№ 655
гр. Варна, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
при участието на секретаря Елка К. К.а
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Частно наказателно
дело № 20223100200830 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ от свобода А. К. К., редовно призован, доведен от Затвора – Варна,
явява се лично.
За Затвора - Варна се явява инспектор Нина Жечева Гагова – редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
В залата се явява адв. Х.Х. определен от АК – Варна, за служебен защитник на
лишеният от свобода.
Съдът, с оглед характера на производство, счита, че следва да назначи на осъдения
служебен защитник, който да представлява неговите интереси и реализира процесуалните
му права в настоящото дело, поради което и на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на л. св. А. К. К. адв. Х.Х. от ВАК.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Инспектор Гагова: Да се даде ход на делото.
Л. св. К.: Желая да ме защитава адвокат Х.Х.. Да се даде ход на делото.
Адв. Х.Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени
документи.
1
Прокурорът: Считам, че депозираната молба е допустима, но неоснователна.
Инспектор Гагова: Поддържам становището.
Адв. Х.: Поддържам молбата.
Страните заявиха, че няма да сочат нови доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Инспектор Гагова: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за допустима и
основателна. Поддържам становището на началника на затвора с мнение молбата да бъде
уважена. Налице са предпоставките предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК и обема от
доказателства визирани в чл. 439а от НПК. С оглед изготвения пробационен доклад, в
случай, че постановите условно предсрочно освобождаване предлагам да постановите мярка
за пробационен надзор по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно, задължителни периодични
срещи с пробационен служител в рамките на изпитателния срок. Моля за съдебен акт, с
който да уважите молбата на К. и същият да бъде условно предсрочно освободен.
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода К. за допустима, но неоснователна. Независимо, че
към настоящия момент е налице първата визирана в закона предпоставка, а именно,
лишения от свобода да е изтърпял фактически повече от половината от определеното му
общо наказание в размер на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, считам, че от
доказателствата по делото липсват такива за настъпило поправяне, което е визирано във
втората предпоставка и аргументи за това се извличат от писмените данни, приложени в
личното досие и становищата на затворническата администрация, както и от експертната
оценка за актуално психично и емоционално състояние. При първоначалната оценка за риск
от рецидив е посочено, че са в средни стойности, следва да се отбележи, че те са в горна
граница, 71 точки, като са отчетени множество дефицитни зони по отношение към
правонарушението, начин на живот, обкръжение и умение за мислене, като считам че от
представените по делото данни не са налице такива за настъпила трайна и положителна
промяна, която да доведе до успешна ресоцилицазия и в подкрепа на това са множеството
налагани наказания при изтърпяване на наказанието в затвора, въпреки, че в становището се
сочи да се счита за ненаказван безспорен факт са наложените му с 4 заповеди за наказания,
което безспорно сочи на едно колебливо поведение и в никакъв случай не може да обоснове
извод за настъпила трайна промяна, която да доведе до законосъобразен начин на живот. В
подкрепа на това е и криминалното и съдебно минало, от досието му е видно, че К. е
осъждан с 24 присъди за еднотипни престъпления, за които е излежал за повечето от тях
ефективни наказания лишаване от свобода, поради което и даденото становище от
затворническата администрация е в абсолютен дисонанс с експертната оценка за актуално
психично и емоционално състояние, където се сочи, че е висока обща оценка за
криминогенни потребности и тежка симптоматика за антисоциални нагласи и поведение,
които не са преодолени и в този смисъл считам, че не следва да бъде уважена молбата. Моля
за Вашия акт.
2
Адв. Х.: Уважаеми г-н Председател, абсолютно не съм съгласен със становището на
прокуратурата. Бяха цитирани множество извлечени от доказателствата, които са в папката
на това дело, които нямат отношение към главния въпрос, а именно, доказателства за
поправяне на осъдения. Съдът следва да се съобрази преди всичко с тези доказателства, а
доклада, който беше цитиран, както от представителя на ВОП, така и от представителя на
началника на затвора с положително становище на молбата на осъдения категорично
говори, че този човек, независимо от 24 осъждания е намерил сили в себе си да преодолее
досегашното си наслагано с години поведение, да обърне внимание към своя живот, насочен
към положителна промяна. Недоглеждане ли или незачитане на служителите, които имат
пряко и непосредствено наблюдение на осъдения е неправилно, освен това прокурорът
цитира няколко наказания, извършени през 2021 г., а не цитира нито едно наказание,
наложено на осъдения от затворническата администрация след лятото на 2021 г., т. е. една
година той е имал положително, добросъвестно отношение и не само се е стремял, но и е
постигнал да не му се налагат други наказания. Съвсем бегло прокуратурата обърна
внимание на изявлението на началника на затвора, който обръща внимание да не се вземат
предвид до миналогодишните му наказания. Считам, че становищата на началника на
затвора по молбата на осъдения огромното болшинство на доказателства, приложени към
преписката и материализирани в становищата на началника на затвора ни дават основания
да не се съгласим с прокурора. Съвсем житейски погледнато този млад човек е имал 24
осъждания за извършени престъпления и осъждания, по които е изтърпял тези наказания и
осъжданията са взети от съда предвид при налагане на последното му наказание, което е
било съобразено с настоящото му осъждане. От всичко се вижда, че са налице доказателства
за поправянето му, защото не може с една магическа пръчка да се счита, че щом е влязъл или
че неговото поправяне да е настъпило с влизането му в затвора. Той е изтърпял своето
наказание с идеята да се поправи осъдения след изтърпяване на по-голяма част от
наказанията си и се занимава с промяна в своето поведение чрез участието му в други
затворнически дейности и програми за въздействие, които да са довели до това желание за
поправяне и щом няма изрични доказателства по това дело, че той не се е поправил защо
трябва да го считаме, че щом няма такива доказателства в негова вреда, а преди това
показва, че се е поправил. Моля да уважите становището на началника на затвора и на
представителя на началника и да допуснете условно предсрочно освобождаване,
включително с тези ограничения, че са били удачни.
Прокурорът /реплика/: По отношение на становищата на затворническата
администрация същите не подлежат и не следва да приемат а приори, при прилагане
института на условно предсрочно освобождаване преценката следва да е съобразена с
цялостното поведение на осъдения и последното посоченото осъждане, престъпни навици, а
не че не е взето предвид при наказанията и оценката на риска при индиция за личността на
лицето и доколко може да се очаква успешна ресоциализация.
Л. св. К.: Добър ден. За последните две години показах огромно поведение и
огромни усилия. Затвора са единствените хора, които могат да кажат, защото те работят с
3
мен. Рисковите точки не знам защо са така. Дал съм огромни усилия да покажа поведение,
участвам във всякакви видове конкурси, турнири и други. Моля да уважите молбата ми и да
бъда условно предсрочно освободен, дали с пробация или не, няма значение.
Съдът, като изслуша становищата на страните, съобрази доказателствата по делото,
затворническото досие на осъдения К., както пледоариите на прокуратурата, така и на
определения служебен защитник и представителя на началника на Затвора - Варна и
лишения от свобода, намира следното:
Известно е на всички страни, че в производството по условно предсрочно
освобождаване съдът изследва два критерия по чл. 70 от НК, а именно, дали е изтърпян срок
две трети от наложеното наказание, доколкото се касае за престъпление в условията на
опасен рецидив и втората предпоставка за условно предсрочно освобождаване лишеният от
свобода да е дал доказателства за своето поправяне и превъзпитание. Първата предпоставка
е лесно установима от доказателствата по делото и е налице, тъй като към днешна дата,
видно от справката лишеният от свобода е изтърпял 2 години, 11 месеца и 19 дни, с остатък
4 месеца и 11 дни.
По отношение на втората предпоставка, правилно е мнението на лишения от свобода,
че съдът извлича крайния си извод на база становищата на пенитенциарните служители,
доколкото съдът не упражнява надзор върху изпълнение на наказанията и няма как да има
непосредствено впечатление върху процеса на поправяне и ресоциализация на лишените от
свобода. Съдът не контролира и няма никакви впечатления, както от осъдените лица, така и
от тяхното поведение по време на изтърпяване на наказанието и по изпълнение на плана на
присъдата. Именно затова следва да прецени представените становища от затворническата
администрация. Първото становище на началника на Затвора - Варна не съдържа никакви
доводи и мотиви, а е крайно становище на база на другите становища да бъде подкрепена
молбата, като я счита за основателна. Най-обширното становище е на Ивелина Дончева -
ИСДВР при Затвора – Варна, което е дадено по съответните пунктове .Aнализът на така
визираното становище, съдът счита за вътрешно противоречив. В становището по т.7 за
първоначална оценка на риска от рецидив и вреди и профил на криминогенните нужди в
обстоятелствената част са изписани констатации, които по никакъв начин не сочат на
приключен план на присъдата на трайни нагласи за поправяне. Например, настоящото
правонарушение е описано, като множество еднотипни престъпления; отношение към
правонарушението, омаловажава вредите от деянията си, не се ориентира в мотивите и
факторите на поведението си, липсва осъзнато разкаяние, отхвърля присъдата си като
несправедлива, заявената мотивация е лабилна и неосъзната - т. 7, лист 4. В т. 8. Ва
последваща оценка е даден риск от рецидив среден 61 точки; с крайна оценка, че рискът
остава на средни стойности предвид криминалната история на лишения от свобода, като не
са отчетени актуални нагласи към вредоносно поведение и т. н. На лист 5, средата,
пенитенциарен служител е изписал, че колебливи остават резултатите в зоната на начина на
живот, където се наблюдава повишен самоконтрол, но от друга страна лишеният от свобода
е санкциониран два пъти за притежание на неразрешени вещи и т.н. Следва приложената
4
експертна оценка на емоционалното състояние също от пенитенциарния служител психолог,
в която с повдигнат текст и голям шрифт е отбелязано следното: „резултатите сочат висока
обща оценка на криминогенните потребности, детерминирани най-вече от силно
проблематизираните зони социална среда и алкохол и наркотици“. На следващ ред,“ бележат
тежка симптоматика за антисоциални нагласи и поведение“. Тези становища и доклади не
дават на съда повод и основа да стори извод, че е налице втората предпоставка. Констатира
се риск от рецидив от средно към високо ниво и се в оценката на психолога антисоциални
нагласи и поведение. Именно поради тази причина, съдът намира за необоснован извода, че
са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. По отношение на
мотивите и доводите на защитата: Наказанието има за основна цел най-вече специалната
превенция. Да поправи и превъзпита правонарушителя при изтърпяването в местата за
лишаване от свобода, особено при първоначален строг режим. При изпълнение на наказание
по влязла в сила присъда се предполага спазване на режима, както и на всички
разпореждания на затворническата администрация. Не може да говори за някаква
положителна промяна, а за просто спазване на режима. Не може да се обръща
доказателствената тежест, че видите ли, липсват нарушения, значи е налице поправяне.
Условното предсрочно освобождаване не е автоматично, то е привилегия за лишените от
свобода, затова че не само, са спазвали установения ред, но и са показали с поведението си
нещо повече, че целите на наказанието са настъпили, преди неговото изтърпяване в пълнен
обем, и че тяхната ресоциализация е напълно възможна. Съдът не може да постанови
условно предсрочно освобождаване и да върне осъдения в обществото на база цитираните
данни от становищата на пенитенцирните служители.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода А. К. К., ЕГН:
**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
определеното му наказание по ЧНД № 4786/2021 г. на Районен съд – Варна, в размер на 3
години и 4 месеца „Лишаване от свобода”.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на
затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна, което не спира неговото изпълнение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 15.15 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5