№ 406
гр. Благоевград, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500145 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 502844/09.08.2021г., постановено по гр.д. № 1157/2020г. по описа на РС
Р., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „А...” Е., ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Л.“ № *, с Управител В. И. Б., чрез адв. М.А.,
като се иска отмяната на обжалваното решение като неправилно- поради нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост,
поради неправилната преценка от страна на съда на фактическия доказателствен материал
по делото.
С въззивната жалба е наведено оплакване и за допуснато от съда съществено процесуално
нарушение, като са изложени възражения, че съдът в нарушение на съдопроизводствените
правила е отказал да приеме направените от ищеца в първото по делото съдебно заседание
уточнения във връзка с ИМ, тъй като е счел същите за недопустими поради липсата на
подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответната страна. Изложени са съображения,
че направените от ищеца пояснения в първото по делото съдебно заседание, на осн. чл. 143
ал. 2 от ГПК са направени преди изтичането на преклузивните процесуални срокове за това,
като със същите не се изменят основанията на предявения иск, а само се детайлизират
1
посредством релевиране на конкретни фактически твърдения, в очертаната с ИМ
фактическа рамка на процеса.
Във връзка с оплакването за неправилност на обжалваното съдебно решение на РС Р., като
погрешни се определят изводите на първоинстанционния съд за това, че са спазени всички
императивни правни норми, уреждащи статута на ЕС и правата и задълженията на етажните
собственици и обитателите на сградата, поради което съдът е счел че атакуваните решения
са законосъобразни.
Излагат се с въззивната жалба доводи за нарушение на императивната разпоредба на чл. 16
ал. 3 от ЗУЕС, тъй като на проведеното ОС на ЕС е взето решение, по въпрос извън
предварително обявения в поканата за свикване на ОС дневен ред. Така в поканата е
предвидена като точка от дневния ред вземане на решение за прекратяване на договор от
01.01.2013г., сключен с „А...” Е., за поддръжка на сградата, а е взето решение за разваляне
на договора по вина на фирмата изпълнител. Излагат се съображения, че на това основание
незаконосъобразно е взетото решение по т. 2 от дневния ред, което от своя страна
рефлектира и върху законосъобразността на решението по т. 3. Така излагат се
съображения, че правилно съставът на РС Р. е приел че по силата на чл. 11 ал.1 т. 11 от
ЗЕУС, вземането на решение за възлагане на дейност по поддръжката на общите части е от
компетентността на ОС на ЕС, но неправилно съдът в този случай не е отчел наличието на
действаща облигационна връзка с друг изпълнител, поради което вземането на решението за
сключване на договор с нов изпълнител, не може отново да се упражни, преди
законосъобразното прекратяване или разваляне на договора по съдебен ред. Поддържа се с
жалбата от дружеството жалбоподател, чрез процесуалния му пълномощник, че
първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на ищеца за злоупотреба с право, при
взимането на решението по т. 3 от обявения дневен ред на ОС на ЕС. Оспорва се от
дружеството въззивник, законността на взетото решение по т. 3 от дневния ред, тъй като с
взетото решение е било взето решение само каква да бъде престацията/сумата която ЕС да
изплати/ за осъществяване на дейност по поддръжката на общите части на сградата на ЕС.
Същевременно в решението не са уточнени обема от дейностите които следва да бъде
извършвани за поддръжката на общите части на сградата. В този смисъл изказва се
становище с въззивната жалба, че взетото решение на ОС на ЕС по т. 3 е незаконосъобразно,
тъй като липсва решение за това какъв обем дейности следва да бъдат осъществени от
фирмата изпълнител, във връзка с възложената и поддръжка на общите части на сградата на
ЕС.
Оспорва се от въззивната страна и законността на взетото решение по т. 4 от ОС на ЕС, тъй
като в прамомощията на ОС на ЕС е да възложи на Управителят на ЕС да сключи договор с
фирмата изпълнител за поддръжката на общите части на сградата на ЕС, но това не може да
се извърши преди да е прекратен договора с предходната фирма изпълнител, за
осъществяването на същата дейност.
Поради изложените съображения, иска се от съда с въззивната жалба да отмени като
неправилно обжалваното решение на РС Р., в частта му в която предявения иск по чл. 40 от
2
ЗУЕС е отхвърлен като неоснователен и се иска вместо него да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.
Претендират се и разноски за дружеството жалбоподател, за пред двете съдебни инстанции
в производството по делото.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от адв. Е.Б., като пълномощник на Етажна собственост, съставляваща
сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р., представлявана от
Управителят Г. Б., с който се иска от въззивния съд да остави жалбата на „А...” Е. без
уважение.
С писмения отговор се поддържа от пълномощника на въззиваемата ЕС, че оспорените
решения са приети от законно свикано и проведено ОС на ЕС на „Апартаментен комплекс“,
в м. „И.“, в землището на гр. Р.. Същите са приети в съответствие с регламентираната в чл.
11 ал.1 т. 11 от ЗУЕС компетентност на общото събрание да приема решения за възлагане на
дейността по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо
лице срещу възнаграждение. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че
приетото решение по т. 2 е в съответствие с цитираната норма на закона, както и с
разпоредбата на т. 8, Раздел V от договора от 01.03.2013г. с изпълнител „А...” Е.. Излагат се
съображения, че при тази диспозиция, на какво фактическо и правно основание ще бъде
прекратен договора с „А...” Е., кому ще бъдат възложени дейностите по поддържане на
общите части на сградата и при какво възнаграждение и др. са въпроси по целесъобразност
и в обхвата на оперативната самостоятелност на ОС на ЕС, а оттук и неподлежащи на
съдебен контрол за законосъобразност./Определение № 400 от 10.11.2014г. на ВКС, по гр.д.
№ 4646/2014г. на II г.о. на ГК/.
Като неоснователен се определя от въззиваемата страна довода, наведен с въззивната жалба-
че въпроса за разваляне на договора поради виновно поведение на изпълнителя „А...” Е., не
можело да бъде прието, тъй като такъв въпрос не е бил включен в предварително обявения
дневен ред на събранието. След като в дневния ред е включен въпроса за прекратяването на
този договор, в правомощията на събранието е да приеме решение дали това да бъде
сторено по волята на събранието на безвиновно основание или чрез разваляне на договора,
поради виновно неизпълнение, тъй като крайният резултат е „прекратяването“ на
съществуващата облигационно връзка.
Като неоснователни се определят с отговора на въззивната жалба доводите за
некомпетентност на ОС на ЕС да приеме решението по т. 3 от дневния ред, за избор на „А...“
Е. за изпълнител на дейността по поддръжката на общите части на сградата на ЕС, тъй като
това негово правомощие вече е било консумирано и упражнено с избора на „А...” Е..
Поддържа се, че правомощието на ОС на ЕС произтича от нормата на чл. 11 ал.1 т. 11 от
ЗУЕС, като е свързано с предходното решение по т. 2 от дневния ред за освобождаване на
„А...” Е. от това задължение, като не се отчита от възивника че въпросите за основателното
3
или неоснователното прекратяване чрез разваляне на договора на облигационната връзка с
„А...” Е., при оспорване следва да се разрешават по общия исков ред, а не в настоящото
производство, образувано по предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС, поради което с решението си
по настоящото дело, съдът не може да се намесва и да взима становище по облигационните
отношения, свързани с възлагането на изпълнението на дейността по поддръжката на
общите части на сградата на ЕС.
Поради същите съображения оспорва се с отговора на въззивната жалба и довода за
незаконосъобразност на решението, прието по т. 3 от дневния ред на събранието,
обосновано с довода, че в същото липсва „определена насрещна престация“. Сочи се, че
всъщност с така наведеното възражение, въззивникът излага съображения за
недействителност поради липса на предмет, които възражения са относими към договорните
отношения, но не и към въпроса за законосъобразността на взетите от ОС на ЕС решения,
поради което по такова оплакване съдът не би могъл да се произнася в рамките на
настоящото производство, образувано по предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС. Отделно цитира
се Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС, постановено по гр.д. № 657/2012г., с което е
прието че решенията на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието етажни собственици, насочен към постигане
на определена цел,… при които няма насрещни права и задължения, както при сделките…
Поради това законосъобразността на тези решения се определя по правилата на ЗС и ЗУЕС,
а не от правилата на ЗЗД.
Навадени са възражения и срещу оплакването с въззивната жалба за допуснато процесуално
нарушение, основано на довода, че първоинстанционният съд е отклонил искането на ищеца
за „уточняване“ на ИМ в първото по делото съдебно заседание. Поддържа се, че съдът
правилно е отказал да допусне искането на ищцовата страна, тъй като се касае не за
уточняване на ИМ, а за навеждане на ново основание за незокосъобразност на атакуваните
решения на ОС на ЕС- за злоупотреба с право при приемане на решението по т. 3 от дневния
ред на събранието. Сочи се, че действията на първоинстанционният съд не са в нарушение
на процесуалните правила, тъй като в редица решения на ВКС, установена е трайна съдебна
практика, че е недопустимо решението на ОС на ЕС, да бъде отменено на основания, които
не са заявени от ищеца още с исковата молба и че съдът дължи произнасяне само по
заявените основания за незаконосъобразност./Решение № 176/16.05.2011г. на ВКС по гр.д.
№ 1968/2009г. по описа на I г.о. на ГК и Решение № 58/25.03.2014г. на ВКС по гр.д. №
5704/2013г. по описа на I г.о. на ГК/. Отделно изложени са с отговора на въззивната жалба
правни доводи, че не са налице основанията на чл. 143 ал. 2 от ГПК и същият не може да
намери приложение в този случай, доколкото липсва отговор на исковата молба, а
поясняването и допълването на ИМ при хипотезата на чл. 143 ал.2 от ГПК е допустимо само
въз основа на наведените възражения и оспорвания от ответника с отговора на ИМ.
При изложените съображения, поддържа се от пълномощникът на въззиваемата ЕС,
искането въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а съставът на ОС Благоевград да
потвърди обжалваното решение на РС Р. като правилно и обосновано.
4
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за редовна и допустима, като подадена в срока за
обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес и насочена
срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.
Писмения отговори на въззивната жалба е допустим, като изхождащ от насрещната страна,
редовен с оглед на съдържанието му и подаден в срока по чл. 263 от ГПК, от легитимна
страна- ответника пред първоинстанционния съд, с правен интерес за отговор на въззивната
жалба по делото, насочен срещу благоприятно за нея с оглед на изхода по делото
първоинстационно решение.
За насроченото от въззивният съд открито съдебно заседание пред настоящата инстанция,
страните редовно призовани не изпращат представител или процесуален представител.
С писмено становище преди даване ход на устните състезания, жалбоподателят „А...” Е.,
чрез пълномощника си адв. М.А., изразява становище че поддържа депозираната въззивна
жалба на основанията изложени в нея, като моли въззивният съд да отмени обжалваното
решение на РС Р. като неправилно, поради противоречието му с материалния закон, като
постановено при съществени нарушение на съдопроизводствените правила и като
необосновано поради неправилната оценка на фактическия и доказателствен материал по
делото.
Претендират се от дружеството въззивник, разноските направени пред двете съдебни
инстанции, като се представя списък на разноските пред ОС Благоевград. Направено е на
осн. чл. 78 ал.5 от ГПК, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна, като в случай на евентуалното уважаване на исковата
претенция, иска се от съда същото да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в
наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
С писмено становище по делото от адв. Е.Б., пълномощник на Етажна собственост,
съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р., поддържа
се искането въззивната жалба, подадена от „А...” Е. да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение на РС Р. да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Отново се
излагат съображения, че отмяната на решенията на ОС на ЕС се иска, без да са посочени
каквито и да е пороци на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, както
и без да са посочени нарушени императивни правни норми, регламентиращи реда и начина
на взимане на решения от ОС на ЕС, по въпросите от неговата компетентност. Поддържа се
от пълномощникът на Етажната собственост, че вън от контрола за законосъобразност на
съда, са решенията на ОС на ЕС, досежно тяхната целесъобразност, като оспорените
решения на ОС на ЕС, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в
землището на гр. Р., са приети в съответствие с регламентираната в чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗЕУС
компетентност на ОС на ЕС- да приема решения за възлагане на дейности по поддържането
на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение…, а
оспореното решение по т. 2 е прието изцяло в съответствие с разпоредбата на т. 8, Раздел V
от договора от 01.03.2013г. с изпълнител „А...” Е.. Оспорванията на ищеца, изведени с
5
основанията изложени с ИМ по делото още пред първоинстационния съд, са свързани с
въпроси по целесъобразност и са в обхвата на оперативната самостоятелност на ОС на ЕС и
в този смисъл не подлежат на съдебен контрол. Поддържат се с писменото становище от
пълномощника на въззиваемата ЕС, всички възражения наведени с отговора на въззивната
жалба.
Не се претендират разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция, но е наведено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на осн.
чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Пред въззивната инстанция страните не са поискали и съдът не е допуснал служебно
събирането на нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
РС Р. е сезиран с иск с правно основание чл. 40 ал.1 от ЗУЕС, предявен пред съда от “А...”
Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.” № *, представлявано от
управителя Е. Е. К., чрез пълномощника й адв. С. С. П., АК - Пловдив, със съдебен адрес в
гр. П., ул. „В.“ № *, ет. * и ет. *, срещу Етажна собственост, представляваща сграда
„Апартаментен комплекс“– средно етажно застрояване, намиращ се в м. „И.“, землището на
гр. Р., изградена в поземлен имот с идентификатор № *, представлявана от управителя Г. В.
Б., с постоянен адрес: гр. П., ул. „З. С.“ № *.
Ищецът е предявил иска си, като основава активанта си процесуална легитимация да
оспорва решенията на ОС, тъй като твърди че е етажен собственик в сградата в режим на
ЕС.
Навадени са твърдения с ИМ за проведено на 09.10.2020г., по покана от 01.10.2020г. от
управителя на ЕС, Общо събрание на собствениците и обитателите в ЕС, при наличие на
кворум 72.066% ид.ч. от общите части на етажната собственост, който е бил достатъчен за
провеждане на събранието и вземането на валидни решения по обявените точки от дневния
ред.
С исковата молба не се поддържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения на
императивни разпоредби на ЗУЕС, свързани със свикването и провеждането на ОС на
Етажна собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището
на гр. Р., проведено на 09.10.2020г.
Оспорват се с ИМ пред РС Р.- взетите решения по т. 2, т. 3 и т. 4 от ОС на ЕС, като се
твърди че същите са незаконосъобразни, поради което ищецът моли първоинстанционния
съд за тяхната отмяна.
Оспорването на взетото решение на ОС на ЕС по т. 2 от дневния ред е оснвано на доводите,
че същото не е било включено в предварително обявения дневен ред на събранието, като не
е посочено в поканата за свикването на ОС. Не се оспорва компетентността на ОС на ЕС да
вземе такова решение, като това е предвидено с текста на разпоредбата на т. 8 от раздел V
6
на сключения договор за поддръжка на общите части от дата 01.03.2013г. с ипълнител „А...”
Е., където изрично е предвидено, че договорът може да бъде прекратен само с изрично
решение на ОбС на етажните собственици. Поддържа се че прекратяването, което се визира
в цитираната норма от сключения договор е безвиновно и безсанкционно, каквато всъщност
е и точката от дневния ред залегнала в поканата на управителя за свикване на събранието.
На самото събрание обаче, по предложение на г-н Б., е било взето решение за разваляне на
договора по вина на дружеството изпълнител- „А...” Е.. Поради изложените съображения,
излагат се доводи от ищцовата страна, че вземане на решение за разваляне на договора по
вина на ищеца въобще не е включван в поканата за свикване на събранието и в този смисъл
същото е незаконосъобразно.
При условията на евентуалност, ако съдът счете, че такава точка е включена в дневния ред
на събранието, навеждат се от дружеството ищец доводи, че не е налице неизпълнение от
страна на изпълнителя „А...” Е., което да предполага разваляне на договора от страна на ЕС
по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, както и че ЕС не е била изправна страна по договора за
поддържка чието разваляне е гласувано с решението на ОС по т. 2. Твърди се, че „А...” Е. е
изпълнявал задълженията си по договора за поддръжка, считано до май 2020г. включително
въпреки, че е било налице неплащане от страна на ЕС на дължимата такса за поддръжка в
пълен размер. Дружеството е преустановило изпълнението на задълженията си по договора,
считано от м. юни 2020г., поради липсата на плащания от ЕС, които в съчетание с
усложнената в страната обстановка с оглед пандемията Ковид-19, поставили изпълнителя
„А...” Е. в обективна невъзможност да изпълнява договорните си задължения. Липсата на
изпълнение на договорните задължения от страна на ЕС сочи на че същата е неизправна
страна по договора, поради което недопустимо е да иска и инициира разваляне на същия,
поради виновното неизпълнение от страна на изпълнителя- „А...” Е..
Оспорването на законосъобразността на взетото от ОС на ЕС на 09.10.2020г. решение по т. 3
от дневния ред, е основано на доводи за липсвалаща определена насрещна престация - какви
са услугите, които ще се извършват от определения нов изпълнител- „А...“ Е., срещу
заплащане на гласуваната от събранието цена, т.е. налице е липса на предмет. Развити са
съображения, че ОС на ЕС приема решение за ценови условия, идентични на тези приети на
28.12.2012г. на дейността по поддръжка, без да е ясно в какво точно ще се изразява тази
дейност- услугите не са индивидуализирани по никакъв начин - нито под формата на
конкретна оферта от страна на „А...“ Е. /какво тя предлага срещу заплащането на тази цена/,
нито под формата на препращане към офертата на А... Е. на ОС от дата 28.12.2012г.
Наведени са доводи от ищеца с ИМ, че решението по т. 3 е взето в ущърб на ЕС, тъй като
при предложена по-ниска ценова оферта за извършване на поддръжка на общите части на
сградата от страна на „А...” Е., е гласувано „за“ избор на друга фирма- „А...“ Е., която ще
извършва поддръжката на общите части на почти 3 пъти по-висока цена при липсващи
параметри и условия за това.
С исковата молба пред РС Р., поддържа се от ищцовата страна че решението по т. 4 от
дневния ред е незаконосъобразно, поради незаконосъобразността на решението по т. 3, на
7
което същото се основава.
При така наведените с ИМ фактически твърдения и посочени основания за
незаконосъобразност, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразни решенията по т. 2, т. 3 и т. 4, приети от Общото събрание на
собствениците и обитателите в Етажната собственост, съставляваща сграда в режим на
етажна собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс” - средно етажно
застрояване, намиращ се в м. „И.”, землището на гр. Р., Община Р., изградена в ПИ с
идентификатор № *, проведено на 09.10.2020г.
Представени са пред РС Р. писмени доказателства.
Претендират се и сторените по делото разноски пред първата съдебна инстанция.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба от ответника- Етажна собственост,
съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р., не е
постъпил пред първоинстанционния съд.
Пред въззивната съдебна инстанция не са направени от страните доказателствени искания и
съдът не е събирал нови доказателства.
Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
счита за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а установява се и от приетия като писмено доказателство Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */2018г. по описа
на Нотариус С. К., че дружеството жалбоподател- ищец пред първоинстанционния съд е
собственик на самостоятелни обекти от жилищна сграда, с идентификатор № *.2.2,
изградена върху ПИ с идентификатор * по КК и КР на гр. Банско/сграда в режим на етажна
собственост/, с административен адрес: гр. Р., п.к. *, м. „И.“, за която е учредена Етажна
собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр.
Р..
С писмена покана от управителя на етажна собственост, представляваща сграда
„Апартаментен комплекс“, намиращ се в м. „И.“, землището на гр. Р., изградена в поземлен
имот с идентификатор № *- Г. В. Б., с постоянен адрес: гр. П., ул. „З. С.“ № *, етажните
собственици са били уведомени, че на 09.10.2020г. ще се проведе Общо събрание на
етажната собственост, като в поканата изрично е посочен и дневния ред по който
събранието ще протече.
По делото е представен и приет като писмено доказателство от първоинстанционния съд-
заверен препис от Протокол от проведено общо събрание на етажна собственост от
09.10.2020г. на сграда „Апартаментен комплекс“- средно етажно застрояване, намиращ се в
м. „И.“, землището на гр. Р., изградена в поземлен имот с идентификатор № *. Отразено, е,
че към момента на регистрацията на участниците, в предварително определения час,
присъстват членове на ЕС със 72.066 % идеални части от общите части на сградата, т.е. бил
е налице изискуемия кворум за редовното му провеждане.
8
На ОС на Етажна собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в
землището на гр. Р., проведено на 010.2020г. са взети общо пет решения, обективирани в
писмен протокол, като предмет на оспорване са решенията по т. 2, т. 3 и т. 4.
По т. 2 от дневния ред е взето решение да се прекрати договора от 01.01.2013г., сключен с
„А...“ Е. за поддръжка на общите части на сградата, чрез разваляне на договора по чл. 87 ал.
2 от ЗЗД, поради неизпълнението му от „А...” Е. в уговорените срокове. Решението е взето
след гласуване „за“ от членове с 65.403% от идеалните части, от общия кворум от 72.066%.
По т. 3 от дневния ред е взето решение за избор на дружество „А...“ Е., като дружество,
което да извършва поддръжка на общите части на сградата и прилежащите обекти, при
същите ценови условия, определени с решението по т. 3 от дневния ред на ОС на ЕС от
28.12.2012г. Решението е прието с гласовете на от членове с 65.403% от идеалните части, от
общия кворум от 72.066%.
По т. 4 от дневния ред е взето решение за упълномощаване на Управителя на ЕС за
сключване на Договор за поддръжка на общите части на сградата, с избраното от ОС
дружество „А...“ Е., при цените и условията, приети на ОС на ЕС от 28.12.2012г.
Пред първоинстанционния съд е представен и приет като писмено доказателство- Договор за
поддръжка на общите части от 01.03.2013г. в „Апартаментен комплекс“– средно етажно
застояване, намиращ се в м. „И.“, землището на гр. Р., по силата на който ЕС е възложила на
„А...“ Е. срещу възнаграждение дейността по стопанисване, поддържане и охрана на
апартаментния комплекс. Договорът е сключен между Управителят на Етажна собственост,
съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р.- А. П. и
„А...” Е., ЕИК *, чрез представителят му П. К. П.. В сключения договор са подробно
уговорени правата и задълженията на възложителя- ЕС и изпълнителя- „А...” Е., като
подробно са уговорени както вида и обема на дейностите, които изпълнителят следва да
извършва при поддръжката на общите части на сградата, така и цената която следва да бъде
заплащана за тях, като цена на кв. метър. В т. 8, Раздел V от договора от 01.03.2013г.,
изрично е предвидено, че прекратяването на склчючения договор за поддържка на общите
части между Управителят на Етажна собственост, съставляваща сграда „Апартаментен
комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р. и Управителят на „А...” Е., става след изрично
решение, взето от ОС на ЕС.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, както и твърденията и доводите на страните по
делото, при самостоятелен анализ и преценка на събраните доказателства, по вътрешно
убеждение и на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни съображения:
Предявен е пред РС Р., конститутивен иск с правно основание чл. 40 ал.1 от ЗУЕС, с който
се иска отмяната на решенията взети от общото събрание на собствениците на Етажна
собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр.
Р., по позиции от т. 1 до т. 3, инкорпорирани в Протокол от ОС от 09.10.2020г., който иск е
правилно квалифициран от първоинстанционния съд и разгледан въз основа на редовна
9
искова молба. Съобразно установената съдебна практика, искът по чл. 40 от ЗУЕС е един
иск и за него се събира държавна такса като за неоценяем такъв, независимо колко
основания за незаконосъобразност са въведени и колко нарушения са допуснати при
взимане на атакуваните решения от ОС./Определение № 588/18.07.2014г. по ч.гр.д. №
4046/2014г. на ВКС ІV г.о. на ГК/.
В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение, настоящият
състав на ОС Благоевград счита, че същото е валидно постановено в рамките на
компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е
съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона
писмена форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция и е съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред.
Обжалваното решение на РС Благоевград е допустимо, като не е налице нередовност на
исковата молба във връзка с активната и пасивната легитимация при упражняването на
правото на иск.
Решението е постановено по редовно предявен иск с правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС,
въз основа на ясно и точно заявени с исковата молба нарушения на материалния и
процесуалния закон, посочени като самостоятелни основания за незаконосъобразност на
атакуваните решения на ОС на ЕС на жилищна сграда, с търговско наименование
„Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р., по т. 1 до т. 3 от Протокола от
ОС на ЕС изготвен на 09.10.2020г.
Съобразно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна
на незакосъобразно решение на общото събрание на ЕС, като депозира молба пред районния
съд по местонахождението на ЕС, в 30- дневен срок от оповестяване протокола от
събранието по реда на чл. 16 ал. 7 от ЗУЕС. Не е спорно между страните по делото, че
ищеца пред първоинстанционния съд- жалбоподател пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, е собственик на самостоятелни обекти в жилищна сграда, построена в ПИ с
идентификатор *. Предявеният иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС пред РС Р. е допустим като
насочен срещу етажната собственост, представлявана пред съда от избрания управител на
основание чл. 23 ал. 4 и чл. 41 от ЗУЕС. Ответници в производството по иск с правно
основание чл. 40 от ЗУЕС са собствениците в етажната собственост, но съгласно
разпоредбата на чл. 41 от ЗУЕС, техен процесуален представител пред съда е председателя
на управителния съвет/управителя или упълномощено от него лице. Това е законно
представителство, въведено от законодателят с цел улесняване на процедурата по
призоваване и своевременно движение на делата. Достатъчно условие за редовност на
исковата молба е посочване на името и адреса на председателя на управителния съвет или
на упълномощеното от него лице (Определение № 724 от 22.12.2009г. по ч.гр.д.№ 692/2009г.
на ВКС, І г.о.). Настоящият състав на ОС Благоевград намира, че не са налице нередовности
във връзка с активната и пасивната легитимация по настоящото дело с оглед на предявения
10
иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС. Докозателство в тази насока е и приетото от
първоинстанционния съд като писмено доказателство- Удостоверение с изх. № 1100-1236/О/
от 13.12.2020г., издадено от Община Р., с което се удостоверява че Етажна собственост,
съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р., изградена в
ПИ с идентификатор *, е записана в регистъра на сградите в режим на етажна собственост,
воден от Община Р. с пореден № 85, рег. № 064/28.02.2013г., въз основа на подадено
Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС, заведено под № 94.00 520/09.10.2020г. на Община Р., с
което се съобщава че въз основа на решение на ОС на ЕС, за управител е избран Г. В. Б.,
ЕГН **********. Поради изложените съображения, въззивният съд не намира основания за
нередовности на исковата молба във връзка с активната и пасивната легитимация по иска,
като счита че производството пред РС Р. се е развило между надлежните страни.
Предявеният иск с правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС е процесуално допустим, като
предявен в преклузивния срок по чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС. Формираната задължителна съдебна
практика приема, че срокът по чл. 40 от ЗУЕС е преклузивен, поради което и за спазването
му съдът следи служебно. Пропускането му води до извод за недопустимост на исковата
молба и оттам прекратяване на производството.
При решаващата си дейност и при условията на ограничен въззив, настоящият състав на ОС
Благоевград при преценката си за законосъобразност на оспорените решения, взети на
09.10.2020г. от ОС на собствениците на Етажна собственост, съставляваща сграда
„Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр. Р., съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК, е ограничен както от оплакванията наведени с въззивните жалби, така и от
изрично посочените в исковата молба нарушения на материалния и процесуалния закон,
представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните решения от т. 1 до т. 3,
инкорпорирани в Протокола от ОС на ЕС от 09.10.2020г.
При предявен конститутивен иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС преценката за законосъобразност,
която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата
молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните
актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и
съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г. на ВКС, І г.о. Недопустимо е след изтичане на
преклузивния срок по чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС, релевирането на нови основания за порочност на
оспорените решения, взети на ОС на ЕС, включително и чрез поясняване и допълване на
исковата молба по реда на чл. 143 ал. 2 от ГПК. По този ред, след разрешаване на
предварителните въпроси- арг. чл. 143 ал. 1 от ГПК, ищецът може да допълни исковата си
молба чрез релевиране на фактически твърдения, но само в пределите на заявеното
основание.
Неоснователни са оплакванията навадени с въззивната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения, поради отказа на първоинстанционния съд да допусне до
разглеждане по делото, наваденото в първото по делото съдебно заседание от
11
пълномощника на дружеството ищец- основание за злоупотреба с право. Действително с
оглед на разпоредбата на чл. 143 ал.2 от ГПК ищецът може в първото по делото съдебно
заседание да поусни или допълни исковата молба, както и да представи допълнитлени
писмени доказателства, във връзка с направените оспорвания на ответника с отговора на
исковата молба. В настоящия случай се касае не за уточняване или допълване на исковата
молба, а за навеждането в първото по делото съдебно заседание на ново допълнително
основание за незакосъобразност на оспорените решеня на ОС на ЕС, което е процесуално
недопустимо и първоинстанционният съд правилно е отказал да го допусне до разглеждане в
процеса. Не са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл. 143 ал.2 от ГПК
и поради това, че отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд не е бил
депозиран от дружеството ответник.
С исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, не са наведени от
ищеца основания за наличието на съществени нарушения при свикването на ОС на ЕС от
09.10.2020г. (чл. 13 ал. 1 от ЗУЕС), в частност за липсата на надлежно иницииране на
процедурата по свикване на събранието (чл. 12 ал. 1 от ЗУЕС), както и посочването в
поканата на предварително обявения дневен ред на ОС на ЕС/. Не са навадени с ИМ и
доводи за допуснати съществени нарушения във връзка с провеждането на ОС- сочи се че
събранието се е провело и е приело решенията си при изискуемия по закон кворум както за
редовното му провеждане, така и при формирането на кворум за вземането на решението по
чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗЕУС.
В представения и приет като писмено доказателство Протокола от ОС на Етажна
собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр.
Р., от 09.10.2020г., са инкорпорирани общо взети решения от т. 1 до т. 3, всяко от което, с
оглед оплакванията в исковата молба и въззивната жалба, следва да се прецени с оглед на
неговата законосъобразност /Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр.д. №5704/2013г., I
г.о./.
Решаващият състав приема, че съдържанието на протокола от 09.10.2020г. за взетите
решения се е стабилизирало и неговата достоверност не може да бъде оспорвана по исков
ред, протоколът е стабилизиран и има обвързваща етажните собственици, третите лица и
съда доказателствена сила, след като не е оспорено съдържанието му, в срока по чл. 16 ал. 9
от ЗУЕС /Решение № 8/24.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014г., I г. о., ГК и Решение №
12 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 5368/2014г. на І г.о. на ГК/. Съгласно чл. 16 ал. 5 от
ЗУЕС за провеждането на събранието се съставя протокол, като в закона изрично е уредено
какво следва да бъде неговото съдържание. Протоколът, ако е съставен по надлежния ред, е
доказателство от отразените в него обстоятелства, както и форма за валидност на приетите
решения/Решение № 8 от 24.02.2015г. на ВКС по гр. дело № 4294/2014г., І г.о на ГК/,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Прието е от съдебната практика досежно производствата, образувани въз основа на иск по
чл. 40 ал.1 от ЗУЕС, че тъй като се касае за исков състезателен процес, че доказателствената
тежест между страните се разпределя по правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК, съгласно което
12
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
В този смисъл в тежест на ищеца е да докаже, че е било взето решението, чиято отмяна се
иска. /Решение № 176 от 16.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1968/2009г. на І г.о. на ГК/. При
изложени от ищеца съображения за порочност и незаконосъобразност на свикването или
провеждането на ОС на ЕС, които по естеството си са отрицателни фактически твърдения,
те не подлежат на доказване- същите се въвеждат в процеса чрез твърдението на едната
страна, а страната която ги оспорва и твърди обратното, носи доказателствената тежест, да
установи по положителен начин тези обстоятелства, които доказват нейното твърдения и
изключват твърдението на насрещната.
Всеки собственик на обект в сграда-етажна собственост е длъжен съразмерно на дела си в
общите части да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването
на общите части на сградата /определени в § 1 т.11 от ПЗР на ЗУЕС/, както и в полезните
разноски /определени в §1 т.12 от ПЗР на ЗУЕС/, за които е взето решение на общото
събрание. Съгласно чл. 11 ал.1 т.11 ЗУЕС, Общото събрание на ЕС може да приеме решение
за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или
физическо лице срещу възнаграждение, както и да определи конкретните правомощия на
управителния съвет /управителя/, които да бъдат възложени на тези лица.
В настоящия казус с оспореното решение по т. 2 от Протокола от проведеното ОС на ЕС на
09.10.2020г., е прието решение за прекратяване на договора от 01.01.2013г., сключен с
изпълнителя „А...” Е., за поддръжка на общите части на сградата, чрез разваляне на договора
по чл. 87 ал.2 от ЗЗД, поради неизпълнението му от „А...” Е. в уговорените срокове.
Несъмнено именно от компетентността на ОС на ЕС е въпроса както с възлагането на
задълженията за поддръжка на общите части на сградата на определено юридическо и
физическо лице, така и въпроса за прекратяването на това възлагане и на сключения договор
с фирмата изпълнител. Съгласно чл. 11 ал.1 т.11 ЗУЕС, Общото събрание на ЕС може както
да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата
на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, така и да определи конкретните
правомощия на управителния съвет / управителя/, които да бъдат възложени на тези лица,
т.е. да очертае обема на дължимите услуги за поддръжката на общите части и дължимото
възнаграждение за това.
Както се разяснява в Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 657/2012г., I г.о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, етажната собственост, която не е учредила сдружение за
управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните
собственици чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни
волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с
общо формираната воля. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на
общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки.
След влизането им в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички
13
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици. Същевременно
задължителната им сила отпада за лицата, които вече не са етажни собственици, дори да са
гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Породи особения
характер на решенията на ОС на ЕС и поради това че същите не са договори, неприложими
са по отношение на тях разпоредбите на ЗЗД, поради което недопустимо е оспорването им
като нищожни на осн. чл. 26 от ЗЗД.
Оспорването на законосъобразността на приетите решения на ОС на ЕС е допустима само
на изрично заявените още с ИМ основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на решенията, поради несъответствието им със специалните норми
на ЗУЕС, относно установените законови изисквания за свикване и провеждане на ОС на
ЕС, за изискуемия от закона кворума изискуем за приемането на определен вид решения и
др. Извън предметния обхват на съдебна проверка за законосъобразност е
целесъобразността на взетите решение на ОС на ЕС, при което успоредните
волеизявления на мнозинството на присъстващите на събранието, се насочват към
постигането на конкретна цел. Така в настоящия случай ОС на ЕС е било компетнтно да
вземе решението за прекратяване на договора за поддръжка на общите части с изпълнителя
„А...” Е., както на основание общата разпоредба на чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗЕУС, така и въз
основа на изричната разпоредба на т. 8, Раздел V от договора от 01.03.2013г., сключен с
„А...” Е.. Поради изложеното въззивният съд намира че решението по т. 2 от ОС на ЕС,
проведено на 09.10.2020г., е законосъабразно с оглед на неговото приемане, доколкото е
прието от компетентния за такова решение орган и същото е в съответствия с
правомощията, дадени на ОС на ЕС с чл. 11 ал.1 т. 11 от ЗЕУС.
Въпроса за начина по който е било взето решение за прекратяване на сключения договор за
поддръжка на общите части с „А...” Е., е въпрос по целесъобразност, която на подлежи на
съдебен контрол. Това че ОС на ЕС е приело решение договора за бъде прекратен чрез
неговото разваляне по реда на чл. 87 ал.3 от ЗЗД, поради виновното неизпълнение на „А...”
Е., а не пореда на безвиновното прекратяване на същия по реда, предвиден в т. 8, Раздел V
от договора от 01.03.2013г., е изцяло в преценката на присъстващите членове на ЕС на ОС,
като същото не може да бъде основание за незаконосъобраност на взетото решение, тъй
като чрез формирането на многостранната воля на присъстващите членове на ЕС, било е
прието решение на ОС, с което се е целяло постигането на определена законова цел.
Очевидно решено е че договора за поддръжка на общите части на ЕС, сключен с „А...” Е.,
следва да бъде развален на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, вероятно като бъдещо основание за
завеждане на отделен иск срещу изпълнителя във връзка с неговото неизпълнение. Дали е
налице неизпълнение от страна на изпълнителя и дали възложителят е изправна страна да
предяви такъв иск са въпроси, които съдът не може да разисква и по които не следва да се
произнася в рамките на производство по оспорване на приетото решение по т. 2 от ОС на
ЕС, в производство по предявен иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС. Същите са предмет на съдебна
14
преценка в случай на предявяване на отделен иск и в рамките на отделен съдебен процес.
Не са налице и основания да се приеме, че е налице незаконосъобразност на взетото
решение по т. 2 от ОС на ЕС поради разминаване на обявения с писмената покана дневен
ред. В писмената покана е обявен за разглеждане въпроса за прекратяване на сключения
договор за поддръжка на общите части на ЕС, сключен с изпълнителя „А...” Е., но от
доказателствата по делото не се установява, че в същата изрично е посочено по какъв начин
да бъде извършено прекратяването на договора от 01.03.2013г. Наистина от гледна точка на
правото, прекратяването на един договор не е равнозначно на неговото разваляне, но по
решение на ОС на ЕС целта на взетото решение от ОС на ЕС е била постигната- сключения
договор за поддръжка на общите части на сградата на ЕС от 01.03.2013г. е бил прекратен, а
начина по който е извършено това е въпрос на целесъобразност на приетото решение, по
отношение на което е недопустим съдебен контрол.
В този смисъл следва да бъде възприето становището на пълномощника на Етажна
собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището на гр.
Р., изразено с отговора на въззивната жалба, че наведените възражения при оспорването на
решението по т. 2 от ОС на ЕС, са възражения свързани с облигационното действие на
взетото решение, но не са съображения относими към материалната законосъобразност на
взетото решение, като основание за неговата отмяна на съда с решението си въз основа на
предявения конститутивен иск по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС.
С оспореното решение по т. 3 от протокола на ОС на ЕС от 09.10.2020г., общото събрание е
избрало дружеството „А...” Е., като изпълнител по договор за поддръжка на общите части на
ЕС и прилежащите обекти, при същите ценови условия, определени с решението по т. 3 от
дневния ред на ОС на ЕС от 28.12.2012г. Основанието на което това решение е оспорено,
посочено от ищеца с ИМ пред първоинстанционния съд е, че същото е нищожно поради
липса на предмет, тъй като в него не е определена дължимата престация от дружеството
изпълнител при сключване на нов договор за поддръжка на общите части на ЕС, а е
определана само цената който ЕС следва да заплаща на кв.м. за предоставенит услуги.
Наваденото оплакване не е за незаконосъобразност на приетото решение, а евентуално за
негова непълнота. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че въпреки непрецизната
формулировка на приетото решение, ясна е волята на присъстващите етажни собственици на
ОС, проведено на 09.10.2020г.- новия договор с определения изпълнител- „А...“ Е., да бъде
сключен при същите условия, при които е сключен и прекратения договор за поддръжка на
общите части на ЕС от 01.03.2012г. Изводите на съда се потвърждават от последващата т. 4
от приетите решения на ОС на ЕС, където вече е възложено на Управителят на ЕС, да
сключи Договор за поддръжка на общите части на сградата, с избраното дружество- „А...“
Е., при цените и условията, приети от ОС на ЕС от 28.12.2012г. Очевидно е, че волята на
членовете на ЕС, присъствали на ОС на 09.10.2020г. е била, новия договор да бъде сключен
при същите цени и условия, при които е сключен и предходния прекратен договор с „А...” Е..
При оспорването на решението по т. 3, прието от ОС на ЕС на 09.10.2020г., отново не са
наведени оплаквания за неговата материална и процесуална незаконосъобразност, с оглед на
15
специалните разпоредби на ЗУЕС, а се поддържат доводи във връзка с неговата пълнота и
целесъобразност. Поради същите съображения, съдът по никакъв начин не би могъл да
разисква и да се произнася по въпроса, дали приетото решение по т. 3 от ОС на ЕС, е в
ущърб на етажната собственост, т.е. дали сключването на новия договор е по- изгодно за
етажните собственици. Това е въпрос изцяло по целесъобразност на приетото решение и е
извън предметния обхват на съдебната проверка в производството по предявен иск по чл. 40
ал.1 от ЗУЕС.
Оспореното решение по т. 4, прието от ОС на ЕС на 09.10.2020г., е изцяло в съответствие с
приетите решения по т. 2 и т. 3 и поради това същото е законосъобразно и не следва да бъде
отменяно от съда. Константна е практиката че при определяне на изпълнител по договор за
поддръжка на общите части на сградата и параметрите на договора- предоставените услуги
и цените които следва да се заплащат за тях, ОС на ЕС следва да възложи на Управителят на
ЕС да сключи договор за поддръжкана общите части с определения изпълнител, при
условията за които е взето решение на ОС.
Поради изложените правни доводи и при съображения, които съвпадат с тези на
първоинстационният съд в обжалваното съдебно решение, на осн. чл. 271 от ГПК, Решение
№ 502844/09.08.2021г., постановено по гр.д. № 1157/2020г. по описа на РС Р. следва да се
потвърди като правилно и съответстващо на процесуалните разпоредби на закона.
При този изход от спора и съобразно правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК, поради това че
въззивната жалба се оставя без уважение, в полза на въззиваемото дружество пред
настоящата въззивна инстанция, следва да се присъдят разноски. В производството пред ОС
Благоевград, разноски за пред настоящата съдебна инстанция не са били претендирани от
Етажна собственост, съставляваща сграда „Апартаментен комплекс“, в м. „И.“, в землището
на гр. Р., поради което такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК, решението на въззивния съд няма да подлежи на
касационна проверка.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 и чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 502844/09.08.2021г., постановено по гр.д. № 1157/2020г. по
описа на РС Р., като правилно и обосновано.
Решението е окончателно, по аргумент от чл. 280 ал. 3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17