№ 53
гр. Русе, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20224520100188 по описа за 2022 година
Искът е с правно основание по чл.50 ЗЗД.
Ищцата И. Г. П., лично и чрез процесуалния си представител твърди, че
е собственик на лек автомобил марка ********* На 25.10.2021г. около 03.30
часа, синът й А Ц А управлявал с около 50 км/ч собственото й МПС по път
RSE2149 (Червена вода - Николово) в посока с. Николово, Община Русе, по
който нямало поставени знаци А22 “Възможна е поява на диви животни“.
Внезапно на пътното платно излязъл бягащ елен и поради навлизане в
опасната зона на движение на автомобила водачът не е могъл навреме да
реагира. Последвал удар в предната странична част на автомобила, при който
лекият автомобил излязъл от пътя и се преобърнал, а животното починало от
получените травми. За настъпилото произшествие бил съставен Протокол за
ПТП №1769552/25.10.2021г. от екип на “Пътна полиция“ при ОДМВР Русе.
За уврежданията на лекия автомобил е съставен частен опис, според който
необходимата сума за възстановяване на щетите възлиза на 3857 лв. Твърди,
че същите са причинени от диво животно (елен), което представлява едър
дивеч, съгласно Приложение №1 към чл.5, ал.2, т.1 и ал.5 ЗЛОД. Съгласно
чл.2, ал.1 ЗЛОД, дивечът в Република България е частна държавна
собственост, като контролът по стопанисването на дивеча се осъществява от
Министъра на земеделието, храните и горите. Счита, че отговорност за
1
вредите от произшествието носи упражняващият контрол по стопанисването
на дивеча – ответника, поради бездействие. Тъй като са налице
предпоставките по чл.50 ЗЗД – вреда, нанесена й от дивеч и причинна връзка
на вредите с поведението на животното, моли да бъде осъден ответникът да й
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лв. Претендира
за разноски по делото.
Ответникът Министерство на земеделието – гр. София, представляван от
Министъра на земеделието, чрез процесуалния си представител взема
становище за недопустимост на иска. Прави възражение, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Съгласно Договор за
предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30
ЗЛОД, лицето, осъществяващо надзор върху дивеча в района, където е
настъпило произшествието, е ЛРС “Филип Тотю“ гр. Русе. Съгласно чл.79,
ал.1 ЗЛОД, обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските
райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча и това в случая е ЛРС
“Филип Тотю“ гр. Русе. В допълнение възразява още, че път RSE2149 (II-
23/Червена вода- Николово/RSE1130) се обслужва от Община Русе, съгласно
Приложение №2 на утвърдения Списък на общинските пътища в Република
България под №542. Съгласно чл.3 ЗП, общинските пътища не са част от
републиканската пътна мрежа, тъй като те осигуряват транспортни връзки от
местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците –
ал.3. Поради това счита, че МЗм не е надлежна страна по делото, ответник по
което следва да бъде конституирана Община Русе. Моли делото да бъде
прекратено по отношение на Министерство на земеделието. Взема становище
и за неоснователност на иска. Оспорва твърдението в исковата молба, че
водачът на пострадалото МПС се е движил с посочената скорост и че не е
имал време да възприеме дивото животно и да предотврати сблъсъка.
Оспорва частния опис изцяло, включително и като съдържание. Същият няма
дата на извършване на огледа, липсва подпис на застраховател и подпис на
собственика на автомобила, във връзка с което излага подробни съображения.
Алтернативно моли искът да се отхвърли.
С определение в съдебно заседание на 15.12.2022г. на основание чл.214,
ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличаване размера на
обезщетението за имуществени вреди от 3000 лв на 3900 лв.
2
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са
свидетели и е назначена автотехническа експертиза, чието писмено
заключение е приложено по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ищцата е собственик на МПС и притежава лек автомобил марка
*************, видно от представеното копие от Свидетелство за
регистрация на лекия автомобил.
От протокол за ПТП №1769552/25.10.2021г. на Сектор ПП при ОД МВР
гр. Русе се установява, че на 25.12.2021г. в 03.39 часа при управление на лек
автомобил с рег. №Р 6648 КН по път RSE2149 (Червена вода - Николово) в
посока с. Николово, Община Русе, водачът А Ц А блъснал внезапно излязло
на пътното платно животно - елен, при което лекият автомобил се преобърнал
и претърпял материални щети, а животното починало от получените травми.
Протоколът за ПТП има доказателствено значение за обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието. На водача А Ц А не е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН).
Свидетелят А Ц А, който е син на ищцата, заявява, че на 25.10.2021г.
през нощта около 03.15 часа се движел от с. Червена вода в посока с.
Николово със скорост около 50 км/ч. След разминаване с друго МПС,
движещо се в насрещната пътна лента, сменил “късите” светлини на
фаровете, превключил на “дълги” светлини и тогава през прозореца в лявата
предна колона на автомобила видял силует. Последвал сблъсък, автомобилът
“изхвърчал” от платното за движение и се преобърнал. След катастрофата
установил, че е блъснал елен, който лежал на пътното платно в лентата за
насрещно движение.
Свидетелят Т. Я. Г., служител в Сектор ПП при ОД МВР Русе, заявява,
че той е съставил протокола за настъпилото на 25.10.2021г.
пътнотранспортното произшествие, при което в резултат на сблъсък между
лек автомобил с ДК №Р 6648 КН, управляван от А А и диво животно – елен е
настъпило увреждане на автомобила, а еленът е умрял от получените травми.
Заедно с колегата си направили фотоснимки с техническо средство – таблет.
Заявява, че инцидентът е станал през нощта на път, на който през зимния
сезон ставали много произшествия с диви животни. На местопроизшествието
установили уврежданията по автомобила и състоянието на елена – раздробен,
3
с излезли вътрешности, както и местоположението му на пътното платно – на
ръба на пътното платно и извън него. Свидетелят добавя, че пътят Николово –
Червена вода не е осветен, поради което и предвид липсата на
фотосветкавица, изготвените снимки, приложени на л. 12-15, са много тъмни.
От заключението на автотехническата експертиза, потвърдено и
допълнено устно от вещото лице инж. Ж. Русинов Г. в съдебно заседание на
15.12.2022г., се установява механизмът на настъпилото на 25.10.2021г. ПТП.
Водачът на л. а. марка “Ауди“, модел “А 3“ по време на движение блъснал
излязлото на пътното платно диво животно (елен). Към този момент водачът
А А е превключил светлините на фаровете от “къси” на “дълги” светлини
след разминаването му с друг автомобил. Животното внезапно е пресякло
платното за движение, при което е настъпил удар между предната част на
автомобила и животното. Автомобилът е излязъл извън платното за движение
и се е преобърнал вследствие на сблъсъка и нарушаване устойчивостта на
неговото движение, при което е деформиран изцяло. Разположенията на
уврежданията по лекия автомобил и тяхната тежест съответстват на
посочената от свидетеля А скорост на движение, с която го е управлявал – 50
км/ч. Животното е паднало в края на платното за движение. Според
експертизата водачът не е имал възможност да спре или да заобиколи елена,
съответно да предотврати произшествието, тъй като водач би могъл да
възприеме пътно препятствие, когато има достатъчно контраст между фона
(основния цвят) и обекта. В конкретния случай фонът е бил тъмен, тъй като
произшествието е настъпило през нощта, а животното е с почти тъмен цвят –
черно-кафяв, при което контрастът е бил много нисък и това допълнително е
затруднило възприемането му. В т.см. е устното заключение на вещото лице,
отразено в протокола от с.з.
След оглед на увредения лек автомобил, запознаване с материалите по
делото, в т.ч. с приложената на л.6-8 справка на разходи, материали и труд,
както и след справка в “Автопазар” за съответния период, вещото лице инж.
