Решение по дело №1840/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1221
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Нели Куцкова
Дело: 20211000501840
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501840 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца З. М. И., подадена
срещу решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, 7 състав,
постановено на 08.02.2021 г. по гр. дело № 41/2019 г., с което установителният иск на
жалбоподателя, предявен на осн. чл.422 от ГПК за сумата 156 663 лева, е бил
отхвърлен изцяло.
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно. Излагат се подробни
съображения относно възникналото между ищеца и наследодателя на ответниците
каузално правоотношение. Изразява се становище, че необосновано съдът не е
разгледал задължението, възникнало по силата на договор за изработка – за изграждане
на сграда.
Иска се отмяна на решението и уважаване на установителния иск.
Въззиваемите ответници А. Б. И. и М. Б. И. не са подали отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният им представител
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за
въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
1
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя ищец и становището
на въззиваемите ответници, намира следното:
От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници се
установява, че ответниците А. Б. И. и М. Б. И. са наследници /синове/ на Б. М. И.,
починал на 02.10.2011 г.
Видно от приложеното гр. дело № 2929/2017 г. по описа на Благоевградския
районен съд, ГО, 5 състав, на 15.11.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжниците А.И. и М.И. размер на 78 331,50 лева за всеки
от тях, представляващо менителнично задължение по запис на заповед, издаден от
наследодателя им Б. М. И.. Заповедта по чл.417 от ГПК е издадена по заявлението на
ищеца З. М. И., който се е легитимирал със запис на заповед от 15.02.2011 г., издадена
от Б. И..
Поради подаване на възражение от наследниците на Б. И. в срока по чл.414 от
ГПК, ищецът е предявил установителен иск по реда на чл.422 от ГПК. Към исковата
молба е приложено копие от записа на заповед /оригиналът се съдържа в заповедното
производство/.
В производството по установителния иск с отговора на исковата молба
ответниците са оспорили автентичността на представения запис на заповед с
твърдението, че същият не е подписан от техния баща. Наведени са и твърдения за
липса на форма и реквизити на записа на заповед, изискуеми съгласно чл.535 от ТЗ,
както и други възражения, отнасящи се до твърдяното от ищеца каузално
правоотношение.
Видно от процесния запис на заповед, същият е издаден от Б. И. в гр.
Благоевград на 15.02.2011 г. С него издателят се е задължил безусловно и неотменяемо
да заплати на З. М. И. сумата от 156 663 лева без разноски и без протест на падежа –
19.06.2017 г. В текста се съдържа и израз: „ЗАБЕЛЕЖКА: Ако не преведа сумата до
определеното ми време, ЗАДЪЛЖАВАМ СЕ за годините, упоменати в заповедта да ми
се начислят лихви от 20 % за всяка година от определеното време“.

С оглед направеното от ответниците възражение за неавтентичност на процесния
запис на заповед окръжният съд е допуснал единична и тройна съдебно-почеркови
експертизи.
В единичното заключение, изготвено от вещото лице А. Г., е посочено, че трите
подписа, положени върху записа на заповед, най-вероятно не са положени от Б. М. И..
Относно ръкописния текст в същия документ експертът е записал, че не може да се
отговори дали същият е изпълнен от Б. И. поради липса на сравнителен ръкописен
текст, изписан със сигурност от това лице. След оспорване на това заключение от
2
пълномощника на ищеца, съдът е поставил разширена задача на вещото лице Г., да
изготви допълнително заключение като използва нов сравнителен материал.
В допълнителното заключение изводите на експерта са категорични, че и трите
подписа на Б. И. не са изписани от него, а от друго лице. Това заключение също е
оспорено.
По искане на пълномощника на ищеца съдът е допуснал тройна съдебно-
почеркова експертиза. В тройната експертиза експертите А. С., А. Г. и В. С. са
стигнали до категоричното заключение, че подписите и ръкописно изписаното име „Б.
М. И.“ не са изписани от Б. М. И..

За да отхвърли предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск,
окръжният съд е приел, че са основателни възраженията на ответниците по чл.535, т.7
от ТЗ, а именно – че поетото задължение е недействително, доколкото подписът на
лицето, посочено като издател, поставен върху процесния запис на заповед, е
неистински. Съдът се е позовал на заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-
почерковите експертизи. След като е приел за доказано, че записът на заповед не е
подписан от издателя /наследодател на ответниците/, съдът е стигнал до извода, че е
налице порок на формата, водещ до недействителност на менителничното задължение.
В решението е посочено, че са без значение правоотношенията по каузалната сделка.
Те биха подлежали на разглеждане само доколкото се установи, че поетото
менителнично задължение е действително.
Въззивният съд намира, че решението на окръжния съд е правилно по следните
съображения: В мотивите към ТР № 4/18.06.2014, постановено по т. дело № 4/2013 на
ВКС, ОСГТК – т.17 е прието, че: „Предметът на делото по иска, предявен по реда на
чл.422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен
от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед
произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа“.
В производството по чл.422 от ГПК каузалното правоотношение на подлежи на
разглеждане, само ако е установен редовен от външна страна менителничен ефект,
който има обезпечителна функция спрямо вземането по евентуално каузално
правоотношение. Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях
законът поставя строги изисквания за форма. Едно от тези изисквания съгласно чл.535,
т.7 от ТЗ е, записът на заповед да е подписан от издателя. На тези документи законът
3
придава не само значение на основание на субективното менителнично право, но и на
най-съществено доказателство при евентуален спор. Последователно е становището в
правната теория и в съдебната практика, че възраженията на длъжника в
производството за установяване на съществуване на вземане, основано на запис на
заповед са абсолютни /обективни/, почиващи на самото менителнично задължение:
срещу формата и съдържанието на ценната книга, срещу действителността на
менителничното задължение, за пороци на волята при издаването на записа на заповед
и др.; и релативни /относителни/, насочени лично срещу поемателя.
В настоящия случай е доказано абсолютното възражение за липса на валидно
сключена абстрактна сделка, тъй като процесният запис на заповед не е подписан от
лицето, посочено като издател. Поради това обосновано окръжният съд не е обсъждал
доказателствата, събрани във връзка с твърдяното каузално правоотношение.

С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че жалбата на ищеца З.
М. И. е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на въззивното производство, на въззиваемите ответници следва
да бъдат заплатени разноските за производството пред настоящата инстанция. Същите
са документирани в размер на 1 800 лева за всеки един от въззиваемите – реално
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност на това
възнаграждение не е направено от жалбоподателя, който не се е явил пред въззивната
инстанция и не е бил представляван от упълномощения от него адвокат.

Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд – Благоевград, Гражданско
отделение, седми състав, постановено на 08.02.2021 г. по гр. дело № 41/2019 г.

ОСЪЖДА З. М. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет.*,
ап.**, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 41, ет.2, кантора
102 – адв. В. К., да заплати на А. Б. И. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ №
**, със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 43Б – адв. П. П.,
направените разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на
1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА З. М. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет.*,
ап.**, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 41, ет.2, кантора
4
102 – адв. В. К., да заплати на М. Б. И. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ №
*, вх. *, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 43Б –
адв. П. П., направените разноски за производството пред Софийския апелативен съд в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5