Р Е Ш Е Н И Е

 

№           309                       16.07.2013 година                              град Стара Загора

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                     ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 06.03.                                                                                           2013 година                                                

В открито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

 

СЕКРЕТАР: А. НИКОЛОВА

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

търг. дело № 385 по описа за 2011 година

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание по чл.125, ал. 3 от ТЗ.

         Ищецът С.Д.И., който в хода на производството е починал и на негово място е конституиран наследникът му Х.Г.И., твърди в исковата молба, че през 1996 г. заедно със съдружниците ** и ** учредяват дружество “**” ООД, като в последствие останали съдружници с ответника – ** с дружествен дял – 49% и неговите дялове – 51%. Посочва, че бил управител на дружеството до 14.07.2006 г. и че първоначално дружеството е извършвало дейност продажба на горива на бензиностанция и през този период дружеството закупило с наличния дялов капитал на 19.10.1999г. недвижим имот описан в исковата молба. Недвижимият имот представлявал дворно място в гр.Стара Загора заедно с административна сграда в него със съответното право на строеж за посочените суми. Твърди, че по-късно в това дворно място е изградена бензиностанция, която съществува и до днес, като в последствие на 14.07.2006 г. бил изключен като съдружник с решение на Общото събрание    и влязло в сила решение по т.д. № 388/2006 г. по описа на СтОС, след което дружеството е било преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала съдружника Дедев, а в последствие преобразувано в ЕАД. Ищецът твърди, че дружеството не му е изплатило дружествените дялове, дължимите му печалби от дейността на дружеството, частта от придобитото движимо и недвижимо имущество на дружество, за което имал безспорен принос в развитието и дейността на дружеството през годините от възникването до момента, в който е бил изключен. Посочва, че дружествените му дялове от 51% възлизат на сумата 20 000 лв., а неразпределената печалба към 14.07.2006г. възлизала на сумата 295 861 лв., от която счита, че следва да получи сумата от 150 889 лв., както и следва да получи сумата от 20 000 лв., представляваща равностойността на дружествените му дялове от цялото движимо и недвижимо имущество на дружеството. Затова, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му изплати сумите: 150 889 лв., представляваща неразпределената печалба към 14.07.2006 г. и 20 000 лв., представляваща равностойността на дружествените му дялове, общо 170 889 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2006г. до окончателното изплащане на сумите.

         В съдебно заседание от 06.03.2013 г. е допуснато намаление на предявения иск, от 170 889 лв. на 158 000 лв., представляващи 152 000 лв., неразпределена печалба към 31.03.2007 г. и в размер на  6 000 лв., представляващи равностойността на дружествения дял към 31.03.2007 г. Следва да се отбележи, че в протокола е допусната техническа грешка относно датата, като вместо “31.03.2007г.” следва да се чете “31.07.2006г.”, съобразно разпоредбата на чл. 125 ал. 3 от ТЗ и допълнителното заключение на вещото лице, въз основа на което е направено намалението на иска.

         Ответникът “**” ЕАД е представил отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Излага съображения, че ищецът е изключен с решение от 14.07.2006 г. от Общото събрание, поради нарушения на дружествените му задължения. Излага съображения, че от същия неоснователно са получени суми в общ размер 46 976, 50 лв., които счита, че представляват пряка вреда на дружеството, причинени от неговите действия, ведно с лихва за забава в размер на 60 620, 69 лв. от датата на получаването им до депозиране на отговора. Твърди, че ищецът е бил канен да възстанови тези суми, но плащане не е постъпило, затова с оглед на тези съображения счита, че дружеството няма задължение за заплащане стойността на дружествения дял на ищеца и също неоснователна е претенцията му за получаване на дял от неразпределена печалба.  С отговора в условията на евентуалност ответникът е предявил възражение за прихващане между евентуално дължимата от него сума, представляваща равностойност на дял, част от печалба и получени от ищеца суми описани подробно в отговора, което възражение е прието за разглеждане с определението по чл.374 от ГПК.

         В срока за допълнителна искова молба, ищецът е изложил допълнителни съображения. Оспорва възражението за прихващане.

В допълнителния отговор ответното дружество е изразило становище, че поддържа направените от него твърдения и възражения с отговора.

        

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно установено е, че ищецът С.Д.И., който в хода на производството е починал и на негово място е конституиран наследникът му Х.Г.И., е бил съдружник в “**” ООД, учредено с учредителен дружествен договор от 27.05.1996 г. С решение № 2658/29.05.1996 г. на Окръжен съд – Стара Загора е регистрирано “**” ООД със съдружници С.Д.И., ** и ** с капитал 51 000 неденоминирани лева, разпределен в 51 дяла и внесен по равно от съдружниците - по 17 000 лв. (17 дяла) всеки от тях.

След деноминация, увеличаване и прехвърляне на дялове, съгласно решение № 3810/05.11.1998 г. регистрираният капитал, разпределен между останалите съдружници е, както следва: С.Д.И. - 260 дяла по 10 лв. - 2 600 лв. или 51 % и ** - 250 дяла по 10 лв. - 2 500 лв. или 49 %

С наличния дялов капитал и допълнителни вноски на съдружниците на 19.10.1999 г. дружеството е закупило дворно място, в което е изградена бензиностанция за продажба на петролни продукти.

Първоначалният ищец С.Д.И. бил управител на дружеството до 14.07.2006 г. С решение на общото събрание от 14.07.2006 г. съдружникът и управител С.Д.И. е изключен от дружеството. С решение № 104/30.07.2007 г. постановено по т. д. № 388/2006 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е отхвърлен предявения иск от С.И. за отмяна като незаконосъобразни на взетите решения на ОС на съдружниците проведено на 14.07.2006г. като неоснователен и недоказан.

След това дружеството било преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала съдружника Дедев, а в последствие преобразувано в ЕАД.

От заключението на съдебно – икономическа експертиза се установява следното :

Счетоводен баланс не е бил съставен и не са приети решения за уреждане на имуществените отношения с освободения съдружник.

По данни от представения по настоящето дело междинен счетоводен баланс към 31.07.2006 г., имуществото (собственият капитал) на “**” ООД определен съгласно чл. 20 от ЗСч и общите разпоредби на счетоводните стандарти е в размер на:

обща сума на актива - 359 х.лв;

обща сума на пасива (задълженията)- 49 х.лв.

чиста стойност на капитала - 310 х.лв.

Съгласно раздел „А" от пасива на баланса, собственият капитал е формиран от следните източници:

- регистриран основен капитал - 5 х.лв;

- резерви - 6 х.лв;

- неразпрелена печалба от минали години 288 х.лв;

- текуща печалба към 31.07.2006 г. - 11 х.лв.

Общо : 310х.лв.

Съобразно процентното дялово участие на съдружника С.Д.И., паричната равностойност на неговия дружествен дял в собствения капитал на дружеството към 31.07.2006 г. е в следния размер:

310 х.лв. по 51%=  158 х.лв.

В счетоводния архив на “**” ООД не са открити документи - заповеди за назначаване на комисии, описи, потвърдителни писма за задълженията и вземанията от доставчици, клиенти и други контрагенти, сравнителни таблици за резултатите, удостоверяващи извършване на инвентаризаця на активите и пасивите на дружеството към 31.07.2006 г, съгласно изискванията на чл. 22 от ЗСч .

При извършената проверка на счетоводството на дружеството вещото лице е констатирало, че първичните счетоводни документи са обработвани и счетоводните регистри изготвяни ръчно. Текущата счетоводна отчетност не е водена в предвидения със закона обем. не са приети вътрешни правила за документооборота, осигуряващи предаването срещу подпис и осчетоводяването на всички документи. не е заведена аналитичана отчетност по всички счетоводни сметки и партиди. Не са съставяни месечни оборотни ведомости, а годишните такива са без начални салда, поради което не е осигурена надежна връзка между крайните и начални салда за отделните отчетни периоди, обстоятелство отразено и в приложения към делото одитен доклад на експерт-счетоводителя.

Преди съставянето на годишните финансови отчети не са извършвани инвентаризации на всички активи и пасиви. не е извършено и предвиденото в закона приемане и предаване на счетоводната документация при смяната на счетоводителите.

През процесния период в „**" ООД не е имало назначено лице на длъжност „касиер" и не е водена касова книга. С приходния и разходен касов оборот е боравил управителя С.И., а документалното комплектуване и отчитане на касовите операции е извършвано директно в сборна ведомост по сметка 501 каса от счетоводителката Славка И..

Вещото лице е посочило, че представените с отговора на ответника разходни касови ордери (РКО) не са оформени надлежно с всички реквизити съгласно изискванията на чл. 7 от ЗСЧ. В същите не са посочени основанието и предмета на стопанската операция, за която е извършено плащането (броена сумата); на самите ордери липсва счетоводна контировка с подпис на счетоводител; в някои от тях няма и подпис на лицето броило сумата и не е вписано дори предприятието от името и за сметка, на което са изплатените средства (РКО от 28.11.2004 г; от 11. 12.2004 г; от 18.12.2004 г.; от 25.12.2004 г.;от 03.06.2005 г; от 17.06.2005 г.)

Всичките 20 бр. РКО на обща стойност 3 210 лв. не са описани в хронологичната ведомост по сметка 501 каса и не е ясно от какъв регистър са получени (изведени) вписаните в тях поредни номера.

Тези РКО не са осчетоводени и отразени и в съответните счетоводни регистри - оборотни ведомости и счетоводни баланси.

На експертизата не са представени счетоводни доказателства, от които да се установи, че посочените като разход от ответника суми в общ размер 44 286,50 лв. (40 076,50 лв. без документ и 3 210 лв. с т.н. РКО) са отчетени като касов разход по надлежния ред в оборотните ведомости за съответните отчетни периоди от 1997 г. до 2006 г.

В счетоводството на ответното дружество няма данни, от които да е видно за какво конкретно са разходвани получените от ищеца С.И. средства с процесиите РКО, тъй като те не са отпускани като служебни аванси подлежащи на отчитане от подотчетно лице, а са разходвани безотчетно.

При липсата на специално назначено лице на длъжност „касиер", управителят на дружеството С.И., като титуляр притежава банков спесимент да борави със средствата по разплащателната сметка т.е. да внася и тегли от нея определени суми. В края на 2005 г. и до прекратяване на членството и пълномощията му на управител през 2006 г. същият е изтеглил от разплащателната сметка в ОББ, клон Стара Загора, общо 2 690 лв.

Няма данни за какво са разходвани изтеглените средства. От счетоводната контировка върху банковите извлечения и оборотните ведомости за 2005 г. и към 31.07.2006 г. е видно, че сумата е осчетоводена като дължима от изтеглилото ги лице по сметка 499 и се води като вземане по процесния счетоводен баланс към 31.07.2006 г.

Експертизата е извършила проверка и анализ на предявените за прихващане суми и е констатирала следното :

Съгласно приложените към делото извлечения от ОББ, С.И. е изтеглил от разплащателната сметка на „СТАМАД - Д" ООД следните суми:

- на 25.11.2005 г. - 1 800 лв.;

- на 16.05.2006 г. - 800 лв.;

- на 27.07.2006 г.-  90 лв.

Всичко......2 690лв.

Срещу подробно описаните в отговора на исковата молба и подписани от ищеца 20 бр. РКО, С.Д.И. за периода от 31.07.2004 г. до  17.06.2006 г. е получил в брой от сменния приходен оборот на бензиностанцията общо 3 210 лв. В ордерите не са вписани основанието и предназначението на изплатените суми. Същите не са осчетоводени на разход по сметка 501 каса и с тях не е задължен получателя С.И., макар че не е представил оправдателни документи за служебни цели.

Ответникът претендира за прихващане от дружествения дял на изключения съдружник и на получени без документ, но неотчетени от него, суми, за периода 1997 - 2004 г., както следва:

- 1997г.- 3 893 лв.;

- 1998 г.- 4 872 лв.;

- 1999 г. - 6 975 лв.;

- 2000 г. - 5 540,50 лв.;

- 2001 г. - 6 026 лв.;

- 2002 г. - 5 652 лв.;

- 2003 г. - 6 580 лв.;

- 2004 г.- 1 538, лв.

Общо : 41 076,50 лв.

Не са представени първични документи и счетоводни регистри, доказващи по безспорен начин получаването на тези суми от ищеца. същите не са отразени на разход по сметка 501 каса и не се водят като задължение на С.И. към дружеството.

По сведения на ответника, посочените по години общи суми представляват съвкупност от текущо изземвани (отклонявани) без документ от бившия съдружник и управител на дружеството С.И. парични средства от оборота на търговския обект (бензиностанцията). В подкрепа на това на експертизата са показани неофициални работни тетрадки и отделни бележки, в които са вписани получени (взети) без подпис и незаведени на счетоводен отчет суми от изключения впоследствие съдружник.

При липсата на валидни първични документи и счетоводни записвания, експертизата не може да даде заключение за наличието и размера на претендираните суми за този период.

Ведно с посочените в предходните пунктове суми (главници), ответникът „**" ЕАД претендира за прихващане и на законната лихва за забава върху тези суми, за периода от датата на получаването им до датата на депозиране на отговора на исковата молба - 14.11.2011 г. поотделно за всяка една главница и общо законната лихва възлиза на следните размери:

За получените по банков път суми законната лихва е в размер на 1 976, 71 лв.

За получените с РКО суми законната лихва е в размер на 2 682, 34 лв.

За получените без документ суми законната лихва е в размер на 55 958, 64 лв.     

 

От допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява следното :

Припадащата се на съдружника С.Д.И. част от неразпределената печалба на “**” ООД към 31.07.2006 г. е в размер на 152 000 лв. Вещото лице пояснява, че разликата в по-малко от 6 х. лева до начисления му дял в целия собствен капитал по първоначалното заключение- 158 х.лева, представлява неговата част от инвестирания начален /основен/ капитал – 11 х. лева.

         По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят **, бивш съдружник в ответното дружество, посочва, че през периода, в който е бил съдружник, управител бил И.. Не са му известни обстоятелства, той да е теглил средства безразборно от дружеството, счита, че е внасял средства и е работел за развитието на дружеството. Посочва, че всеки от съдружниците е имал достъп до касата на бензиностанцията.

Свидетелят ** посочва, че през 1999г. неговата фирма и ответното дружество са закупили място, което разделили и всеки си движел неговата дейност.

Свидетелят **, работи в ответното дружество от 1997г. до сега като продавач на петролни продукти. Посочва, че когато бил на работа имало случаи С.И. да идва /повечето пъти събота и неделя/ и да взема пари – различни суми по 100 лева, по 200 лева, които свидетелят записвал в работна тетрадка. Посочва, че само С. е вземал пари по време на работа, а другият съдружник Динко вземал оборотите. През последните 3 – 4 години започнали да изготвят ордери.

Свидетелят ** от 1998г. до 2006г. работил в ответното дружество като продавач на продукти на бензиностанцията. Посочва, че понякога като бил на смяна /събота или неделя/, И. идвал и вземал пари от оборота по 200 лева, по 100 лева, като ги записвали в книга. Имало период, в който Дедев забранил да се дават пари на И. без да подпише ордер, като свидетелят посочва, че е съставял такива ордери. Оборотите предавали на Дедев, като ги записвали в тетрадка.

 

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника. Под "имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ, независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник. За целта дружеството е длъжно да състави счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. В настоящия случай видно от заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява, че от учредяването на дружеството до края на месеца, през който е прекратено членството на съдружника С.И. – 31.07.2006 г. не е вземано решение за разпределение на дивиденти от печалбата и такива не са изплащани. Видно от заключението на вещото лице, съобразно процентното дялово участие на съдружника С.Д.И., паричната равностойност на неговия дружествен дял в собствения капитал на дружеството към 31.07.2006 г. е в размер на 158 000 лева. Видно от допълнителното заключение на вещото лице от тях припадащата се на съдружника С.Д.И. част от неразпределената печалба на “**” ООД към 31.07.2006 г. е в размер на 152 000 лв. и останалите 6 000 лева представляват неговата част от инвестирания начален /основен/ капитал.

При това положение съдът счита, че на ищеца следва да бъде заплатена сума в размер на 158 000 лева, представляваща паричната равностойност на дружествения дял на бившия съдружник С.Д.И. в собствения капитал на дружеството към 31.07.2006 г., от които сумата 152 000 лв., представлява реализираната в дружеството неразпределена печалба и сумата 6000 лева, представляваща неговата част от инвестирания начален /основен/ капитал. Следователно предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

 

Ответникът “**” ЕАД е направил и евентуално възражение за прихващане по чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, което настоящата съдебна инстанция намира, че следва да разгледа, тъй като вземането на ищеца съществува и е изискуемо.

Видно от представените по делото доказателства в края на 2005 г. и до прекратяване на членството и пълномощията му на управител през 2006 г. С.Д.И. е изтеглил от разплащателната сметка в ОББ, клон Стара Загора, общо 2 690 лв. С.И. е бил управител на дружеството и като титуляр е притежавал банков спесимен да борави със средствата по разплащателната сметка т.е. да внася и тегли от нея определени суми. Освен това ответното дружество не е представило доказателства, че сумата от 2 690 лв. е получена от С.Д.И. за лични цели.

По делото са представени разходни касови ордери (РКО) на обща стойност 3 210 лв., които не са оформени надлежно с всички реквизити съгласно изискванията на чл. 7 от ЗСЧ. В тях не са посочени основанието и предмета на стопанската операция, за която е извършено плащането (броена сумата); липсва счетоводна контировка с подпис на счетоводител; в някои от тях няма и подпис на лицето броило сумата и не е вписано дори предприятието от името и за сметка, на което са изплатените средства (РКО от 28.11.2004 г; от 11. 12.2004 г; от 18.12.2004 г.; от 25.12.2004 г.; от 03.06.2005 г; от 17.06.2005 г.) Всичките 20 бр. РКО не са описани в хронологичната ведомост по сметка 501 каса и не е ясно от какъв регистър са получени (изведени) вписаните в тях поредни номера. Тези РКО не са осчетоводени и отразени и в съответните счетоводни регистри - оборотни ведомости и счетоводни баланси. Поради това съдът намира, че не е  установено, че С.И. е получил посочените в РКО суми.

Ответникът прави възражение за прихващане от дружествения дял на изключения съдружник и на получени без документ, но неотчетени от него, суми, за периода 1997 - 2004 г. в общ размер на 41 076, 50 лв. Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза за горепосочената сума не са представени първични документи и счетоводни регистри, доказващи по безспорен начин получаването на тези суми от С.Д.И.. Същите не са отразени на разход по сметка 501 каса и не се водят като задължение на С.И. към дружеството. Ето защо съдът намира, че не е възможно да бъде извършено прихващане с претенцията на ищеца, тъй като не са налице насрещни и изискуеми вземания съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед на изложеното възражението за прихващане на ответника следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

 

Ответното дружество “**” ЕАД следва да заплати на Х.Г.И. сумата в размер на 10 870, 56 лв., представляваща направените по делото разноски.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА “**” ЕАД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ** № 1 да заплати на Х.Г.И. с ЕГН ********** *** в качеството й на наследник на С.Д.И.,***, починал на 10.07.2012г., сумата в размер на 158 000 лева, представляваща паричната равностойност на дружествения дял на бившия съдружник С.Д.И. в собствения капитал на дружеството към 31.07.2006 г., от които сумата 152 000 лв., представляваща реализираната в дружеството неразпределена печалба и сумата 6000 лева, представляваща неговата част от инвестирания начален /основен/ капитал, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника **” ЕАД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ** № 1 възражение за прихващане на сумата от 46 976.50 лева, ведно със законна лихва.

 

ОСЪЖДА “**” ЕАД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. ** № 1 да заплати на Х.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 10 870, 56 лв., представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :