МОТИВИ
по Присъда №29/03.06.2019 г. по
НЧХД № 2109/2018 г. по описа на ВТРС.
Делото е образувано по частна тъжба от К.И.С.
с ЕГН ********** против Г.Х.Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл.130, ал.1
от НК.
Предявен е граждански иск от частния тъжител К.И.С.
с ЕГН ********** против Г.Х.Г. с ЕГН ********** за сумата от 2000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществените вреди в резултат от престъплението.
В
частната тъжба се твърди, че на 14.05.2018 г., в стругарната работилница на
Експолатационен район „Йовковци”, частният тъжител С. бил на работа, като
дежурен ХТС - оператор бент. Около 8:45 сутринта получил обаждане от диспечера
да спре една от помпите, която се намира на около един километър от дежурната
стая, в която бил. Обичайно, за предвижване по този маршрут, използвали
служебния мотопед „Лифан”. Около 9:30, преди да тръгне с него, видял, че
резервоарът на мотопеда е почти празен и е нужно да се зареди с бензин. Знаел,
че в стругарното помещение се намира бутилка с бензин за служебно ползване. Тъй
като времето било лошо, вкарал мотопеда в помещението, за да го зареди. Подсъдимият
Г.Г. стоеял пред входа и му заяви, че бензинът бил за храсторезите, а не за
мотопеда. С. му отговорих, че храсторезите са заредени и дори има останал
резервен бензин. В този момент **, също служител на „ВиК Йовковци” ЕООД, който
чул разговора им, казал на С. да зареди мотопеда.
Влизайки в стругарното помещение, частния
тъжител видял, че вътре няма хора. Взел бензина и фуния, изправил мотопеда,
облегнал го на себе си и започнал да налива бензин през фунията в резервоара. В
този момент подс. Г.Г. влязъл, приближи се към тъжителя Скендаров и ударил с
ръка бутилката. С. я изтървал на земята, а Г. го ударил в лицето. В следствие
на удара и шока, залитнал назад, блъснал се в шкафа, който се намирал зад гърба
му, след което политнал обратно към мотопеда и паднал върху него. При падането
усукал коляното си. Подс. Г.Г. се хвърлил върху него и продължил да го удря с
юмруци в главата, поне още пет пъти. След това подс. Г.Г. се изправил и побягнал
към вратата.
В съдебно заседание частният тъжител лично и
чрез процесуалния си представител адв. И.Б. - ВТАК поддържа тъжбата, моли за
осъдителна присъда и уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият лично и чрез защитника си адв. Л.М.-
ВТАК пледира за оправдателна присъда и отхвърляне като неоснователен и
недоказан предявеният граждански иск. Дават становище недоказаност на
обвинението, алтернативно за прилагане на чл.130, ал.3 от НК.
Съдът, след като се запозна и разгледа
представените по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, и се запозна със становищата на страните, приема за установено
следното.
Частният тъжител К. Иванов С. работи във „ВиК Йовковци’’
ООД, гр. Велико Търново, на длъжност: “работник, хидротехнически съоръжения
(ХТС)”.
Подсъдимият Г.Х.Г. работи във „ВиК Йовковци’’ ООД, гр. Велико
Търново, на длъжност: „работник поддръжка“.
Между частния тъжител С. и подсъдимия Г. съществували
разногласия и противоречия на работното място. На 14.05.2018 г., в стругарната
работилница на Експолатационен район „Йовковци” възникнало пререкание между
двамата. В помещението не е имало други лица. По делото не са събрани безспорни и
категорични доказателства за наличието на физически контакт между подсъдимия Г.
и частния Тъжител, изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци в лицето и главата
– поне шест на брой, както се твърди в тъжбата, от които да са причинени
описаните в тъжбата телесни увреди.
От изслушаната съдебномедицинска експертиза се
установява, че на С. са причинени телесни увреди, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, болки и страдания, причинени от
охлузвания по лицето и оток с ограничени и болезнени движения в областта на
дясна коленна става. Телесните увреди са с механизъм на получаване – удари с
или върху твърди тъпи предмети и усукване в областта на коленната става.
Подс. Г.Г. е получил телесни увреди, довели до болки и
страдания, причинени от оток с кръвонасядане на шията. Механизмът на получаване
е описан като резултат от тъпа травма със среден интензитет.
По делото според съда не се установи по безспорен и
категоричен начин извършителя на деянието. В рамките на съдебното следствие е налице едно
пряко доказателство за самоличността на твърдения извършител и това са
показанията на частния тъжител С.. Останалите свидетели на обвинението св. **–
съпруга на тъжителя и св. **не са присъствали на твърдения инцидент и дават
показания относно обстоятелствата които са им съобщени от частния тъжител С..
Прави впечатление, че св. **описва инцидента по начин различаващ се от
твърдяното в тъжбата , макар да пресъздава съобщеното от съпруга си – частния
тъжител С.. Така св. **твърди, че
съпругът и е съобщил, че при инцидента настъпил на работното му място подс. Г.
е влязъл в помещението, нападнал го, ударил тубата, при което мъжът е политнал
назад, ударил се в шкафче, рикоширал и паднал. Г. скочил върху него и започнал
да го удря, след което избягал. Св. **дава
показания за обстоятелствата които е възприел като твърди, че е завел С. на
лекар на около 09.00 часа. Описва възприетите от него травми – рана под окото,
засъхнала и подуто коляно, не можел да стъпва.
По отношение на получаването на травмите, твърди, че частният тъжител му
е казал, че някой друг колега излязъл, блъснал го, той не можал да се закрепи,
пада и получава тези наранявания. От показанията може не може да се направи
извод за самоличността на дееца, тъй като същият не е индивидуално посочен.
Освен това, описанието на механизма на получаване на травмите значително се
различава от този твърдян в тъжбата. Св. Петров не съобщава С. да му е разказал
за нанасяне на множество удари с юмрук в лицето, както се твърди, а за
блъскане.
Св. **– познат на подс. Г. , не е присъствал на инцидента.
Пресъздава разказаното му от подсъдимия в деня на инцидента, като твърди, че с Г.
и негов колега се спречкали за бензин, колегата му го заплашил, че ще го убие,
поради което Г. го отместил, като моторът бил между двамата и тогава колегата
ударил Г. в гърба, във врата и отпред.
Св. **Х. – баща на подсъдимия дава показания за
установените от него при проведен преглед телесни увреди в областта на шията на
подс. Г.. Описва отношенията на сина си и частния тъжител С. като влошени. За
инцидента твърди, че подс. Г. му е разказал, че С. е нанесъл няколко удара с
юмрук в областта на врата и гърба на сина му, при което той се е дръпнал,
ударил го е и С. е паднал на мотопеда.
В обобщение може
да се направи извода, че фактическите твърдения на частния тъжител досежно механизма
на получаване на описаните в тъжбата телесни увреди и самоличността на
извършителя остават недоказани, тъй като се подкрепят единствено от неговите
твърдения. Не съществуват никакви други преки, гласни или веществени
доказателства за това. Нито един разпитаните
свидетели не е пряк свидетел или очевидец на деянието.
В рамките на настоящото производство по частно обвинение частния
тъжител К.И.С. с ЕГН ********** против Г.Х.Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК съдът
приема, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради
което не са налице условията за признаване на подсъдимия Г. за виновен.
По изложените съображения съдът е признал за невиновен по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
По отношение на предявения граждански иск от
частния тъжител К.И.С. с ЕГН ********** против Г.Х.Г. с ЕГН ********** за сумата от 2000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществените вреди в резултат от престъплението, съдът счита
същия за неоснователен и недоказан предвид приетата липса доказано по безспорен
и категоричен начин престъпно поведение на подсъдимия. Гражданският иск в
наказателния процес има акцесорен характер. По отношение на него се прилагат
правилата на НПК, освен за неуредените въпроси, но по отношение на доказването,
изцяло се ползват средствата и начините за доказване на НПК. Акцесорният
характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата
зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението, поради което и
той поначало споделя съдбата му. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се
установява описаното в обвинителния акт или частната тъжба деяние да е
извършено противоправно или виновно, или не е доказано авторството на същото,
предявената гражданско-правна претенция следва да бъде отхвърлена. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012
г., ОСНК.
При този изход на делото съдът е възложил
сторените от подсъдимия разноски за адвокатска защита в размер общо на 600
лева в тежест на частния тъжител.
Водим от гореизложеното съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: