№ 13
гр. Велики Преслав, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20243610200028 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Ж. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр.****** срещу Наказателно постановление №22-0323-000794/29.11.2023 г.,
издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление, поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон по чл.42, ал.1, т.4
и 5 от ЗАНН, чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН и при неправилно и необосновано прилагане на
материалния закон, поради липса на признаци както от обективната страна, така и от субективната
страна на нарушението. Необосновано бил направен и отказ да се приложи чл.28 от ЗАНН. В
жалбата се твърди незаконосъобразност на НП поради нарушение на принципа "non bis in idem" (не
два пъти за едно и също нещо), т.к. жалбоподателя бил вече наказан за същито деяние с НП№23-
0323-000793/29.11.2023 г. изд. от Началника на РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник. Поддържа жалбата
алтернативно моли НП да бъде изменено, като бъдат наложени минимални административни
наказания.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли
съда същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени раз0носки за юрисконсулско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На 01.03.2023 г.
1
около 16.05 часа в гр.Върбица, обл.Шумен, по ул.“Александър Стамболийски“ до дом №51,
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил л.а.“Тойота Ярис“ с номер на рама
JTDJV183000287222, без поставени регистрационни табели. На посочената датата и място
полицейските служители Г. Т. и Й. Г. при РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен спрели за проверка
автомобила управляван от жалбоподателя. При проверката освен собствеността на автомобила и
самоличността на водача било установено че автомобила не бил регистриран по надлежния ред. За
установеното св. Т. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП. С
мотивираната резолюция №23-0323-М000059/28.08.2023 г. Началника на РУ-В.Преслав в ОД МВР
Шумен на осн.чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство
по съставения АУАН и изпратил преписката по компетентност на ШРП ТО-В.Преслав поради
данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След постановяване на отказ за образуване на
досъдебно производство от РП-В.Преслав с постановление от 16.10.2023 г. и връщане на
преписката, било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени
административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за шест месеца.
Показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски служители са логични и
безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради
което съдът им дава пълна вяра.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Индивидуализирано е в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението, което не буди
съмнение.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
2
извършеното административно нарушение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че както в АУАН, така и в НП
нарушението не е описано пълно, точно и ясно, по начин жалбоподателя да разбере в какво е
обвинен. Не се установява изложеното в жалбата, че при описание на нарушението и прилагане на
нормата състав на административно нарушение е налице противоречие, че жалбоподателя
управлява автомобила с поставена табела с регистрационен номер, от което не следва че
автомобила е регистриран по надлежния ред.
Безспорно се установява, че на посочените в АУАН и в НП дата и място, жалбоподателят е
управлявал МПС - собствения си лек автомобил л.а.“Тойота Ярис“ с номер на рама
JTDJV183000287222, без поставени регистрационни табели и същото не е било регистрирано
съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от
2018 г.) в РБългария.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото в издаденото наказателно постановление, административно
нарушение. Нарушението е извършено умишлено, т.к жалбоподателят като собственик на
автомобила е знаел, до кога и при какви условия важи регистрацията му, освен това в 14.30 часа на
същия ден, други служители на РУ-В.Преслав са съставили АУАН за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП на жалбоподателя, който е управлявал същия автомобил с временен рег. №******, валиден
до 11.11.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., транзитни
табели с регистрационен номер се издават в някой от предвидените в чл. 27, ал. 1, т. 1-4 случаи.
Срокът на валидност на тези табели се посочва в разрешението за временно движение. С изтичане
на срока на транзитните табели, същите не могат вече да се ползват. Така описаната срочност за
транзитните регистрационни табели, удостоверява възможността за управление на МПС с тях, но
само през посочения в разрешението период от време. Изтичането на срока на валидност на
транзитните регистрационни табели се приравнява на липса на регистрация по надлежния ред.
Освен това са му били отнети регистрационните табели и на жалбоподателя е било ясно, че
автомобил не е регистриран и не може да го управлява по отворени за обществено ползване.
Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.
Служебно известно е на съда, че на жалбоподателя, освен процесното НП е издадено и
Наказателно постановление №22-0323-000793/29.11.2023 г., издадено от Началник РУ-В.Преслав
при ОД на МВР - Шумен, с което на Ж. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.******, за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, с което са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца, за това, че " управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред", като по този начин виновно нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДП. Освен, че посоченото
НП не е влязло в сила, съдът, счита че макар и за същото деяние чл.140, ал.1 от ЗДвП да са
наложени на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца, това
не обосновава незаконосъобразно понасяне втори път отговорност за същото деяние. Съгласно
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, за да се
3
говори за повторно ангажиране на отговорността на дееца за същото деяние следва да първо място
да има идентитет в деянието (същото деяние (idem) е елементът, който свързва двата процеса
срещу лицето). В конкретният случай деянието предмет на АНД№ 29/2024 г. на ВПРС е
извършено на същата дата 01.03.2023 г., но в друг час около 14.30 часа и на различно място в
гр.Върбица, на ул.“Александър Стамболийски“ до дом №51. Вярно е, че и в двата случая се касае
за управление на едно и също нерегистрирано МПС, но доколкото двата казуса касаят управление
на същата дата, но в различно време и място – категорично не може да се говори за едно и също
деяние по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Касае се за два
отделни волеви човешки акта, реализирани в резултат на две отделни решения и извършени на
различни дати и място – т. е. в случая сме изправени не пред едно деяние, а пред две отделни и
самостоятелни деяния. Неправилно е да се смята, че щом веднъж жалбоподателя е бил
санкциониран за управление на нерегистрирано МПС, то от там на сетне може безпрепятствено да
управлява това МПС, позовавайки се на еднократното си санкциониране. Поради това съвсем
правилно АНО е преценил, че следва да бъде санкциониран жалбоподателя за поведението си.
Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва
само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на
наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент
липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 80.00
/осемдесет/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №22-0323-000794/29.11.2023 г.,
издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на Ж. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр.******, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3,
предл.1-во от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста
лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Ж. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.****** да заплати на Областна Дирекция
на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 направените
4
в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5