РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110107991 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по искова молба от Д. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.***, чрез
пълномощника си адв. Т.И. И. – АК ***срещу ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес
на управление гр*** с която е предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане
ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2521.50 лв. /две хиляди петстотин
двадесет и един лева и петдесет стотинки/ представляваща застрахователно обезщетение за
настъпили за ищцата имуществени вреди изразяващи се в увреждане на собствения лек
автомобил марка и модел „***“, с ДКН ***в резултат на настъпило застрахователно събитие
по застрахователен договор № ***от ***г. за застраховка „Каско на МПС“, настъпило на
04.06.2018г. около 16:30 часа в гр.***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
исковата молба – 04.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата била собственик на лек автомобил марка „***“, с ДКН ***и на ***г. с
ответното дружество бил сключен договор за застраховка „Каско“ с полица №***валидност
от 12.06.2017г. до 11.06.2018г.
На ***г. около 16:30 часа ищцата пътувала с автомобила си от Дирекция „Местни
данъци“ при Община ***по бул. „***“ в посока центъра на гр.***. Валял силен дъжд, който
бързо прераснал в силна буря с изливащ се пороен дъжд. Пътното платно се покрило с вода
и всички автомобили се движели с ниска скорост. На светофара преди бензиностанция
1
„Шел“ ищцата спряла на червен светофар. В същото време от ляво от посока ул. „***“
придошла силна вода, която заляла автомобила на ищцата, счупила предната броня, отляво
от насрещните автомобили се вдигнали големи струи вода, подобно на вълни, които облели
автомобила, при което двигателят изгаснал и автомобилът спрял да се движи.
Ищцата веднага се обадила на застрахователния си агент и на пътна помощ. Не се
опитвала да пали двигателя след изгасването, защото от пътна помощ казали, че може да
засмуче вода. Автомобила бил преместен от пътя с пътна помощ и откаран в сервиз.
Застрахователното събитие било регистрирано по съответния ред в ответното дружество.
Извършен бил оглед на автомобила за щетите по него и съставен снимков материал.
С писмо от 13.06.2018г. ответното дружество отказало да изплати застрахователно
обезщетение, като се позовало на чл.5, ал.2, б. „О“ от общите си условия, според който
застрахователят не покрива щети от воден удар в двигателя и щети причинени пряко или
косвено от него. В застрахователния договор „разширено покритие“ се покривали щети от
природни бедствия като буря, ураган, удар от мълния, градушка, проливен дъжд, но въпреки
това застрахователят отказал да заплати обезщетение за вреди, които били в пряка
причинна връзка с природно бедствие.
Извършеният ремонт на двигателя възлизал на 2471.50 лева, съгласно приложена с
исковата молба фактура, както и 50 лева по договор за покупка на бракуван двигател.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не се оспорва, че към ***г. между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по застрахователна полица № ***за застраховка „Каско на МПС“ на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН ***и срок на действие на застраховката от
12.06.2017г. до 11.06.2018г.
Договорът бил сключен при Общи условия, като за конкретния случай била
приложима разпоредбата на чл.5, ал.2, б. „о“ от тях, според която със застрахователната
полица не се покриват щети, причинени от воден удар в двигателя с вътрешно горене и
щетите, причинени пряко или косвено от него. По повод заведената претенция по щета било
установено, че се касае за хидравличен удар, което не представлява покрит риск по
застрахователния договор и постановения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение бил законосъобразен.
След като се касаело за доброволна, а не за задължителна застраховка, то обема на
риска, който се носи от застрахователя се определял с договора между страните, доколкото
липсвало нормативно определено съдържание на покритите рискове по имуществена
застраховка „Каско на МПС“. Ищцата с подписване на застрахователната полица
потвърдила, че е получила валидните към него общи условия по застраховка „Каско“,
запозната е с тях, съгласна е със съдържанието им и ги приема. Съгласно чл.5, ал.2, б. „о“ от
2
общите условия щетите, причинени от воден удар в двигателя с вътрешно горене не били
покрит риск и настъпването на такова събитие не пораждало задължение за застрахователя
да репарира декларираните от собственика вреди.
В условията на евентуалност, ако съдът приемел, че е налице покрит от
застрахователната полица риск се въвеждат възражения относно наличието на причинно-
следствена връзка на описаните в исковата молба щети с процесното събитие и размера на
настъпилите за ищцата вреди.
Събитието се състояло на ***г.,а възстановителния ремонт бил извършен на ***г.,
поради което се твърди, че в заплатената сума е включена и стойност на ремонтни дейности
по части и детайли на МПС, които са увредени на по-късен етап, след настъпване на
застрахователното събитие. Закупуването на двигател не било необходимо, доколкото
същият не се твърдяло да е повреден в уведомлението за щета, а и не бил включен в описа
на застрахователя. Липсвал официален документ, който да удостоверява какви точно части
и детайли на МПС са увредени, поради което в съдебната практика се приемало, че увредени
са тези, които са описани от застрахователя, а именно броня предна и калник преден ляв.
От Талон за оглед № ***от ***г. се установявало, че към датата на сключване на
застрахователния договор съществували повреди по броня предна и калник преден ляв на
процесния автомобил. Талонът бил подписан от застрахования без забележки.
Застрахователят не следвало да изплаща застрахователно обезщетение за щета, настъпила
извън срока на застрахователния договор и дори преди възникването на застрахователното
правоотношение.
В застрахователния договор ищцата изразила съгласие, че начинът на обезщетяване
ще бъде по експертна оценка или в доверен сервиз. С оглед изразеното от застрахования
желание и съгласие за определяне на оценка на щетите по експертна оценка, прилагането на
Методиката на застрахователя било задължително. При частични щети застрахователят
определял размера на обезщетението по един от избрания от застрахования начини: по
експертна оценка и съгласно методиката, в доверен сервиз или по представени оригинални
разходни документи. Предвид горното, след настъпване на застрахователно събитие, ищцата
не можела да се отклонява от постигнатата между страните договорка относно метода на
оценка и обезщетяване.
Акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от
датата на подаване на исковата молба се оспорва по аргумент от неоснователност на главния
иск. Отделно от това ищцата не сочела начин, по който желае да получи претендираното
обезщетение в съответствие с чл.127, ал.4 ГПК.
Моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуален представител,
поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото
разноски. Ответното дружество, чрез проц. представител, поддържа отговора на исковата
3
молба, моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С протоколно определение от 18.02.2022г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
ДКН ***и срок на действие на застраховката от 12.06.2017г. до 11.06.2018г; подаването на
05.06.2018г. на уведомление за щета на МПС от ищцата до застрахователя, както и отказът
на застрахователя за изплати застрахователно обезщетение на ищцата, позовавайки се на
чл.5, ал.2, б. „о“ от общите условия по застраховка „Каско на МПС“.
Към доказателствата по делото е приобщено копие от Общите условия по
застраховка „Каско“ на моторни превозни средства (без релсови превозни средства) на
ответното дружество /л.37-42/.
На 05.06.2018г. ищцата е подала уведомление за щета на МПС за настъпило на
04.06.2018г. в гр. *** застрахователно събитие. В описанието на произшествието е
посочено, че ищцата е спряла автомобила си на светофар на бул. „***“ и от ул. „***“
придошла висока вода, която заляла автомобила и двигателят изгаснал и повече не запалил
/л.43-44/.
Съгласно писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал
***на 04.06.2018г. от 15:10 до 15:30 е валял силен краткотраен дъжд придружен с
гръмотевична буря, от 15:40 до 15:50 вали умерен краткотраен дъжд, от 15:50 до 16:30 вали
силен краткотраен дъжд придружен с гръмотевична буря, от 16:30 до 16:50 вали умерен
краткотраен дъжд придружен с гръмотевична буря и от 16:50 до 17:00 часа вали слаб
краткотраен дъжд. Сумата на валежа е 71.4 мм (л/кв.м.) и представлява 155% от нормата за
месец юни за гр. ***. В писмото се отбелязва, че данните са от метеорологична станция ***,
намираща се в „***“, район „***“ и в райони извън тази станция наблюдаваните явления и
степента на тяхното проявление могат да се различават съществено /л.70/.
В съставения опис техническа експертиза по щета № ***г. като увредени детайли са
посочени броня предна, калник преден ляв и отбелязана необходимостта от оглед след
разглобяване /л.45/.
С писмо от 13.06.2018г. ответното дружество е уведомило ищцата, че застрахования
обект е бил увреден вследствие на воден удар в двигателя и е налице изключен по
застрахователния договор риск съгласно чл.5, ал.2, буква „о“ от Общите условия по
застраховка „Каско“ и отказва изплащането на застрахователно обезщетение /л.13/.
С жалба от 25.06.2018г. ищцата е оспорила пред застрахователя отказа за изплащане
на застрахователно обезщетение, като е изложила твърдения, че се касае за вреди причинени
от природно бедствие, които попадат сред застрахователните събития, покривани от
застрахователя /л.14-15/.
Към жалбата е представен снимков материал от момента на настъпване на
4
уврежданията, като такъв е представен от ищцата и към исковата молба /л.6-10/.
С договор за покупко-продажба на двигател от бракувано МПС на ***г. ищцата е
закупила от П.Л.Г. двигател на бракуван на ***г. лек автомобил *** за сумата от 50 лева
/л.19/.
На 09.01.2019г. е съставена работна карта № ***от служител на „***“ ООД за
извършване на ремонт на автомобил „***“ с рег. № ***, като общата стойност на частите и
труда описани в работната карта е в размер на 2471.50 лева /л.16/.
Към исковата молба е представена фактура, издадена на 10.01.2019г. от „***“ ООД на
стойност 2471.50 лева с включен ДДС и получател ищцата Д.Г.. Във фактурата е отбелязано
плащане в брой на сумата, която е формирана като цена на части в размер на 1241.50 лева и
цена за труд в размер на 1230 лева /л.17/.
За изясняване на фактите по делото са назначени две съдебни автотехнически
експертизи.
В заключението на вещото лице М. се посочва, че в следствие на събитието от ***г. е
увреден двигателя на автомобила на ищцата. На вещото лице са предоставени фотоснимки
от допълнителни огледи на двигателя на автомобила на ищцата, извършени на 06.06.2018г.
и 07.06.2018г. От същите се установявало, че двигателят е претърпял воден (хидравличен)
удар. Изкривени били мотовилки, повредени лагери, колянов вал и други. Частите,
необходими за ремонт на двигателя направили ремонта неизгоден, като по-изгодно било
закупуването на употребяван двигател и извършване на ремонт по него. Като най-вероятни
причини за претърпения хидравличен удар вещото лице посочва управляване на автомобила
със скорост по-висока от разумната за метеорологичните и пътни условия (навлизане или
движение в голямо количество вода с по-висока скорост) или обливане на автомобила от
голямо количество вода в следствие на движещите се в обратна посока автомобили.
Подробно е описана системата за засмукване на въздух за горивно-въздушната смес на
процесния автомобил. Една от конструктивните слабости на този автомобил била, че
въздушния филтър се намира зад левия фар, а извода за засмукване на касетата му е откъм
земята, поради което автомобилът засмуквал въздух откъм земята, а не откъм маската като
повечето автомобили. Под касетата на въздушния филтър имало резонатор, който правел
засмукването на въздуха за гориво-въздушната смес от още по-ниско ниво. Под резонатора
имало тръба, подобна на шнорхел чиято цел била да направи засмукването на въздух от по-
високо ниво. Връзката между тази тръба и резонатора била много ненадеждна, а и самата
тръба била закрепена под фара с много ненадежден винт. Вещото лице допуска, че предвид
възрастта на автомобила и начина на поддръжка, вероятно тръбата под резонатора била
откачена и връзката с резонатора е била прекъсната, поради което при навлизане или
движение в голямо количество вода с несъобразена скорост автомобилът е засмукал водата
причинила хидравличния удар. Според вещото лице дори водата да е придошла от дъжда, то
вероятна причина за засмукването на водата била откачена тръба, което било следствие от
лошата поддръжка на техническото състояние на автомобила. При изслушването му вещото
лице заявява, че откачането на тръбата може да се дължи на вибрации от влизане в дупка, а
5
да бъде избутана от придошла вода било теоретично възможно, но малко вероятно.
Предположението, че автомобилът не бил добре технически поддържан се дължало на
наличието на доста неотстранени забележки към момента на сключване на договора за
застраховка. Според вещото лице бордюра на мястото на произшествието бил висок 14 см. и
водата на снимката достигала бордюра. Стойността на частите необходими за ремонта на
употребявания двигател към 09.01.2019г. вещото лице определя в размер на 1918.98 лева с
ДДС по цени за оригинални части и 940.67 лева с ДДС по цени на алтернативни части.
Посочва, че в представената с исковата молба работна карта са включени части, които не е
възможно да се повредят от водния удар, но е удобно да се подменят при разглобяване на
двигателя – ангренажен комплект и водна помпа. Маслото за промивка на скоростната кутия
не следвало да се начислява към разходите за отстраняване на вредите, тъй като било
извършено по желание на ищцата като профилактика и обслужване. Стойността на ремонта
съгласно Методиката, обективирана в Указания (вътрешни правила на ЗАД „***“ АД) за
извършване на ликвидационна дейност по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“,
одобрени от КФН е определена от вещото лице в размер на 1322.21 лева с включен ДДС, в
която сума се съдържат разходи за труд в размер на 290.48 лева с ДДС и разходи за части и
материали в размер на 821.73 лева с ДДС. Равностойността на ремонта по цени на доверен
сервиз е определена от вещото лице в общ размер на 1632.74 лева с ДДС, включваща разход
за труд в размер на 435.72 лева с ДДС и разходи за части и материали в размер на 987.02
лева с ДДС. Равностойността на ремонта по пазарни цени на резервни части от
алтернативни доставчици и по пазарни цени на труд в поне три сервиза е определена в
граници между 1426.39 лева до 1513.54 лева. /л.72-85/.
В заключението по назначената повторна съдебна автотехническа експертиза вещото
лице М. посочва, че щетите по двигателя на автомобила на ищцата са настъпили в следствие
на твърдяното в исковата молба събитие. При оглед на място вещото лице е измерило
височина на бордюра в процесния участък на булеварда 27.5 см, като от представения с
исковата молба снимков материал се установявало, че височината на водата била над 30 см
към момента на събитието. Причина за настъпване на щетите било засмукването на вода
през отворите, които се осигурява достъпа на въздух за работата на двигателя и създадения
хидравличен удар. Според това вещо лице щетите по автомобила се дължали на
прииждащата вода, която не успява да се поеме от канализационната и отводнителната
система на улиците и платната за движение. Прииждащата вода създавала пориви,
наподобяващи „вълни“, които от своя страна премествали големи водни маси, създаващи
хидравлично налягане върху неподвижни препятствия, което можело да доведе до
едрогабаритни детайли по колата и до заливане на отворите за въздух. Вещото лице
определя различни стойности на ремонта, както следва: по Методиката, обективирана в
Указания (вътрешни правила на ЗАД „***“ АД) за извършване на ликвидационна дейност по
застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“, одобрени от КФН -1154.02 лева, по цени
на доверен сервиз и части от алтернативни доставчици – 2008.83 лева, по пазарни цени на
резервни части от алтернативни доставчици и пазарни цени на труд в поне три сервиза –
2753.18 лева /л.131-138/.
6
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ за заплащане дължимо застрахователно обезщетение, като основен спорен момент
между страните по делото е дали всички посочени от ищеца щети по автомобила му са в
резултат на процесното ПТП и каква е действителната стойност за отстраняване на вредите
настъпили следствие само на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според
константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209
от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по
т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1
КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и
със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не
подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ е
императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие
на страните.
Съдът намира, че и от двете заключения на вещите лица се установява, че
увреждането на двигателя на автомобила на ищцата е настъпило в резултат на навлизане на
вода през отворите за засмукване на въздух за гориво-въздушната смес на двигателя и
последвал хидравличен (воден) удар. Увреждането на двигателя е пряк резултат именно от
настъпилото на 04.06.2018г. събитие и е налице причинно-следствена връзка между това
увреждане и произшествието (събитието) описано в исковата молба. Съдът не споделя
доводите на ответника, че след като двигателя не е описан сред увредените детайли при
първоначалния оглед на автомобила, то за същия не е предявявана претенция към
застрахователя и не се дължи обезщетение на това основание. Още повече, че в
заключението на вещото лице М. е посочено извършването на два повторни огледа на
автомобила на ищцата свързани именно с увреждането на двигателя, което се потвърждава и
от получения изричен отказ за изплащане на застраховатлено обезщетение поради наличие
на изключен застрахователен риск – вреди от хидравличен удар.
По отношение на механизма на настъпване на този хидравличен удар съдът
7
кредитира заключението по повторната съдебна автотехническа експертиза. По делото не се
съдържат доказателства, от които да се направи категоричен извод за недобра техническа
поддръжка на процесния автомобил преди произшествието, както и настъпило преди
инцидента откачане на описаната тръба от резонатора, чиято цел е да направи засмукването
на въздух от по-високо ниво. При изготвяне на заключението на вещото лице по повторната
експертиза се посочва, че височината на бордюра в процесната част от булеварда е 27.5 см, а
не 14 см както посочва вещото лице М.. Предвид конкретните измервания и представения
снимков материал с исковата молба съдът приема изводите по повторната съдебно
автотехническа експертиза, че височината на водата към момента на инцидента е била около
30 см и това може да доведе до увреждане на едрогабаритни детайли по колата и до
заливане на отворите, през които се осъществява достъп на въздуха за работата на двигателя.
По делото липсват данни, от които да се направи извод, че автомобила на ищцата е бил в
движение при заливането му с придошлата вода, респективно, че тя е управлявала
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.
Основен според по делото въпрос е дали вредите от настъпилия „хидравличен удар“
са покрит риск от сключения между страните застрахователен договор.
Съгласно чл.2, ал.1 от Общите условия по застраховка „Каско“ на моторни превозни
средства (без релсови превозни средства) на ответното дружество застрахователят осигурява
застрахователно покритие срещу рисковете пожар, природни бедствия, кражба или грабеж
на цялото МПС, злоумишлени действия на трети лица и пътно-транспортно произшествие.
Според легалната дефиниция дадена в § 3 ДР КЗ „застрахователен риск е обективно
съществуваща вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или трето
ползващо се лице.
В конкретния случаи увреждането на двигателя на автомобила на ищцата е
настъпило в резултат на пороен дъжд, който е изрично е изброен сред покритите рискове
изброени в общите условия като природни бедствия в раздел „Клауза „Пълно Каско““.
В чл.5, ал.2, б. „о“ от Общите условия по застраховка „Каско“ на моторни превозни
средства (без релсови превозни средства) на ответното дружество е посочено, че
застраховката не покрива щети от воден удар в двигателя с вътрешно горене, причинени
пряко или косвено от него.
В разпоредбата чл. 408, ал. 1 КЗ изрично и изчерпателно е предвидено, че
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само:
1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение;
2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;
3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
8
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
След като „пороен дъжд“, определен в общите условия на застрахователя като
падане на големи количества валежи за относително кратко време е част от покритите
рискове по договора за застраховка между страните, то основание за отказ за плащане на
обезщетение би бил хидравличен удар, но само настъпил при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие – чл.408, ал.1, т.3 КЗ.
Изрично изключени като застрахователни рискове са повреди на двигателя от
засмукване на вода, настъпили следствие от грубо нарушение на установените технически и
технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, каквото поведение в случая не се
установява от доказателствата по делото. В този смисъл и Решение № 5/28.01.2014г. по т.д.
№ 1837/2013г. по описа на ВКС, II т.о., което макар и постановено при действието на КЗ
/отм./ касае идентични норми на КЗ и КЗ /отм./ и идентични клаузи в общите условия на
застрахователя.
Доколкото ищцата установи възложеното в нейна тежест настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба начин, настъпилите щети по
автомобила и наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие
и увреждането на двигателя на автомобила, то исковата претенция се явява доказана по
основание. Действително се установи, че увреждането на двигателя е резултат от
хидравличен удар, но доколкото не се установява нарушение на установените технически и
технологически правила за експлоатация на МПС от ищцата то не е налице изключен риск
по смисъла на чл.5, ал.2, б. „о“ от общите условия на застрахователя, не е налице основание
за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.408 КЗ и такова се дължи от
ответното дружество.
По отношение размер на дължимото застрахователно обезщетение съдът кредитира
заключението на вещото лице М. за стойността на ремонта по пазарни цени на резервни
части от алтернативни доставчици и по пазарни цени на труд в доверен сервиз или 1632.74
лева с ДДС. В това заключение вещото лице мотивирано посочва, че част от описаните в
ремонтна карта № ***г. части не е възможност да се повредят от водния удар (ангренажен
комплект и водна помпа), а друга част от дейностите са извършени като профилактика и
обслужване и не следва да бъдат прибавяни към стойността на отремонтиране на
уврежданията от процесното събитие. В същото заключение са дадени цени на труд за
конкретни сервизи към датата на настъпване на застрахователното събитие и с такива цени
на труд са извършвани изчисленията, като не е съобразено последвалото след това
повишение в цените на труд в автосервизите. В застрахователната полица е отбелязана
възможността за възстановяване на щетите по автомобила доверен сервиз, поради което
9
съдът намира, че именно тази стойност на ремонта следва да бъде приета за достатъчна за
пълно възстановяване на щетите от настъпилото застрахователно събитие. Към посочената
стойност следва да се прибави и цената за закупуване на употребявания двигател в размер на
50 лева.
По изложените съображения съдът намира исковата претенция за доказана по
основание и до размер от 1682.74 лева, като за горницата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2471.50 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на поискани и доказано сторени
разноски – ищцата за уважената част от иска, а ответникът за отхвърлената. Направените от
ищцата разноски са в размер на 550.86 лева, а от ответното дружество 660 лева. Съобразно
изхода от спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 363.91
лева, които да се възложат в тежест на ответното дружество. В полза на ответното
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 223.99 лева. Ищцата е представлявана
в производството от адвокат, който е оказал безплатна правна помощ, като в полза на
адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, което да се
възложи в тежест на ответника на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр*** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.*** сумата от 1682.74 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпили за ищцата имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на собствения лек автомобил марка и модел „***“, с ДКН ***в резултат на
настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор № ***от***г. за
застраховка „Каско на МПС“, настъпило на 04.06.2018г. около 16:30 часа в гр.***, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба – 04.06.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на горницата над
1682.74 лева до пълния претендиран размер от 2521,50 лева
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.*** сумата от 363.91 лв. /триста
шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“
АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр*** сумата от 223.99 лв. /двеста
10
двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Т.И. И. - АК Варна, личен номер ***и служебен адрес гр. *** сумата
от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11