№ 1676
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110146124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Дженерали Застраховане“ АД е предявило искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу
„ЗАД Алианц България“ АД за сумата от 1383,71 лева – непогасен остатък от вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „П*“ с рег. № СВ *
КТ, причинени при ПТП от 13.02.2021г. в гр. Кюстендил на кръстовището между ул. „Стефан
Караджа“ и ул. „Цар Симеон I“, предизвикано по вина на водач на МПС, чийто застраховател по
риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба (25.08.2022г.) до окончателното плащане, както и за
сумата от 157,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.07.2021г.
– 24.08.2022г.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на
МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на
събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът платил само част от
дължимото вземане, формирано като сбор от платеното застрахователно обезщетение и разноски
по определянето му. Ищецът претендира непогасения остатък от дължимото вземане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
иска. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и вина за настъпване на събитието да има водачът,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ е ответникът. Прави възражение за
съпричиняване, обосновано с това, че водачът Веселин Д. е управлявал л.а. „П*“ с рег. № СВ * КТ
с превишена/несъобразена скорост, с което е допринесъл за настъпване на произшествието.
Оспорва иска и като завишен по размер.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието бил ответникът и действителния размер на причинените вреди.
1
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че водачът на л.а. „П*“ с рег. № СВ * КТ
се е движил с превишена/несъобразена скорост, с което е допринесъл за настъпване на
произшествието.
Съдът приема за установено, че на 13.02.2021г. около 17:00ч. в гр. Кюстендил водачът на л.а.
„М*“ модел „Г*“ с рег. № СВ * РР се е движил по ул. „Цар Симеон I”. По същото време на ул.
„Стефан Караджа“ се е движил водачът на л.а. „П*“ модел „3*“ с рег. № СВ * КТ. Достигайки до
кръстовището, образувано от пресичане на ул. „Цар Симеон I” с ул. „Стефан Караджа“, при
наличието на пътен знак Б2 – „Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство !“, водачът на
л.а. „М*“ модел „Г*“ с рег. № СВ * РР, не спрял и не пропуснал преминаването на движещия се по
ул. „Стефан Караджа“ и дясностоящ спрямо него л.а. „П*“ модел „3*“ с рег. № СВ * КТ,
вследствие на което настъпил удар между двете превозни средства.
Настъпване на пътнотранспортно произшествие при участие на водачи на посочените по –
горе превозни средства на посочената дата и място на събитието се установява от показанията на
разпитания като свидетел водач на л.а. „М*“ модел „Г*“ с рег. № СВ * РР – С. С.. Свидетелят С.
съобщава, че причината за настъпилия между двете превозни средства удар е поднасяне на
управлявания от него автомобил поради непочистена улица. Според показанията му пътната
настилка била като „стъкло“ и управляваният от свидетеля автомобил поднесъл като „шейна“,
вследствие на което свидетелят не успял да спре на знака „Стоп!“ и достигнал средата на
кръстовището. Свидетелят съобщава още, че се е движил със скорост около 20 – 30 км/час. Съдът
приема, че дори управляваният от св. С. автомобил „М*“ да е изгубил устойчивост поради заледен
пътен участък, това се дължи на поведение на водача на този автомобил, който не е избрал
съобразена с пътните условия скорост, така че да може безпроблемно да спре на знак „Б2“,
спазването на който е от съществено значение за избягване на пътни инциденти. Предвид
изложеното съдът приема, че произшествието е настъпило поради виновно противоправно
поведение на водача на л.а. „М*“ модел „Г*“ с рег. № СВ * РР поради неспазване на знак „Б2“.
Следва да се отбележи, че с извършеното частично погасяване на процесната претенция
ответникът извънсъдебно е признал проявление на елементите от фактическия състав на търсената
отговорност по чл.411 КЗ, сред които е и виновно противоправно поведение на водача на л.а.
„М*“ модел „Г*“ с рег. № СВ * РР, което признание в случая се подкрепя от останалите събрани
по делото доказателства (арг. чл.175 ГПК).
Не се доказа безспорно по делото (при тежест на ответника за това) при настъпване на
инцидента водачът на л.а. „П*“ модел „3*“ с рег. № СВ * КТ да се е движил с
превишена/несъобразена с пътните условия скорост. Свидетелят С. посочва, че и водачите и на
двата автомобила – участници в произшествието, са се движили с невисока скорост поради
влошените метеорологични условия и хлъзгавата пътна настилка. При това съдът приема за
недоказано възражението за съпричиняване.
Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на водача на л.а. „М*“ модел „Г*“ с рег. № СВ * РР е ответникът.
Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на
произшествието л.а. „П*“ модел „3*“ с рег. № СВ * КТ е бил обект на сключен при ищеца договор
по застраховка „каско“ по застрахователна полица № 0320200111017953, както и че процесното
събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета,
образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „П*“ модел „3*“ с рег. № СВ * КТ е бил
отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 5199,18 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
2
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на
уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като
е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението
на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите,
нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „П*“ модел „3*“ с рег. № СВ * КТ към
датата на събитието, възлиза на сумата от 5345,62 лева. Платеното от ищеца обезщетение е в по –
нисък размер. При недоказаното възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на
размера на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ГПК.
От горното следва, че в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане по процесната
щета в размер на 5214,18 лева (платеното застрахователно обезщетение от 5199,18 лева и
ликвидационни разноски от 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и определен от съда
съгласно чл.162 ГПК). Не е спорно, че по извънсъдебно предявената претенция вземането е
погасено в размер на 3830,71 лева. При това непогасеният остатък от процесното вземане се
равнява на 1383,47 лева. От това следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до
пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”
изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване
на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава
претендираното вземане.
Получаването на покана от ответника съгласно чл.412, ал.1 КЗ не е спорно и то следва от
събраните доказателства (покана за доброволно изпълнение на регресна претенция с изх. №
*********/10.06.2021г., разписка за получаване на пратката от куриер за разнос и куриерска
справка за доставка на пратката на 11.06.2021г.). От това следва, че за процесния период се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва и то възлиза на претендираната сума по иска за
акцесорното вземане, който размер съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86,
ал.2, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен
размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва
да се присъдят разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 461,65 лева (държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК в минимален размер от 100 лева поради невисоката правна и
фактическа сложност на делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да плати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
3
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
68, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1383,71 лева – непогасен остатък от вземане
за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „П*“ с рег.
№ СВ * КТ, причинени при ПТП от 13.02.2021г. в гр. Кюстендил на кръстовището между ул.
„Стефан Караджа“ у ул. „Цар Симеон I“, предизвикано по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (25.08.2022г.) до окончателното плащане,
сумата от 157,58 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.07.2021г. –
24.08.2022г., както и на основание чл.78, ал.8 ГПК – сумата от 461,65 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN :
BG79UNCR76301003GNRLIN, BIC UNCRBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4