Р
Е Ш Е
Н И Е № 432
гр.Пловдив,21.08.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като
разгледа докладваното от съдията търг. дело №484/2015 г. по описа на същия
съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация по чл.517,ал.3 от ГПК.
Ищецът Т.Г.П. в качеството му на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Нойма-Т.П.“ с ЕИК ********* твърди, че въз основа на
Заповед № 78/14.01.2015 год. за изпълнение на парично задължение, издадена на
осн. чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 198/2015 год. на РС-Пловдив, е бил издаден
изпълнителен лист № 607/16.01.2015 год., съгласно който Б.Х.К. като длъжник е бил осъден да заплати на ищеца
сумата от 4 029.66 лв., представляваща обезщетение по т.5 от сключена на
03.01.2014 г. спогодба с нотариална заверка на подписите, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.01.2015 год. до изплащането й,както и
сумата от 80,59 лв. разноски за производството пред РС-Пловдив. На основание
издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 46/2015 год. по описа
на ЧСИ №819-Л.М., с район на действие ОС-Пловдив. Длъжникът Б.Х.К. не бил оспорил заповедта за изпълнение.Твърди
се още,че същият длъжник е съдружник в ответното дружество „ДЕВИН НЕТ” ООД-гр.Пловдив
с ЕИК ********* с дружествен дял от 100
лв.,както и в другото дружество-ответник „НЕТ СЪРВИС” ООД-гр.Пловдив с ЕИК
********* с дружествен дял от 10 лв. и в
рамките на изпълнителното дело са били наложени запори върху същите дялове,като
запорите били вписани по партидите на
двете търговски дружества в Търговския регистър на датата 27.01.2015 г.
С молби вх. № 1202/28.01.2015 год.
и вх.№ 1204/28.01.2015 год. ищецът в качеството си на взискател по горното
изпълнително дело поискал от ЧСИ да връчи изявления до двете дружества за
прекратяване участието на длъжника Б.Х.К.
в тях. На 13.02.2015 год. на адресите на управление на двете ответни
дружества били зелепени уведомления по реда на чл.47, ал.1 от ГПК за връчване
на изявленията на взискателя за прекратяване участието на длъжника Б.Х.К. в тях.Обаче до подаване на исковата молба не
били постъпили никакви плащания от длъжника по изпълнителното дело,както и от
двете дружества-ответници.Поради неплащане на задължението с Постановление от
06.07.2015 год. ЧСИ Л. М. овластила ищецът да предяви иск за прекратяване на
ответните дружества с ограничена отговорност на основание чл.517,ал.3 от ГПК.
Предвид горните твърдения
ищецът-едноличен търговец моли да бъде постановено съдебно решение,с което на
основание чл.517,ал.3 от ГПК да бъдат прекратени двете ответни дружества-„ДЕВИН
НЕТ” ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* и „НЕТ СЪРВИС” ООД-гр.Пловдив с ЕИК
********* ведно със законните последици.Ищецът моли още да му се присъдят
направените по настоящото дело съдебни разноски.
Всеки от двете ответни дружества е
подал писмен отговор на исковата молба,в който е оспорил предявения срещу него
иск като неоснователен.И двамата ответници поддържат аргументите,че частният
съдебен изпълнител не е връчил надлежно на всеки от тях изявлението на
взискателя-ищец за прекратяване участието на Б.Х.К. като съдружник в тях и съответно на това-че
не са изминали три месеца, считано от датата на връчване на изявлението за
прекратяване до издаването на постановлението за овластяване в полза на
взискателя по изпълнителното дело.Всяко от ответните дружества поддържа и
довода,че не възразява да бъде
прекратено участието на длъжника Б.К. като съдружник в дружеството,но счита,че
това е юридически невъзможно да стане предвид наложения запор върху дела на
този длъжник в дружеството. И двамата ответници претендират разноски,а ищецът е
направил възражение за прекомерност на претендирания от тях адвокатски хонорар.
Пловдивският окръжен съд,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и
доводите на страните,приема за установено следното:
От фактическа страна е безспорно
между страните,че по ч.гр.д.№198/2015 г. по описа на РС-Пловдив,IV-ти бр. състав в полза на
ищеца-едноличен търговец срещу лицето Б.Х.К. в качеството му на длъжник са
издадени заповед №78 от 14.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2015 г. за сумата
от 4029,66 лв.,представляваща обезщетение по т.5 от спогодба с дата 03.01.2014
г. с нотариална заверка на подписите,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 13.01.2015 г. до изплащането на вземането,както и за
сумата от 80,59 лв. разноски за производството пред РС-Пловдив.По делото са
представени заверени копия от посочената заповед по чл.417 ГПК и от издадения
въз основа на нея изпълнителен лист.
Не е спорно и обстоятелството,че по
посочения изпълнителен лист е образувано изп.д.№46/2015 г. по описа на ЧСИ
№819-Л.М. с район на действие-Окръжен съд-Пловдив.Не е спорно още,че по
посоченото изпълнително дело са наложени запори върху притежаваните от длъжника
Б.К. дружествени дялове в двете ответни дружества-“Девин Нет“ООД и „Нет
Сървис“ООД,като тези запори са вписани по партидите на дружествата в търговския
регистър към АВ на датата 27.01.2015 г.
С молби вх.№№1202 и 1204 от
28.01.2015 г. ищецът като взискател по горното изпълнително дело е поискал от
частния съдебен изпълнител да връчи изявленията му до двете ответни дружества
за прекратяване участието на длъжника К. в тях.Заверени копия от тези две молби
са приложени към настоящото дело.С постановление изх.№11362 от 06.07.2015
г.,представено по настоящото дело,частният съдебен изпълнител Л.М.,приемайки че
уведомленията за прекратяване участието на Б.Х.К. като съдружник в двете
ответни дружества са били надлежно връчени по реда на чл.47 от ГПК,но до датата
на издаване на постановлението няма извършено плащане по изпълнителното дело,е
овластила ищеца на основание чл.517,ал.3 от ГПК в качеството му на взискател по
изпълнителното дело да предяви иск пред настоящия окръжен съд за прекратяване
на същите две дружества.
Всички описани по-горе обстоятелства
не са спорни между страните,както вече се посочи,но е спорна редовността на
връчването на изявленията на взискателя за прекратяване участието на длъжника Б.К.
в двете ответни дружества,а оттам е спорно и изтичането на тримесечния срок по
чл.517,ал.3 от ГПК към момента на издаване на постановлението за овластяването
на взискателя да предяви процесните искове,съответно и към момента на самото
предявяване на исковете.
Във връзка с горното ответникът „Нет
Сървис“ООД поддържа,че разполага с оригинал на призовка от 13.02.2015 г.,която
била оформена по такъв начин,че в нея са били вписани имената на двете ответни
дружества и два адреса:гр.Пловдив,ул.“Дарвин“20 /адреса на управление на
ответника „Девин Нет“ООД/ и гр.Пловдив,жк
„Тракия“,бл.176А,вх.А,ет.5,ап.13-адреса на управление на „Нет Сървис“ООД.Същата
призовка,според твърденията на последното дружество,била подписана от връчителя
А. и връчена на съдружника Б.К. на адреса в гр.Пловдив,ул.“Дарвин“20,но това
според същото дружество не значи,че то е било редовно уведомено по ГПК.И още
твърди този ответник,че въпросната призовка е била подменена по изпълнителното
дело с друга такава,адресирана до „Нет Сървис“ООД,в която фигурирал само адреса
на управление на това дружество.
От своя страна ответникът „Девин Нет“ООД също
се позовава на нередовно връчване /равнозначно на липсващо връчване/ на
изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в
дружеството,както и че са изтекли трите месеца по чл.517,ал.3 от ГПК.Тази си
позиция посоченият ответник обосновава с твърдението,че на 13.02.2015 г. не е
било залепяно уведомление по чл.47 ГПК на адреса на управление на дружеството в
гр.Пловдив,ул.“Дарвин“№20,касаещо връчването на изявлението на
взискателя.Заявява още,че в търговския регистър има вписан и мобилен телефон за
връзка с управителя на дружеството,както и електронен адрес за получаване на
призовки и съобщения и други книжа.Посочен бил и адрес за кореспонденция в гр.****,но
в производството по изпълнителното дело не бил използван нито един от тези
начини за връчване на изявлението на взискателя-нито по телефона,нито на адреса
на кореспонденция,нито на обявения електронен адрес.При това положение,а и като
не е било извършено залепване на уведомление по чл.47 ГПК на адреса на
управление на дружеството /който бил и постоянния адрес на длъжника Б.К./,ответникът
„Девин Нет“ООД счита,че редовно връчване на същото изявление не е осъществено и
с оглед на това посочения по-горе тримесечен срок не е започнал да тече.Същият
ответник още поддържа,че за описаното в ИМ изпълнително дело и наложения по
него запор върху дружествените дялове на длъжника К. в дружеството е разбрал
едва с връчването на процесната ИМ.
Ищецът в отговор на горните възражения на
ответниците поддържа,че неговото изявление по чл.517,ал.3 от ГПК за
прекратяване участието на длъжника като съдружник във всяко от двете ответни
дружества е връчено редовно и на двете дружества чрез залепване на отделно
уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК на адреса на управление на всяко от тях.
По оспорената от ответниците редовност на
връчването на изявлението на взискателя по чл.517,ал.3 от ГПК съдът приема
следното:
От ЧСИ Л. М. са изпратени по делото заверени
копия от документи по изп.д.№20158190400046,сред които се намират и уведомление
по чл.47,ал.1 от ГПК,едното от които адресирано до „Девин Нет“ООД,а другото-до
„Нет Сървис“ООД,като и във двете връчителят е удостоверил,че е търсил адресатите
на съответно посочените в уведомлението три дати,но не е открил представител на
дружествата да получи книжата и затова е залепил уведомленията на 13.02.2015 г.
на посочения във всяко от тях адрес.
Както се посочи по-горе,според ответника „Нет
Сървис“ООД,с двете посочени уведомления,находящи се в досието на горното
изпълнително дело,е било подменено соченото от него уведомление,което е било
адресирано едновременно и до двете ответни дружества и са били изписани
адресите на управление и на двете дружества,но е било залепено само на адреса
на ответника „Девин Нет“ООД и е било получено от съдружника Б.К..На практика
обаче ответника „Нет Сървис“ООД не представи по делото уведомление с посоченото
от него съдържание и то в оригинала му,с който е заявил,че
разполага.Представеното от него уведомление /л.93-ти/ е с дата 13.02.2015
г.,подписано е от връчител с фамилия А. и наистина е адресирано до двете
ответни дружества,но в него не са изписани адресите и на двете дружества,а и
липсват по делото всякакви данни въпросното уведомление да е връчено на
съдружника К.,нито пък такова удостоверяване е извършено върху самото
уведомление.Липсва и печат на частния съдебен изпълнител,противно на
твърдението на ответника „Нет Сървис“ООД,че такъв е бил положен в соченото от
него уведомление. Предвид изложеното съдът счита,че този ответник не доказва
съществуването на уведомление със соченото от него съдържание,нито пък
представи доказателства въпросното уведомление да се е намирало в кориците на
горното изпълнително дело и няма никакви данни,които не само да потвърждават,но
дори и във вероятна степен да правят основателно твърдението му за подмяната на
въпросното уведомление с двете находящи се в досието на изпълнителното дело
уведомления по чл.47,ал.1 от ГПК.Освен това,дори и да се счете,че соченото от
ответника „Нет Сървис“ООД уведомление е това,което се намира на л.93-ти по
делото,то липсват данни за връчването на какви книжа се отнася то и затова не
може да се приеме,че същото касае именно връчването на изявленията на
взискателя по чл.517,ал.3 от ГПК по горното изпълнително дело.Оттук следва и
извода за неустановена относимост на въпросното уведомление към конкретната
процедура по посочената разпоредба,а щом като е така,въпросното уведомление е
ирелевантно за процесния правен спор.
От своя страна,както се посочи,ответникът
„Девин Нет“ООД се е позовал на твърдението,че уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК,отнасящо се до връчването на посоченото изявление на взискателя,не е било
фактически залепено на неговия адрес на управление в
гр.Пловдив,ул.“Дарвин“№20.Това твърдение съдът счита за невярно,доколкото в
уведомлението по чл.47,ал.1 от ГПК,адресирано до „Девин Нет“ООД и находящо се в
досието на изпълнителното дело,има удостоверяване от връчител за залепване на
уведомлението на горния адрес на датата 13.02.2015 г.,който адрес към тази дата
безспорно представлява вписания в търговския регистър адрес на управление на
дружеството /този адрес е вписан в регистъра на датата 13.10.2011 г. и не е
променян досега,както съдът констатира при извършена служебна проверка по
партидата на дружеството в същия регистър/.Изложеното се отнася и за
адресираното до ответника „Нет Сървис“ООД уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК,налично в кориците на изпълнителното дело и по същия начин съдържащо удостоверяване
от връчител,че е било залепено на датата 13.02.2015 г. на вписания в него
адрес,който е и адреса на управление на дружеството,вписан в ТР от 25.10.2012
г. и до настоящия момент.Тези удостоверявания на връчителя-служител на частния
съдебен изпълнител,са от категорията на официални удостоверителни изявления,тъй
като са извършени от лице,натоварено от закона за извършване на връчването по
определен ред,поради което те се ползват с материална доказателствена сила за
удостоверените факти и е в тежест на ответниците да опровергаят същите
удостоверителни изявления на връчителя,което те не са сторили в настоящото
производство.Затова следва да се приеме за установено на база извършените от
връчителя удостоверявания,че двете уведомления,едното от които адресирано до
ответника „Девин Нет“ООД,а другото-до ответника „Нет Сървис“ООД,са били
зелепени на адресите на управление на двете дружества,след като връчителят на
трите посочени в уведомленията дати е търсил адресатите,но не е намерил техен
представител,на който да връчи изпратените от съдебния изпълнител книжа.
Въпреки гореизложеното обаче,съдът намира за
нередовни осъществените връчвания на изявленията по чл.517,ал.3 от ГПК по реда
на чл.50,ал.4 във вр. с чл.47,ал.1 и ал.5 от ГПК.Тъй като адресати на връчването
в случая са търговци /търговски дружества/ следва най-напред да бъдат
съобразени предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление,които са
визирани в специалната норма на чл.50,ал.4 от ГПК,а именно:да не е намерен
достъп до канцеларията на търговеца /при съобразяване нормата на чл.50,ал.1 от ГПК,също относима за връчвания спрямо търговци и юридически лица,следва да се
има предвид канцеларията на последния вписан в регистъра адрес на управление на
търговеца и юридическото лице-адресат/ или да не е намерен някой,който е
съгласен да получи съобщението.Под „някой,който е съгласен да получи
съобщението се има предвид някое от лицата,посочени в чл.50,ал.3 от ГПК,т.е. не
само представител на търговеца-адресат,но и неговите служители и работници,находящи
се на съответния адрес,на който са изпратени съобщението и съответните книжа от
съда,от съдебен изпълнител или
нотариус.В такъв случай се пристъпва към залепване на уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК,като общите изисквания на тази норма уведомлението да бъде
залепено на вратата или на пощенската кутия,а когато до тях не е осигурен
достъп-на входната врата или на видно място около нея,намират приложение и
когато става въпрос за връчване на търговци и/или юридически лица.Съответно
намира приложение и изискването на чл.47,ал.1,изр. второ от ГПК когато има
достъп до пощенската кутия,връчителят да пусне уведомление и в нея.В случая
връчителят е удостоверил само посещението на съответно вписания адрес на всеки
от ответниците на съответно посочените дати,както и неоткриването на
представител на всяко от дружествата-адресати.Удостоверяването на тези
обстоятелства обаче не е достатъчно за обосноваването на извод,че са били
налице предпоставките за залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК.Както се
посочи по-горе,приложението на този начин на връчване относно търговци изисква
връчителят да е удостоверил,че не е намерил достъп до канцеларията на търговеца
или не е намерил някой от кръга на лицата по чл.50,ал.3 от ГПК,на който да
връчи книжата.В случая такова удостоверяване не се съдържа в уведомленията до
ответниците.Отразено е само,че не е открит техен представител,но не е
удостоверено да липсва достъп до техните канцеларии или пък да няма слижетил
или работник на дружествата,на които да се извърши връчването.Това само по себе
си обосновава извод за нередовно приложение на процедурата по връчване чрез
залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК.Освен това,в уведомленията не е
удостоверено мястото,на което са залепени те,а е изписан само административния
адрес,на който е извършено залепването на съответното уведомление и с оглед на
това не се установява да е спазено изискването на чл.47,ал.1 от ГПК
уведомлението да се залепи на вратата или на пощенската кутия,а когато до тях
не е осигурен достъп-на входната врата или на видно място около
нея.Удостовереният от връчителя факт,че е пуснал уведомленията и в пощенската
кутия не санира липсата на удостоверяване на предходните обстоятелства,тъй като
пускането на уведомление в пощенската кутия на адресата,когато има достъп до
такава,се извършва кумулативно със залепването на уведомлението на посоченото в
закона място,а не замества самото залепване на такова място.Изложените
съображения и обстоятелства също водят до извод,че в случая процедурата по
връчване на изявленията на взискателя по чл.517,ал.3 от ГПК по реда на
чл.50,ал.4 във вр. с чл.47,ал.1 и ал.5 от ГПК не е редовно приложена и
изпълнена,поради което самото връчване на тези изявления е нередовно.Предвид
това съдът намира,че тримесечният срок по чл.517,ал.3 от ГПК не е започнал да
тече спрямо двамата ответници от датата 13.02.2015 г.,противно на прието в
постановлението на ЧСИ за овластяването на ищеца-взискател да предяви
процесните искове и при липсата за данни за извършено друго редовно връчване на
изявленията на взискателя за прекратяване участието на длъжника като съдружник
в двете ответни дружества,се налага извода,че към датата на овластяването на
взискателя същият срок изобщо не е бил започнал да тече.Предвид така изложеното
съдът счита,че не е доказано наличието на процесуалните предпоставки за
прекратяването на ответницет дружества на основание и по реда на чл.517,ал.3 от ГПК,поради което предявените искове за прекратяването им на същото основание ще
се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях съдебни
разноски.Съгласно представените доказателства за заплатени от всеки ответник
разноски,същите са в съответен размер,както следва:
Направените от ответника „Нет Сървис“ООД разноски
възлизат на сборната сума от 1829 лв.,от който-500 лв. адвокатско
възнаграждение по т.3-та от приложения договор за правна защита и съдействие от
10.04.2017 г. /в списъка по чл.80 от ГПК на същия ответник сумата грешно е
посочена в размер на 600 лв. вместо 500 лв./;още 500 лв. сумарно за явяване в
пет съдебни заседания-по 100 лв. за всяко явяване;24 лв.-за преписи по
изпълнителното дело;5 лв.-такса удостоверение и 400 лв.-командировъчни.
Направените от ответника „Девин Нет“ООД
разноски са в сборен размер от 1070 лв.,от които-договорен и платен в брой адв.
хонорар от 370 лв. за подаване на отговор на ИМ и процесуално представителство
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 13.06.2016
г.;договорено по 100 лв. адв. възнаграждение за оказване на процесуална защита
в шест отделни заседания по делото съгласно шест отделно сключени договори за
правна защита и съдействие /л.321-л.326/ или общо-600 лв. адв. възнаграждение
по тези договори и 100 лв.-платено възнаграждение за вещо лице.
Пълномощникът на ищеца-адв. П. е направил
възражение за прекомерност на разноските и на двамата ответници.То следва да
бъде разгледано като възражение по чл.78,ал.5 от ГПК,касаещо само размера на
платеното адв. възнаграждение от ответниците,защото законът предвижда
възражение за прекомерност именно само относно адвокатското възнаграждение,не и
по отношение на друг вид съдебни разноски.Преценявайки действителната
фактическа и правна сложност на делото,съдът намира за основателно заявеното от
пълномощника на ищеца възражение за прекомерност на платеното от ответниците
адвокатско възнаграждение,което в сумарен размер е 1000 лв.-за ответника „Нет
Сървис“ООД и 970 лв.-за ответника „Девин Нет“ООД.С оглед на това на същите
ответници следва да се присъди адвокатско възнаграждение в намелен размер от по
300 лв.,определен съобразно чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Освен горното,на ответника „Нет Сървис“ООД
няма да се присъдят разноски за командировъчни по приложените две
командировъчни заповеди,защото от последните не е видно командировките да са
във връзка с процесното дело /в заповедите като задача на съответната
командировка е отбелявано само „преговори с адв. пълномощно/.
С оглед на гореизложеното на ответника „Нет
Сървис“ООД ще се присъдят разноски в общ размер от 329 лв.,а на ответника
„Девин Нет“ООД-разноски в общ размер от 400 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Т.Г.П. в
качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Нойма-Т.П.“ с ЕИК *********
искове за прекратяване на ответнитедружества „ДЕВИН НЕТ“ООД-гр.Пловдив с ЕИК
********* и „НЕТ СЪРВИС“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* на основание чл.517,ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Г.П. с ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ
„Нойма-Т.П.“ с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,ул.“Борислав“№10,ет.2 да заплати на „ДЕВИН НЕТ“ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“Дарвин“№20 сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА
Т.Г.П. с ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ
„Нойма-Т.П.“ с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“Борислав“№10,ет.2
да заплати на „НЕТ СЪРВИС“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив,ж.к.Тракия,бл.176А,вх.А,ет.5,ап.13 сумата от 329 лв.
/триста двадесет и девет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :