№ 2293
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214136 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подаденa от А. Ч. У., чрез адв.
Я., срещу Наказателно постановление (НП) № 1089/19.12.2023 г., издадено от
Началник на отдел „Миграция“ – СДВР, с което на жалбоподателя за
административно нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ и на
основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500,00 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като била
подадена жалба срещу издадената срещу лицето заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ), по която все още нямало
произнасяне, и се явявал нарушен принципът “non bis in idem”. Неправилно
бил издаден обжалваният акт, тъй като с това производство бил запознат
административнонаказващият орган, издал и обжалваната заповед за налагане
на ПАМ. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП и присъждане на
разноски, включително заплатен адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се е
явил лично, но е бил представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни
прения процесуалният представител на жалбоподателя прави отново искане
1
съда да отмени обжалваното НП, като се твърди незаконосъобразност и
неправилност на издадения акт, тъй като същият орган е издал предходен акт
за налагане на принудителна административна мярка, с който акт е бил даден
срок за напускане на страната и в случай, че не бъде спазен този срок, му е
било указано, че ще му бъде наложена „глоба“ в размер на 500,00 лева, която
била наложена с обжалваното НП. Твърди се, че срещу заповедта с издадена
ПАМ все още нямало окончателно произнасяне със съдебно решение, въпреки
което наказващият орган издал обжалваното НП. Направено е искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган - Началник на отдел „Миграция“ – СДВР, е
била представлявана от упълномощен юрисконсулт. Направено е искане за
потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като разноски, както и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:
Жалбоподателят е нигерийски гражданин и чужденец с последно по
време издадено решение за продължаване срока на пребиваване в Република
България до 13.06.2023 г. Жалбоподателят не подал заявление за удължаване
срока на действието на разрешението за пребиваване или за предоставяне на
правото на продължително пребиваване в страната в съответните срокове. В
тази връзка започнала процедура по налагане на принудителна
административна мярка по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. На 15.09.2023 г. била издадена
Заповед УРИ 5392 ПАМ – 7684, с която на жалбоподателя била наложена
ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ „връщане до страна на произход“ – *** и
бил определен 30-дневен срок за доброволно напускане на страната.
Жалбоподателят обжалвал мярката, вследствие на което било образувано адм.
д. № 88/2024 г. по описа на АССГ, I о., 64 състав, по което било постановено
Решение № 2007/27.03.2024 г., с което на настоящият съд е служебно известно
(предвид публикуване на сайта на АССГ на крайния съдебен акт), че жалбата
е била отхвърлена. Към момента на приключване на съдебните прения и
обявяване на настоящото дело за решаване няма данни посоченият съдебен
акт да се е стабилизирал, доколкото е била подадена жалба срещу решението
2
на АССГ.
Поради констатацията, че жалбоподателят не напуснал след разрешения
срок – 13.06.2023 г. пределите на страната – нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ, бил
издаден акт за установяване на нарушение (АУАН) от свидетеля В. А. Х.,
заемащ длъжност „младши полицейски инспектор“ в отдел „Миграция“ –
СДВР и оправомощен със заповед № 8121з-1233/27.09.2022 г. В акта било
прието, че нарушението е извършено на 14.06.2023 г. – датата, следваща края
на разрешителния период. В присъствието на жалбоподателя, явил се на гише,
на 18.12.2023 г. (денят на констатиране на нарушението) актът бил съставен и
връчен. За процедурата по констатиране на нарушението, съставяне на акта и
връчването му на жалбоподателя съдът в цялост кредитира показанията на
разпитания свидетел, доколкото същите се явяват логични, подробни,
последователни и в синхрон с останалите доказателства, събрани по делото.
При сходни изводи от фактическа и правна страна на 19.12.2023 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление от началник на отдел
„Миграция“ – СДВР, оправомощен със заповед № 8121з-1233/27.09.2022 г. С
него на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на жалбоподателя било наложено
наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 28.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото писмени доказателства, както следва:
заповед № 8121з-1233/27.09.2022 г., удостоверение с рег. № 513р-
9737/02.02.2021 г., заповед УРИ 5392 ПАМ – 7684/15.09.2023 г., писмо с вх. №
135277/15.04.2025 г. от АССГ, писмо с вх. № 144955/24.04.2025 г., ведно с
приложенията към него – докладна записка от 15.09.2023 г., справка за
чужденец – АИС „ЕРЧ“, разпечатка от АИС – „Български документи за
самоличност“, ведно със събраните гласни.
Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на
чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви,
взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно със събраните свидетелски
показания навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на
извършване на нарушението и авторството му, поради което съдът им се
доверява при формиране на фактическите си изводи. Предвид това, че липсват
3
противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от
ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира
поотделно всяко от доказателствата допълнително.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, предвид представената заповед по делото, и при
спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата
по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.
АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание
отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително
мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от
своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира,
че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната и
субективната страна на процесното нарушение.
Административното нарушението по начина, по който е описано, се
изразява в „превишаване“ на законоустановения срок за пребиваване. Според
нормата, която се сочи като нарушена - чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е
длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му, а
оставането след изтичане на този срок се санкционира по чл. 48, ал. 1, т. 3 от
ЗЧРБ с налагане на административно наказание „глоба“. Следователно
4
жалбоподателят е санкциониран за това, че не е напуснал страната, останал е в
нея, след изтичане на срока за пребиваването му – 13.06.2023 г., като в тази
връзка правилно и в пълнота е бил посочен срокът за разрешението на лицето
и кога за чужденеца е възникнало неизпълненото задължение да напусне
страната – денят след изтичането на този срок, приравняващ се на деня на
нарушението. Установява се успешно, че и след този срок лицето е останало в
страната, доколкото разпитаният свидетел посочва, че към датата на
констатиране на нарушението (около половин година след изтичане на
разрешението, при липса на данни за удължаване на срока му) жалбоподателят
се е явил в структурата на миграционните служби в страната на гише. От
субективна страна нарушението е било извършено виновно, доколкото лицето
е съзнавало срока за разрешението му за пребиваване в страната и въпреки
това го е пренебрегнал и след изтичането му не е напуснал територията.
Въпреки че липсват възражения в тази насока, за пълнота съдът намира,
че следва да отбележи, че случаят не може да бъде третиран като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид.
Санкционната разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ предвижда за
извършеното административно нарушение налагане на наказание „глоба“ в
размер от 500 до 5000 лева. В случая наложеното наказание е в предвидения
минимум, поради което и предвид принципа за забраната за утежняване на
положението на жалбоподателя настоящият съд не може да го ревизира по
размер. Отбелязвайки това, обаче съдът счита, че ревизия в размера не е
необходима, доколкото не се установяват други нарушения от този вид на
лицето и определеният размер на наказанието би съдействал за постигне на
целите в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
контролният орган е допуснал нарушение като е издал процесното НП, след
като е била издадена и обжалвана заповед за налагане на ПАМ, без да изчака
5
произнасянето на съда с окончателен акт. Двата акта са с различен характер,
обект на защита и се прилагат с оглед различни аспекти от поведението на
лицето. ПАМ са форма на държавна принуда, прилагани за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, като преследват
превантивни, преустановителни и възстановителни цели. Видно от
съдържанието на издадената заповед, след констатация за ненапускането на
страната след срока на разрешението, със заповедта била наложена мярката
връщане на лицето до страната на произход с оглед обезпечаване
преустановяване на нарушението да продължава да пребивава в страната без
разрешение за това. В заповедта не се споменава, че при неизпълнение на тази
мярка ще бъде наложена глоба, противно на твърденията на жалбоподателя.
Самата мярка съставлява формата на държавна принуда. Наложената глоба с
обжалваното НП преследва като цел не да преустанови нарушението, а да
превъзпита нарушителя да не нарушава законовите запрети, регламентирани в
разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, и да въздейства превъзпитателно и възпиращо
и върху останалите членове на обществото. Наказанието не е било наложено
за това, че лицето не е изпълнило ПАМ, доколкото с ПАМ не е вменено
изпълнение на конкретно задължение от жалбоподателя, а повелително е
наложена форма на държавна принуда. В този смисъл, макар издадените ПАМ
и НП да имат връзка помежду си с оглед юридическия факт, настъпил за
развиване на производствата по издаването им, същите не се явява
обуславяващи се едно друго, респ. взаимно изключващи или взаимно
заменяеми, доколкото са израз на различно проявление на властническа воля и
преследват различни цели.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева, което да се присъди
в полза на СДВР, доколкото отдел „Миграция“ се явява несамостоятелна
структура към „учреждението“ по смисъла чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1089/19.12.2023 г.,
издадено от Началник на отдел „Миграция“ – СДВР и с което на А. Ч. У. (А. C.
W.), роден на *** г., с гражданство ***, и с ЛНЧ **********, за
административно нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ и на
основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500,00 лева.
ОСЪЖДА А. Ч. У. (А. C. W.), роден на *** г., с гражданство ***, и с
ЛНЧ **********, с адрес: ***, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I” № 5, на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 80,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7