Р Е
Ш Е Н
И Е № 350
гр.Сливен,
27.03.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, гражданско отделение - І-ви
граждански състав в публично
съдебно заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
КИРИЛОВА
при секретаря А. В., като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 1616/2018 г. на СлРС,
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск, който намира правното си основание
в чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 79
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и цена на
иска 575,46 лв.
В молба се твърди, че въз основа на подписан Договор за паричен заем № 2707441 от 19.12.2016
г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като заемодател и Я.И.Д. като заемател,
получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Уточняват, че датата на сключване на Договор за паричен заем №
2707441 е 19.12.2016 г., видно от представеното копие на договора за паричен
заем, а не както погрешно, поради техническа грешка в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е отразена дата 21.12.2016 г. Въпреки допуснатото
разминаване в датата, останалите реквизити на договора за паричен заем напълно
съвпадат - неговият номер, страни, предмет и съдържание, като с оглед на това
моли да се приеме, че е налице пълна идентичност на договора за кредит и да се
приеме представения такъв с настоящата като доказателство за възникналото между
страните правоотношение.
Твърдят още, че е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.11.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на който вземането
е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочат, че съгласно сключения договор
за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 400.00 лева, а последният усвоява цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което
Заемодателят е изпълнил задължението си, а Я.И.Д. се е задължила да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 434.70 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 20.70 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
Твърди също, че по договора за
паричен заем, Я.И.Д. е извършвала плащания в общ размер на 126.10 лв., като към
настоящия момент дължимата главница е в размер на 346.72 лв.
Сочи, че за ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2707441 от
19.12.2016 г. между страните, ответницата дължи договорна лихва в размер
посочен в договора, като в настоящия случай начислената договорна лихва е в
размер на 25.88 лв. за периода от 27.12.2016 г. - датата на първата вноска до
16.05.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Освен това в
сключения между страните договор, ответницата се е задължила в 3-дневен срок от
усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка,
която се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между
страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните
вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 160.40 лв.
Излагат твърдения, че разпоредбите
на договора предвижда съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер
на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв., а в
настоящия случай Я.И.Д. дължи разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер 18.00 лв.
Твърди, че ответникът е трябвало да
изплати целия заем на 16.05.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.46 лв. от 17.05.2017
г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението - 29.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 346.72 лв. - главница;
25.88 лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2016 г. до 16.05.2017 г.;
160.40 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 18.00 лв. -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 24.46
лв. от 17.05.2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират за
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП. Отправят особено
искане, като молят уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно
с преписа от исковата молба и доказателствата.
В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на
ответника, който счита предявените исковете за допустими, но неоснователни,
тъй като извършеното прехвърляне на процесното
вземане не е произвело действие спрямо ответница по делото, тъй като тя не е
уведомена за него по предвидения в закона ред.
Сочи, че
наистина няма пречка цедентьт (предишния кредитор) да
упълномощи трето лице, включително цесионера (новия
кредитор) да извърши уведомяването по чл.99, ал.З от ЗЗД от негово име, но в
случая нито цедентьт, нито цесионера
като негов пълномощник са уведомили ответницата по надлежния ред за извършеното
прехвърляне на процесното вземане, а по делото
липсват каквито и да било доказателства в тази посока.
Твърди, че
към настоящия момент ответницата не знае, че процесното
вземане е прехвърлено на ищцовото дружество и че
именно това дружество е нейният нов кредитор на когото тя трябва да плати, като
доказателство за това е и залегналото в исковата молба особено искане
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответницата заедно с преписа от
молбата и доказателствата.
Счита
искането за несъстоятелно, защото уведомлението за цесията, заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата са връчени не на ответницата, а на него, като
неин особен представител, но същия не е упълномощен да получава от името и за
сметка на ответницата документи касаещи нейното участие в гражданския оборот.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
В с.з. ищцовото
дружество не изпраща представител или пълномощник. С молба с вх. №
4445/28.02.2019 г. моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло исковите претенции. Представят
списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от назначения особен представител адв. А. ***, който
моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ответницата Я.И.Д. подписала Договор за паричен
заем № 2707441 от 19.12.2016 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който бил прехвърлен с цесия от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.11.2017 г. от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.
Съгласно сключеният договор ответницата
получила паричен заем в общ размер на 400.00 лева, след което се задължила да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 434.70 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 20.70 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва). Същата е извършвала плащания в общ размер на
126.10 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 346.72
лв.
На 29.12.2017 г. ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е образувано
ч.гр.д. № 4/2018 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед
№ 23/04.01.2018 г., с която ответницата
е осъдена да заплати сумата от 346.72
лв. представляваща главница; сумата 160.40 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, сумата от 18 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 24.46 лв.,
представляваща лихва за забава върху непогасена
главница за периода от 17.05.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
По
делото е допусната и приобщена към доказателствения материал съдебно-икономическа
експертиза, като вещото лице подробно е индивидуализирало отговорите на поставените
задачи. Общият размер на задължението възлиза на 615.48 лв., от които главница
в размер на 346.72 лв., която е изчислила по погасителния план. Вещото лице е
приспаднало извършеното плащане от ответницата в размер на 126.10 лв., като за
главница са приспаднати 53.28 лв. Дължимата договорна лихва е в размер на 25.88
лв. за периода 27.12.2016 г. до 16.05.2017 г., след приспаднати плащания в
размер на 8.52 лв., неустойка в размер на 160.40 лв. след приспаднати плащания
в размер на 37 лв., дължими разходи за събиране на заема в размер на 18 лв.,
като е приспаднала платените 27 лв. мораторна лихва в
размер на 24.465 лв. за периода от 17.05.2017 г. до 29.12.2017 г., законна
лихва за забава върху просрочената главница от 30.12.2017 г. до 12.04.2018 г. в
размер на 10.01 лв., а до датата на заседанието - 28.02.2019 г. е изчислила
сумата от 30.01 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени
както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства и изготвената съдебно-икономическа експертиза, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за
установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска с
пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест
е да докаже фактите пораждащи претендираното и
оспорено право.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е
договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за
цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента
върху цесионера в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права. Тъй като цесията засяга
интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без
да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица - цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Като
изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира,
че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е
прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента
е прекратена облигационната връзка.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът
намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен
изрично с това право, както е в настоящия случай. Изпълнителният директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД е
упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД да уведомява от името на кредитора
всички длъжници по всички вземания, възникнали по силата на сключени договори
за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.
В хода на
производството не се ангажираха доказателства от ответницата, които да
установяват, че е изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми по
договора за кредит, поради което предявените искове са основателни и доказани в
претендираните в исковата молба размери. Следователно,
съдът следва да уважи исковите претенции в пълен размер.
С оглед изхода на процеса ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените деловодни разноски,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на последното обаче се определя от съда, съобразно нормата на чл.78,
ал., ал.8 ГПК. В конкретния случай съдът не следва да се съобрази с посочения
размер на възнаграждението, тъй като то надхвърля максималния размер, предвиден
в Наредбата за предоставяне на правна помощ. Съобразно чл.25 от посочената
наредба в случая възнаграждението е в рамките от 100 лв. до 300 лв. и доколкото
делото не представлява правна и фактическа сложност, съдът определя в размер на
150 лв.
Следователно ответницата следва
да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на
925 лв., от която сума 150 лв. платена държавна такса в исковия процес, 150 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, 300 лв. внесен
депозит за особен представител, 200 лв. внесен депозит за вещо лице, 25 лв.
заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 4/2018 г. по
описа на СлРС и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в същото заповедно производство.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., бул. В. Л. № ..,етаж "М.",
представлявано от Р.Г.А. и Т. Я. К., чрез юриск. Н. С., че Я.И.Д., с ЕГН
********** ***, чрез
назначеният му особен представител адв. А.А.
***, със съдебен адрес:***, дължи сумата
от 346.72 лв. /триста четиридесет и
шест лева и 72 стотинки/,
представляващ главница по Договор за паричен заем № 2707441 от 19.12.2016 г.,
прехвърлен с цесия от 30.01.2017 г., сумата от 25.88
лв. /двадесет и пет лева и 88 стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 27.12.2016 г. до 16.05.2017 г., сумата от 160.40
лв. /сто и шестдесет лева и 40 стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата от 18 /осемнадесет/ лв., представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, сумата от 24.46 лв. /двадесет и четири лева и 46 стотинки/, представляваща
лихва за забава върху непогасената главница, считано
от 17.05.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 29.12.2017
г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА
Я.И.Д., с
ЕГН ********** ***, чрез назначеният му особен представител
адв. А.А. ***, със съдебен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София,
бул. "В. Л." № .., ет. "М." направените разноски по заповедното и
исковото производство в общ размер на 925
/деветстотин двадесет и пет/ лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: