РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Свиленград, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ренета Н. И.
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620100305 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава II от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, с
адрес за призоваване: гр. ****************** – чрез адв. Е. М., срещу И. Ю. О., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******************.
В молбата се твърди, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, но
се разделили в началото на 2023 г. По време на фактическото им съжителстване били родени
децата им ************ И.ов Ю. О. и ********* Ю.а О.а, понастоящем малолетни.
Твърди се, че преди и след раздялата на страните ответникът осъществявал спрямо
молителя и децата им актове на домашно насилие, състоящи се в психическо и емоционално
такова. Това било резултат от системната употреба от ответника на упойващи вещества,
вследствие на което той ставал изключително агресивен. След раздялата на страните, през
лятото на 2023г. ответникът пребил молителката, за което бил осъден по НОХД № 505/2023г.
по описа на РС – Свиленград, за престъпление по чл.129, ал.2 от НК.
На 15.03.2024 година ответникът срещнал молителката на улица „***********“ в гр.
Свиленград, в близост до дома й, и я заплашил с това, че ще я убие, ще я заведе в гората и
ще я нареже на парчета. Свидетел на тази случка била майката на молителката, която
вървяла по улицата след нея. В резултат на тази заплаха и предвид факта, че вече била
пребИ.а от ответника, молителят изпитвала силен страх от него за живота и здравето си.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 6/12.04.2024г., с която съдът е
постановил мерки за закрила, на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното
насилие, а именно тези по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН
В хода на производството, преди първото открито съдебно заседание по делото,
молителката Д. Х. И. е подала нова молба за защита по реда на ЗЗДН, относно извършен
спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника И. Ю. О. на датата 23.04.2024г.
По молбата е образувано гр. дело № 333/2024г. по описа на РС – Свиленград, присъединено
1
към настоящото, съобразно чл.15, ал.3 от ЗЗДН.
Във втората молба за защита се твърди, че на 23.04.2024 година, в около 2:00 часа
през нощта, молителката била на работа в Казино „Голдън Ай“, където работила като
камериерка в хотелиерската част, но помагала и в игралния салон на казиното. Тогава
ответникът влязъл в казиното, застанал на около 1 – 2 метра от молителката и започнал на
висок глас да я обижда. Молителката отишла до служител на охраната в заведението,
охраната се намесила и изтикали ответникът навън. Последният останал цяла вечер в
автомобила си на паркинга пред входа на казиното. В около 8:15 часа сутринта молителката,
приключвайки работната си смяна, излязла от казиното и видяла ответника пред входа му
Ответникът излязъл от колата си и в присъствието на колегите й започнал да обижда и
заплашва молителката, че ще я пребие пред всички. Тя веднага се обадила на телефон 112,
върнала се в казиното и повикала такси, с което си тръгнала в около 10:00 часа.
В открито съдебно заседание молителката, лично и чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа подадените две молби за защита от домашно насилие.
В открито съдебно заседание ответникът, лично и чрез пълномощника си, оспорва
подадените молби за защита от домашно насилие, като твърди, че не е осъществил такова
спрямо молителката. Твърди, че на датата 15.03.2024 година не е бил на територията на
Република България, а е бил в Холандия. Относно датата 23.04.2024 година твърди, че
тогава действително е посетил Казино „Голдън Ай“, но не се бил доближавал до
молителката и не бил осъществил никакъв контакт с нея.
В рамките на образуваното производство и на основание чл.15, ал.3 от ЗЗДН е приета
за разглеждане нова молба за защита от молителката срещу ответника, за извършен акт на
домашно насилие на 19.05.2024г., за което с допълнителна молба е представена декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В новата, трета по ред молба за защита се твърди, че на 19.05.2024г., в
около 2:30 часа през нощта, ответникът влязъл в двора в къщата на молителката, където по
това време тя и близките й спели. Ответникът се развикал и молителката, майка й и баща й
се събудили, и излезли на двора, за да видят какво се случва. Те видели ответника и
започнали да го гонят, но той успял да хване молителката, съборил я на земята и започнал да
я удря в дясната поясна област и в главата. Молителката успяла да се отскубне от ответника
и позвънила на телефон 112.
Молителката Д. Х. И. е подала и четвърта молба за защита по реда на ЗЗДН, относно
извършен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника И. Ю. О. на датата
09.07.2024г. По молбата е образувано гр. дело № 571/2024г. на РС – Свиленград,
присъединено към настоящото, съобразно чл.15, ал.3 от ЗЗДН.
В последната молба за защита (по която е образувано гр. дело № 571/2024г. на РС –
Свиленград) се твърди, че на 09.07.2024г., в около 20:30 часа, молителката била на двора в
къщата, в която живеела с родителите и децата си, на адрес: гр. *************. Тогава
ответникът дошъл в дома й, влязъл в двора на къщата, застанал на два метра разстояние от
молителката, въпреки заповедта за незабавна съдебна защита, издадена й по делото, и
започнал да я заплашва, че ако не изтегли подадените срещу него жалби и молби за защита,
щяло да й се случи най-лошото и „нямало да живее този живот“. Отделно от това, показал й
на телефона си, че е публикувал в приложенията „Фейсбук“ и „Тик – ток“ видеоклип с
разголеното й тяло, който той й бил направил насилствено миналата година.
Ответникът оспорва всички молби за защита, подадени от молителката, като счита, че
твърденията за извършени актове на домашно насилие са неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства по вътрешно
убеждение, приема за установено следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните гласни доказателства се установява, че
те са били във фактическо съпружеско съжителство, предвид което молителката се явява
легитимирана да търси защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, съгласно
чл.3, т.2 от този закон, а ответникът - да отговаря по молбата.
Предмет на делото са четири молби за защита – за актове на домашно насилие,
2
извършени на 15.03.2024, 23.04.2024г., 19.05.2024г. и 09.07.2024г., като по първата от
молбите е образувано производството по делото, а последващите три от тях са приети за
разглеждане в рамките на образуваното производство, съгласно чл.15, ал.3 от ЗЗДН.
Към молбите за защита са приложени съответни декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в
които молителката е описала поведението на ответника спрямо нея, както и че й е известна
наказателната отговорност за деклариране на неверни данни.
Съдът намира, че подадените от молителката декларации имат необходимото
съдържание, за да служат като доказателствено средство в настоящото производство и
следва да бъде възприети с доверие. Същите имат качеството на доказателства за
основателността на подадените молби, като в настоящия случай декларацията по втората
молба (за акта на 23.04.2024г.) се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на разпитания свидетел Лилян Стоянов Лилянов, ангажиран от молителката,
без родство и отношения на заинтересованост със страните, както и от постъпилата
полицейска преписка, образувана по сигнал на молителката на тел.112. Декларациите по
третата и четвъртата молба (за актовете на 19.05.2024г. и 09.07.2024г.) не са опровергани по
никакъв начин от ответника, а доказателствената сила на декларацията по първата молба (за
акта на 15.03.2024г.), макар и разколебана от справката за задграничните пътувания на
ответника, не може да се счете за оборена, предвид изричното отбелязване в справката че тя
е непълна, както и предвид показанията на свидетеля ***********, майка на молителката,
които съдът кредитира с доверие, предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК. Съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля ***************, тъй като същите са непоследователни и
вътрешно противоречиви.
Предвид горното, съдът приема, че ответникът, в чиято тежест бе да опровергае
изложените в молбите, подкрепени с декларации, твърдения за извършени актове на
домашно насилие, не успя да стори това.
Събраните по делото доказателства, в съвкупната им преценка с изложеното в
декларациите на молителката, водят до обоснован извод за доказаност на твърденията за
актове на домашно насилие, извършени от ответника спрямо молителката. При така
събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че спрямо молителката е било
осъществено психическо и емоционално насилие, а на датата 19.05.2024г. – и физическо
насилие, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, което се дължи на действията на ответника.
Осъщественото от ответника спрямо молителката на 19.05.2024 г. физическо насилие и то
при наличието на издадена заповед за незабавна защита, е показателно за пълно незачитене
на телесната й неприкосновеност, и изключителна дързост и цинизъм на ответника, които
могат да възбудят основателен страх за живота й. Затова молбата й за защита е основателна,
като на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.
Доколкото актовете на домашно насилие, извършени на 23.04.2024г., 19.05.2024г. и
09.07.2024г., са осъществени при наличието на издадена заповед за незабавна защита по реда
на ЗЗДН, са налице данни за извършено престъпление от общ характер (чл.296, ал.1 НК),
поради което и на основание чл.15, ал.5 ЗЗДН, преписи от материалите, съдържащи тези
данни, следва да се изпратят до Прокуратурата, след влизане в сила на настоящото решение.
Доказаното наличие на актове на домашно насилие има за законна последица
определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко, при налагането на мерките по чл. 5,
ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи
мерки за защита, ако налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на молителя се явяват
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 333ДН, а именно: да се задължи ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие; да бъде наложена забрана ответникът да
приближава молителката, жилището й, местоработата й и местата, които тя посещава за
отдих, както и местата, където осъществява социални контакти, на по-малко от 100 метра,
както и да му бъде забранено да осъществява контакт с пострадалата под каквато и да е
3
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация.
С оглед гарантиране в достатъчна степен сигурността на пострадалото лице, че няма
да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН не е обвързана със срок. Срокът на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 333ДН следва
да е 12 месеца, като от максималния срок от 18 месеца, на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН,
следва да бъде приспадне периодът на действие на Заповед за незабавна защита, издадена по
делото. Видът и периодът на мерките е съобразен с дръзките актове на домашно насилие и
демонстрираното от ответника пълно незачитане на установения правен ред, предвид
приложеното свидетелство за съдимост и НОХД № 505/2023г. на РС - Свиленград.
Към момента на постановяване на съдебното решение, законодателят не е изпълнил
задължението си да изготви методика за оценка на риска в ППЗЗДН. При това положение
съдът е в невъзможност да изпълни вмененото в чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН задължение за
извършване на такава оценка, тъй като при липса на методика, критериите, по които ще бъде
направена, няма да бъдат еднакви за всички извършители на домашно насилие, респективно
налице е реална възможност ответникът да бъде третиран неравно спрямо други лица,
извършили домашно насилие.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр. с чл.16 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да се осъди
да заплати по сметка на РС - Свиленград държавна такса в размер на 25,00 лева, доколкото
тя не се внася предварително от молителя, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН. На основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН разноските, сторени от молителката, следва да бъдат възложени на
ответника. В случая, с молбата, по която е образувано производството по делото, е
представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорено и заплатено
от молителката адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. Към молбите, по които са
образувани гр.д. № 333/2024г. и гр.д. № 571/2024г., съединени за разглеждане с настоящото
дело, са приложени договори за правна защита и съдействие, видно от които е договорено на
молителката да бъде осъществено безплатно процесуално представителство, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Всички представени договори за правна
защита и съдействие са сключени между молителката и един и същ адвокат.
Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, осъществил безплатното представителство,
има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА (Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). В случая, безплатно процесуално представителство по делото не е
осъществено, доколкото се установи, че процесуалният представител на молителката е
получил договореното адвокатско възнаграждение. Всички молби за защита са разгледани в
рамките на едно производство. Затова, на ответника следва да бъдат възложени разноските,
сторени от молителката в размер на 600,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
РЕШИ:
НАЛАГА, на основание чл.15, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, на И.
Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************, за извършените от него в
периода 15.03.2024г. – 09.07.2024г. вкл. актове на домашно насилие спрямо Д. Х. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. *************, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. *************.
ЗАБРАНЯВА на И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************, да
приближава Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, жилището й на
4
посочения адрес, местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих, на
разстояние не по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от 09.10.2024 г.
ЗАБРАНЯВА на И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************, да
осъществява контакт с Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца,
считано от 09.10.2024 г.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се
впишат наложените мерка за защита, както и ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към И. Ю. О., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******************, че при неизпълнение на Заповедта ще бъде
задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно
органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************, да
заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата 25,00 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса за образуване на делото и разглеждане на молбата, както и
5,00 (пет) лева - в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за принудително
събиране на таксата.
ОСЪЖДА И. Ю. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************, да
заплати на Д. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *************, сумата 600,00 лв. –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в 7-дневен срок от
връчването му.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
След влизане в сила на решението, ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Районна прокуратура –
Хасково, ТО – Свиленград, препис от решението, ведно със събраните по делото
доказателства, сочещи данни за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5