за престъпление от общ характер, въз основа на фактическите
положения, залегнали в обстоятелствената част на оспорената ЗЗПАМ. Дори това да
е така, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“
от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС е “до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за
не повече от 18 месеца“. В съответствие с нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието “лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство“ тече от датата на изземване на свидетелството за управление.
В чл.20 от Наредба № I-157/01.10.2022г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина /Наредбата/ са изброени лимитативно основанията за отнемане на СУМПС:
влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е
наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС”; заповед за
прилагане на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване
на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.
В чл. 24 от Наредбата са регламентирани основанията за връщане на
отнетите свидетелства за управление, като едно от тях – т.5 е изтичане на
осемнадесетмесечен срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, въз основа на чл. 171, т. 1, буква
„б“ от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността му. Съвместното
тълкуване на горепосочените разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се
изземва при установяване на нарушението, като свидетелството се отнема от
водача на МПС, на основание наложената ПАМ, до влизане в сила на НП, присъда
или споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП,
присъда или споразумение, отнемането на свидетелството продължава във връзка с
изпълнението на вече наложеното наказание - лишаване от право да се управлява
МПС. Следователно,
под израза “до решаване на въпроса за отговорността му”, употребен в чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, законодателят има предвид до влизане в сила на НП, с което
е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение, или
влизане в сила на присъда/споразумение, или изтичане на срока на наложено с
присъда/споразумение наказание “лишаване от правоуправление“.
Крайният момент, до
който отнемането може да продължи, по аргумент от чл. 24 от Наредбата, е
изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП, присъда или
споразумение влезе в сила в рамките на 18-месечния срок от отнемането, или
изтичане на 18-месечен срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП,
присъда или споразумение не влезе в сила.
Следва да се отбележи, че решаването на въпроса за
отговорността на водача в административнонаказателно/наказателно производство с
влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на ПАМ
незаконосъобразна, а е само основание за отпадане на наложената принудителна
мярка, като се вземе предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за
съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на издаването на
акта, което в случая е налице.
Съгласно нормата
на чл.
170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния
орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при
издаването му.
В случая заповедта е издадена при наличие на
посочените по-горе материално-правни предпоставки, предвидени в чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП. Установява се от фактите по делото, че жалбоподателя, като
водач на МПС, е управлявал ППС под въздействието на наркотични вещества, като
при проверка за употреба на НВ или техни аналози с техническо средство, е
отчетена положителна проба за НВ - амфетамин. За извършеното нарушение е
съставен АУАН, срещу който не са релевирани възражения, видно от отразеното в
него.
Въз основа на
гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че са били налице основанията
за издаване на обжалваната Заповед. Следва да се посочи, че административният
орган е действал при обвързана компетентност и налагането на предвидената в
закона ПАМ не е подлежала на преценка при реализиране на предпоставките за
това, т. е прилагането на принудителната административна мярка, с оглед
установените факти по делото, е било задължително.
Поради тези съображения
съдът намира, че оспорената ЗППАМ е постановена в съответствие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН,
вр. чл.
171, ал. 1 от ЗДвП. Целта на конкретната ПАМ е да осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановяват административните нарушения. ПАМ
не е санкция и тежестта на ПАМ не може да се съобразява с тежестта на
нарушението, затова и законодателят е предвидил, че тя се прилага под прекратително
условие „до решаване на въпроса за отговорността“ на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца, в случай, че произнасянето във връзка с отговорността по
същество продължи повече от 18 месеца. Ако НП бъде отменено с влязло в сила
съдебно решение, съответно е налице влязъл в сила съдебен акт по образувано
наказателно производство от общ характер преди изтичането на 18 месеца, то и ПАМ ще
отпадне автоматично, поради настъпване на прекратителното условие, свързано с
действието й.
По изложените
съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава.
При този изход
на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника се дължат разноски, но доколкото такива не са претендирани, не
следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н.,
чрез пълномощника адв. К., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0367-000113/05.06.2023г., издадена от К.П.С. - мл.
автоконтрольор при ОДМВР-Пазарджик,
РУ-Велинград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/