Определение по дело №146/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по протест на прокурор от Районна П. – П. за проверка на Присъда № 38 от 13.01.2010 год. по НОХД № 851/2008 год. по описа на Районен съд- П..

Оплакванията по него са, че оправдателната присъда е необоснована, тъй като изводът за невиновност не се подкрепя от събраните гласни доказателства.

Представителят на О. П. - Б. поддържа протеста и сочи, че са събрани достатъчно доказателства относно авторството на деянието, които обаче са изтълкувани превратно.

Защитникът изразява становище, че липсват основания за осъждането на подсъдимият, поради недоказаност , че именно той е счупил с метална тръба стъклото на входната врата. Освен това дори и да се установява обратното, то само увреждането на чуждо имущество не може да запълни фактическия състав на престъпното хулиганство.

Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, съобразно правомощията си, намери следното:

Въпреки, че основните оплаквани по протеста са фактически, наложително е изложението да започне с извода за несъстоятелност на обвинителната теза, защото именно тя определя рамките на значимите факти, върху които съдът следва да обоснове правните си съображения. Съдът е проверявал доказаността на непълна и противоречива обвинителна теза. Описателната част на обвинителния акт започва с изброяване на лицата , които на 10.11.2007 год. около 14,00 часа присъствали пред заведение в с. Самуилово и продължава с декларирането, че подсъдимия „…взел решение да наруши обществения ред”…, като в тяхно присъствие се „ …саморазправи с В.Б.”. Веднага след това е изложено само, че за осъществяването на тази цел е отправил заплахи и обиди спрямо него и А. Б. , и счупил стъклото на входната врата на заведението с метална тръба.

Въз основа на тези факти пък е изведено правното твърдение в заключителната му част, че само счупваното на стъклото от К. е престъпно хулиганство / впрочем и в обстоятелствената част правният извод е същият/.

Пестеливостта на прокурора по отношение изложението на фактите е недопустим негов пропуск , обосноваващ нарушение на 246, ал. 2 НПК, тъй като се касае неконкретизация на извършените от подсъдимия непристойни действия. Тава нарушение е съществено, защото не дава възможност на подсъдимия да узнае фактическото обвинение в неговата цялост и пълнота, а оттам ограничава правото му на защита. И тук с оглед логическа последователност следва да се отправи и упрекът, че от съдържаното на обвинителния акт прозира неразбирането за основния признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство. В случая „непристойните действия „ според прокурора не се изчерпват само с тези, свързани с повредата на имуществото, тъй като и посочил и отправянето на ругатни и обиди от подсъдимия към две лица , които обаче на са конкретизирани. Очевидно е при това, че има съвкупност от действия - такива които са посегателствата върху личността / нанасянето на обиди и заканите/ ; или собствеността, които са създали тревожна обстановка в мъжеството присъствали хора и тези свързани с посегателството върху интересите на много хора, довели до преустановяване на събираното на множеството в заведеното , който обаче трябва да бъдат описани от прокурора.

Нещо повече , прокурора е създал и противоречие в тезата си, защото в диспозитива на обвинителния акт е заключил, че непристойните действия са изчерпват със счупването на стъклото.

Първоинстанционният съд, постановил обжалваната присъда, е констатирал, както непълнотата на обвинителния акт , така и противоречивото му съдържание, тъй като мотивите му убеждават, че и според него обвинителните факти включват обиди и заплахи от подсъдимия. Но, тъй като същите не се конкретизирани, а и са изключени от диспозитива е прието, че са „извън предмета на делото” , т.е не са част от хулиганските действия. Правилната констатация не е правилно преценена като допуснатото процесуално нарушение от прокурора , което е довело до произнасяне на съда по неясно формулирано с внесения обвинителен акт обвинение за извършено престъпление.

С пълното оневиняване обаче по предявеното обвинение подсъдимият е получил възможно максималната защита на своите права и законни интереси. Ако и вътрешното убеждение на въззивния съд бе за невиновност, то с потвърждаването на резултата в съответствие с нарушеното право, което също е достатъчно за отстраняване на самото нарушение, не би се налагало до връщането на делото. Становището му обаче е точно обратното. И въпреки това поисканото от прокурора осъждане не може да се постанови в случая, защото:

Подходът на районния съд към доказателствата относно деянието и авторството му, обаче не се споделя от проверяващия съд . Събраните гласни доказателства създават убеждението, че именно подсъдимият е един от тези, които слезли от 5-6 автомобила , с метален прът в ръцете си и които „псували наред пред заведението” / от показанията на св. С. Т./, като продължил да буйства , обижда и да се заканва с убийство на обществено място в присъствието на множество лица от селото , а дори и на полицейски служител. Впрочем както вече се отбеляза това поведение не е спорно , тъй като и проверяваният съд в мотиви си е приел за установено точно него. Доказано дори само чрез показанията на св. С. Т. и А. Б. е извършването на още едно непристойно действие, част от цялостното непристойно поведение на подсъдимия – счупването на стъклото. Въззивният съд категорично отхвърля оценката за недостоверност на показанията на тези свидетели, поради обективна невъзможност свидетелят да види кой е счупил стъклото. Тази обективна невъзможност е изведената от обстоятелството, че пред вратата е имало множество хора, които пречели на свидетелите да възприемат факта, която обаче самият съд, а не свидетелите твърдят. За доказаността на този факт, като правилно сочи прокурора, значение имат и показанията на свидетелите Й. С. , Д. и К. , които също са категорични за това ,кой е счупил стъклото.

Възможната подмяна на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не е обаче допустима, тъй като при осъждането на подсъдимият от въззивния съд вече не може да се игнорира съществуващия порок на обвинителния акт.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за отменяване на постановената оправдателна присъда и връщане делото на прокурора поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на подсъдимия – правото да разбере в какво се обвинява, да представя доказателства срещу обвинението, да упражни съгласно закона правото си на възражение срещу обвинителния акт, правото да представи доказателства и надлежно да упражни правото на жалба, което налага отменяване на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.

Мотивиран от горното и на основание член 334, точка 1 във връзка с член 335, алинея 1 , т. 1 НПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 38 от 13.01.2010 год. по НОХД № 851/2008 год. по описа на Районен съд- П. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районна П. – П. от стадия на действия на прокурора след завършване на разследването.

Решението не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: