Решение по дело №128/2020 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 260014
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20203220100128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Град Г.Т., 12.02.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д  А

 

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т.на седми октомври две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Радостина Стоянова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 128 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл. 79, чл.86, чл.92 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Б.“ ООД  ЕИК *** със седалище и адрес на управление   гр. П. 4016, район „Южен“  ул. „Изворна“ №8, законен представител С.И.М., чрез пълномощник адв. А.Н., съдебен адрес ***, с която против Г.Г.С. с ЕГН – **********,***, са предявени в условията на обективно съединяване искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 332.00лв, (хиляда триста тридесет и два лева) представляваща главница по неплатена фактура № ********** от 17.09.2016г. за извършена от „Б." ООД в полза на С., в качеството й на земеделски производител, доставка на стока - бирена каша, за което вземане на 25.02.2020г. е издадена Заповед № 36 за изпълнение на парично задължение, по ч. гр. дело № 73/2020г., по описа на Районен съд - Г.Т., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд - Г.Т.- 24.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноските.

Ответникът Г.Г.С. признава на основание чл. 237 от ГПК претенцията и моли съда за решение при признание на иска. Твърди, че задължението е възникнало в резултат на счетоводна грешка.

Направеното признание на иска по съществото е процесуално действие на ответника, с което същата се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е, претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите прави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като в полза на ищеца бъдат присъдени и направените съдебни разноски.

 

Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Г.Г.С. с ЕГН – **********,***, съществуването на  вземането на „Б.“ ООД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление   гр. П. 4016, район „Южен“  ул. „Изворна“ №8, законен представител С.И.М., чрез пълномощник адв. А.Н., съдебен адрес ***, в размер на сумата от 1332.00лв, (хиляда триста тридесет и два лева) представляваща главница по неплатена фактура № ********** от 17.09.2016г. за извършена от „Б." ООД в полза на С., в качеството й на земеделски производител, доставка на стока - бирена каша, за което вземане на 25.02.2020г. е издадена Заповед № 36 за изпълнение на парично задължение, по ч. гр. дело № 73/2020г., по описа на Районен съд - Г.Т., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд - Г.Т.- 24.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Г.Г.С. с ЕГН – **********,***, да заплати на   „Б.“ ООД  ЕИК *** със седалище и адрес на управление   гр. П. 4016, район „Южен“  ул. „Изворна“ №8, законен представител С.И.М., представляван от пълномощник адв. А.Н., съдебен адрес ***, сумата в общ размер на 801,17лв./осемстотин и един лев и седемнадесет стотинки/, сторени  разноски по заповедното производство и в настоящето исково съдебно производство, ведно със законната лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното изплащане.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич, в двуседмичен срок от  връчването му  на  страните.

 

                                                                                                        

 

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: