Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.
София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д
възивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРАКОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария
Малоселска въззивно гражданско дело № 13408 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 151191 от 26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 68463
по описа за 2018 г. на СРС, Второ гражданско отделение, 126 състав, е допуснато
извършването на съдебна делба между М.С.Б., Г.П.Б. и Д.П.И. на правото на
собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1003.69.17.146, представляващ апартамент № 146, находящ се в сграда № 17,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1003.69, адрес: гр. София,
район Триадица, жк „******с площ 96,96 квадратни
метра, предназначение: жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1003.69.17.147, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1003.69.17.142, над обекта –
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1003.69.17.150, заедно с прилежащото
към него мазе № 9, с площ 3,63 квадратни метра, заедно с 0,498 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, върху която е
построена, при следните ДЯЛОВЕ:
- 12963,48/23344
идеални части за М.С.Б.;
- 5190,26/23344
идеални части за Г.П.Б.;
- 5190,26/23344
идеални части за Д.П.И..
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от съделителя Г.П.Б., с
която съдебният акт се обжалва с доводи за неправилност, нарушения на
метриалния и процесуалния закон при постановяването му, както и превратен
анализ на събраните по делото доказателства във връзка с възприетите от съда
квоти на съделителите.
В жалбата се
подчертава, че съдът направил изводите си за квотите на съделителите въз основа
на напълно нечетлив документ, който не давал възможност да се разбере кой на
кого, в какъв размер и на какво основание е заплатил, т.е. какво въобще
удостоверява същия. Въззивникът сочи, че се касае за операционна бележка за
дебита на сметка, която се задължава към Държавна спестовна каса. Обръща
внимание, че съдът приобщил след настъпила преклузия писмени доказателства,
като приел в първото по делото заседание същите. Според въззивника оценителният
протокол не следва да се кредитира като писмено доказателство и с оглед липсата
на подписи в същия на членовете на оценителната комисия. Твърди се допуснато от
СРС процесуално нарушение на забраната, съдържаща се в нормата на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК, като съдът допуснал разпит на сивдетел и дал вяра на показанията
му в постановеното решение. Показанията на разпитаната свидетелка не
пресъздавали нейни лични впечатления, а преразказвала чуто от общия
наследодател или от М.Б.. Освен това показанията на свидетелката били пълни с
предположения и ориентировъчни цифри. Искането до въззивния съд е да измени
постановеното решение и да допусне делба на процесния имот при равни квоти
между тримата съделители /за всеки по 1/3 идеална част/, доколкото по делото не
бил установен принос по време на брака на М.Б. за придобиване на същия.
Подаден е отговор
на въззивната жалба от ответницата в първоинстанционното
производство М.С.Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че не
са допуснати нарушенията на закона, сочени във въззивната жалба. По отношение
на писмения документ, за който въззивникът сочи, че представлява операционна
бележка, изтъква, че съдържа достатъчно относима за разрешаване на спора
информация. Намира за допустими свидетелските показания на разпитания в
производството пред СРС свидетел, както и че правилно съдът кредитирал същите и
основал изводите си за фактите и върху тях. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба.
Не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответницата Д.П.И..
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на въззиваемата Б., намира за установено следното:
Въззивният
състав на съда, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена в решението на първоинстанционния съд.
От приобщеното по делото удостоверение за наследници, изх. №
63/21.01.2013 г., издадено от Столична община, район Триадица се установява, че
страните по делото имат общ наследодател – П. Г.Б., починал на 04.01.2013 г.,
като ищецът и ответницата Д.И. са негови низходящи от първа степен, а
ответницата М.Б. – негова преживяла съпруга.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че между М.С. Д. и П. Г.Б. *** е сключен граждански брак, за което
е съставен акт № 600.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед за отчуждаване на недвижим имот №
РД-40-1428/13.12.1985 г., с която на основание чл. 95 ЗТСУ е отчужден в
полза на държавата недвижим имот пл. № 589, в кв. 62б, находящ
се на ул. „******, собственост на С. З., П.Б., К. М. и Ц. С.. Като оценка на
имота е определена сумата от 20658,80 лв. Предвидено е собствениците да бъдат
обезщетени с отстъпване на недвижим имот – жилище в сграда в кв. 7, бл. 11а,
Стрелбище. По отношение на П.Б. /четиричленно семейство/ е разпоредено
обезщетяването да стане с тристаен апартамент съгласно чл. 253, ал. 1, т. 3
ППЗТСУ. Като приложение към заповедта е посочен протокол за оценката на имота.
По делото е представен и оценителен протокол № 19/07.10.1985
г., видно от съдържанието на който комисия в посочения в протокола състав е
оценила имот № 589 в кв. 62б, местността „Стрелбище“, ул. „******. Оценени са двуетажна
масивна жилищна сграда и пристройка, както и дворно място – застроено и
незастроено от 224 кв.м. От направената в края на протокола рекапитулация е
видно, че делът на К. Маринов и Цветана Спасова е оценен на 5063,68 лв., а
делът на С.З.и П.Б. – на 15595,12 лв. или общо в размер на 20 658,80 лв.
Със заповед № РД-41-2333/05.11.1986 г. и във връзка с
предходно издадената заповед № РД-40-1428/13.12.1985 г., на основание чл. 100
ЗТСУ е определен апартамент № 54, IV етаж, вх. В, находящ
се в сграда на ул. „Дедеагач“ в кв. 60а, ж.к. „Стрелбище“ при стойност на
жилището, посочена в заповедта 23042 лв. От заповедта е видно, че собственикът
не се освобождава от заплащане на сумата във връзка с предоставения като
обезщетение апартамент.
С молба от 21.10.1994 г. наследодателят на страните П.Б. е
поискал да бъде прехвърлен в построената част на блока /вх. Д или Е/ или в
строящите се към посочения момент вх. А и Б, тъй като вх. В и Г не е сигурно
дали ще се строят.
С декларация от 15.02.1995 г. П.Б. е декларирал, че избира
апартамент № 146, на IV етаж от бл. 60а по ул. „Дедеагач“ , вход Д с площ от 96,96 кв.м. Декларирано е още по реда на чл. 191 ЗТСУ, че семейството на наследодателя се състои от
четирима членове, както следва: П. Б., 48-, годишен, с брутен месечен доход
3750 лв., съпруга – М.Б. , 45-годишна, с брутен месечен доход 7850 лв., други
членове: Г., 25-годишен и Д., 23-годишна.
Със заповед № РД-41-29/06.03.1995 г. е определен като
обезщетение за отчуждения през 1985 г. имот апартамент № 146, на 4 етаж, вх. Д
в блок в кв.60а по ул. „Дедеагач“ в кв. „Стрелбище“. В заповедта е записано, че
получаващото обезщетение лице не се освобождава от суми за сметка на
инвеститора.
С допълнителна заповед № РД-41-102/09.05.1996
г. към заповед № РД-41-29/06.03.1995 г. е утвърдена нова цена на процесния апартамент № 146, като е определен в обезщетение
на собственика П. Г.Б. апартамент № 146, на четвърти етаж, вход Д, състоящ се
от три стаи при стойност на жилището 23344 лв. В останалата част заповед №
РД-41-29/06.03.1995 г. е оставена в сила.
Представен е банков документ от Държавна спестовна каса,
издаден през 1996 г., от съдържанието на който се установява, че се ликвидира
жилищно-спестовният влог на вложителя П. Г.Б. за сумата от 23344 лв., с която
сума се заверява сметката на обект за закупуване на имота, находящ
се на адрес кв. Стрелбище, кв. 60, ап. 146. Документът носи подпис в поле
„Осчетоводил“ и печат.
Видно от съдържанието на представения по делото протокол за въвод във владение от 03.07.1996 г. на посочената дата е
въведен във владение собственика П. Г.Б. на ап. 146, бл. 60, вх. Д, ж.к.
„Стрелбище“ и припадащото се към същия мазе № 9.
Представена е по делото схема № 15-651408-12.09.2018 г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1003.69.17.146 с адрес: гр.
София, район Триадица, ж.к. „******. Съгласно същата самостоятелният обект се
намира в сграда № 17, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1003.69, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
посочена в документа площ: 96,96 кв.м., прилежащи
части: мазе № 9, с площ от 3,63 кв.м. и 0.498% идеални части от общите части на
сградата.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелката М.В., приятелка и съседка на семейство П.
и М. Б.от 1980 г. От показанията на същата се установява, че към 1980 г. П. и М.
***, която била собственост на П. и неговата сестра, а след това и на
племенницата на П. – С., при равни квоти. Къщата била отчуждена през 1985 г.,
когато семейството се преместило да живее в апартамент в кв. „Младост“ за
времето, докато се построи блокът, в който трябвало да бъде апартаментът,
предоставен като обезщетение за отчуждаването. Според показанията на св.
Велинова, за къщата на ул. „Руен“ обезщетили П., С. и едно семейство, които в
квартала наричали баба Ц.и дядо К.. Свидетелката си спомня, че обезщетението на
П. за къщата било около 8000 лв., което не му било платено, а практиката в тези
случаи била парите да се превеждат по сметка, а на собствениците да се дава
оценителен протокол, в който се посочва стойността, на който е оценен
отчуждаваният имот. За апартамента семейство Б.доплатили около 15 000 лв. през
пролетта на 1996 г. Свидетелката споделя, че част от цената на апартамента
заплатили с определеното за отчуждения имот обезщетение, а останалата –
заплатили със спестени пари. Според В.и двамата съпрузи работели и имали
възможност да спестяват.
Въззивният съд дава вяра на
показанията на този свидетел и противно на възраженията на въззивника намира,
че същите са детайлни, последователни и правдиви, като изразяват личните
впечатления на съсед и приятел на семейството от времето на процесните събития.
В.е разяснила в хода на разказа си пред първия съд защо е запозната в детайли с
процедурата по отчуждаване и обезщетяване на наследодателя на страните с
процесния апартамент – на първо място семействата са били близки, живеели са в
един квартал, а от друга страна семейството на В.също е преминало през
отчуждителна процедура, аналогична на тази, в резултат от която е придобит
процесния апартамент по време на брака на Б..
Що
се отнася до възражението на ищеца /поддържано и във въззивното производство/
за недопустимост на свидетелски показания по отношение начина на заплащане на
обезщетението, следва да се посочи, че забраната, съдържаща се в нормата на чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК не важи в конкретния случай. С Решение № 701 от 15.11.2010
г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г., I г. о., ГК е прието, че при ликвидиране
съсобствеността между съпрузи след прекратяване на брака, приносът за
придобиване на имущество придобито през време на брака може да се установява с
всички допустими доказателствени средства, включително и свидетелски показания.
Допустимо е, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК установяване със свидетелски показания
на договори на стойност над 5 000 лева, ако са сключени между съпрузи или
роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство
до втора степен включително. Според ал. 2 на текста съгласието на страните за
допускане на свидетелските показания по т. 3 трябва да бъде дадено изрично.
Текстът обаче не намира приложение в случаите, когато целта на свидетелските
показания не е да се докаже сключен договор, а се изяснява произхода на
средствата вложени при закупуване на жилището. Следователно, доказването на
произхода на вложените при закупуване на недвижим имот средства може да бъде
извършено и с гласни доказателства, още повече, ако се касае за близки роднини.
В цитираното решение съставът на ВКС препраща към последователна съдебна
практика в този смисъл, с оглед което съставът на въззивния съд, счита, че
същата следва да бъде съобразена в конкретния случай, както правилно е приел и
СРС.
Неоснователни са и доводите на въззивника,
съдържащи се във въззивната жалба, че СРС е допуснал процесуални
нарушения, приемайки писмени доказателства по делото след настъпила преклузия за това. На първо място следва да се посочи, че с
отговора на исковата молба ответницата е навела всички релевантни по отношение
на спорното право фактически обстоятелства, противопоставяйки на доводите на
ищеца твърденията, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност и квотите в съсобствеността следва да бъдат съобразени с това.
Представени са писмени доказателства. Преди окончателното приемане на доклада
по делото в първото по делото открито съдебно заседание не настъпват преклузии за представяне на писмени доказателства, обратно
на доводите на въззивника. В тази връзка следва да се
обърне внимание на нормата на чл. 146, ал. 3 ГПК, съгласно която при приемане
на доклада съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл. 147 ГПК. В конкретния случай съдът се е произнесъл по направените от
страните в първото по делото съдебно заседание доказателствени
искания, като по отношение на исканията на ответниците
е определил срок за представянето на индивидуализираните писмени доказателства
– едноседмичен срок от заседанието, проведено на 24.01.2019 г. Същият е спазен,
като с молба от 30.01.2019 г., писмените доказателства са представени по делото.
Ето защо доводите, че решението е основано на доказателства, представени след
настъпили преклузии са неоснователни по изложените
по-горе съображения.
По оплакванията на въззивника за
нечетливост и невъзможност за извличане на относима
към спора информация от съдържанието на представената в няколко преписа по
делото бележка от Държавна спестовна каса за ликвидиране на жилищно-спестовен
влог, въззивният съд, както и СРС, намира, че същата
е четима и позволява установяване на релевантни за спора между страните факти,
посочени и по-горе в настоящото решение.
С оглед изложеното, въззивният
състав на съда приема, че първостепенният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото въз основа на годни доказателства и доказателствени
средства, като не се установяват наведените във въззивната
жалба нарушения във връзка с попълване на делото с доказателства.
При
тези фактически констатации, съдът намира от правна страна следното:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че по време на брака, сключен между наследодателя
на страните П.Б. и ответницата М.Б. е завършила отчуждителната
процедура, като за отчуждения от Б. /и трети за делото лица/ недвижим имот, е
придобито правото на собственост върху процесния
апартамент № 146, при покупна цена на същия 23344 лв. Съдът намира, че по
делото е установено, че в периода между последната издадена по
административната преписка заповед № РД-41-102/09.05.1996 г. и въвода във владение, извършен на 03.07.1996 г. е заплатена
цената за придобиване на апартамента съгласно изискването на чл. 259 ППЗТСУ
/отм./, като за това са представени писмени доказателства по делото /бележка от
Държавна спестовна каса за ликвидиране на жилищно-спестовен влог на името на П.
Б./.
Правилни са изводите на първия съд, че част от отчуждения
имот, за който наследодателят на страните е обезщетен с процесния
апартамент № 146, е представлявал негова лична собственост. По този въпрос въззивният състав на съда /доколкото и друго не се твърди
от страните, нито са представени доказателства в тази връзка/ приема, че делът
на П.Б. и С.З.от отчуждения недвижим имот, представляващ дворно място с
постройки в него, е притежаван от тези лица при равни права. Следователно в
случая следва да се приеме, че е налице частична трансформация на лично
имущество на наследодателя на ищците, чийто личен имот /макар и съпритежаван с трето за спора лице/ е бил отчужден за
нуждите на строителни мероприятия. Съдът кредитира оценителния протокол,
представен по делото, доколкото същият е посочен като приложение към заповед за
отчуждаване на недвижим имот № РД-40-1428/13.12.1985 г., а оценката на целия
отчуждаван имот, посочена в заповедта, съвпада с оценките на дяловете на двете
групи съсобственици, както са посочени в протокола. Събраните по делото гласни доказателствени средства също съответстват на тези изводи
на съда, доколкото свидетелката В.е посочила, че делът на наследодателя на
страните е бил оценен на около 8000 лв. /а съгласно представените писмени
доказателства 7797,56 лв./. Тази част от придобития по време на брака между П.Б.
и М.Б. представлява трансформирано лично имущество на наследодателя, с оглед
което тримата му наследници притежават равни права от този дял или по
2599,19/23 344 ид.ч. за всеки съделител.
С оглед изложеното, възражението на ищеца, че е налице трансформация на лично
имущество на общия наследодател е частично основателно.
В тази връзка първоинстанционният
съд е изложил изчерпателни мотиви в обжалваното съдебно решение, позовавайки се
на относимите законови разпоредби от СК и на
задължителната тълкувателна практика на върховната инстанция по граждански дела,
които съображения от правна страна настоящата инстанция намира за ненужно да
преповтаря.
По отношение на останалата част от процесния
апартамент /15546,44/23344 ид.ч./, както е приел и
СРС, въззивният съд намира, че е възникнала
съпружеска имуществена общност, доколкото отчуждителната
процедура е приключила по време на брака между съпрузите, а презумпцията за
съвместен принос по отношение на остатъка от покупната цена за апартамента не е
оборена от ищеца по делото, чиято е тежестта за това. Не са ангажирани
доказателства, че апартаментът е придобит с изцяло лично имущество на
наследодателя на съделителите. Обратно, освен от
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел /съгласно които и
двамата съпрузи са били трудово ангажирани и са имали възможност да спестяват/,
по делото е приобщена и декларация от покойния П.Б., в която по реда на чл. 191
ЗТСУ е декларирал своя брутен месечен доход в размер на 3750 лв., както и този
на съпругата си – М.Б. – в размер на 7850 лв. С оглед последното и като
препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част, съдът намира, че правилно СРС е приел, че останалите
15546,44/23344 ид.ч. от имота следва да се разделят
между съделителите при квоти, както следва 4/6 ид.ч. за М.Б. или 10364,29/23344 ид.ч.
и по 1/6 ид.ч. за другите двама съделители
/Г.Б. и Д.И./ или по 2591,07/23344 ид.ч. за всеки от
тях.
В заключение въззивният съд
достигна до извод, че квотите в съсобствеността на делбения
имот са както следва: 12963,48/23344 ид.ч. за М.С.Б.;
5190,26/23344 ид.ч. за Г.П.Б. и 5190,26/23344 ид.ч. за Д.П.И., както е приел и СРС.
С оглед изложеното и доколкото не се
установиха наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Относно разноските за въззивната
инстанция:
Съгласно чл.
355 ГПК страните заплащат разноските в делбеното производство съобразно
стойността на своите дялове, която се определя във фазата по извършване на
делбата - следователно в първата фаза на делбеното производство при уважаване
на иска за делба разноски по него не се присъждат. При отхвърляне на иска за
делба разноски се дължат на общо основание. Поради това разноски за настоящата
инстанция не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151191
от 26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 68463 по описа за 2018 г. на СРС,
Второ гражданско отделение, 126 състав, в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.