МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 830
по описа на С. районен съд за 2019 г.
Районна прокуратура - С. е внесла обвинителен акт
срещу В.И.М.,***, ЕГН **********, за престъпление по чл.194, ал.1 НК, затова,
че на 05.07.2019г. в с.А., общ.С., обл.С., от частен дом, находящ се в кв.“Ю.“
№ ..., вх...., отнел чужда движима вещ – златен ланец с тегло 5 (пет) грама, 14
карата, на стойност 345.00 (триста четиридесет и пет) лева, от владението на М.А.Р.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Прокурорът намира фактическата обстановка
за изяснена, предвид протичане на съдебното производство по реда на чл.371, т.2 НПК. Спира внимание на следващото се за извършеното престъпление наказание и
предлага като справедливо наказание по вид пробация с минимални пробационни
мерки. Алтернативно визира налагането на лишаване от свобода за срок от три
месеца с изпитателен срок от три години, поради изразеното от подсъдимия
намерение да работи извън страната и да възстанови стойността на
инкриминираната златна вещ на пострадалата. Счита гражданския иск за
основателен до размера, фиксиран в обвинението.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д.,
заявява, че споделя предложението на прокурора за условно лишаване от свобода като
най-адекватно за случая. Счита, че е налице възможност бащата на подсъдимия да
осъществява контрол спрямо него, както и за да може последният да работи и да заплати
отнетата от него вещ.
Подсъдимият М. заявява, че иска да излезе
в чужбина, което отново посочва и в последната си дума.
Съдебното производство пред първата
инстанция е проведено по реда на глава ХХVII НПК. След разясняване правата на подсъдимия,
съобразно регламентираното от законодателя в двете хипотези на чл.371 НПК,
делото протече при съкратено съдебно следствие с пълно признаване на фактите от
обвинителния акт от страна на подсъдимия. Същият изрично заяви, че не желае да
се събират доказателства за изложените в обстоятелствената част на ОА факти. С
постановеното по реда чл.372, ал.4 от НПК, протоколно определение от 16.01.2020
г. съдът прие направеното самопризнание като подкрепящо се от събраните в
досъдебното производство доказателства.
Съдът, след преценката и обсъждането на
събраните в досъдебното производство доказателства, приобщени по делото по
предвидения от закона ред, и въз основа на направеното от подсъдимия признание на
фактите, очертани се в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.И.М. е роден на ***г., с
постоянен адрес ***, но с фактическо местоживеене в други две населени места в
област С. – с.С. и с.С.. Същият е с основно образование, грамотен, не е семеен
и не работи. Същевременно не е търсил работа, като парични средства му
осигуряват бащата и една от сестрите му, които работят извън страната. Набавял
си дребни суми и като просел от различни хора, сред които се оказала и
пострадалата по делото – св.М.Р. ***. Много пъти жената давала на подсъдимия
дребни суми, които той искал при посещенията си на адреса, където тя живеела.
На 05.07.2019г., след 22.00 ч.,
подсъдимият отново отишъл да иска пари „на заем“ от св.Р. ***. Почукал на
входната врата, но никой не отворил. Чул, че от вътрешността на жилището се
чуват гласовете на жената и на съпруга и – св.Ф. Р., и отворил входната врата,
която не била заключена. Влязъл навътре в коридора и видял върху скрина до
огледалото златни накити, собственост на св.Р.. Взел дамски златен ланец с
тегло 5 грама, 14 карата, и в него момент от стаята излязъл св.Ф. Р.. На
въпроса на мъжа какво прави в дома му подс.М. казал, че дошъл да върне на
съпругата му парите – два лева, които тя му дала на заем няколко дни преди
това, за да може да си купи билет за село. И при тези думи подсъдимият подал
два лева на свидетеля, след което си тръгнал. След неговото заминаване св.Р.
установила липсата на златния накит. На другия ден съпрузите потърсили подс.М.
в бившето ДЗС, където знаели, че той живее и има роднини, но не го намерили.
Подали сигнал за извършената кражба.
В деня, следващ този на деянието,
подсъдимият продал златния ланец на търговеца „З. р.“ ЕООД гр.С., с предмет на
дейност покупко-продажба на златни накити. Св.С. - продавач-консултант, му
заплатила сумата 185 лева. На въпроса и защо продава дамския накит подс.М.
казал, че го бил купил от една жена, която била „на зор“ за пари, а на него му
трябвали средства, за да си извади лична карта. Срещу получената сума обаче М.
купил дамска златна гривна за 140 лева, като казал на св.С., че била за
приятелката му. Процесният ланец бил предаден за разтопяване, поради което при
образуваното вече ДП не е бил налице. От заключението на ценовата експертиза се
установява, че стойността на инкриминираната златна вещ възлиза на 345.00
(триста четиридесет и пет) лева, които не са били възстановени на пострадалата.
При последващи случайни срещи между нея и подсъдимия, последният обещал, че ще
и плати парите за накита, което така и не сторил.
Фактическата обстановка по делото съдът
намира за установена въз основа на събраните в досъдебното производство писмени
доказателства, относими към предмета на доказване – протокол за разпит на обвиняем
(л.18), протоколите за разпит на свидетели (л.26-л.27; л.29- л.30; л.31 и
л.55), протокол за разпознаване на лица и предмети от 11.11.2019 г. (л.52) и от
05.11.2019 г. (л.56), албум за разпознаване на лица по снимки № 2 по ДП № 1886
ЗМ-388/2019 г. по описа на РУ – С. (л.57), списък на лицата в албум за
разпознаване на лица по снимки № 2 по ДП № 1886 ЗМ-388/2019 г. по описа на РУ –
С. (л.58), албум за разпознаване на лица по снимки № 1 по ДП № 1886 ЗМ-388/2019
г. по описа на РУ – С. (л.53), Списък на лицата в Албум за разпознаване на лица
по снимки № 1 по ДП № 1886 ЗМ-388/2019 г. по описа на РУ – С. (л.54),
съдебно-ценова експертиза (л.34-36), декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние (л.19), справка за съдимост рег.№ 866/25.07.2019
г. (л.21) и с рег.№ 1452/05.12.2019г.,
издадени от Бюро Съдимост при Районен съд – С..
Тези доказателства, надлежно
приобщени към делото по реда на чл.283 НПК, преценени и обсъдени с направеното от
подсъдимия самопризнание, в логическата им последователност и взаимовръзка,
подкрепят последното изцяло.
При така изясненото от фактическа страна,
съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият В.И.М. е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 НК.
От обективна страна е извършил действия по
прекъсване на упражняваната от собственика на вещта фактическа власт спрямо
същата и е установил свое трайно фактическо владение, което се доказва от
безпрепятственото отнасяне извън жилището на св.Р. и действията му по
разпореждане с тази вещ чрез продажбата и. Липсата на изначално съгласие от
страна на собственичката за вземането на златния ланец очертава противозаконното
му присвояване, като стойността на същия, възлизаща на 345.00 (триста
четиридесет и пет) лева към дата на деянието, определя процесната вещ като годен
предмет на визираното престъпление.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер – наясно е бил, че отнема златния накит без
съгласие на лицето, в чието владение е, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в пряка имуществена вреда за собственика,
и е искал настъпването на тези последици, а именно установяване на своя
фактическа власт и възможност за безпрепятствено разпореждане с накита с цел
набавяне на средства и други материални облаги.
При индивидуализацията на наказанието,
съдът отчете степента на обществена опасност на извършеното престъпление като
висока, тъй като е засегнато правото на собственост, очертано от законодателя
чрез неговата защита като абсолютно такова, начинът на осъществяването му –
чрез влизането в собственото на пострадалата жилище, без какъвто и да е начин
на уведомяване за това от подсъдимия, както и последващите голословни негови
твърдения, че ще уреди отношенията си с пострадалата в лични разговори с нея
при последвалите кражбата случайни срещи. Макар подсъдимият да не е осъждан към
датата на извършване на престъплението и стойността на процесния накит да е под
размера на минималната за страната работна заплата към същата тази дата, съдът
намира, че наказание една година и три месеца лишаване от свобода се явява
справедливо с оглед особеностите на случая. Подсъдимият не изразява съжаление
за стореното, визира, че чака наготово роднините му да му дават пари във
валута, не прави нищо полезно, а само си стои у дома, не полага труд и не е
правил и опити да си намери работа, като не следва да се пренебрегва и
претърпяното негативно емоционално въздействие от пострадалата свидетелка
вследствие на това посегателство.
Поради протичане на съдебното производство
в хипотезата на т.2 на чл.371 НПК и съобразно изискванията на закона за
редуциране на наказанието, същото бе намалено с една трета и на подсъдимия бе
наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, като съдът приема, че към
момента не следва да търпи ефективно. В рамките на тригодишен изпитателен срок
на подсъдимия се предоставя възможност да преосмисли и коригира поведението си към
зачитане на установения от закона ред.
Предвид доказаността на извършеното
престъпление и авторството от страна на подсъдимия М., съдът намери предявения
от св.Р. граждански иск за основателен и осъди подсъдимия да и заплати сумата 345.00 (триста четиридесет и пет) лева, представляваща
обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на РС-С. сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск, както и направените по делото
разноски от ОД МВР-С. в размер на 134.40 (сто тридесет и четири лева и
четиридесет ст.) лева за съдебно-ценова експертиза.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: