Р Е Ш Е Н И Е
№ 1168
гр. Пловдив, 09 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия Стоянов адм.
дело № 886 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство e по
реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба за реда
за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно – информационни
елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив.
Образувано е по жалба на „Моушън Артс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в
***представлявано от управителя К.В.Г. против отказ на кмета на Община Пловдив за
презаверка по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда за издаване
на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху
недвижими имоти на община Пловдив на издаденото разрешение № 12 РИЕ
164-7/19.12.2018 г. в частта, касаеща позиция бул. „6-ти септември" и кръстовището с ул. „Жан Жорес",
северозапад Пловдив и за доброволно
отстраняване в 30-дневен срок на рекламния елемент.
Жалбоподателят твърди, че издадения
индивидуален
административен
акт е немотивиран, постановени
при неспазване на установената от закона форма и в противоречие с приложимите
материални разпоредби и административно производствени правила, поради което се
иска да бъде
отменен. Претендира разноски.
Ответникът – кмет на Община
Пловдив, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореният
административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира отхвърляне на
жалбата и разноски.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Първоначално по жалба на „Моушън Артс“ ООД против отказ на кмета на Община Пловдив за
презаверка по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда за издаване
на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху
недвижими имоти на община Пловдив на издаденото разрешение № 12 РИЕ 164-7/19.12.2018
г. в частта, касаеща позиция бул. „6-ти септември" и кръстовището с ул. „Жан Жорес",
северозапад Пловдив и за доброволно отстраняване в 30-дневен срок на рекламния
елемент е
образувано административно дело №210
по описа на Административен съд- Пловдив за 2020г., V-ти състав. С Решение №1251 от 16.07.2020г. жалбата на „Моушън Артс“
ООД е отхвърлена.
По касационна жалба на „Моушън
Артс“ ООД против
Решение №1251 от 16.07.2020г. е образувано административно дело №13309 по описа на Върховния
административен съд за 2020 г.,
Второ отделение. С Решение №4151
от 31.03.2021 г. на ВАС, Второ отделение,
е отменено изцяло Решение №1251
от 16.07.2020г., постановенои по адм. дело № 210/2020 г. по описа на
Административен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореният административен акт е издаден на 19.12.2019 г.
В същият не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Видно
от приложената административна преписка липсват данни за това кога процесният
административен акт е бил съобщен на жалбоподателя. Жалбата против него е била
подадена на 16,01,2020 г./ вж. товарителница на л. 18 от адм. дело № 210/2020
г./
Правната норма на чл. 140, ал. 1 АПК предвижда, че когато в административния акт или в съобщението
за неговото издаване не е указано пред кой орган или в какъв срок може да се
подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два
месеца. Разпоредбата е създадена да гарантира в максимална степен правата на
гражданите и организациите да оспорят административните актове, които ги
засягат, като налага на административните органи да посочат точно всички правни
възможности за обжалване на административните актове както по административен,
така и по съдебен ред.- Тълкувателно
Решение № 6 от 30,06,2015 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на Върховният административен съд на
Република България. Поради това съдът намира, че жалбата е подадена в
срок от активно легитимирана страна, чиито права и
законни интереси пряко се засягат от оспорения акт. Следователно жалбата е допустима.
Административен съд –
Пловдив, ІX състав, като прецени събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
С разрешение №12РИЕ
164-7/19,12,2018 г. на жалбоподателя е разрешено да извършва рекламна дейност
на общински имот, чрез поставяне на собствени рекламни елементи
на следните позиции: 1 . бул.
„6-ти септември" и кръстовището с ул. „Жан Жорес",
северозапад., 2 . бул. „6-ти
септември" , северен тротоар , западно от мост „Адата“ /л. 21 от адм. дело № 210/2020 г./. Разрешението важи за срок от 01,01,2019 г. до 31,12,2019
г.
Със заявление, вх. №
19 Ф-8507 от 14,11,2019 г. / л. 20 адм. дело № 210/2020 г./ жалбоподателят е депозирал искане до кмета на Община Пловдив, с което е
заявил желанието си да поднови горното
разрешение и през следващата 2020 година, за горните две позиции , за общо 24
кв. метра рекламна площ. Заявлението е подадено
от З.Г. в качеството й на управляващ директор на „Моушън
Артс“ ООД.
С акт вх. № 19ф-8509/19,12,2019 г. кметът на Община
Пловдив е посочил, че искането за подновяване на разрешение № 12 РИЕ
164-7/19.12.2018 г. за ползване на имот общинска собственост се
отклонява в частта, касаеща позиция бул. „6-ти
септември“, кръстовището
с ул. „Жан Жорес“,
северозапад Пловдив и следва в доброволно отстраняване в
30-дневен срок на рекламния елемент.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният индивидуален административен акт е обективиран в писмо с вх. №
19ф-8509/19,12,2019 г.
Императивната разпоредба на чл. 146
АПК
посочва основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.
168 АПК,
съдът приема следното:
За да е законосъобразен,
административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е от орган,
оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е
нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт.
Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от
закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава
първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за
издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, тоест така
наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност".
Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на
административния акт и е отменително основание по смисъла на чл.
146, т. 1 от АПК
и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде
прогласен за нищожен на това основание.
Оспореният
административен акт е издаен от кмета на Община Пловдив, т.е. от компетентен орган. Условията за
поставяне, ползване и премахване на реклмано- инфирмационни елементи/ РИЕ/ се
определят в раздел III /чл. 6-11/ от Наредбата за реда за
издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни
елементи върху недвижими имоти на община Пловдив/л. 11 и сл. от адм. дело № 210/2020
г./. Правната норма на чл. 7, ал. 1 от посочена по-горе Наредба предвижда, че разрешение за поставяне на РИЕ върху недвижими имоти общинска
собственост и имоти собственост на физически и юридически лица, които попадат в
публичните пространства на I пешеходна зона на гр.Пловдив: площад „Централен” –
ул.”Княз Александър I Батенберг”-площад „Римски стадион”, ул.”Райко Даскалов”-
до Пешеходния мост и прилежащите им пешеходни пространства, представляващи част
от Групов паметник на културата /ГПК/ „Филипопол – Тримонциум – Пловдив”, а
именно: 1) ГПК – А – система от улични ансамбли „А” по ул. „Райко Даскалов”,
ул.”Хр.Г.Данов”, площад „Римски стадион”; 2) ГПК – А – част от ГПК А – система
от улични ансамбли „А” по ул. „Княз Александър I” и ул.”Отец Паисий”; 3) ГПК – Б
– система от улични ансамбли „Б” по ул.”Бетовен” и ул.”Опълченска”; 4) ГПК – В
– система от улични ансамбли „В” по ул. „Антим I” и ул. „Лейди Странгфорд”; 5)
ГПК – Г – система от улични ансамбли „Г” западно от Данов хълм; 6) ГПК – Д –
система от улични ансамбли „Д” по ул.”Иван Вазов” и ул.”Цанко Дюстабанов”, се
издава от Кмета на Община Пловдив въз основа на одобрена схема от Главния
архитект на община Пловдив, след изпълнение на следните изисквания: РИЕ се поставят предимно в зоната на партерните етажи в
горната 1/3 част, с изключение на РИЕ с кампаниен характер и/или съпътстващи
културни мероприятия. Когато РИЕ се поставя в зоната над партерния етаж,
разположението му следва да бъде доказано с цялостно фасадно решение за
сградата; Поставените върху
фасадата РИЕ следва да съдържат информация и реклама, отнасящи се за
търговските, обслужващите и др.обекти в сградата; В разглеждания казус, тъй като се касае за имоти общинска
собственост – разрешението, респективно отказа се издава от кмета на Община
Пловдив.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда за издаване на разрешение за поставяне
и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на община
Пловдив предвижда, че собствениците на РИЕ са длъжни, в едномесечен срок преди изтичане на
срока на действие на разрешението за поставяне, да искат презаверка на
издаденото разрешение. Органът издал разрешението за поставяне го презаверява
(удължава) след проверка дали съществуващият елемент отговаря на одобрената
проектна документация. Оспореният административен
акт е издаден
в изискуемата от закона форма,
съдържа номер,
посочване на органа, който го издава, адресат на акта, диспозитив и подпис на органа, които го издава.
Оспореното писмо, което има
характера на административен акт не се ползва от наименование, както и не е посочено пред кой орган
и в какъв срок
може
да се
обжалване- нередности по чл. 59, ал. 2,
т. 2
и т. 7 от АПК. Последните съдът
възприема за несъществени, доколкото липсата на наименование не нарушава
съществено права, свободи или законни интереси на дружеството-жалбоподател, а
непосоченият срок за обжалване е нарушение, което се преодолява по реда на чл. 140 АПК, както е сторено и в
конкретния случай.
Основателно е оплакването за
нарушение на чл.59, ал. 2, т. 4
АПК, тъй като в отказа за подновяване на разрешение за
РИЕ не са посочени правните и
фактическите основания за отклоняване на искането. По същество те представляват юридическият факт (респ.
фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно
административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е
счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Едноличният административен орган не е посочил фактическите данни
послужили за издаването на
акта.
Допустимо е мотивите на един
административен акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ,
изхождащ от същия или помощен на него административен орган. В случая липсва данни дали
съществуващия РИЕ отговаря на одобрената проектна документация, каквото
изискване има в чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда за издаване на разрешение
за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху недвижими
имоти на община Пловдив.
Според
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос.
Съгласно изискването
за съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за
издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви
фактически констатации е направил административният орган при издаването на
акта и въз основа на какви доказателства. В случая отказа да се поднови
разрешение за РИЕ
следва да е мотивиран по отношение липсата на конкретните законово установени
изисквания за
разрешаване за поставяне на РИЕ върху недвижими имоти общинска собственост, както и да посочва и фактите и
доказателствата, въз основа на които се извежда. Изискването за мотивировка,
изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на
страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две
насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията,
по които административният орган е издал или отказал да издаде административния
акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва,
разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът
е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките
на оперативна самостоятелност.
В
оспорения административен акт липсват както фактически, така и правни изводи за
издаването му.
Управлението на
собствеността на общината, въпреки че се приема в условията
на оперативна самостоятелност, следва да се извършват, при спазване на
процесуалните и материални норми, защото това е гаранция, че правомощието на кмета на Общината е реализирано в законовата рамка и съответства
на целите на местното самоуправление.
Досежно
възражението на отвтеника, че искането за презаверка на издаденото разрешение
за РИЕ не е надлежно направено, съдът намира следното.
В действителност искането за подновяване на
разрешителното е подадено от З.Г., в качеството й на управляващ директор на
Моушън Артс ЕООД. Последното е юридическо лице/ЮЛ/ - търговско дружество с ограничена
отговорност, регистрирано и осъществяващо своята дейност съобразно разпоредбите
на Търговския закон, като пак в Търговския закон са уредени органите на
управление, тяхната компетентност, съответно и начина на управление и
представителство на търговското дружество. Така, органите на управление на
дружеството с ограничена отговорност, съгласно чл.135, ал.1 от ТЗ, са общо
събрание на съдружниците и управител (управители), като съгласно
чл.141, ал.1 от ТЗ, управителят организира и ръководи дейността на дружеството
съобразно закона и решенията на общото събрание, а съгласно чл.141,
ал.2, предл.І/първо/ и ІІ/второ/ от ТЗ, дружеството се представлява от
управителя, а при няколко управители всеки един от тях може да действа
самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. Видно от извършена служебна справка
в Търговския регистър и
Регистъра на ЮЛНЦ от датата 23.04.2008 год., търговското дружество Моушън Артс ЕООД се
представлява от един управител – К.Г., като З.Г. е вписана като съдружник. От
тук следва извода, че лицето, което е сезирало административния орган не е нито управител на търговското дружество, нито е
прокурист на същото, т.е. физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец
да управлява предприятието му срещу възнаграждение по смисъла на чл.21, ал.1,
от ТЗ. Видно от Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ З.Г., е само един от съдружници - физически лица в дружеството и нищо
повече, като при това положение, след като същата нито е управител, нито е
прокурист на това търговско дружество, не е ясно, защо администаривния орган, на
основание чл. 30, ал. 1 АПК, не е изискал в тридневен срок потвърждаване на
извършените без представителна власт действия от оранния предстаител на
жалбоподателя- управителя К.Г., а е постановил директно отказ за подновяване на
разрешението на РИЕ. Отделно от това, в хода на образуваното съдебно производство не е
представен какъвто и да е акт – било то решение на Общото събрание
на съдружниците в Моушън Артс ЕООД или пък изрично пълномощно от името на управителя на дружеството,
с което този конкретен съдружник, да е упълномощена да подаде заявление до административния орган от името на търговското дружество с ограничена
отговорност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че липсата на фактическа и правна обосновка на
административния акт е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до неговата материална незаконосъобразност, което налага отмяната му.
Предвид очерталия се изход на делото, направеното искане
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и следва да бъде уважено. В
полза на жалбоподателя следва да се присъдят 850 лева разноски по адм. дело №
210/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, от който 800 лева
адвокатско възнаграждение и 1170 лева – разноски по адм. дело № 13309/2020 г.
по описа на ВАС, от който 800 лева адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и че жалбата се разглежда за
трети път, а разноски се дължат за всяка една от трите
съдебни инстанции.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Моушън Артс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в
***представлявано от управителя К.В.Г. отказ на кмета на Община Пловдив за
презаверка по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда за издаване
на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни елементи върху
недвижими имоти на община Пловдив на издаденото разрешение № 12 РИЕ
164-7/19.12.2018 г. в частта, касаеща позиция бул. „6-ти септември“, кръстовището с ул. „Жан Жорес“, северозапад Пловдив и за
доброволно отстраняване в 30-дневен срок на рекламния елемент, обективиран в писмо с изх. № 19Ф-8509/19.12.2019 г., като
незаконосъобразен.
ВРЪЩА
ПРЕПИСКАТА на Кмета
на Община Пловдив за произнасяне по подаденото от „Моушън
Артс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***представлявано от управителя К.В.Г. Заявление с
вх. № 19Ф-8508/14.11.2019 г. за презаверка по смисъла на чл. 9, ал. 3 от Наредбата за
реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на
рекламно-информационни елементи върху недвижими имоти на община Пловдив на
издаденото разрешение № 12 РИЕ 164-7/19.12.2018 г. в частта, касаеща позиция
бул. „6-ти септември“, кръстовището с ул. „Жан Жорес“,
северозапад Пловдив,
при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, да заплати на „Моушън
Артс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***представлявано от управителя К.В.Г. сумата
от общо 2020 лева/две хиляди и двадесет лева/,
представляваща направените по делото разноски за три съдебни инстанции.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: