Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Анелия Докузова, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№486 по описа за 2019г. на Окръжен съд-П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №70 от 02.05.2019г., постановено по гр.дело
№26/2019г. по описа на Районен съд-К., съдът е осъдил С.И.Г., с адрес: ***, представляван от адвокат Н.М. от ПлАК
да заплати на М.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез: адв А.П.К.-З., ПлАК, служебен
адрес: ***, офис 25, сумата от 12533,81
лева, ведно със законната лихва считано от 11.01.2019г. – датата на завеждане на исковата молба в
съда, до окончателно изплащане на
сумата, както и направените деловодни
разноски в размер на 213,92 лева.
Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователно искането на М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез: адв А.П.К.-З., ПлАК, служебен
адрес: ***, офис 25, С.И.Г.,
с адрес: ***, представляван от адвокат Н.М. от ПлАК да й заплати сумата от 1234,50 лева.
Със същия съдебен акт е осъдил С.И.Г.,
с адрес: ***, представляван от адвокат Н.М. от ПлАК да заплати на Районен
съд град К. сумата от 501,35 – държавна такса, представляваща 4% от 12533,81 лева.
Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез: адв А.П.К.-З.,
ПлАК, служебен адрес: ***, офис
25 да заплати на С.И.Г.,
с адрес: ***, представляван от адвокат Н.М. от ПлАК, направените от него деловодни разноски в
размер на 53,79 лева.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от адвокат Н.М. ***, процесуален представител на С. И.Г., с която се иска решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Наведени са доводи, че има извършен ремонт, но няма как
довършителната работа да бъде изпълнена при недопускане в имота. Сочи се, че е
извършен ремонт, който не е бил включен в писмения договор между страните- а
именно на допълнителна стая в двора, ползвана като кухня, като за този ремонт е
получена сумата от около 3700 лева. Изложени са аргументи, че претенцията на М.И.
е неоснователна, ремонтът е изпълнен, а М.И. цели неоснователно обогатяване
чрез иск за връщане на цялата сума. Отправено е искане към Окръжния съд да отмени
обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата М. Г.И., чрез адвокат А.К.-З. ***, в който се
поддържа, че решението на РС-П. е правилно и законосъобразно. Изложени са
доводи, че първоинстанционният съд е изследвал всички релевантни
обстоятелства по делото, както и всички относими наведени от страните доводи. Сочи се, че писмените доказателства-
касови разписки не са били оспорени от С.Г. по надлежния ред. Отправено е
искане до Окръжен съд-П. първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден
изцяло.
В проведеното пред въззивния съд открито заседание на 18.09.2019г. въззивникът С. И.Г. не се явява, представлява се от адвокат
Н.М. ***, който поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Развива доводи, че има доказателства за ремонт на покрива, а с
последното плащане на дата 30 април на сумата от 4000 лева, преди напускане на
обекта, счита ремонта за завършен, а договора-изпълнен. Сочи, че за ремонт на
допълнителна стая-кухня са получени 3000 лева, които също са описани и въпреки това въззиваемата претендира и тази
сума. Твърди, че върху разписките има един единствен подпис на доверителя му, и
надписване и допълване на определени суми от страна на М.И.. Отправя се искане
до Окръжен съд-П. да отмени обжалваното решение. Претендира разноски съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното пред въззивния съд открито заседание на 18.09.2019г. въззиваемата М.И. се явява лично и с адвокат А.К.-З. ***. Поддържа се отговора на въззивната
жалба, по изложените в него съображения. Сочи се, че няма доказателства сума от
3000 лева да е давана за изграждане и ремонт на допълнителна стая в
имота. Твърди се, че писмените доказателства
за получаване на паричните суми не са оспорени от С.Г. по съответния
ред. Отправено
е искане до Окръжен съд-П. първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден
изцяло, като правилен и законосъобразен.
П.ски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното
решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
частично ОСНОВАТЕЛНА, що се касае до възраженията на въззивника за получена
сума от 3700 (три хиляди и седемстотин) лева за ремонт на стая-кухня в имота.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените във
въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-К. е частично неправилно, по
следните съображения:
Не се спори между
страните, че между тях е
сключен граждански договор за извършване на работа чрез личен труд, по
силата на който възложител е М.Г.И., а изпълнител е С.И.Г.. По смисъла на същия, изпълнителят се
задължава да започне работа на 01.04.2018г. и да извърши основен ремонт на
покрив на недвижим имот. Съгласно договора,
е следвало да се извършат: направа на бетонен пояс, монтаж на нова
дъсчена конструкция, нови греди и мартаци, нови летви, нови цигли и капаци, нов
сачак, нови челни дъски и лакирване, полагане на нови улуци, подзиждане на
комините, обшивка на комини, измазване на комините. Страните се споразумели, че
описаните дейности с труд и материали ще струват 9100 (девет хиляди и сто)
лева, като при възникнала допълнителна работа по време на ремонта, ще се
договарят допълнително. Всички възложени СМР на обекта следвало да приключат в
срок от 30 дни от започване на работата.
Изпълнителят давал 10 години гаранция за качество на ремонта, която
отпада в случаи на природни бедствия.
Не се спори между страните, че са издавани два броя
касови разписки, от които са приложени копия. В първата е вписано, че изпълнителят С.И.Г., ЕГН **********
получил авансово 4000 лева за закупуване на материали. Съгласно втората касова
разписка, получил 13000 лева за закупуване на материали. Сумата 13000 лева е
посочена като глобална сума, а до полето „изплатил сумата“ и „получил сумата“
са вписани „1000+4000+1000+4000+3000). И
на двете разписки липсва дата на съставяне, както и изписване на сумите словом, освен цифром.
Установява се от известие на „***“, че М.И. е отправила предизвестие за разваляне на
договор до С.Г., в което заявява, че работата не е извършена в срок до
01.05.2018г. (30 дни след началото на ремонтните работи 01.04.2018г.), не е
довършена, и счита, че извършената работа е с лошо качество, а поради забава в изпълнението, последното е
станало безполезно. Установява се от известие за доставяне, че С.Г. е получил предизвестието
на дата 29.08.2018г.
От свидетелските показания на С. Г. С.ов пред РС-К. се
установява, че е участвал в ремонта на
покрива от изливането на бетонния пояс, като част от бригадата на С.Г. и не е
участвал при разваляне на покрива. Заявява, че са сменени керемиди, летви,
греди и не са поставяни улуци. Твърди, че му е известно, че същата бригада е
ремонтирала кухня в същия двор, но самият той не е взел участие. Посочва, че е
получавал дневна надница. Твърди, че братът на М.И.- К. К. е присъствал по време на ремонта „и се е
бъркал в работата“, искал е да ползва тавана за склад. Сочи, че не им е била правена забележка и са напуснали обекта
без проблеми. Твърди, че майсторът
начело на бригадата-Р. (без посочени три имена) към настоящия момент е покойник, но
е имало някакви разногласия между него и К. К., като окончателно е било мнението на К. К.. Твърди, че главния
майстор Р. е обяснил на К. К., че при
извършване на ремонта по начина, за който настоява, няма да е толкова издръжлив. Не са му известни условията на договора.
От свидетелските показания на Ц.Р.Х. пред РС-К. се
установява, че е участвал в ремонта от самото начало, включително и при изливане на бетонния пояс, но не е участвал в разваляне на покрива.
Сочи, че в началото на април е започнато
от лятна кухня, с барбекю, вароциментова замазка. Твърди че главният майстор Р. (без посочени три имена) е починал преди месец, а по време на ремонта К. К. му е давал указания къде да монтира носещи
греди, за да може да използва тавана като склад. Заявява, че не е имало
забележки по отношение на изпълнението. Посочва, че са напуснали обекта
нормално и без проблеми, като дори са били почерпени с кекс и ракия. Не му е
известно какви са уговорките по договора
за ремонта.
От свидетелските показания на К. К. – брат на М. И., се
установява, че е имало уговорка за
цялостен ремонт на покрива. Твърди, че в уговорката влиза и кухня, като къщата
и кухнята са под един покрив. Сочи, че
сестра му М.И. се е занимавала с разплащането със С.Г., като му е известно, че
му е заплатила общо 17000 лева. Сочи, че
е присъствал лично единствено на предаване от нейна страна на сума от
1000 лева. Твърди, че е правил забележки на главния майстор, но не и в
строителството. Сочи за икономисване на материал-бигли и за капаци, които не е
следвало да се измазват.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №521/2018г. по
описа на РС-К., че е образувано по молба за обезпечение на доказателства,
подадена от М.И.. Назначена е съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е изслушано и прието. Вещото
лице С.С. след оглед на място дава
заключение, че покривът конструктивно и
технически не е изпълнен добре – има
провиснали носещи елементи, керемидите не са застъпени добре, капаците
не са замонолитени, липсва част от дъсчената обшивка на стрехата, поради което
се налага същия да се разпокрие, да се подсили дървената конструкция и да се
покрие отново. Вещото лице констатира, че от посочените в договора СМР не са изпълнени следните работи: полагане на нови улуци, подзиждане на
комините, обшивка на комини и измазване на комините. Дадено е заключение, че
техническото състояние на покрива не е добро, поради което се налага на същия
да се подсили конструкцията, както и да се пренаредят отново керемидите и капаците. Съгласно
заключението, стойността на изпълнените СМР на обекта е 4466,19 лева с ДДС, в
това число 3030,35 лева материали и 1435,84 лева – труд. Стойността на СРР,
които трябва да се извършат, за да се завърши ремонта е 1234,50 лева, от които
674,16 лева – материали и 560,34 лева – труд. Заключението е изслушано и прието
в открито съдебно заседание на 05.12.2018г. без възражения от двете страни, като
С.Г. е уточнил, че преди да се сложи пояса
са иззидани тухли, а разликата в
нивата се дължи на това, че къщата е стара
и има пропадане на стените. Не са отправяни уточняващи въпроси към
вещото лице, нито са поставяни допълнителни такива.
Предвид така
установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Предмет на разглеждане са предявени пред Районен съд – К. искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД с цена на иска 12533,81 лева и чл. 265, ал.1, т.2,
предл.1 ЗЗД с цена на иска 1234,50 лева.
Настоящият въззивен състав споделя изложените в
обжалваното решение на РС-К. изводи за възникналите договорни отношения между
страните, предвид валидно сключеният договор
за извършване на работа чрез личен труд.
При наличието на недостатъци в изработеното,
поръчващият може да иска отстраняването им в подходящ срок, разходите за
поправка или намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят
изработеното негодно за употреба, поръчващият може съгласно чл. 265 ал.2 от ЗЗД
да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.
55, ал.1 от ЗЗД.
Правилно РС-К. е
отхвърлил като неоснователен искът с
правно основание чл. 265, ал.1, т.2, предл.1 ЗЗД, тъй като стойността на СРР,
които съгласно съдебно-техническата експертиза трябва да се извършат, да се
завърши ремонта възлизат на 1234,50 лева,
от които 674,16 лева – материали и 560,34 лева – труд. Предвид обстоятелството,
че е предявен и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД с цена на иска 12533,81 лева, евентуално присъждане и на сумата от 1234,50
лева би довело до неоснователно
обогатяване на М.И. до размера на тази сума. Правилни са мотивите на първоинстанционния
съд, че с уважаване и на двата иска би
се постигнало повторно плащане от страна
на С.Г. на сумата от 1234,50 лева.
Разпоредбата на чл.265 от ЗЗД предоставя на поръчващия по договор за
изработка три алтернативни възможности за защита на неговите интереси в случай
на отклонение от поръчката или недостатъци на работата, а именно: 1 - поправяне
на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2 - заплащане на
разходите, необходими за поправката; или 3 - съответно намаление на
възнаграждението. Възложителят не може да
развали договора, ако е приел изпълнението и по този начин го е одобрил, поради
което в изложението по-долу ще бъде
изследван въпросът дали М.И. е приела
изпълнението на ремонта на покрива.
Възраженията на
адвокат Н.М. ***, че работата е изпълнена от изпълнителя и е била приета от
възложителя, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл.261 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В
чл.264, ал.1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не
само право, но и задължение на възложителя. Приемането на извършената работа
обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му. Следователно релевантно за
приемането по смисъла на чл. 264, ал.
1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното
предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора,
или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение. Простото разместване на фактическата
власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено
изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не
съставлява приемане по смисъла на чл.
264, ал. 1 ЗЗД ( В този смисъл Решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.д. №
1056/2009г., II т.о, ТК). В конкретния случай е налице и цитираното по-горе във
фактическата страна известие на „***“, с което
М.И. е отправила предизвестие за разваляне на договора до С.Г., в което
заявява, че работата не е извършена в срок, не е довършена, и счита, че
извършената работа е с лошо качество, а
поради забава в изпълнението, последното е станало безполезно. Установено е от
назначената и приета съдебно-техническа експертиза, че състоянието на покрива
не е добро и се налага подсилване на конструкцията, пренареждане отново на
керемидите и капаците, като експертизата е
констатирала и неизпълнени СМР: полагане на нови улуци, подзиждане на
комините, обшивка на комини и измазване на комините. Изложеното в свидетелските
показания на С. Г. С.ов и Ц.Р.Х., че са напуснали обекта без проблеми, а както заявява и Ц.Р.Х., че са били почерпени с кекс и ракия,
не води до извод, че работата е приета без забележки от страна на М. И..
Почерпката би могла да се тълкува като проява на любезност, но не и като признание, че извършеното напълно съответства
на възложеното с договора. Между страните не е съставян приемо-предавателен
протокол за свършената работа, липсва изрично или конклудентно приемане на
изпълнението. Волеизявлението на М.И. за разваляне на договора е обективирано в
предизвестие за разваляне на договора до С.Г., в което заявява, че работата не
е извършена в срок, не е довършена, и счита, че извършената работа е с лошо
качество, а поради забава в
изпълнението, последното е станало безполезно. Ако работата беше приета, то за
възложителя щеше възникне задължение да плати уговореното възнаграждение, а
извършените от изпълнителя строително-монтажни работи следва да отговарят на
одобрения технически проект (ако няма такъв - на уговореното между страните в
самия договор) и на съответните строителни правила и норми. Предметът на
договора за изработка между страните- извършване на основен ремонт на покрив изисква
изработеното да отговаря на съответните строителни правила и норми. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че изработената от покривна конструкция не отговаря на нормите в
строителството, техническото й състояние не е добро.
Настоящият въззивен състав счита, че след получаването
на предизвестието от С.Г. на 29.08.2018г., сключеният между страните договор за
извършване на работа чрез личен труд
следва да се счита развален, поради което и на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД С.Г. дължи връщане на полученото въз
основа на отпадналото основание. След разваляне на договорната връзка между страните, на връщане подлежи всичко,
което е дадено в пълен размер. В противен случай страната, получила нещо без да
е дала насрещно дължимото, би се обогатила неоснователно за сметка на другата.
(В този смисъл Решение № 31 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 5214 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение). Неправилно обаче РС-К.
е включил в дължимата сума и сума в размер на 3700 лева, за която по
делото има достатъчно доказателства, че е платена за ремонт на стая-кухня в двора, по повод на
ремонта на която не е имало възражения.
Не се установи по делото С.Г. да е върнал
платената сума за изработката на покрива. Същата сума е престирана от М.И. за извършване на
договорените строително-монтажни работи (СМР) и при установеното частично
изпълнение при действието на договора за строителство, недължима след
прекратяване на договорното правоотношение, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД се
явява само тази част от заплатената цена, която е над стойността на реално
извършените по договора СМР, за които се дължи заплащане на изпълнителя. При
завеждане на иска от М.И. пред РС-К. същата е посочила цена на иска 12533,81
лева (от 17000 лева - обща сума съгласно представените разписки е извадена сумата от 4466,19 лева, представляваща
стойността на изпълнените СМР на обекта
съгласно съдебно-техническата експертиза). ОС-П. намира, че от свидетелските показания на К. Г. К., С. Г.
С.ов и Ц.Р.Х. се установява по безспорен начин извършването на ремонт на
въпросното помещение, ползвано като кухня. К. К. посочва, че за неговия ремонт
са дадени около 2000 лева. Още в отговора на исковата молба С.Г. прави
признание за получаване на сума от около
3700 лева за ремонт на допълнителна стая, намираща се в двора и ползвана като
лятна кухня, която не е била предмет на писмения договор между страните. РС-К. е следвало да
съобрази това обстоятелство, тъй като искът по чл. 55, ал.1,
предл.3 ЗЗД се явява основателен до
размера на 8833,81 лева, а не до пълния предявен размер от 12533,81 лева.
Неоснователни
са възраженията на адвокат Н.М. ***, че са дописвани суми в разписките от
страна на М.И.. Въпросните разписки не са били оспорени по надлежния ред пред
РС-К., и позоваването в този смисъл едва пред въззивната инстанция е преклудирано на осн. чл. 266 ГПК. Не е
отправяно искане назначаване на експертиза за изследване на подпис и почерк,
като в този смисъл правилно РС-К. е кредитирал представените разписки като удостоверяващи предаването и получаването на
паричните суми, описани в тях.
Обжалваното
решение следва да бъде отменено и
исковата претенция отхвърлена в частта,
в която С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от
адвокат Н.М. от ПлАК е осъден да
заплати на М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 12533,81 лева, за разликата над 8833,81 (осем
хиляди осемстотин тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки) лева до пълния предявен размер от 12533,81
(дванадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки)
лева, както и в частта му досежно
присъдените държавна такса и разноски.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в останалата му част.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 6 ГПК, С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд-П. сумата от 353,35 (триста петдесет и
три лева и тридесет и пет стотинки) лева държавна такса, представляваща 4%
от уважения размер на иска по чл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената и отхвърлена
част на предявените искове, М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес *** следва да бъде осъдена да заплати на С. И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в общ размер на 304,87
(триста и четири лева и осемдесет и седем стотинки) лева, от които разноски
за държавна такса за производството
пред въззивната инстанция в размер на 89,83 (осемдесет
и девет лева и осемдесет и три стотинки) лева, както и разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство в размер на 215,04 (двеста
и петнадесет лева и четири стотинки) лева. Разноските за адвокатско
възнаграждение се присъждат съобразно представеният на лист 39 от гр.д.
№26/2019г. по описа на РС-К. Договор за правна защита и съдействие/Пълномощно.
Водим от гореизложеното, П.ски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №70 от 02.05.2019г., постановено по гр.дело
№26/2019г. по описа на Районен съд-К., В ЧАСТТА МУ, с която С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от
адвокат Н.М. от ПлАК е осъден да
заплати на М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 12533,81 лева, както и В ЧАСТТА МУ досежно присъдените
държавна такса и разноски, като вместо него и на основание чл. 271 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.И., с ЕГН **********, с адрес *** против С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за разликата над 8833,81 (осем
хиляди осемстотин тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки) лева до пълния предявен размер от 12533,81 (дванадесет хиляди
петстотин тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78, ал. 6 ГПК С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати по сметка на Окръжен съд-П.
сумата от 353,35 (триста петдесет и три лева и тридесет и
пет стотинки) лева държавна такса, представляваща 4% от уважения размер на
иска по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК М.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в общ размер на
304,87 (триста и четири лева и
осемдесет и седем стотинки) лева (от които разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство
в размер на 215,04 (двеста и петнадесет
лева и четири стотинки) лева, и разноски за
държавна такса за производството пред
въззивната инстанция в размер на 89,83 (осемдесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки) лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.