№ 18047
гр. София, 18.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110124940 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Подадена е искова молба от Д. В. Д. (ищец) срещу „Булсатком” ЕООД
(ответник), с която е предявен иск с правно основание чл. 66, ал.2 от Кодекса на труда
(КТ) за заплащане на сумата 67799.40 лева – обезщетение при прекратяване на трудов
договор, дължимо по т.9 от ДС от 01.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 12806.50
лева – лихва за забава за периода 02.07.2020г. – 12.05.2022г.
Ищецът твърди, че е постъпил на работа при ответника като счетоводител въз
основа на трудов договор от 26.09.2012г., като последно заеманата от него позиция в
предприятието на ответника била ръководител счетоводен отдел. Заявява, че с
отправено от него предизвестие по чл.326, ал.1 КТ трудовото правоотношение било
прекратено, но работодателят не му заплатил обезщетение, дължимо при прекратяване
на договора в размер на 12 месечни работни заплати по т.9 от Допълнително
споразумение от 01.04.2017г., което било платимо до 15 календарни дни от
прекратяването на отношенията. Представя доказателства. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение, по което
ищецът е заемал длъжността ръководител счетоводен отдел. Не оспорва размера на
трудовото му възнаграждение и начина на определяне на търсено обезщетение.
Оспорва правото на ищеца да получи същото с довод, че т.9 от ДС от 01.04.2017г. е
недействителна на основание чл.74, ал.4 КТ вр.чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД – липса на
основание, а също и поради това, че е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Заявява, че тази клауза не обвързва работодателя, тъй като ДС е подписано от
пълномощник, който се е споразумял с ищеца във вреда на ответника. Счита, че такова
обезщетение може да се търси само при прекратяване на трудовия договор от
1
работодателя или в резултат на негово недобросъвестно поведение, но не и когато
основанието за това е отправено от служителя предизвестие. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника,
прекратяването му и размера на претендирано обезщетение, както и изпадане на
ответника в забава. В тежест на ответника е, при установяване на горните
обстоятелства от ищеца, да докаже плащане, както и възраженията си за
недействителност и нищожност на спорната клауза, на която ищецът основава
искането си, като установи, че клаузата по т.9 от ДС към ТД от 01.04.2017г.
противоречи на добрите нрави, поради което съществуването й е несъвместимо с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, евентуално – е
сключена без основание, тъй като причината за включването й е лъжовна, т.е не
съществува в действителност. В негова тежест е да докаже, че лицето, упражняващо
работодателската власт, се е споразумяло с ищеца във вреда на работодателя.
Приложените към исковата молба документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
На ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане на търсените вземания – чл.127, ал.4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане на търсените вземания – чл.127, ал.4 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба,
ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат
да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с
такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед
запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да
бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в
исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
2
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2022г.
от 14:30 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3