Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.К.,16.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
Районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното
заседание на трети октомври,две хиляди и осемнадесета година . . . . . . . . . в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни
заседетели:
Членове:
при
секретаря . . . Ана Цанова . . . и в присъствието на
прокурора . . . . . . . . . . . . . . . .като разгледа
докладваното от
съдията . . . . . . . . . . . .АНД № 960 . . . . . .
. . . . . . по описа
за . . .2018 год. . . . . . . за да се
произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 23-029/30.07.2018г.на Началник отдел”Рибарство и контрол-Южна
България“ Пловдив към Главна дирекция“Рибарство и контрол“ при ИАРА.
Жалбоподателят,недоволен от
наложеното му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна,редовно
призована,не изпраща представител в с.з.и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Административно-наказващият орган е
наложил на жалбоподателя административно
наказание за това,че на 03.02.2018 при извършена проверка на яз.К.,месност“Плажа“,находяща
се в землището на с.К.,общ.К. в 19,30 часа жалбоподателят Й. бил наблюдаван и в
последствие заловен да извършва стопански риболов посредством 3 бр.хрилни мрежи
тип“сетка“,потопени във водата,в работно положение, във воден обект,различен от
Черно море и река Дунав,без да притежава разрешително за стопански риболов.С
това деяние жалбоподателят Й. нарушил разпоредбата на чл.17,ал.1,т.1 от ЗРА,за
което следвало да му се наложи административно наказание“глоба“ по чл.56,ал.1
от ЗРА.
Предвид горното,на основание
чл.91,ал.4 от ЗРА административно-наказващият орган наложил на жалбоподателя Й.
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл.56,ал.1 от ЗРА.На основание чл.90,ал.1 от ЗРА постановил отнемане
в полза на държавата на 3 бр.мрежи тип“сетка“ с обща дължина 240м и големина на
окото 45мм и 1 бр.надуваема гумена лодка,черна на цвят.Уловената риба от
вида“шаран“-1 бр.била върната обратно във водата.
Извършването на визираното в НП
административно нарушение от страна на жалбоподателя се доказва по несъмнен и
безспорен начин от показанията на актосъставителя Т.,св.П. и приложените
писмени доказателства.Свидетелите установиха по категоричен начин,че
жалбоподателят Й. на 03.02.2018г.в 19,30 ч.е бил наблюдаван от тях да влиза в
язовир К. с надуваема гумена лодка,да разполага мрежи в язовира и след това да
излиза от него.Жалбоподателят е бил заловен на място от служителите на ИАРА
като дори е отказал да извади мрежите от водата.Наложило се е да се ползва
съдействието на служители на РУ К..В обжалваното наказателно постановление са
описани всички съставомерни признаци на деянието-жалбоподателят е извършвал
стопански риболов посредством 3 бр.хрилни мрежи,потопени във водата,в работно
положение,във воден обект,различен от Черно море и река Дунав,без да притежава
разрешително за стопански риболов.С това той е осъществил и двете хипотези на
чл.56,ал.1 от ЗРА-извършвал е стопански риболов без разрешително и във воден
обект,различен от Черно море и река Дунав.Легално определение за понятието“стопански
риболов“ е дадено в &1,т.28
от ДР на ЗРА.От доказателствата по делото е видно,че жалбоподателят е
осъществил втората хипотеза на „стопански риболов“-извършвал е риболов с
уреди,различни от тези по чл.24,ал.1.
Предвид изложеното,правилно и
законосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание с
обжалваното наказателно постановление,както и е приложена разпоредбата на
чл.91,ал.1 от ЗРА.
Административнонаказващият орган
правилно е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и е
определил наказанието в минималния му,предвиден в закона размер-1500 лева.
Жалбата срещу наказателното
постановление е бланкетна.В нея не се сочат конкретни основания за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Едва в пледоарията си пред съда
пълномощникът на жалбоподателя изтъква някои процесуални нарушения,които според
него са допуснати при издаването на наказателното постановление,но според съда
не са налице такива.
На първо място,пълномощникът на
жалбоподателя твърди,че в обжалваното наказателно постановление не е
посочено,че то е издадено въз основа на съставен АУАН,а било посочено само,че е
издадено въз основа на констативен протокол.Това обаче не е така,видно от
самото наказателно постановление.На ред 7-11 от наказателното постановление е
посочено:“…след като разгледах издаден акт за установяване на административно
нарушение по ЗАНН № В 0015253/03.02.2018г.,съставен от С.П.Т.,на длъжност
главен специалист РК в отдел“Рибарство и контрол-Южна България“Пловдив,област
Стара Загора против лицето Д.А.Й.,с ЕГН ********** и с адрес ***,месторабота:
не посочва…“.Следователно-в НП е посочено,че то е издадено въз основа на
съставен АУАН.Вероятно пълномощникът на жалбоподателя има предвид написаното на
ред 16 от наказателното постановление,но следва да се има предвид,че това
вписване на издаден констативен протокол в никакъв случай не означава,че
административнонаказващият орган е посочил,че НП е издадено въз основа на
констативен протокол.В НП е отразено:“ Установих,че: На 03.02.2018г.при
извършена проверка на яз.“К.“,месност“Плажа“,находяща се в землището на с.К.,общ.К.,въз
основа на констативен протокол № СТ 006 в 19,30 часа лицето Д.А.Й. е наблюдаван
и впоследствие заловен да извършва стопански риболов…“.Това описание е в
обстоятелствената част на НП,където се описват установените факти и
обстоятелства,а не в титулната част на НП,в която се вписва въз основа на какъв
акт е издадено наказателното постановление.Видно е,че АНО,вписвайки в
обстоятелствената част на НП фразата“въз основа на констативен протокол“ е
желаел да подсили и обоснове с по-голяма сила факта на залавянето на нарушителя
да извършва стопански риболов,както и да изтъкне,че за случая е бил съставен
констативен протокол-т.е.АНО е описал в обстоятелствената част на НП нещо в
повече от минимално изискуемото се съдържание на фактите и
обстоятелствата,което в никакъв случай не може да се тълкува превратно,че АНО
посочил,че е издал наказателното постановление въз основа на констативен
протокол.
На следващо място пълномощникът на
жалбоподателя изтъква противоречията в показанията на актосъставителя Т. и
свидетеля П.,но такива са налице само относно мястото на съставянето на
АУАН.Актосъставителят Т. твърди,че АУАН е съставен след два месеца в сградата
на РУ К.,а на място бил съставен друг АУАН от служителите на МВР за липса у
жалбоподателя на лични документи.Св.П. твърди,че АУАН е съставен на място на
яз.“К.“на датата на извършване на нарушението-както е отразено и в самия
АУАН,приложен по делото.Очевидно у актосъставителя Т. е налице объркване,тъй
като в случая е имало съдействие от органите на МВР,бил е съставен и друг АУАН
от последните и е възможно свидетелят да не си спомня с точност поредността на
издаването на двата акта.Следва да се има предвид обаче,че мястото на съставяне
на АУАН не е сред задължителните реквизити,които актът следва да съдържа
съгласно нормата на чл.42 от ЗАНН.Задължителни реквизити са датата на съставяне
на акта; датата и мястото на извършване на нарушението,така че обстоятелството
къде точно е съставен акта-на язовир“К.“
или в сградата на РУ К.,не е от съществено значение.Що се касае до твърдяните
от пълномощника на жалбоподателя нарушения при съставянето на АУАН,които
нарушили процесуалните права на жалбоподателя,такива не са налице.Актосъставителят
Т. и св.П. установяват,че АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя,така
че-спазено е изискването на разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН.Също така
свидетелите установяват,че жалбоподателят е отказал да подпише акта и това било
удостоверено с подписа на един свидетел /което е отразено в приложения
АУАН/,поради което следва изводът,че е спазено изискването и на нормата на
чл.43,ал.2 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-029/30.07.2018г.на Началник отдел”Рибарство и контрол-Южна
България“ Пловдив към Главна дирекция“Рибарство и контрол“ при ИАРА,с което на Д.А.Й. с ЕГН ********** и с адрес ***,е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева и е постановено отнемане в полза на държавата на 3 бр.мрежи тип“сетка“ с
обща дължина 240 м и големина на окото 45 мм и 1 бр.надуваема гумена
лодка,черна на цвят.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорски Административен Съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: