Определение по дело №1285/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2682
Дата: 10 юли 2023 г. (в сила от 10 юли 2023 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20233100501285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2682
гр. Варна, 10.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100501285 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на собствениците на обекти в сградата
в режим на етажна собственост с идентификатор 10135.1507.573.1 по КККР
на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. Михаил Колони № 16,
представлявани от Председателя на УС на ЕС Наталия Стефанова Василева,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1064/30.03.2023
год., постановено по гр. дело № 22/2022 год. по описа на РС-Варна, с което е
отменено, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, решението на ОС на ЕС от
25.11.2021 год. по т. 4 от протокол на ОС на ЕС в частта, с която е взето
решение „Дворното място да не се отдава за ползване с търговска цел и
достъп на трети лица до обекти на ЕС. Собственик на апартамент 2 да
отстрани строителните изменения, извършени от него страна към балкон и
мазе, в срок до края на маерт 2022 год., дворното място да се ползва за
отдих и почивка от лица, вписани в книгата на собствениците“.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо,
евентуално – неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че съдът се е произнесъл по незаявено от ищцата основание
на иска – обсъждал е пороци на атакуванато решение на ОС на ЕС, каквито
ищцата не е навеждала, поради което и съдът в нарушение на диспозитивното
начало в процеса /чл. 6 ГПК/ се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран и е разгледал непредявен иск. Според жалбоподателите съдът е бил
длъжен да се произнесе в рамките на наведените от ищцата основания за
незаконосъобразност на решението на ОС на ЕС, а не да изследва за
наличието на основания, каквито не са навеждани.
1
Твърди се в жалбата, че по делото изобщо не е било спорно, че ОС на
ЕС, проведено на дата 25.11.2021 год., е било редовно свикано, както и че е
проведено при необходимия кворум и поради тази причина по делото не е
представян протокола за поставяне на поканата. От ищцата не са навеждани
като основания за незаконосъобразност на решението по т. 4 на ОС на ЕС от
25.011.2021 год. нито нарушаване на процедурата за свикване на ОС на ЕС,
нито нарушения относно кворума за провеждането му, нито нарушения
относно мнозинството, с което са взети решенията. Единствените твърдения
на ищцата, с които тя обосновава незаконосъобразността на атакуваното
решение на ОС на ЕС е, че с вземането на това решение й е ограничено
правото да ползва общите части, което представлявало нарушение на чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗУЕС.
По тези съображения счита, че решението е недопустимо, настоява да
бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск.
В евентуалност се твърди, че решението е неправилно поради
допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в неправила
преценка и анализ на доказателствата, както и в необсъждане на събрани по
делото доказателства, в резултат на което и решението е и необосновано.
Оспорен е изводът на съда, че по делото не били събрани
доказателства, установяващи спазването на процедурата по свикване на ОС,
тъй като липсвал изискуемият по чл. 13, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС протокол за
поставяне на поканата за свикване на ОС. Твърди се, че реда за свикване на
ОС предвиден в чл.13 от ЗУЕС, е бил спазен, както и че е бил налице
необходимият кворум за провеждането на ОС на ЕС и за взимане на
решенията, вкл. и на решението, атакувано от ищцата.
Отправеното в евентуалност искане е решението да бъде отменено и да
се постанови друго, с което предявеният от Л. Х. Д. иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС
за отмяна на решението на ОС на ЕС от 25.11.2021 год. по т. 4 от протокола да
бъде отхвърлен. Претендират се и съдебните разноски за двете инстанции.
С жалбата са представени писмени доказателства – извлечение от
книгата на ЕС относно следните самостоятелни обекти: апартаменти с № № 2,
4, 5, 6, 9, 10, 12, 13 ,14, 16, от които са видни принадлежащите на всеки един
от горните обекти идеални части от общите части на сградата в режим на ЕС,
с искане за приемането му като доказателство по делото.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ищцата, настоящ въззиваем, Л. Х. Д. оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Оспорва направеното с
жалбата искане за събиране на доказателства във въззивното производство,
счита, че е преклудирано.
Направеното от въззивниците искане за приемане на представените с
жалбата писмени доказателства съдът намира за основателно по следните
съображения:
2
По делото изобщо не е повдиган въпросът за принадлежащите към
всеки един от обектите в сградата в режим на ЕС идеални части от общите
части, не е било и спорно, че обектите са 16 на брой и всеки собственик на
обект притежава по 1 / 16 ид. част от общите части на сградата /макар съдът
да не е проявил активност и не е отделил спорното от безспорното, вкл.
приемайки за безспорно обстоятелството, че обектите в сградата в режим на
ЕС са 16 на брой и към всеки обект принадлежи 1 / 16 ид. част от общите
части на сградата в режим на ЕС – 13/16 правят 81 % от общите части/, нито
има наведени твърдения от ищцата относно кворума /респ. липсата на
кворум/ на проведеното на 25.11.2021 год. ОС на ЕС, нито твърдения относно
мнозинството, с което са взети решенията, включително и атакуваното
решение, с които ищцата да обосновава незаконосъобразността на
атакуванато от нея решение на ОС на ЕС от 25.11.2021 год. по т. 4 от
протокола.
При това положение след като за съда е било неясно каква част от
собствеността на общите части от сградата в режим на ЕС е била представена
на ОС на ЕС на 25.11.2021 год. /независимо, че твърдения относно кворума за
провеждането на ОС на ЕС, като основания за незаконосъобразност на
решението на ОС на ЕС от 25.11.2021 год. изобщо не са били навеждани от
ищцата/ същият е следвало да процедира съгласно чл. 143, ал. 1 ГПК и да
изясни този въпрос и да даде възможност на страните /в случая на
ответниците/ да посочат и ангажират доказателства за установяването му.
Като не е сторил това, а е приел като порок на взетото решение и липсата на
сведения каква част от собствеността в общите части е била представена на
ОС на ЕС от 25.11.2021 год., съдът е поставил ответниците в положението на
процесуална изненада, съответно и в невъзможност да докажат факти, които
съдът /с основание или не/ е счел за релевантни за повдигнатия правен спор.
Поради изложеното представените с въззивната жалба писмени
доказателства следва да бъдат приети и приобщени като доказателства по
делото, тъй като по отношение на тях установената в чл. 266, ал. 1 ГПК
забрана е неприложима.
Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от собствениците на обекти
в сградата в режим на етажна собственост с идентификатор 10135.1507.573.1
по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. Михаил
Колони № 16, представлявани от Председателя на УС на ЕС Наталия
Стефанова Василева, въззивна жалба срещу Решение № 1064/30.03.2023 год.,
постановено по гр. дело № 22/2022 год. по описа на РС-Варна;
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
представените с въззивната жалба писмени доказателства – извлечение от
книгата на ЕС на сградата в режим на етажна собственост с идентификатор
3
10135.1507.573.1 по КККР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна,
ул. Михаил Колони № 16, относно следните самостоятелни обекти:
апартаменти с № № 2, 4, 5, 6, 9, 10, 12, 13 ,14, 16;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
дата 25.09.2023 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис
от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4