Ж. Г. заключава, че описаните увреждания са определени правилно и е
възможно да са получени по начин, съобщени от свидетеля А – от удар в
предната част на автомобила и вследствие последвалото му обръщане по
“таван”. Следователно налице е и причинна връзка между увреждането на
лекия автомобил и сблъсъка с диво животно. Пазарната цена на л. а. марка
“Ауди“, модел “А 3“ за съответния период е била 4200 лв преди
4
произшествието, а след него е претърпял тотална щета и възстановяването му
е безсмислено. Действителната му стойност е 4200 лв (стр.139). Разходите за
възстановяването му, посочени на л.8 от справката, възлизат на 2335.08 лв за
нови части, с приспадане на 60 % овехтяване, 1192 лв за 149 ч. труд по 8 лв/ч,
330 лв за боя и материали или общо 3857.08 лв.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражение от
страните.
Съгласно чл.50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговаря собственикът, под чийто надзор те се намират.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЛОД, дивечът в Република България е частна
държавна собственост. Съгласно чл.4, ал.1 ЗЛОД, контролът по
стопанисването на дивеча се осъществява от Министъра на земеделието.
Съгласно Приложение №1 към чл.5, ал.2, т.1 и ал.5 ЗЛОД, еленът е едър
дивеч.
При така установените данни съдът приема, че е налице фактическият
състав за ангажиране отговорността на ответника по чл.50 ЗЗД. Безспорно е
установено по делото, че имущественото увреждане на ищцата след и във
връзка със злополуката са причинени от вещ – едър дивеч - елен. Налице е
причинна връзка между увреждането на автомобила на ищцата и дивото
животно, тъй като по делото е безспорно установено, че е имало контакт
между лекия автомобил и животното. Вредите са нанесени от животно, което
при конкретния инцидент е било собственост и се е намирало под надзора на
ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск. Съгласно представения Договор
за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30
ЗЛОД от 07.08.2009г., ответникът не е страна по този договор и няма качество
на възложител на дейности по стопанисване и ползване на дивеча в
посочените ловностопански райони. Обстоятелството, че пътнотранспортното
произшествие е възникнало на път RSE2149 (Червена вода - Николово),
посочен в Списъка на общинските пътища под №542 в Приложение №2 към
Решение на МС №236/13.04.2007г. (стр.71), е ирелевантно. Увреждането на
автомобила на ищцата не е настъпило в резултат на лошо състояние на пътя,
обслужван от Община Русе, а е резултат от съприкосновението с диво
5
животно, собственост на ответника и контролът по стопанисването на дивеча
се осъществява от него.
С оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен и следва да
бъде уважен в предявения размер 3900 лв.
При това положение ответникът следва да заплати на ищцата 3900 лв
обезщетение за причинените й имуществени вреди, заедно със законната
лихва от предявяване на иска - 17.01.2022г. до окончателното изплащане.
Липсват данни водачът на пострадалото МПС с неправомерно
поведение да е създал причина за злополуката, при която са настъпили
вредните последици. Напротив, от заключението на експертизата се
установява, че с поведението си водачът А не е допринесъл за настъпване на
произшествието. Поради това съдът намира, че направеното възражение за
неправомерно поведение на А, допринесло за съпричиняване на вредоносния
резултат, е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата 755 лв разноски по делото, съобразно представен списък на
разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, БУЛСТАТ *********, адрес гр.
София, бул. “Христо Ботев” №55, представлявано от Министъра на
земеделието да заплати на И. Г. П. от с. ***********, ЕГН **********,
сумата 3900 лв обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане
на собствения й лек автомобил марка **********, при ПТП на 25.10.2021г.,
заедно със законната лихва от 17.01.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, представлявано от Министъра
на земеделието да заплати на И. Г. П. сумата 755 лв разноски по делото.
Банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми в
Обединена българска банка АД е IBAN: BG35UBBS83411059802010.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7