Решение по дело №12765/2020 на Районен съд - Варна

       Р Е Ш Е Н И Е

 

№                             11.03.2021 г.     гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                            гражданско отделение

На осеменадесети февруари                                           две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 12765 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на Глава „ХІІІ- та” от ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от  Р.Я.М. ЕГН **********, адрес ***. чрез пълномощник адв. ****, съд. адрес ***,с която претендира да бъде осъдено  „Ч.м.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ищеца: сумата от 3506,91 лева, дължими трудови възнаграждения по трудов договор № 020/13.04.2016г., за периода 01.08.2018г. - 01,03.2019г., както следва: за м. Август 2018г. - 478, 48 лева, част от 522, 48 лева; за м. Септември 2018г. - 522, 48 лева; за м. Октомври 2018г. - 522, 48 лева; за м. Ноември 2018г. -  411, 16 лева, за м. Декември 2018г. - 522, 53 лева, за м. Януари 2019 – 77,50 лева, за м. Февруари 2019г. - 572, 31 лева и сумата от  640, 00 лева -  обезщетение по чл. 222 ал, 1 КТ;  сумата от 1414,00 лева, дължими трудови възнаграждения по трудов договор № 35/ 06.11.2017г., за периода 01.08.2018г. – 01.03.2019г., както следва: за м. Април 2018г. - 150, 53 лева, за м. Май 2018г. 180, 40 лева, за м. Юни 2018г. - 197, 09 лева, за м. Юли 2018г. - 176, 86 лева, за м. Август 2018г. -126,40 лева, за м. Септември 2018г. - 180, 40 лева, за м. октомври 2018г. - 144. 40 лева, за м. Ноември 2018г. - 18,67 лева, за м. Декември 2018г. - 53, 36  лева за м. Януари 2019г. - 120, 71 лева, за м. Февруари 2019г. - 65, 18 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 09.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и  1021, 21 лева - общ размер на обезщетенията за забава върху всяко от претендираните трудови възнаграждение и обезщетение за забава, за периода от падежа – 26-то число, следващ месеца в който е изработено до 08.10.2020г.

В исковата молба се сочи, че между страните били сключени два трудови договора, по силата на които ищецът заемал различни длъжности в предприятието на ответника. По силата на договор № 020/ 13.04.2016г. работила в ответното дружество на длъжност „***“,  "****", при пълен работен ден - осем часа, сключен на основание чл. 68 ал. 1 т. 2 вр. чл. 70 ал. 1 КТ, за изпълнение на поръчка, със срок на изпълнение 01.10.2016г., изменен с Допълнително споразумение № 047/27.09.2016г. за неопределен срок. Основното месечно трудово възнаграждение, било в размер на 460. 00 лева и допълнително възнаграждение 4,4 % за изпълнение на целите или 20, 00 лева. Срокът, за изплащане на трудовото възнаграждение е до 25-то число на следващ месец и платен годишен отпуск -13 дни годишно.  По силата на трудов договор - № 35/ 06.11.2017г сключен по чл. 110 КТ,  работила на длъжност „Организатор производство“, с работно време - 4 часа, основно  трудово възнаграждение - 230, 00 лева, платими до 25-то число на месец следващ този, в който е изработено. Двете трудови правоотношения били прекратени считано от 01.03.2019г. Трудов договор 020/13.04.2016г. бил прекратен, поради намаляване обема на работа, на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ, а трудов договор № 35/ 06.11.2017г. - по взаимно съгласие, на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ. Претендират се разноски.

От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който признава изцяло исковете за главница за трудови възнаграждения и за обезщетение по чл. 222 КТ до размер от 584,16 лв. Моли за постановяване на решение съобразно чл. 78 ал. 2 ГПК.  

В проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато на основание чл. 214, ал.1 от ГПК изменение по размер на предявения иск за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, чрез неговото намаление от 640 лв. на 584,16 лв. и на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху 584,16 лв. за периода от 26.04.2019г. до 08.10.2020г., чрез неговото намаление от 94,58 лв. на 86,33 лв.,  респ. за общо дължимо обезщетение за забава върху незаплатените трудови възнаграждения и обезщетения, за периода от 26.05.2018г. до 08.10.2020г. от 1 021,21 лв на 1 012,96 лв.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява  решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. С писмена молба в срока за отговор, ответникът е направил изрично изявление за признание на иска в претендирания от ищеца размер, а ищецът е поискал постановяване на решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил за приетия от него ред за разглеждане на делото, като страните не са възразили.

 Предвид направеното признание и събраните доказателства, съдът намира, че предявените искове с правна квалификация  - чл. 128 т . 2 и чл. 222 ал. 1  от КТ, и чл. 86 от ЗЗД са основателни и доказани, поради което следва да бъде уважен, както и своевременно направеното искане за присъждане на законна лихва, като законоустановена последица. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.

На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на представлявалия ищеца адвокат 810лв. с ДДС адвокатско възнаграждение (съобр. представен договор за правна помощ), който е в рамките на минималния по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС. В случая е неприложима нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК, тъй като ответникът и към момента на приключване на настоящото дело, не е заплатил претендираните суми, с което поведение е дал повод за завеждане на исковете, като единствено законоустановено средство за снабдяване с титул за принудително изпълнение.

На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и дължимата държавна такса в размер на 296,84 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 128 т. 2, чл. 222 ал. 1  от КТ и чл. 86 от ЗЗД  „Ч.м.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Я.М. ЕГН **********, адрес ***, сумата от 3506,91 лева - дължими трудови възнаграждения по трудов договор № 020/13.04.2016г., за периода 01.08.2018г. - 01,03.2019г., както следва: за м. Август 2018г. - 478, 48 лева, част от 522, 48 лева; за м. Септември 2018г. - 522, 48 лева; за м. Октомври 2018г. - 522, 48 лева; за м. Ноември 2018г. -  411, 16 лева, за м. Декември 2018г. - 522, 53 лева, за м. Януари 2019 – 77,50 лева, за м. Февруари 2019г. - 572, 31 лева и сумата от  584,16 лева - обезщетение по чл. 222 ал, 1 КТ;  сумата от 1414,00 лева, дължими трудови възнаграждения по трудов договор № 35/06.11.2017г., за периода 01.08.2018г. – 01.03.2019г., както следва: за м. Април 2018г. - 150, 53 лева, за м. Май 2018г. 180, 40 лева, за м. Юни 2018г. - 197, 09 лева, за м. Юли 2018г. - 176, 86 лева, за м. Август 2018г. -126,40 лева, за м. Септември 2018г. - 180, 40 лева, за м. октомври 2018г. - 144. 40 лева, за м. Ноември 2018г. - 18,67 лева, за м. Декември 2018г. - 53, 36  лева за м. Януари 2019г. - 120, 71 лева, за м. Февруари 2019г. - 65, 18 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 09.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1012,96 лева  - общ размер на обезщетенията за забава върху всяко от претендираните трудови възнаграждение и обезщетение за забава, за периода от падежа им – 26-то число, следващ месеца в който е изработено/дължимо/ до 08.10.2020г.

  

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, „Ч.м.” АД, ЕИК ****  да заплати на Р.Я.М. ЕГН **********, сумата от 810 лева представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за настоящото производство.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Ч.м.” АД, ЕИК ****  да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 296,84 лева, представялващи дължимата за производството държавна такса.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: