Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 24.01.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д.№28 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от В.Д.И., ЕГН **********,*** , която / изведено от контекста на същата/ е насочена срещу лицето И.М.П., адрес ***. В същата се твърди, че молителката и ответникът по молбата живели на съпружески начала, като през 2014год. им се родил син - не се сочат данни за детето, респ. доказателства. Твърди, че от години е подложена от ответника на домашно насилие, което я принудило да се изнесе от съвместното им жилище, заедно с детето. Последният акт на домашно насилие се състоял на 05.01.2020год. Двамата се срещнали в парк в района на т.нар. „9 -ти квартал“ в гр.Плевен, като ответникът държал нож, показал й го и й казал: “Виж какво ме караш да правя и нося в себе си“. На раздяла ответникът заплашил молителката, че ако не се върне при него, ще й отреже главата; започнал да я дърпа и да й причинява болка пред детето. Грабнал детето и започнал да се отдалечава, като молителката позвънила на тел.112, а по случайност минал полицай, който взел ножа от ответника, който тръгнал да бяга по улицата, оставяйки детето. Молителката заявява, че е подала жалба в полицията срещу ответника и моли съда за незабавна защита, каквато е постановена.
Молбата е уточнена допълнително, като са представени и доказателства.
В о.с.з., молителката се явява и се представлява от адв.Ю.А.. Молбата се
поддържа от името на молителката и от името на малолетното й дете ***. Искането
за защита не се поддържа по отношение малолетното й дете ***, т.к. не е
извършен акт на домашно насилие през относим период по делото с оглед разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН.
Заявява, че поддържа изцяло молбата си, т.к. изпитва истински страх от ответника.
В о.с.з. ответникът се явява и на
практика признава молбата, като отрича да е упражнявал физическо насилие
над молителката на 06.01.2020год.
Заявява, че я обича и нея, и детето и че никога не би я наранил, т.к. съзнава,
че тя полага много добри грижи за детето
им.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, становището на страните и характера на производството намира, че
искането за защита на молителката по реда на този закон се явява основателно.
По делото се установява, че страните
живели на семейни начала до месец август 2019год., когато молителката напуснала
общо обитаваното с ответника жилище в ***
и с децата си се пренесла при майка си, живуща ***. Макар да имали спорове по
редица въпроси и да била физически малтретирана от ответника, молителката му предоставяла възможност да се вижда с детето си, вкл. да го взема при себе
си. Установява се, че на 05.01.2019год. срещата между двамата в града протекла
именно по описания от молителката в молбата начин и в присъствието на
малолетното им дете ***. На следващия ден молителката и ответникът по молбата
се засекли в детската градина на детето им, находяща се в ***, където между тях
се разразил отново скандал, при който поведението на ответника спрямо молителката било силово и заплашително, което
я принудило да избяга от него и да се скрие в близко помещение, като успяла да
се обади за помощ на майка си – свидетелката *** и да подаде сигнал на телефон
112. Пристигнала полиция, но ответникът вече бил тръгнал с детето, което
впоследствие върнал на молителката, след като бил извикан в съответното
РУП-Плевен. Установява се, че към момента ответникът е с взета мярка за
неотклонение Задържане под стража именно във вр. със случилото се на 05.01.2020год.
Не се спори, че ответникът е осъждан за престъпления по смисъла на НК на РБ.
ЗЗДН дефинира домашното насилие не
само като физически акт, но и като акт на оказвано психическо насилие над
потърпевшия. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В случая проявата на
акт на домашно насилие спрямо молителката се осъществила не само посредством
вербалния контакт между страните, но и посредством преднамерено показания й от
ответника нож, който носел със себе си и цялостното му поведение тогава. Молителката
заявява, че напуснала ответника и престанала да съжителства с него, т.к. същият
не само, че не работел, но и постоянно я тормозил физически и психически, като
потърпевша била и дъщеря й ***. Заявява, че изпитва неподправен страх от него,
а същевременно той употребява синтетични наркотици - факт, който той признава. След
извършена служебна справка в САС, съдът констатира, че по ЧНД №48 от 2020г.,
Наказателна колегия, XIV състав е постановено определение на 09.01.2020год., с
което и във вр. със случилото се на 05.01.2020год. е взета на основание чл.64 ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо обвиняемия И.М.П., с
ЕГН **********, по досъдебно производство № Д-27/ 2020 година по описа на
Районна прокуратура - Плевен. От показанията на свидетелката *** се установява,
че дъщеря й била обект на домашно насилие, вкл. физическо, отпреди, като отношенията
им не се подобрявали, поради и което тя се решила през м.август 2019год. да напусне ответника и да престане да съжителства
с него.
Следва да се постановят мерки за
защита, посочени в първоначалната
временна заповед, като се забрани на ответника да приближава молителката
на работното й място и на местата за социални контакти на разстояние не повече от
30метра. По отношение мерките с определен срок същият следва да е 18 месеца.
В случая и по смисъла на чл.2 ал.2
от ЗЗДН детето *** се явява пострадало лице от домашно насилие, поради което
мерките за защита спрямо него следва да са по чл.5 ал.1 т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, като по отношение последните две
срокът следва да е 4 месеца, а по отношение определяне местоживеенето на детето
-12 месеца.
При този изход на процеса и на основание
чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПлРС Държавна такса в размер 30лв.
Няма искане за присъждане на разноски от
страна на молителката – нито в допълнителните й
изявления, нито в о.с.з.
На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя
на домашното насилие следва да се наложи глоба в размер 200лв., която е в
минималния, визиран в закона. Т.к. това е първа санкция на ответника по реда на
този закон, същият не оспорва като цяло искането за защита и заявява, че
поведението му не е било правилно и съзнава, че е изплашил молителката, съдът
приема, че в случая глобата следва да е
в минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното
насилие по отношение
В.Д.И., ЕГН **********,*** и малолетното дете ***, ЕГН **********,
същия адрес, както следва :
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН И.М.П.,
адрес ***, понастоящем в затвора-Плевен ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо В.Д.И., ЕГН **********,***
и малолетното дете ***, ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА
на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН на И.М.П.,
адрес *** да приближава пострадалото лице В.Д.И., ЕГН ********** – за срок от 18 месеца и
пострадалото лице ***, ЕГН ********** – за срок от 4 месеца, както и жилището
им понастоящем, находящо се на адрес : ***, местата им за социални контакти, на
не повече от 30 метра и за срок от 18 месеца за В.И. и за срок от 4 месеца за
детето ***, местоработата на молителката,
находяща се в *** – за срок от 18 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН временно местоживеенето
на детето ***, ЕГН ********** при пострадалия родител - В.Д.И., ЕГН **********, понастоящем живуща на адрес
*** , за срок от 12 месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се
изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и
3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН
И.М.П., адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд Държавна такса в размер 30лв., а на основание чл.5 ал.3
от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ глоба в полза на държавата в размер 200лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3
от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на
молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
7-мо дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :