Р Е Ш
Е Н И Е №
40
гр.Пловдив, 09. 01.
2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно
отделение – V с., в публичното заседание на единадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2029/
2019 г.
И за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с
чл.422 във вр.
с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение № 366/11.10.2018г. на КрлРС – III гр.с. по
гр.д.№ 1580/2017г.
съответно от „Шато Вале де Роз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Карлово, улица „Беш бунар“ № 1, в частта, с която е признато за установено на основание член 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с член 55, ал.1, пр. І-во
от ЗЗД, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес управление – гр. София, област София - град, община
Столична, р-н „Красно село“, улица „Ястребец“ № 23-Б, сумата 1 011.87 лв. - главница, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, равняващо
се на стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
град ******, код на платеца: ****, от която сума 984,37 лв. незаплатена
топлинна енергия и 27,50 лв. – дялово разпределение, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 23.06.2017г. до изплащане
на вземането, за която сума е била издадена Заповед № 700/31.07.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1088/2017 г. по
описа на КрлРС, както и направените по делото
разноски в размер на 722,68 лв. по компенсация в исковото производство и 65,90
лв. в заповедното производство.
съответно от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес управление – гр. София,
област София - град, община Столична, р-н „Красно село“, улица „Ястребец“ №
23-Б, в частта, с която е отхвърлен
иска за сумата 139,78 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на лихвата за забава върху главница от 1 011,87 лв. за периода от
01.07.2015 г. до 15.06.2017г., като неоснователен.
Молят да бъде отменено в съответната обжалвана част и вместо това да се
постанови друго, с което да се
уважи изцяло, респ. да се отхвърли изцяло,
предявения иск.
Третото лице - помагач „Бруната България“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Братя Бъкстон“ № 85, не депозира писмен отговор по подадените въззивни
жалби.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка
на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено, следното:
Пред РС – Карлово от „Топлофикация
София“ ЕАД против „Шато Вале де Роз”
ЕООД е заведена
искова молба, с която се посочва, че ответникът не е изпълнил
задължението си във връзка със сключването
на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство във сферата на енергетиката, въпреки изричната покана от
03.04.2017 г. Позовава се на чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, съгласно който-
продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия
/ОУ/, които се сключвали между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се
изготвяли от „Топлофикация София“ АД и се одобрявали от ДКЕВР към МС. С тези
общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите
на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не бил
изпълнил регламентираните от закона задължения, т.е. не е сключил договор при
ОУ и по тази причина се обогатил без основание за сметка на дружеството, и
дължал да му върне онова, с което се бил обогатил до размера на обедняването.
За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ
за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите влезли в сила
от датата на решението. Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2
от ЗЕ- сумите за ТЕ за топлоснабдения имот били
начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края
на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Бруната България“ ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки,
които установявали, че сумите за топлинна енергия били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. В глава IV
от ОУ - „Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 бил определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В
този смисъл, задължението на ответното дружество за заплащане на дължимите от
тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до
20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок
ответникът изпадал в забава за тази
сумата по фактурата - чл.86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество
чрез законния си представител имало възражение относно стойността на
начислената ТЕ (сума), то всеки месец
имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност
да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството
им не било постъпвало такова възражение, за да бъде необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми. В изпълнение на разпоредбата на чл.
112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се
намирал топлоснабдения имот сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната България“. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения
имот били начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Бруната България“ ООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки, с които се установявало, че сумите за топлинна
енергия, били начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки била сума за доплащане, то тя се добавяла към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка била сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от
най-старото. В Глава ІV от ОУ, чл. 40,
ал.1 бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно – в срок до 20-то
число на следващия месец. С изтичането на този срок, ответникът изпаднал в
забава за сумата, отразена във фактурата съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД. При
възражение срещу сумата, ответникът имал възможност да предяви възражение
съгласно чл. 40, ал.2 от ОУ. До момента в дружеството ищец такова възражение не
постъпило. На 23.06.2017 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Шато Вале Де Роз“ ЕООД, за сумата от
1151,65 лева, от които 984.37 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г. и 135,67 лева -
законна лихва за забава от 01.07.2014 г. до 15.06.2017 г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 31.61 лева, а именно 27,50 лева - главница и
4,11 лева - лихва, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението. С разпореждане, постановено по ч.гр.д. 1088/2017 по
описа на PC Карлово, III състав било уважено искането им и била издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника.
В
срока по чл. 414 от ГПК ответното дружество депозирало възражение срещу
заповедта за изпълнение. Прави искане да бъде постанови решение, с което да
признае за установено, че „Шато Вале Де Роз” ЕООД дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, както следва: сумата от 1 011,87 лева - главница, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването, раняващо
се на стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
град ********, код на платеца: ***, от която сума 984,37 лева незаплатена
топлинна енергия и 27,50 лева – дялово разпределение; сумата 139,78,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на лихвата за забава за
периода от 01.07.2015 г. до 15.06.2017г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 23.06.2017г. до изплащане на
вземането.
Ответникът
„Шато Вале Де Роз“ ЕООД, депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че исковете
са неоснователни. Посочва, че въпросната
заповед за изпълнение била издадена на основание чл.410 ГПК във вр. с чл.55,ал.1 от ГПК за сумата от 1 011.87 лева, с която
дружеството им се обогатило неоснователно за сметка на „Топлофикация-София“ ЕАД
и представляваща стойността на доставена му, но неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.**********, за сумата от 139.78 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на лихвата за забава за периода 01.07.2015 г. до 15.06.2017
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /26.06.2017
г./ до изплащането на вземането, както и разноските по издаването на заповедта
за изпълнение. Като аргумент, с който обосновавал тези свои вземания, както в
заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение, така и в
обстоятелствата, на които се основава иска, ищецът посочил, че ответното
дружество ползвало доставяна топлинна енергия за небитови нужди без наличие на
сключен за целта писмен договор по чл.149,ал.1,т.З от ЗЕ. Тези твърдения на
ищеца противоречали на закона и на фактическата обстановка по казуса.
Ответникът
изтъква, че не била вярна констатацията на ищцовата
страна, че между страните съществували договорни отношения за доставка на
топлинна енергия, тъй като не бил сключен писмен договор по чл.149, ал.1, т.3
от ЗЕ. Напротив, такива договорни
отношения съществували, но същите не били възникнали по силата на нарочен
договор, а по силата на самия закон и дружеството им било обвързано от общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от него - чл.153, ал.1 и чл.150, ал.2
от ЗЕ. Според чл.153,ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. Съгласно
приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том III,
рег.№ 3041, дело № 154 от 1999 г. на Нотариус рег.№ 152 на НК (вписан под вх.peг. 13723,
акт № 133, том XLIX, дело
№ 12045/1999 г. на СВ при СРС), топлофицираната
собственост на дружеството е именно самостоятелен обект - апартамент в
многоетажна жилищна сграда - етажна собственост, поради което следвало да се
приеме че между ответника и „Топлофикация- София“ ЕАД са възникнали договорни
отношения за доставка на топлинна енергия при общите условия за това по реда на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Разбирането,
че между страните са възникнали
облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на
закона, без да било необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя,
съответства на практиката на ВКС, отразена в Решение № 35 от 21.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.. III г. о.. ГК. Решение № 443 от 21.11.2013 г. по
гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС. Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д.
№ 5/2010 г. на II ТО на ВКС и Определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. №
4372/2013 г. на III ГО на ВКС.
На
следващо място посочва, че не било вярно и разбирането на ищеца, че ответникът
използвал доставената му топлинна енергия за небитови цели. Посоченото по-горе обстоятелство, че в случая се
касаело за доставка на топлоенергия за отопление на самостоятелен обект -
апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна собственост по дефиниция
изключвало възможността въпросната топлоенергия да бъде използвана за небитови
цели. Както било посочено и в съществуващата по въпроса съдебна практика,
определянето на едно потребление като битово или небитово не се определяло от това дали потребителя бил физическо
или юридическо лице, нито от предназначението на топлоснабдения
обект, а единствено и само от нуждата
за задоволяването на която се ползвала доставяната топлинна енергия - Решение №
2524 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 302/2015
г., 5-членен с-в. В случая доставената им топлина енергия била използвана за
отопление на помещенията в апартамента, а не за стопански нужди, поради което
потреблението било битово. Счита, че ответникът е потребявал
доставяната му от „Топлофикация-София“ ЕАД топлоенергия по силата на възникнало
„ех lege“ договорно
правоотношение за битови цели, което от своя страна изключвало абсолютно
основателността на претенцията на ищеца за наличие на наше неоснователно
обогатяване за негова сметка. Това е така, тъй като вземането от неоснователно
обогатяване възниквало когато било налице разместване на блага, без в
отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато
страните били обвързани от договор /писмен, устен или сключен с конклудентни действия/, както било в случая, разместването
на благата се основавало на постигнатото съгласие и даденото можело да подлежи
на връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации, но не и
под формата на неоснователно обогатяване /Решение № 67 от 05.04.2016 г. по
гр. д. № 4147 / 2015 г. на ВКС, 4-то гр. отделение/.
Третото
лице-помагач „Бруната“ ООД, град София, оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че ищецът не е отправял до дружеството им искания
за допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки, не е правил
рекламация на извършеното дялово разпределение, включително в преклузивния рекламационен срок
по чл. 70, ал.5 и ал.6 от наредбата за топлоснабдяването,
действаща през процесния период.
РС
– Карлово е постановил решение, което е атакувано и от двете страни в различни
части, така както е изложено подробно по-горе.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
С въззивната жалба от „Шато Вале де Роз” ЕООД е направено възражение, че
дружеството дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД процесните суми на договорно основание, което от своя страна изключва възможността същите
да бъдат претендирани
и установени като обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на
обедняването, равняващо се на стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия по реда на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав констатира, че в Доклада по чл.140 от ГПК с Определение №
396/13.04.2018г. на КрлС /на л.90/ е записано, че предявеният иск е по чл.124
ал.1 от ГПК, разпределена е доказателствената тежест и са допуснати доказателствени
искания на страните - ищец и на трето лице- помагач. По отношение на
възражението на „Шато Вале де Роз” ЕООД за недопустимост
на претенция на плоскостта на чл.55 ал.1 от ЗЗД, както е заявена с исковата
молба, Районният съд го е оставил без уважение. Все пак е станало ясно, че искът се квалифицира и се разглежда на осн. чл.124 ал.1 във вр. с чл.422
във вр. с чл.410 от ГПК, която е и правилната
квалификация.
С
атакуваното Решение
№ 366/11.10.2018г. на КрлРС – III гр.с. по гр.д.№ 1580/2017г. обаче
Районният съд се е произнесъл по непредявен
иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Този извод се налага не само от началото на решението, където в
обстоятелствената част /изречение 1/ на Решение № 366/11.10.2018г. на КрлРС
– III гр.с. по гр.д.№ 1580/2017г. е
записано, че производството е по реда на чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.422 от ГПК, но и както от диспозитива,
така и от решаващите мотиви, изложени в решението.
Видно е от диспозитива на
решението, че са записани взаимно
недопустими квалификации и основания, а
именно, че е признато за установено на основание член 124, ал. 1 от ГПК във вр. с член 55, ал.1, пр. І-во от
ЗЗД, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес
управление – гр. София, област София - град, община Столична, р-н „Красно
село“, улица „Ястребец“ № 23-Б, сумата
1 011.87 лв. - главница,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на
обедняването, равняващо се на стойността на доставена, но неизплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ********.
В решаващите мотиви, Районният съд също е посочил, че е предявен установителен иск за вземане, за което е била издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК, като вземането се претендира в размер на стойността на получена без основание топлинна енергия – иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД. Изтъкнал е, че първата хипотеза в посочения законов текст предвижда обезщетение за нещо, предадено, респективно - получено при първоначална липса на основание. Неоснователно обогатилият се дължи връщане на всичко получено, а не само на онова, с което се е обогатил, а в случаите, когато е невъзможно връщане в натура на неоснователно придобито имущество, се дължи заплащането на неговата стойност. /т.4 от Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Аргументирал е и изрично, че „след като страните не са сключили писмен договор, съгласно изискването на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ между тях липсва възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно договорно отношение между страните, и ако е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответникът дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 55, ал.1, пр. І-во от ЗЗД като получена без основание и основателността на предявения иск е установена по несъмнен начин. Искът е доказан и в пълния си предявен размер от 984,37 лева, представляващи дължима сума за топлинна енергия (сборът от сумите изчислени от вещото лице 978,63+5,75=984,38 лева, а се претендира 984,37 лева) и 27,50 лева – главница за дялово разпределение, както е претендирал ищеца“.
Обжалваното решение ще следва
да се обезсили
изцяло и делото да бъде върнато Районен съд –
Карлово за разглеждане от друг
съдебен състав и произнасяне по предявения иск по чл.422 във вр. с чл.124 във вр. с чл.410 от ГПК.
Само за
пълнота на изложението се посочва, че с Определение № 1064/31.05.2019г. на ПдОС – V гр.с. по възз.гр.д.№ 360/2019г. е прекратено производството по
делото и е върнато делото на КрлС – III гр.с. за преценка дали не е налице
очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
366/11.10.2018г. по гр.д.№ 1580/2017г. С Решение № 284/30.07.2019г. на КрлС - III гр.с. по гр.д.№ 1580/2017г., постановено по реда на чл.247
от ГПК, е прието, че не е допусната очевидна фактическа грешка. Решението по
чл.247 от ГПК не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Обезсилва на осн. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК Решение № 366/11.10.2018г. на КрлРС – III гр.с. по гр.д.№
1580/2017г.
Връща делото на Районен съд – Карлово за разглеждане от друг съдебен
състав и произнасяне по предявения иск по чл.422 от ГПК във вр.
с чл.124 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК.