Р Е Ш Е Н И Е № 91/19.6.2020 г.
19.06.2020 г. , гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На трети
юни
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 461 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 и чл. 156, ал. 4 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Главния
архитект на община Ямбол против Заповед № ДК-11-Я-003 от 26.11.2019 г. на
Началника на РДНСК-Ямбол, с която на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ е отменено
Разрешение за строеж № РС-188/08.11.2019 г. за „Многофамилна
жилищна сграда с магазини“ със ЗП=147 кв. м
и РЗП= 1079 кв. м – IV категория,
с възложител „ВАНЕКС“ ЕООД, гр. *, ЕИК *********, представлявано от И.К. –
управител, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти към него и
Заповед № РД 02-00848 от 21.11.2019 г., издадена от Гл. архитект на община
Ямбол, съставляващи неразделна част от Разрешение за строеж № РС-188 от
08.11.2019 г.
Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения с изложени
подробни съображения в подкрепа на наведените твърдения. Претендира се
присъждане на сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, оспорващият – Главен
архитект на община Ямбол, лично и чрез
упълномощения си процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в нея
доводи и съображения.
Моли съдът да отмени процесната заповед, както и да
присъди в полза на жалбоподателя разноските по делото. В представено в срок по
делото писмено становище са изложени подробни съображения по съществото на спора.
Ответникът по жалбата – Началникът на РДНСК-Ямбол, се представлява
от упълномощен процесуален представител – главен експерт с юридическо
образование, който оспорва жалбата, намира я за неоснователна, а атакуваната
заповед - за правилна и законосъобразна, поради което моли съдът да постанови
решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Заявява се претенция за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително
представя писмени бележки.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е
административната преписка по издаване на процесния
акт, както и преписката по издаване на Разрешение за строеж № 128/27.04.1999 г.
на Главния архитект на община Ямбол заедно с допълненията и забележките към
същото, присъединено е и адм. д. № 32/2020 г. по
описа на ЯАС. По искане на страните е допуснато изготвянето на
съдебно-техническа експертиза от вещо лице архитект, който след запознаване с
материалите по делото, след посещение на техническата служба на община Ямбол и
след извършена проверка на място на процесната
изградена сграда, е отговорил на формулирани от страните въпроси, относими към повдигнатия пред съда правен спор. Писменото
заключение на вещото лице, ведно с направените в проведеното на 03.06.2020 г.
открито съдебно заседание уточнения и допълнения, са приети като част от доказателствения материал по делото.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № I-А-375 от
12.05.1995 г. на кмета на община Ямбол (л. 21) е одобрен „Кадастралния, застроителния и регулационен планове на II-ри район кв. “А.“, съгласно който процесният имот (УПИ II1298, кв. 17
по плана на гр. *, кв. „А.“) попада
в жилищна устройствена зона със средно етажно
застрояване Н=11,5 м. На 27.04.1999 г. Главният архитект на община Ямбол издава
Разрешение за строеж № 128 за обект: „Жилищна сграда на четири етажа с
Н=11,5м“, находящ се в УПИ II1298, кв. 17 по
плана на гр. *, кв. „А.“ (л. 9-10). В РС е вписано, че то се издава на
основание чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ и че проектът е съгласуван за Части
„Архитектурна“, „Конструкции“ и „ВиК“, като в
забележка е отбелязано, че за Част „Външно ел. захранване“ ще се издаде отделно
строително разрешение с нова виза за проектиране. Със Заповед № ТУ02/0106 от
10.10.2008 г. на кмета на община Ямбол (л. 19) е
одобрен проект на „Работен устройствен план“,
съгласно който се завишава свързаното застрояване в УПИ II1298 и УПИ III1297 в кв. 17 по
плана на кв. “А.“ от 11,5 м на 15,00 м, изтеглено на 3,00 м от границата с УПИ IV1296 по ул. *; с проекта на РУП не се
променя начинът и характерът на предвиденото по ПРЗ средноетажно
застрояване в имотите“. Общите показатели за
застрояване на квартала, съгласно одобрения РУП са, както следва: плътност - 70
%; Кинт. - 2,0; озеленяване – 30 %. Предвид промяна
на инвестиционните намерения, съгласно чл. 154 от ЗУТ, собственикът на имота
внася в общината проект за одобряване, разработен на основание влязъл в сила
горепосочения РУП. С проекта е завишено свързаното застрояване в двата съседни
УПИ II1298 и УПИ III1297 в кв. 17 по
плана на кв. “А.“ от 11,5 м на 15,00 м. На 18.02.2009 г. така внесеният проект
е одобрен от Главния архитект на общината, като по-рано издаденото за същия
обект Разрешение за строеж № 128 от 27.04.1999 г. е допълнено със следната
забележка: „на основание изработен РУП, одобрен със Заповед № ТУ02/0106 от 10.10.2008 г. на кмета на община Ямбол и комплексен доклад за
оценка съответствието на технически инвестиционен проект съгласно чл. 142, ал.
6, т. 2 от ЗУТ, в разрешението за строеж се вписва исканата промяна на
инвестиционни намерения по време на строителство: „Жилищна сграда с височина до
15 м“, съгласно допълнително изготвен и одобрен на 18.02.2009 г. технически
проект по части: АС, Констр., ВиК,
Ел, ПБЗ“ (л. 10); с проекта са одобрени застроителните
показатели, посочени в Обяснителната записка по част „Архитектурна“, а именно:
плътност – 45 процента; Кинт. - 2,45; озеленяване –
30 процента.
С Постановление № 7 от 18.03.2019 г. на Софийски окръжен съд по т.д.н. №
9/2013, вписано с вх. рег. № 2108/18.04.2019 г., парт.
№ 7 на Служба по вписванията-Ямбол, на „ВАНЕКС“ ЕООД, ЕИК ********* е възложен процесния недвижим имот, включен в масата на
несъстоятелността на „АРТКОМЕРС“ ООД – в несъстоятелност, а именно: поземлен
имот с идентификатор № 87374.543.241 по КК на гр. *, (одобрена със Заповед №
РД-18-39/30.08.2005 г. на АГКК, изм. със Заповед № КД-14-28-444/05.09.2007 г.
на СК-Ямбол), целият с площ от 276 кв. м по титул за собственост, а по скица по
КК на гр. * – с площ от 299 кв. м, ведно с изградената в имота до степен на
завършеност „груб строеж“ жилищна сграда със смесено предназначение с
идентификатор 87374.543.241.1, находяща се в гр. *,
ул. * № 138.
Със Заявление рег. № УТС-02191 от 30.10.2019 г. по описа на община Ямбол
(л. 30) от „ВАНЕКС“ ЕООД е внесен за одобряване инвестиционен проект за строеж:
„Жилищна сграда с магазини“ с РЗП „292 кв. м – магазини/жилищни – 787 кв. м“, с
направено в заявлението отбелязване „по технически проект с доклад за оценка за
съответствие“. Към заявлението са представени инвестиционни проекти във фаза
„идеен проект“ по части „Архитектура“, „ВиК“,
„Електрическа“, „ОВК“, „ЕЕ“, „ПБ“ и „Конструктивно становище“. На 06.11.2019 г.
Директорът на дирекция УТС е съгласувал и одобрил всички части на проекта с
подпис и печат „за Гл. архитект“(съобразно оправомощаването
му със Заповед № РД/02-00813/05.11.2019 г. на Гл. архитект на община Ямбол).
Представените по преписката в „идейна фаза“ проекти са изготвени за обект: „Многофамилна жилищна сграда с магазини“, за която е
издадено Разрешение за строеж № 128 от 27.04.1999 г. с вписана в него забележка
от 18.02.2009 г.
Със Заявление рег. № УТС-02243 от 06.11.2019 г. по описа на община Ямбол
(л. 28) от „ВАНЕКС“ ЕООД е поискано издаването на Разрешение за строеж за
горепосочения обект въз основа на одобрения на 06.11.2019 г. идеен
инвестиционен проект. На 08.11.2019 г. Главният архитект на община Ямбол издава
Разрешение за строеж № РС-188 по одобрения идеен проект (л. 11), които
съобразно правилото на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ са изпратени до РДНСК с Писмо изх.
№ 2801-21680 от 11.11.2019 г.
Във връзка с постъпилото от Главния архитект на община Ямбол уведомление
вх. № РС-ЯБ-491-01-013 от 12.11.2019 г. по описа на РДНСК-Ямбол е инициирана
проверка на процесното разрешение за строеж по реда
на чл. 156 от ЗУТ, в хода на която на 19.11.2019 г. са извършени съответно
проверка на място и по документи, за което са съставени два констативни
протокола с дата 19.11.2019 г., (приложени на
л. 25 и л. 75), с отразени в тях подробни констатации. Преди
постановяването на процесния акт, на 21.11.2019 г.,
Главният архитект на община Ямбол издава Заповед № РД/02-00848 с правно
основание чл. 62, ал. 1 от АПК и чл. 5, ал. 3 от ЗУТ, с която, във връзка с
установени след издаването на разрешението за строеж–предмет на проверка от
РДНСК-Ямбол обстоятелства, отстранява допуснати непълноти в Разрешение за строеж
№ РС-188/08.11.2019 г., както следва: в Раздел V
строежът „Многофамилна жилищна сграда с магазини със
ЗП=147 кв. м и РЗП= 1079 кв. м – IV категория“ да се чете: „Доизграждане на многофамилна жилищна сграда с магазини със ЗП=147 кв. м и
РЗП= 1079 кв. м – IV категория“; в раздел VI
видът на разрешеното строителство - „Ново строителство“, да се чете: „Ново
строителство, състоящо се в следните видове строителни и монтажни работи:
промяна на вътрешните разпределения; изграждане на шести етаж (пети жилищен
етаж); изграждане на всички видове инсталации, мерки за енергийна ефективност и
довършителни работи в магазините и апартаментите“. Копие от тази заповед също е
изпратено до РДНСК-Ямбол с Писмо изх. № 2801-22484 от 21.11.2019 г.
Със Заповед № ДК-11-Я-003 от 26.11.2019 г. на Началника на РДНСК-Ямбол е
разпоредена отмяната на издаденото Разрешение за
строеж № РС 188/08.11.2019 г., ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни
проекти към него и Заповед № РД/02-00848 от 21.11.2019 г. на Гл. архитект на
община Ямбол – неразделна част от РС. Административният акт е надлежно връчен
на заинтересованите лица.
С Писмо вх. № 2801-23098/02.12.2019 г. възложителят по издаденото
строително разрешение оттегля искането си, като заявява, че не желае издаването
на РС на „ВАНЕКС“ ЕООД за обект „Жилищна сграда със смесено предназначение“ с
идентификатор 87374.543.241.1, находяща се в гр. *, ул. * № 138 и е поискано връщането на
проектната документация.
С Жалба вх. № РС-ЯБ-491-01-106 от 17.12.2019 г. по описа на РДНСК-Ямбол
Главният архитект е поискал отмяната на Заповед № ДК-11-Я-003 от 26.11.2019 г.
на Началника на РДНСК-Ямбол, въз основа на която е образувано и настоящото
съдебно производство, по което като заинтересована страна е конституирано
дружеството-възложител по издаденото Разрешение
за строеж № РС-188/08.11.2019 г. - „ВАНЕКС“ ЕООД. Впоследствие, с
Протоколно определение от 15.01.2020 г., дружеството е заличено като
заинтересована страна и е конституирано като оспорващ (предвид подадената от
него Жалба вх. № РС-ЯБ-491-00-021 по описа на РДНСК-Ямбол с предмет същата
заповед, по която е образувано и присъединеното към настоящото производство адм. д. № 32/2020 по описа на ЯАС). С Определение № 122 от
12.03.2020 г., поради извършено по надлежния ред оттегляне на оспорването,
съдът е прекратил производството по адм. д. № 461 от
2019 г. в частта му по жалба на „ВАНЕКС“ ЕООД против Заповед № ДК-11-Я-003 от
26.11.2019 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, като е постановено производството по делото да продължи по жалбата
на Главния архитект на община Ямбол против същата заповед.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна с право и интерес от оспорването и против акт, подлежащ на
съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед №
РД-11-Я-003 от 26.11.2019 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която е отменено
Разрешение за строеж № РС-188/08.11.2019 г. за „Многофамилна
жилищна сграда с магазини“ със ЗП=147 кв. м и РЗП= 1079 кв. м – IV категория, с
възложител „ВАНЕКС“ ЕООД, гр. *, ЕИК *********, представлявано от И.К. –
управител, ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти към него и
Заповед № РД 02-00848 от 21.11.2019 г., издадена от Гл. архитект на община
Ямбол като неразделна част от Разрешение за строеж № РС-188 от 08.11.2019 г.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочен текстът на чл. 156, ал.
3 от ЗУТ, съобразно който Началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед
разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти при констатиране на
нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност
на издадените строителни книжа. По правилото на ал. 2 на чл. 156 от ЗУТ
органите на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за
строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с
предвижданията на действащия подробен устройствен
план. Уведомяването на съответните органи на ДНСК е съобразно местонахождението
на строежа, то следва да бъде извършено писмено от органите, издали разрешение
за строеж, в 7-дневен срок от издаването, като се изпращат копия от РС и от заповедите за
допълването им по чл. 154, ал. 5 с прилагане на копия от текстовата и
графичната част на действащия подробен устройствен
план и копие от визата за проектиране, когато такава се изисква (чл. 149, ал. 5
от ЗУТ). В 14-дневен срок от уведомяването им органите на ДНСК извършват
служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и
заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с
одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1.
С оглед на посочената нормативна уредба, съдът
намира, на първо място, че обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган – вр.
и.д. Началник на РДНСК-Ямбол съгласно Заповед № РД 13-1292 от 05.06.2019 г. на
Началника на ДНСК (л. 114), в рамките на делегираните му правомощия с
представената и приета по делото като доказателство Заповед № РД-13-171 от
13.06.2019 г., издадена от овластения по чл. 156, ал.
3 от ЗУТ орган - Началника на ДНСК (л. 109-113), и по - конкретно с т. 13 от
същата, съобразно която на началниците на Регионалните дирекции за национален
строителен контрол е предоставено правомощието да издават мотивирани заповеди
за отмяна на разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с
изключение на издадените от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
На следващо място, оспорената заповед е
издадена при спазване на изискуемата от закона писмена форма, при наличие на
всички нормативно регламентирани реквизити в нейното съдържание, съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е постановен и при спазване на
установената в закона процедура, като съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването му – в хода на проверката на процесното
разрешение за строеж по реда на чл. 156 от ЗУТ, извършена във връзка с
изпратено в срок от Главния архитект на община Ямбол уведомление вх. №
РС-ЯБ-491-01-013 от 12.11.2019 г. по описа на РДНСК-Ямбол, са съставени два
констативни протокола с дата 19.11.2019 г., съдържащи се на л. 25 (за извършена проверка на място) и л.
75 (за извършена служебна проверка), с отразени в тях подробни констатации;
надлежно е изпратена и заповедта за допълване на издаденото РС, а процесният акт - Заповед № ДК-11-Я-003 на Началника на
РДНСК-Ямбол, е издадена на 26.11.2019 г., т.е. в
указания в чл. 156, ал. 1 от ЗУТ 14-дневен срок. Предвид изложеното, настоящият
състав намира за неоснователно инвокираното в жалбата
оплакване, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати
съществени процесуални нарушения, предпоставящи
отмяната му.
По отношение на съответствието на оспорения административен акт с
материалния закон съдът съобрази следното:
С процесната заповед с правно основание чл.
156, ал. 3 от ЗУТ е отменено Разрешение за строеж № РС-188/08.11.2019 г. за „Многофамилна жилищна сграда с магазини“ със ЗП=147 кв. м и
РЗП= 1079 кв. м – IV категория, с възложител „ВАНЕКС“ ЕООД, гр. *, ЕИК
*********, представлявано от И.К. – управител, ведно със съгласуваните и
одобрени инвестиционни проекти към него и Заповед № РД 02-00848 от 21.11.2019
г., издадена от Гл. архитект на община Ямбол като неразделна част от Разрешение
за строеж № РС-188/08.11.2019 г., по съображения за допуснати нарушения на ЗУТ.
На първо място, административният орган е констатирал несъответствия на строителните книжа с
предвижданията на ПУП, (какъвто по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ в
случая представлява РУП, одобрен със Заповед № ТУ02/0106 от 10.10.2008 г. на кмета на община Ямбол) досежно
абсолютните коти на билото, както и по отношение на предвидения плосък покрив и
на определените показатели за застрояване. Изводът за несъответствието е
обоснован с обстоятелството, че изготвеният инвестиционен проект по част
„Архитектурна“, послужил за издаване на РС, предвижда кота
на билото на разрешения строеж 167,51 м, която се явява по-ниска в сравнение с
указаното в действащия РУП - 169,50 м, като установената разлика в абсолютните
коти на билото по одобрен проект и РУП е 1.99 м; прието е също, че Кинт по одобрения РУП за УПИ II-1298,
кв. 17 – 2.0, е завишен с инвестиционния проект на 3.6, както и че посочената в
одобрения инвестиционен проект РЗП=1079 кв. м и в
РС № 188 от 08.11.2019 г. не съответства на общия сбор на застроените площи по
одобрения инвестиционен проект – 941,61 кв. м, и предполага изграждане на
сграда с височина над допустимата с РУП. При тези фактически констатации е
изведен извод за допуснати нарушения на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗУТ, вр. чл. 113, ал. 4 от с.з., както и че проектираната в
несъответствие с определената с РУП абсолютна кота на
билото на сградата – 167.51 м, е в нарушение и на разпоредбата на чл. 82 от
Наредба № 7/2003 г., тъй като при бъдещо изграждане на предвидената в съседния
имот УПИ III-1297 сграда с абсолютна кота
на билото 169.50 м съобразно РУП, калканните стени на
сградите в двата имота няма да се покрият напълно в хоризонтално и вертикално
отношение.
ЯАС в настоящия си състав не споделя така направените от
административния орган изводи по следните съображения:
Безспорно е, че за процесната сграда е
издадено Разрешение за строеж № 128/27.04.1999 г. с вписана в него забележка,
от която е видно, че на 18.02.2009 г., на основание изработен РУП, одобрен със
Заповед № ТУ02/0106 от 10.10.2008 г., и съгласно
допълнително одобрен на 18.02.2009 г. инвестиционен проект, Гл. архитект на
община Ямбол е вписал искана промяна по време на строителството за „Жилищна
сграда с височина до 15 м“. Строителните книжа са влезли в законна сила и по
тях сградата е изпълнена до степен „груб строеж“ – обстоятелство, отразено и в
оспорената заповед. В този смисъл е и становището на назначеното по делото вещо
лице, съдържащо се в отговора на въпрос 1.1 от представеното писмено заключение
(л. 295), което съдът приема, тъй като същото е обективно, всестранно и пълно,
отговарящо на всички формулирани от процесуалните представители на страните
въпроси. От материалите по делото се установява още, че за изпълнението на
строителството по посочените строителни книжа са съставени Констативен протокол
от 25.05.1999 г. за откриване на строителна площадка и Строителен протокол №
23/08.06.1999 г. за определяне на строителна линия и ниво, със заверка от
21.03.2001 г. за контролирано ниво, както и други нормативно установени
документи във връзка със строителството, включително и Акт Обр.
14 с дата 14.12.2009 г. за приемане на конструкцията с отразено в него
заключение, че „носещата конструкция на строежа, етапа или частта от него е в
състояние да понесе по време на последващото
изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и
особени натоварвания, съгласно проекта и действащата нормативна уредба“, с
оглед на което изрично е записано, че се разрешава изпълнението на
довършителните работи. Следователно, планът фактически е приложен от техническа
гледна точка в хипотезата на § 22, ал.
1, т. 2 от ЗР на ЗУТ; застроителните показатели на
имота са влезли в сила с одобряването на проекта на 18.02.2009 г. – в този
смисъл е и приетото по делото заключение на вещото лице. С одобрения идеен
проект и издаденото въз основа на него РС № 188 от 08.11.2019 г. не се
предвижда извършването на нови СМР, нито се променят застроителните
показатели на имота. В тази насока е и становището на вещото лице, което при
отговора на въпрос 1.3 (л. 297-298) е категорично, че в графичните материали на
РУП (чертеж Силует по ул. *) са указани височината на сградата в абсолютни коти
и ограничаващата равнина на подпокривното
пространство на сградата по смисъла на чл. 24 от ЗУТ - същите очертават
максимално възможен обем на подпокривното
пространство, като според инвестиционните намерения на възложителя формата и
наклонът на покрива на сградата могат да бъдат различни, стига да се побират в
определения с РУП обем. В конкретния случай това изискване е изпълнено - от
графичния материал, приложен към делото (част „Архитектура“, чертежи: „Фасади“,
„Разрези“) е видно, че проектът предвижда плосък покрив на сградата; обемът на
таванския (терасовиден) етаж е по-малък от допустимия и не стига до
ограничителните равнини, определени с РУП. Според становището на вещото лице
одобреният на 06.11.2019 г. инвестиционен проект съответства на одобрения със
Заповед № ТУ02/0106 от 10.10.2008 г. РУП по отношение
на определената с него абсолютна кота било, формата и
наклона на покрива - експертът е категоричен, че посоченото в сравнителната
таблица от Констативен протокол № РС-ЯБ-188 от РДНСК–Ямбол на застроителните показатели по действащ РУП и проектните
такива разминаване на един от показателите (височината на сградата) с 5 см, е
незначителен и е допустим (досежно абсолютна кота било); по отношение на формата и наклона на покрива
вещото лице сочи, че са спазени формулираните в чл. 24 от ЗУТ нормативни
изисквания към покрива на сградата, тъй като посочените в РУП ограничителни
равнини очертават максимално възможен обем на подпокривното
пространство и според инвестиционните намерения на възложителя формата и
наклонът на покрива на сградата могат да бъдат различни, стига да се побират в
определения с РУП обем. Това становище се поддържа и в проведеното на
03.06.2020 г. открито съдебно заседание. Съобразно писменото становище на
вещото лице, поддържано и при изслушването на експертното заключение, при
одобряване на проекта за „Многофамилна жилищна сграда
с магазини“ със ЗП = 141 м2 – IV категория
на 18.02.2009 г. и при издаване на РС № 188/08.11.2019 г. коефициент
интензивност (Кинт.) е 2,45,
който е приет и одобрен на 18.02.2009 г. съобразно одобрената проектна
документация и вписана със забележка за промяна на инвестиционните намерения в
Разрешение за строеж № 128/27.04.1999 г.; проектът не засяга и не променя застроителните показатели на имота, които са влезли в сила
с одобряване на проекта на 18.02.2009 г.; към настоящия момент изградената в
„груб строеж“ сграда в УПИ II1298 формира
и оформя калкан със съседния УПИ III1297, който калкан е
непокрит, а при бъдещо надстрояване на жилищната сграда в УПИ III1297, калканната
стена ще се покрие напълно в хоризонтално и вертикално отношение, съгласно чл.
82 от Наредба № 7 на МРРБ. Пак според заключението по назначената експертиза,
видно от проектната документация, магазинът с РЗП=292 кв. м, като самостоятелен
във функционално отношение обект, е разположен на две нива – сутерен и партер
на сградата, като ЗП на сутерена не влиза в РЗП на сградата по смисъла на ЗУТ;
съществува проектна и техническа възможност в процеса на строителството да
бъдат осигурени складови помещения за всяко едно от жилищата с помощта на
преградни стени, без да се засяга и променя конструкцията на сградата -
промените се явяват незначителни по смисъла на ЗУТ и ще се отразят в
екзекутивната документация при въвеждане в експлоатация на дадения строеж; по
одобрен идеен инвестиционен проект, какъвто е и този от 06.11.2019 г., не могат
да се извършват СМР - те се правят съгласно одобрен технически и/или работен
инвестиционен проект, с който складовете за всяко жилище могат да се осигурят в
сутерена при прецизиране на квадратурата на магазина при реална продажба;
според действащите изисквания при проектиране не се нормира площта на склада и
всеки вграден гардероб във фаза технически проект с обзавеждане изпълнява
ролята на склад. Всичко изложено до тук сочи на извод, че не са налице твърдените
от административния орган в акта несъответствия на строителните книжа с
предвижданията на ПУП, (какъвто по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 4 от ЗУТ
представлява РУП, одобрен със Заповед № ТУ02/0106 от 10.10.2008
г. на кмета на община Ямбол) досежно абсолютните коти
на билото, както и по отношение на предвидения плосък покрив и на определените
показатели за застрояване – същите не са издадени в нарушение на чл. 108, ал.
1, изр. второ от ЗУТ, вр. чл. 113, ал. 4 от с.з. и на
чл. 82 от Наредба № 7/2003 г. ПНУОВТУЗ, до какъвто незаконосъобразен извод е
стигнал Началникът на РДНСК–Ямбол.
По съображения, че одобрената проектна документация, по която е издадено
отмененото разрешение за строеж от 2019 г., предвижда „преустройство“ на
съществуващата сграда и с оглед на това се изисква задължително обследване по
реда на чл. 176в от ЗУТ, а такова липсва, административният орган на следващо
място е извел извод за допуснато нарушение на чл. 148, ал. 13 от ЗУТ, който не
се споделя от настоящия съдебен състав предвид следното: както се посочи
по-горе, според становището на вещото лице, в случая се касае за идеен
инвестиционен проект, по който не могат да се извършват СМР – същите се правят
съгласно одобрен технически и/или работен инвестиционен проект; в проведеното по
делото на 03.06.2019 г. открито съдебно заседание при изслушването му експертът
е категоричен, че визираното в чл. 148, ал. 13 от ЗУТ обследване по чл. 176в от
с.з. се извършва при одобряване на технически-инвестиционен или
технически-работен проект, какъвто процесният случай
не е, поради което и такова обследване не е необходимо. При това положение,
неправилен е изводът на административния орган, че е нарушено изискването на
чл. 148, ал. 13 от ЗУТ.
Не се споделя от съда и наведеното в оспорения акт твърдение на
административния орган за издаване на строителното разрешение в нарушение на
чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Този извод е обоснован, като е прието, че с процесното РС от 2019 г. е разрешено ново строителство при
наличие на данни, че в имота вече има изградена до степен „груб строеж“ сграда
съобразно Разрешение за строеж № 128 от 27.04.1999 г. с вписана в него на
18.02.2009 г. забележка относно искана промяна по време на строителството за
„Жилищна сграда с височина до 15 м“, на основание изработен РУП на 18.02.2009
г., (одобрен със Заповед № ТУ02/0106 от 10.10.2008
г.), и съгласно допълнително одобрен на 18.02.2009 г. инвестиционен проект;
прието е, че с последващата заповед за допълване на
РС № 188/08.11.2019 г. изцяло е изменено съдържанието на първоначалния акт
(строителното разрешение), но дори и това допълване не променя извода за
издаване на РС в разрез с разписаното в чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, тъй като данните
в представената по преписката проектна документация сочат на отклонения от
одобрения инвестиционен проект, по който е изпълнена сградата. Този извод е
неправилен. Съгласно цитираната норма, разрешение за нов строеж в недвижим
имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило
незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Както се
посочи по-горе, съобразно Разрешение за строеж № 128/27.04.1999 г. с вписана в
него забележка, сградата е изпълнена до степен „груб строеж“, като в хода на
строителството са съставяни съответните нормативно установени документи,
включително и Акт Обр. 14 с дата 14.12.2009 г. за
приемане на конструкцията, където е записано, че се разрешава изпълнението на
довършителните работи. Безспорно е, че с идейния проект, послужил за издаването
на РС № 188 от 08.11.2019 г., не се предвижда ново строителство на сграда, не
се предвижда поява на нова площ, същият е разработен в рамките на изградените
площи под едно или друго наименование, като не се предвижда промяна на броя на
обектите или на техните функции. Следователно, неправилно административният
орган е приел, че с процесното РС е разрешено ново
строителство. Не би могло да се приеме за вярно и твърдението, че изградената
сграда е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ - същата е изградена съгласно
одобрените проекти от 1999 г. и 2009 г. и съответното разрешение за строеж и
заповедта за допълването му, като описаните в процесния
акт отклонения в изпълнението, касаещи отделните обекти в сградата, не са от
категорията на съществените такива, тъй като не касаят функцията и
конструкцията на сградата и са предмет на съставяне на екзекутивна
документация, (в каквато насока е и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза). Всичко изложено до тук сочи на извод, че в
случая липсва нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, каквото неправилно се твърди
в оспорената заповед.
Необоснован е и изводът на административния орган в обжалваната заповед
за допуснато при издаване на РС № 188 от 08.11.2019 г. нарушение на чл. 43, ал.
1 от ЗУТ, изискващ за нови сгради необходимите гаражи и места за паркиране
задължително да се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот.
Очевидно, цитираната норма третира хипотезата на нова сграда, каквато, както се
посочи по-горе, не е налице, което изключва и посочване на основания в РС за
прилагане на изключенията по ал. 2 на чл. 43 от ЗУТ.
С оглед на всичко изложено до тук съдът приема, че заповедта на
Началника на РДНСК-Ямбол следва да бъде отменена като незаконосъобразна поради
несъответствието ѝ с материалния закон.
При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за
присъждане на разноски, в тежест на РДНСК-Ямбол следва да бъдат възложени
сторените от оспорващия разноски, възлизащи на сумата от общо 500 лева, от
които: 400 лева – за внесен депозит за вещо лице, и 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, трети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-11-Я-003
от 26.11.2019 г. на Началника на РДНСК-Ямбол, с която на основание чл. 156, ал.
3 от ЗУТ е отменено Разрешение за строеж № РС-188/08.11.2019 г. за „Многофамилна жилищна сграда с магазини“ със ЗП=147 кв. м и РЗП= 1079 кв.
м – IV категория, с възложител „ВАНЕКС“ ЕООД, гр. *, ЕИК *********,
представлявано от И.К. – управител, ведно със съгласуваните и одобрени
инвестиционни проекти към него и Заповед № РД 02-00848 от 21.11.2019 г., издадена
от Гл. архитект на община Ямбол като неразделна част от Разрешение за строеж №
РС-188/08.11.2019 г.
ОСЪЖДА РДНСК-ЯМБОЛ да заплати на
ОБЩИНА ЯМБОЛ сумата от общо 500
(петстотин) лева, съставляваща разноски по делото, от които 400
(четиристотин) лева – за внесен депозит за вещо лице, и 100 (сто) лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14–дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете