Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
01.07.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
03.06.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и
при участието на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от
Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
като
разгледа
докладваното
от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
28 |
по
описа за |
2020 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр.
с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от „БИСЛАВ” ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му Р. Р. Р., подадена чрез пълномощник – адв.И.Б. от АК – ***, против
Решение №21 от 17.01.2020 год., постановено по АНД №941/2019 год. по описа на Кърджалийския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №455537-F482141 от 05.08.2019 год., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към ЦУ на НАП.
Касаторът
заявява в жалбата, че счита
решението за
неправилно и необосновано, като
постановено в противоречие на процесуалният и материалният закон, поради кето го обжалва в срок. Счита, че изводите на съда са
необосновани, като твърди, че видно от
събраните по делото доказателства,
фактическата обстановка се различава от приетата за установена от съда. Сочи, че при
извършена проверка на бензиностанция, собственост
на дружеството-жалбодател,
служители на НАП установили, че в системата на НАП за контрол на търговията с
течни горива няма постъпили данни за доставката на *** литра дизелово гориво от
18.03.2019 год. и че търговският
обект се стопанисва при условия на договор за франчайзинг с „Ромпетрол”, както и че в него,
при условията на този договор, се използва
програмен продукт, осигурен от „Ромпетрол”.
Сочи също, че при проверката на контролните
органи е предоставен протокол от сервизната фирма - „***”
ЕООД, която обслужва обекта и че от
съдържанието на същият било видно, че за 4 броя доставки са били
генерирани, т.е. съставени,
подписани и изпратени електронни документи, но по технически причини -
прекъсване на връзката, те не са били доставени до сървърите
на НАП. Излага довод, че този протокол
не е бил оспорен или опроверган по никакъв начин и нещо
повече - при разпита на актосъставителя и
свидетеля по съставянето на акта се установило,
че те приели нарушението за установено единствено
на база справка в информационните масиви на НАП за получен електронен документ
за доставката, т.е. не било
установено по несъмнен и безспорен начин неподаване на електронен документ за
доставката. Касаторът сочи, че съдът изцяло
игнорирал показанията на разпитаните свидетели,
посочени от жалбодателя и че видно от показанията на св.Р.,
документ за доставката е бил съставен и изпратен, но поради
особеностите на ползваната по силата на договора за
франчайз операционна система, жалбодателят
не получавал обратна информация и не бил известен, че има технически проблем с
изпращането на документа. Сочи, че видно
от представената по делото справка, на
същата дата той изпратил документи за множество други доставки и липсвала
каквато и да е логика да се твърди, че генерираният документ за процесната
доставка не е бил изпратен и получен от НАП поради действия или бездействия на
дружеството-жалбодател и нещо
повече - доставката не можела
да бъде укрита и поради наличието на още две системи за контрол на количествата
горива. Сочи също, че видно от показаният на св.Р. и
на служителите на НАП,
количеството доставено гориво се контролира от автоматични нивомери в
резервоарите на обекта и от системата ВАТ, в
която постъпвали данните за издадените по ЗДДС фактури или с други думи,
липсвала каквато и да е обективна възможност
да се укрие доставка, което да мотивира жалбодателя да го стори. Касаторът счита, че освен това,
неправилен бил изводът на съда, че тъй като става
дума за санкция срещу юридическо лице и се ангажира обективна безвиновна
отговорност, за спора са ирелевантни доводите на
жалбодателя и доказателствата за съществувал технически проблем с доставката на
изготвения и изпратен документ, а напротив -
въвеждайки санкцията за неизпълнение на задължения на юридическите лица,
законодателят не изключил отпадането на същата поради обективна невъзможност за
изпълнение. Излага и довод, че е очевидно,
че при техническа неизправност или друга обективна причина,
не може да се търси отговорност за неизпълнение на задължение и да се налагат
санкции, като счита, че при преценката
и обсъждането на доказателствата съдът изцяло и неоснователно игнорирал тези,
подкрепящи твърденията на жалбодателя, поради което приложил неправилно материалния
и процесуалния закон. На следващо място, касаторът счита, че самото
наказателно постановление е съставено при допускане на съществено процесуално
нарушение, като твърди, че при
квалификацията на деянието, наказващият
орган посочил, че жалбодателят не е спазил
изискванията на чл.59б от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.,
а същевременно посочил в
текстовата част задължение, което в този
текст липсва. Излага довод, че цитираната
разпоредба урежда формата на електронният документ,
с който се подават данни за доставката на
горива, но не въвежда задължението за подаване на документа за доставката и че това
задължение е въведено в друг текст на наредбата, който не е посочен
в наказателното постановление или с други
думи, налице било противоречие
между текстовата част на наказателното постановление и правната квалификация. Според касатора, подобно процесуално нарушение може и
следва да доведе до отмяна наказателното постановление,
тъй като не става ясно, за какво е наказан жалбодателят -
дали за неподаване на документ за доставка или за неспазване на формата на
подаваният документ. Твърди също, че наложената
санкция не намира материалноправно основание и фактите по случая не са
подведени под съответстващата им законова разпоредба и че санкцията
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Не на последно
място, касаторът счита, че съдът
не е приложил императивните норми на чл.27 и чл.28 от ЗАНН и че изобщо не са обсъдени смекчаващите
отговорността обстоятелства и възможността да не бъде налагано административно
наказание, а жалбодателят да бъде предупреден устно или писмено. Поради това, в жалбата касаторът моли, след като
докаже твърденията
си, настоящата инстанция да постанови
съдебно решение, с което да отмени изцяло атакуваното
решение и да отмени издаденото наказателно постановление.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът – „БИСЛАВ” ООД, със седалище и адрес
на управление:***, с ЕИК ***, се представлява от адв.И.Б. от АК – ***, който заявява, че поддържа
касационната жалба и моли съда да я уважи
изцяло, по изложените в нея подробни
съображения. Заявява, че е
изложил касационните основания,
които счита, че са налице в настоящия случай, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания
първоинстанционен акт, както и съобразно измененията в закона,
да бъдат присъдени
на касатора и направените по делото съдебни разноски.
Ответникът
по касация – началник отдел „Оперативни
дейности” - Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, редовно уведомен за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата. От упълномощен процесуален
представител на ТД на НАП – Пловдив
- юрк.Л. Р., е постъпил отговор
на касационната жалба, в който са изложени възражения относно депозираната
касационна жалба от „БИСЛАВ” ООД, със седалище и адрес на управление:***,
с ЕИК *** и са развити
доводи и съображения за
законосъобразност и обоснованост на постановения първоинстанционен акт. В отговора е направено искане съдът да отхвърли като неоснователна подадената касационна
жалба и да остави в сила
атакуваното решение на Районен съд – Кърджали, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия
материален закон.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че подадената касационна жалба е
неоснователна, а атакуваното съдебно решение намира за правилно и обосновано,
като счита, че не са налице посочените в
касационна жалба основания за неговата касационна отмяна. Намира също, че е правилен изводът на
решаващия съд за извършено административно нарушение, което е подведено в НП по
норма на данъчното законодателство. Счита, че
обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован и предлага същият да бъде оставен в сила.
Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание
всъщност е това по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №21 от 17.01.2020 год., постановено по АНД №941/2019 год., Кърджалийският
районен съд е потвърдил наказателно постановление №455537-F482141 от 05.08.2019 год., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към ЦУ на НАП, с което, на „БИСЛАВ”
ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Р. Р. Р., на основание чл.185, ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в
размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.59б, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.10 и ал.4, т.3 от ЗДДС.
За
да постанови решението си, от фактическия страна районният съд е приел за
установено, че на 02.04.2019 год.
свидетелите Т. В. и И. Б. - *** в ЦУ на НАП, извършили проверка на „БИСЛАВ”
ООД, в обект: бензиностанция, стопанисвана от дружеството под франчайз на
„Ромпетрол”. Тогава те установили, че дружеството-жалбодател получило доставка
на *** литра гориво за дизелови двигатели/газьол/ по уникален контролен №***/***
год. и експедиционна бележка, издадени от доставчика „***” ООД. Проверяващите
извършили справка в информационната система на НАП „Контрол на горивата” за
месец март 2019 год., при която констатирали, че „БИСЛАВ” ООД не било подало електронен
документ за получаване на доставката на *** литра дизелово гориво от 18.03.2019
год. Данните следвало да се подадат до НАП на датата на данъчното събитие –
18.03.2019 год., когато било получено горивото. Извършената проверка била
документирана в Протокол №*** от *** год. По този повод, на
14.04.2019 год. свидетелят Т. В. съставил срещу „Бислав” ООД *** акт за
установяване на административно нарушение по чл.59б, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.10, във вр. с чл.118, ал.4,
т.3 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството,
който го подписал и получил, като вписал в него възражение. На 16.04.2019 год.
жалбодателят депозирал и писмено възражение срещу съставения акт, към което
приложил Сервизен протокол от 02.04.2019 год., издаден от „***” ЕООД, в който
протокол било отразено, че поради нарушена връзка между фискалния принтер и
данъчния терминал на управляваната от жалбодателя бензиностанция, не били
изпратени генерирани документи за доставка на гориво, в т.ч. и доставката на ***
литра гориво. Възражението срещу акта не било уважено и на 05.08.2019 год.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което, на основание
чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, наложил на „Бислав” ООД *** „имуществена санкция”,
в размер на 500 лева, за извършено нарушение по чл.59б, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.10, във вр. с чл.118, ал.4,
т.3 от ЗДДС.
По искане на жалбодателя, по делото е била изискана информация от НАП
относно техническото състояние на системата „Контрол на горивата” към процесния
период, като в отговор е постъпило писмо от 19.11.2019 год. на изпълнителния
директор на НАП, в което било посочено, че за датите 18.03.2019 год. и
19.03.2019 год. не е бил констатиран технически проблем в работата на
информационна система „Контрол на горивата” на НАП.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена след
анализ на показанията на свидетелите Т. В., И. Б., Р. Р. и С. К.; Акт за
установяване на административно нарушение от *** год.; Възражение от *** год.;
Сервизен протокол от *** год., съставен от служител на „***” ЕООД; Протокол за
извършена проверка №*** от *** год.; Акцизен данъчен документ *** год.;
Експедиционна бележка от *** год.; Справка за регистрирани съобщения за
доставка на гориво за FDRID ***; Заповед №*** от *** год.; Писмо от *** год. на
изпълнителния директор на НАП, както и от другите, приети по делото, писмени
доказателства.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел
най-напред, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът е посочил, че административнонаказателната отговорност на жалбодателя
е ангажирана за нарушение на чл.59б, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ, във вр. с чл.118, ал.10 и във вр.
с чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС и че съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС,
данъчно
задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да
подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните
се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на
промяна в обстоятелствата по електронен път, с
квалифициран електронен подпис, а посоченият текст на
чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС гласи, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите. На следващо място съдът е посочил, че на
основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС е издадена съответно Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, която, в
чл.59б, ал.1 въвежда изискване електронният документ за доставка и
електронният документ за получаване да се
подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано
приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на
инструкциите за подаване от законните представители или от специално
упълномощени представители за подаване на данни по чл.118, ал.10 от ЗДДС и че се допуска,
данните от електронният документ за доставка и електронният
документ за получаване да се подават по електронен път и през програмен
интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като НАП предоставя
валидиращи XML схеми на заинтересованите лица. Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че „Бислав”
ООД *** действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.59б,
ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.10 и във вр.
с чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС. Приел е, че на 18.03.2019 год. дружеството
получило доставка на *** литра гориво за дизелови двигатели/газьол/ по уникален
контролен №***/*** год. и експедиционна бележка, издадени от доставчика „***”
ООД и че на същата дата, в качеството си на данъчно
задължено лице - получател по доставка на течни горива, жалбодателят е следвало да подаде в НАП
електронен документ за получаване,
във връзка с декларирана покупка на *** литра
дизелово гориво, но че това свое задължение не е изпълнил и не е
подал в НАП данни
за доставката на полученото количество
течно
гориво, с което осъществил посоченото
административно нарушение. Съдът е приел, че законосъобразно е приложена
административнонаказващата норма на чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е посочил, че текстът на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън
случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10000 лева, а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, които за юридическите лица и едноличните търговци са имуществена
санкция в размер от 500 до 2000 лева. Съдът е посочил
също, че доколкото в случая се установява, а така било описано и в акта и
наказателното постановление, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи, то правилно санкцията е наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, която
препраща към размерите по ал.1, както и че наказанието е в минималния предвиден
от закона размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид правилото на
чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал твърдените в
жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
са допуснати в хода на административнонаказателното
производство. Посочил е, че както АУАН, така и
атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е
извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. Посочил е също, че от
съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се
установява, за какво деяние е санкциониран жалбодателя и каква е неговата
правна квалификация, като е приел за неоснователно твърдението, че не се
доказало жалбодателят да е осъществил признаците от обективна и субективна
страна на нарушението и че категорично се установява от показанията на
проверяващите служители и приетата като доказателство Справка за регистрирани
съобщения за доставка на гориво за FDRID
***,
че получената доставка на дизелово гориво от *** литра не е била регистрирана
на 18.03.2019 год. Що се отнася до субективния признак, съдът е отбелязъл, че в
случая се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност,
по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна и поради това, деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли е и
съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена
правна норма. Районният съд е посочил, че жалбодателят е бил длъжен при
осъществяване на дейността си като юридическо лице – търговец, да изпълни
задълженията, които му вменява законът и като не е сторил, това следва да
понесе имуществена санкция, както и че търговците и търговските дружества са
длъжни по закон да бъдат информирани, как следва да организират дейността си в
съответствие с нормативните изисквания и в тази вързка са задължени да
осъществяват постоянен контрол върху нея, в това число и върху работата на
служителите си. Предвид това, е приел, че е неотносимо в настоящото
производство възражението на жалбодателя за технически проблем в обслужващата
го сервизна фирма „***”, съответно че е неотносим и представеният сервизен
протокол от нея. Отбелязъл е, че е факт, че неподаването на данните е по
причина, свързана с пропуски в създадената организация от самия търговец, а не
се дължи на пропуски от страна на приходната агенция и не на последно място, съдът
е посочил, че от представения Сервизен протокол от 02.04.2019 год. на „***”
ЕООД не става ясно, на коя конкретна дата, респ. в кои часове, е съществувал
технически проблем жалбодателят да подаде електронен документ за получена
доставка на гориво и че видно от горецитираната справка, на 18.03.2019 год. са били
подавани съобщения за други доставки, но не и за процесната. Отбелязъл е също
така, че е без значение в случая, дали недостигането на данните за доставката
до НАП е повлияло върху събирането на дължимите данъци, като е посочил, че именно
защото нарушението не е довело до неотразяване на приходи, санкцията е наложена
в по-ниския, предвиден в чл.185, ал.1 от ЗДДС, размер. По
изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че
процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
следва, като такова, да бъде потвърдено изцяло, поради което и с обжалваното
решение го е потвърдил.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, че въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил
правилно фактическата обстановка, като тя се споделя от настоящия касационен
състав, както и намира за правилен и обоснован крайния извод на съда и
респективно крайния резултат, постановен с обжалваното решение, като счита,
че с оглед събраните в хода на производството пред
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, оплакванията в
касационната жалба остават неоснователни и недоказани. По отношение на въведените доводи в касационната жалба,
съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:
Неоснователни са твърденията на касатора,
че при съставянето на процесното наказателно постановление било допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна квалификация на
нарушението по чл.59б, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. на МФ, която норма не кореспондирала със словесното описание
на нарушението. В конкретния случай, имуществената санкция е наложена за
извършено нарушение чл.59б, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.
на МФ, във вр. с чл.118, ал.10,
във вр. с чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС, изразяващо се в
това, че „Бислав” ООД *** като данъчно задължено лице - получател по доставка на течни
горива
- *** литра гориво за двизелови двигатели/газьол/ по
уникален контролен №***/*** год., не е подал
в НАП електронен документ за получаване/ЕДП/,
във връзка с декларираната покупка на посоченото гориво. Разпоредбата
на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, въвежда изискването,
лицата по чл.118, ал.9 и 10 от ЗДДС,
да подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение
№22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение №23, за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както
и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от
него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (ЕАДД)/единен административен документ
(ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки
ЕАДД, ЕДП, както и подадените
данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на ЕАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на ЕАДД за доставени количества горива по
документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които
не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на
обобщения акцизен данъчен документ.
Съгласно
чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ,
електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се
подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано
приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на
инструкциите за подаване от законните представители или от специално
упълномощени представители за подаване на данни по чл.118, ал.10 от ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за доставка и
електронния документ за получаване да се подават по електронен път и през
програмен интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като НАП
предоставя валидиращи XML схеми на заинтересованите лица. Именно цитираната разпоредба/правилно приета от АНО и районния съд,
като релевантната материалноправна норма, която е нарушена/ урежда нормативно
сроковете и начините на подаване на данните в НАП относно доставените течни
горива. В случая се касае за въведено задължение с
подзаконов нормативен акт, което следва да се изпълни в установен срок, поради
което неизпълнението на посоченото задължение в указания срок, съставлява
нарушение на правната норма, осъществено чрез бездействие на задължения субект.
Разпоредбата
на чл.118, ал.10 от ЗДДС въвежда задължението за данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните
се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на
промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна
връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите, се
определят с наредба, издадена от министъра на финансите – арг. чл.118, ал.4, т.3 от ЗДДС, а именно Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, издадена на основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС и чл.9,
ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - §11 от ПЗР на цитирания подзаконов
нормативен акт.
Безспорно
е, че „Бислав” ООД *** с ЕИК ***, има качеството на данъчно задължено лице,
получател по доставка на течни горива по смисъла на чл.118, ал.10 от ЗДДС, като
на 18.03.2019 год. е получило доставка на *** литра гориво
за двизелови двигатели/газьол/ по уникален контролен №***/*** год./л.14 от АНД/, за която
доставка дружеството не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП,
видно от приложената Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за
FDRID ***/л.18, л.20/. Съдът
приема за доказани тези обстоятелства с оглед представените и приети в
производството пред районния съд писмени и доказателства – Протокол за
извършена проверка/ПИП/ сер.** №*** от *** год., Експедиционна бележка №*** от
*** год., АДД с Уникален контролен № ***/*** год., Два броя справки за
регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID ***, АУАН №*** от
*** год., както и показанията на
свидетелите Т. В. В. и И. К. Б., които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се
и кореспондиращи помежду си.
Неоснователни
и недоказани са въведените в касационната жалба и в производството пред
първоинстанционния съд доводи, че неподаването на данни в НАП за процесната
доставка се дължало на техническа неизправност, респ.
била налице обективна причина за неизпълнение на нормативно установеното
задължение, която изключвала ангажирането на отговорността на дружеството.
Касаторът обосновава твърденията си с наличието на сервизен протокол от фирма
„***” ООД и показанията на свидетелите Р. Р. и С. К.. Според настоящия
касационен състав, свидетелските показания и съдържанието на цитираният
документ не установяват наличието на техническа неизправност или друга
обективна причина за неизпълнение на задължението на дружеството. В тази
връзка, на първо място следва да се отбележи, че процесният сервизен протокол с
№***/л.7/
носи дата на съставяне 02.04.2019 год., която съвпада с датата на осъществената
проверка от служителите на ЦУ на НАП, резултатите от която са материализирани в
ПИП сер. *** №***/л.9-л.13/, като данните за процесната
доставка е следвало да бъдат подадени на 18.03.2019 год. - датата на данъчното събитие. Това обстоятелство,
преценено в съвкупност със съдържанието на посочения сервизен протокол, в който
липсва каквото и да е отразяване, на коя дата/и е била нарушена връзката между
фискалния принтер Epson *** и данъчен терминал Eltrade ***, обоснова извода, че документът е съставен за нуждите на
административнонаказателното производство и не отразява обективно настъпили
технически повреди. В този смисъл, цитираното доказателство представлява
частен документ, който носи печат и подпис на длъжностно лице и на „БИСЛАВ” ООД,
и на „***” ЕООД, като съдържа данни, който са изцяло благоприятни за „БИСЛАВ”
ООД. Предвид това документът не се ползва с доказателствена сила,
удостоверяваща, че отразените в него факти са се осъществили, така както са
посочени. Твърденията за наличието на технически проблем се опровергават от
съдържащото се в АНД №941/2019 год. на РС – Кърджали,
Писмо с Изх.№***/*** год. на ЦУ на НАП, приета като доказателство от съда/л.92
от АНД/,
видно от което, на датата 18.03.2019 год. не е констатиран
технически проблем в работата на информационната система „Контрол на горивата”
на НАП.
На
следващо място, показанията на св.Р. и К. са
твърде общи и неконкретизирани по отношение на релевантните за процесното
административно нарушение факти и обстоятелства, напр.: кой, кога и как е въвел
данните за доставката на гориво, поради което и с оглед съществуващите
трудови/служебни взаимоотношения между дружеството и свидетелите, а именно - Р.
е управител на дружеството, а К. - служител, който обслужвал бензино-газ
колонките в бензиностанцията, съдът преценя показанията им като отличаващи се с
липсата на безпристрастност и обективност, респ. при
наличие на заинтересованост от изхода на делото и изграждане на защитна теза в
полза на дружеството.
На
последно място, видно от показанията на св.Р. и от съдържанието
на ПИП сер.** №***/***
год., при проверката е бил констатиран не един изолиран случай, а са били
констатирани четири случая на неизпълнение на задължението за подаване в НАП на
данните за доставката на получени течни горива, които неизпълнения на това
задължения са през различни дати на доставките и съответното данъчно събитие, което също аргументира извода за
системност на неизпълнение на релевантното задължение.
В
заключение, неоснователни са и доводите за неизвършена преценка на районния съд
за наличието на предпоставките по чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
Видно от мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил
вида и размера на наложената санкция, при което е посочил, че е приложена
съответната санкционна норма на чл.185, ал.2, във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, поради което и с оглед минималния размер на наложената
санкция, то на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН, съдът няма правомощията да я
намали.
За
прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се
посочи, че процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и
фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което не са били налице условията
за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ето
защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в
настоящия състав намира касационната жалба, подадена от адв.И.Б. от
АК – ***, като пълномощник и процесуален представител на „БИСЛАВ” ООД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, с изложените в нея оплаквания,
за неоснователна и недоказана, както и намира, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, тъй като същото е
правилно и законосъобразно, постановено при
правилна преценка на събраните доказателства, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Следва,
при това положение, с решението по настоящото дело, това решение, като
обосновано, законосъобразно и правилно, да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно и надлежно
заявеното в отговора на касационната жалба искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид
приложимата редакция
на нормата на чл.63 от ЗАНН, то на основание чл.63, ал.5/Нова - ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г./,
във вр. с ал.2, във вр. с
ал.1, предл.II/второ/
от ЗАНН, във вр. с чл.208
и сл. от АПК във вр. с чл.37
от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден касаторът „Бислав” ООД *** с ЕИК ***, да
заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00 лева.
Ето защо и
на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №21 от
17.01.2020 год., постановено по АНД №941/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА „БИСЛАВ”
ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Национална агенция за приходите – град София ***,
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.