РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Десети Юни през Две хиляди и
Деветнадесета година в състав:
Председател: Р. Чиликов
Съд.
Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор
………… като разгледа докладваното от
председателя Чиликов А.Н.Д. 1254 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление № 24 – 002276 от 23.04.2019 година на Директора на
дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложената имуществена санкция моли съда да
я отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено нарушение, оспорва
правната квалификация на административното нарушение и размера на имуществената
санкция.
В с.з.
чрез адвокат А поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
От
събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –
писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност
и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е
подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че при извършена проверка на
19.03.2019 г. в ДП „ Транспортно строителство и възстановяване „ поделение
Пловдив на обект складова база с. Калояновец , община Стара Загора
жалбоподателят в качеството си на работодател не е гарантирал на всичките девет
работници и служители в складовата база в с. Калояновец изплащането в
предприятието или по банков път на трудовото им възнаграждение за извършената
от тях работа за месец Януари 2019 година в размер на 60 % от брутното им
трудово възнаграждение, но не по-малко он МРЗ за страната както следва :
Ангелин Ангелов – БТВ 772,90 лева, сума за получаване
– 593,50, 60 „ БТВ – 453,74 лв, което е по-малко от МРЗ и за изплащане – 560
лв.
Йордан Балтаджиев – БТВ – 1571,19 лв, сума за
получаване – 1208,04 лв., 60 % БТВ – 942,71 лв за изплащане.
Велчо Велев – БТВ 964,77 лв, сума за получаване –
773,97 лв, 60 % БТВ – 552,43 лв, което е по – малко от МРЗ, за изплащане – 560
лв.
Веселин Тенев – БТВ – 920,71 лв., сума за получаване – 773,97 лв, 60 % БТВ –
552,43 лв, което е по – малко от МРЗ, за изплащане – 560 лв.
Жельо Динев – БТВ 1004,04 лева,сума за получаване –
772,21 лв, 60 % БТВ -602,42 лв- за изплащане.
Ивелин Ангелов – БТВ 798,86 лв, сума за получаване –
613,71 лв, 60 % БТВ – 479,32 лв, което е по-малко от МРЗ , за изплащане – 560
лв.
Светлана Янева
– БТВ – 837 лв, сума за получаване – 643,86 лв, 60 % БТВ – 502,40 лв, което е
по-малко от МРЗ , за изплащане – 560 лв.
Неделчо Неделчев – БТВ – 849,23 лв, сума за изплащане
– 653, 04 лв., 60 % БТВ – 509,54 лв., което е по-малко от МРЗ , за изплащане –
560 лв.
Ганчо Ганев – БТВ – 981,71 лв., сума за получаване –
820 ,33 лв, 60 % БТВ – 589,03 лв. за изплащане.
Работодателят
не е изплатил на посочените работници и служители общо сумата в размер на 5 513,02 лева съгласно сключения между
тях и предприятието трудови договори аванс и остатък от заплатата до 28.02.2019
г. и е в нарушение от 01.03.2019 година.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Е. Ж. /
актосъставител / , ведомост
заплати месец януари 2019 година; справка за изплатени трудови възнаграждения
за месеците 07.2018 година, 08.2018 година, 09.2018 година, 10.2018 година,
11.2018 година, 12.2018 година и 01.2018 година; трудов договор № РД
09111/15.08.2017 година; трудов договор № РД 0983/06.03.2018 година;
допълнително споразумение № РД 0921/05.02.2019 година към трудов договор №РД
0980/03.08.2016 година; допълнително споразумение № РД 0922/05.02.2019 година
към трудов договор №РД 0930/23.03.2016 година;
допълнително споразумение № РД 0923/05.02.2019 година към трудов договор
№РД 753/03.02.2000 година; допълнително споразумение № РД 0929/05.02.2019
година към трудов договор №РД 0919/12.04.2007 година; допълнително споразумение
№ РД 0924/05.02.2019 година към трудов договор №РД 09106/20.08.2014 година;
допълнително споразумение № РД 0926/05.02.2019 година към трудов договор №
2115/20.12.2001 година; допълнително споразумение № РД 0928/05.02.2019 година
към трудов договор №РД 0928/21.05.2007 година;
При така
посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че
е нарушен чл. 245, ал. 1 КТ и на
основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложил имуществена санкция в размер на 5 500 лева.
Жалбоподателят ДП „ Транспортно строителство и вазстановяване „има
качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.
В
конкретния случай към момента на проверката работниците са предоставяли работна
сила / наемен труд / за другиго - ДП „ Транспортно строителство и
вазстановяване „, което предприятие от свя страна е наемало работници и
служители на трудов договор.
Съставът на административното нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, възприет от наказващия орган, визира
нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
безопасни и здравословни условия на труда.
Съгласно легалната дефиниция по чл.6 от ЗАНН, административно нарушение
е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Типична особеност
на административното нарушение е неговата насоченост против реда, установен в
държавното управление. На практика това се изразява във виновно неизпълнение
или лошо изпълнение на едно административноправно задължение.
Трудовият договор е
двустранен - за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В
глава шеста от КТ /чл.124-135/ са регламентирани общите и основните задължения
на страните по индивидуалното трудово правоотошение, а са доразвити и
конкретизирани в следващите глави на КТ по всеки отделен въпрос, касаещ работно
време, здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение,
трудова дисциплина, имуществена отговорност, професионална квалифи-кация.
Така в разпоредбата на чл.124
от КТ са очертани обобощено взаимните задължения на страните по трудовото
правоотно-шение, съвкупността от които образува
съдържанието на трудово-то правоотношение. Като
основно задължение на работодателя е предвидено заплащане на трудово възнаграж-дение на работника или служителя за извършената
работа. Според доктрината тази норма има предимно въводно и тълкувателно
значение. С нормата на чл.128, т.2 от КТ е създадено общо задължение на
работодателя да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените
срокове като като насрещна престация за предоставената и използвана от него работна
сила, а по- пълната му правна уредба се съдържа в чл.242-272 от КТ.
В регламентацията на института на трудовото възнаграждение най-ярко се
проявява идеята за закрила на труда, изразяваща се в предпазване на наемния
работник или служител, към неговото подпомагане и оказване на съдействие като
икономически по-слабата и зависима от работодателя страна по трудовото
правоотношение.
В чл.245, ал.1 от КТ е
предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на
сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна
заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на
работника или служителя. От предназначението на трудовото възнаграждение да
осигури приходи за издръжка на работника или служителя и членовете на неговото
семейство следва неговата задължителна периодичност. Законът обаче държи сметка
и за хипотези, при които работодателят не е в състояние да изплаща пълния
размер, поради което установява задължение за изплащане поне на един минимален
размер.
Именно това задължение е от
публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в
регулиране на трудовите правоотношения. Поради тази специфика на характера му
само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл.414,
ал.1 от КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл.124 и
чл.128 от КТ. Последните не касаят конкретно правило от реда, установен в
държавното управление за осъществяване на обществените функции по правното
регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да бъде нарушено с
определено действие или бездействие, а както вече се посочи регламентират общи
и основни задължения на работодателя. Ако се приеме обратното /че с всяко
неплащане или частично плащане на трудово възнаграждение работодателят нарушава
чл.128 от КТ/, на практика работодателят ще може да бъде административно-наказателно преследван както по чл.245, ал.1 от КТ,
така и по чл.128 от КТ и по чл.124 от КТ, което е недопустимо предвид еднаквия
обект на защитеното обществено отношение / В този смисъл
Решение № 26 от 19.01.15г. по КАНД 734 от 2014г. на Старозагорския
Административен съд и много други/.
Следователно
правилно е прието от административно-наказващият орган, че е нарушен 245, ал. 1
КТ , а не чл. 128 КТ каквито са претенциите на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Задължението за работодателя да предприеме активни действия и да изплати
60 % от БТВ, но не по-малко от МРЗ е абсолютно и безусловно.Никакви
обстоятелства не го освобождават от това
задължение.В този смисъл обстоятелството за липса на парични средства , поради
липса на превод на средства от страна на принципала / държавата / се явяват
правно ирелевантни.Задълженията за работодателя по чл. 245, ал. 1 КТ се отнасят
за всеки един работодател независимо кой е принципала и независимо от
финансовите възможности.
След като
не е предприел дължимите активни действия / да изплати 60 % от брутното трудово
възнаграждение на работниците/
жалбоподателят чрез бездействие е извършил деяние представляващо
административно нарушение, с което е осъществил състава на чл. 245, ал. 1 КТ.
По
силата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ АНО носи ЮЛ–
работодател .
Тази
отговорност е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
При
така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за ангажиране на АНО и
налагане на имуществена санкция.
Видно от представената ведомост към
07.06.2019 г. задължението за изплащане на трудовите възнаграждения в размер на
60% от БТВ, но не по-малко от МРЗ все още не е изпълнено, жалбоподателят не
сочи доказателства за обратното , което неизпълнение е законова пречка за
приложение на смекчената АНО по чл. 415 В, ал. 1 КТ.
При
индивидуализацията на имуществената санкция следва да се отчита както тежестта
на административното нарушение така и имущественото състояние на нарушителя. В
случая жалбоподателят е в затруднено финансово състояние, което е и основна
причина за извършване на административното нарушение. От друга страна
жалбоподателят е във финансова зависимост от принципала / държавата / и
осигуряването на финансови средства не е единствено и само в компетенциите и
възможностите му.
Следователно наложената имуществена санкция следва да се намали в
близост до минимума и да се определи в размер на 2 000 лева , която ще
съответства на тежестта на нарушението ище е съобразена с имущественото
състояние на нарушителя и с целите на чл. 12 ЗАНН.
Следователно атакуваното наказателно постановление подлежи на изменение
в частта на наложената санкция.
Видно
от самото наказателно постановление в обстоятелствената част ясно са посочи
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на нарушението т.е. спазен е
чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, поради което съдът приема, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение даващо повод за отмяна на наказателното постановление.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен
материалният закон, няма основание за изменение в частта на правна квалификация
на деянието, а единствено в частта на
наложената санкция.
По
изложените съображения атакуваното наказателно постановление подлежи на
изменение.
Водим от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24 -002276
от 23.04.2019 година на Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара
Загора, с което е наложена имуществена санкция в размер на 5500 лева на
ДП „ Транспортно строителство и възстановяване „ поделение Пловдив, със
седалище и адрес на управление град Пловдив
ул. „ Нестор Абаджиев „ № 32 ЕИК 1308471160016 както следва :
НАМАЛЯВА
наложената имуществена санкция и НАЛАГА имуществена санкция в размер на 2000 /
ДВЕ ХИЛЯДИ / лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: