Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от
съдия Луканов гр. дело № 17344 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Част втора, Дял първи, Глава осемнадесета от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б.
(КРБ) и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Образувано е по искова
молба на „Х.в.“ ЕООД, ЕИК********, чрез надлежно упълномощен представител, в
която ищецът твърди, че е собственик и оперира с фотоволтаична централа с
мощност 1000 KW, находяща се в местност „Бела вода“, в землището на с. Генерал Тодоров,
община Петрич, област Благоевград. Твърди, че дружеството е страна по договор
за изкупуване на електрическа енергия № 124/23.12.2010 г. с „Ч.Е.Б.“ АД. Излага,
че с нормата на §6, т.2 и т.3 от ЗР към ЗДБ на РБ за 2014г. били създадени нови
разпоредби на Закона за възобновяемите източници: чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3 и
чл.35б, ал.1-4 и чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, като на това
основание след от дружеството била удържаната такса в размер на 20% върху
приходите от произведената ел.енергия, за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г.
при плащането на суми по фактури, конкретно посочени в исковата молба. Твърди,
че измененията в ЗЕВИ били обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014г.
на КС на РБ по конст. дело №1/2014г., с оглед на което народните представители
са действали противоправно, в противоречие с нормите на КРБ. Твърди още, че е
налице както възлагане от държавата на Народното събрание (НС), така и
противоправно поведение на длъжностните лица, съставящи колективния държавен
орган – НС, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба, така
и в бездействие – неуреждане на възникналите правни последици, съгласно чл.22,
ал.4 от Закона за Конституционния съд. Поддържа, че е налице вреда, която е
настъпила в причинна връзка с установената противоконституционна разпоредба.
Излага, че в конкретния случай за периода от 01.01.2014 до 09.08.2014г. ищецът
е пропуснал да получи дължимата му се цена за произведената ел. енергия, която
е в размер от 153 941.91 лв., представляваща удържаната 20%-ната такса,
преминала в държавния бюджет. Иска да бъде осъдена държавата да плати на ищеца сумата
от 153 941.91 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от приход от цената на произведената
електрическа енергия в периода от 01.01.2014 до 09.08.2014г., настъпили в
следствие на действия на народни представители от 42-рото Народно събрание,
изразяващи се в приемане на разпоредбата на §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за
държавния бюджет на Р.Б. за 2014г., с които се създават чл.35а, ал.1, ал.2 и
ал.3 и чл.35б, ал.1-4 и чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1-4 в Закона за енергия
от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които са обявени за противоконституционни с
решение № 13/31.07.2014г. по конст. дело №1/2014г. на Конституционния съд на РБ.
Ищецът предявява и
акцесорен иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за мораторна лихва, в размер на 46 879.22
лв. за периода от 28.12.2015г. до 27.12.2018г. включително, върху претендираната
главница. Ищецът иска присъждане и законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и
направените по делото разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Х.Д.Х.
от САК, поддържа исковата молба. Сочи доказателства. Претендира разноски. Представя
списък на разноските (лист 128 от делото) с доказателства за извършването им
(лист 129-135 от делото). В хода на устните състезания пледира за уважаване на
исковите претенции.
Ответната
страна – Р.Б., чрез министъра на финансите, чрез упълномощения представител юрк.
Е.Я.Х., оспорва предявените искове. Моли да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни
и недоказани. Представя писмени бележки в срок. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя списък по чл. 80 ГПК (лист 136 от делото). Прави
възражение за прекомерност и недоказаност на адвокатския хонорар на ищцовата
страна.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Ищецът
основава иска си на твърдения за причинени имуществени вреди от нарушения на
Конституцията на РБ, допуснати от Р.Б.. Съгласно чл. 7 от КРБ, държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Една част от хипотезите за отговорността на държавата за вреди
са уредени в специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), който в чл. 1 и чл. 2 разграничава основанията за отговорност, според
вида на извършваната дейност. Когато отговорността на държавата не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ (специалния закон, уреждащ отговорността на държавата, при
участие в процеса на съответните държавни органи, като нейни процесуални
субституиенти), отговорността за вреди се реализира по чл. 49 от ЗЗД. (в този
смисъл е решение № 133 от 29.06.2016г. по гр.д. № 5002/2014г. на ВКС, ІІІ гр.
отделение).
Съгласно чл.
49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. С цитираната
правна норма законодателят урежда случаите на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго.
За да бъде
уважен иска по чл. 49 от ЗЗД, трябва да е осъществен следният фактически
състав: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически
състав (ФС) по чл.45 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); 3) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД).
Съдът, с
определението по доклада на делото (лист 139 от делото), е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищецът е производител на ел.
енергия от фотоволтаична електроцентрала с мощност 1 000 КW, находяща се в
местността „Бела вода“, в землището на с. ******, община Петрич, област Благоевград,
както и че ищцовото дружество е сключило договор за изкупуване на електрическа
енергия № 124/23.12.2010 г. с „Ч.Е.Б.“ АД. Същото се установява и от представените
доказателства. Срещу доклада по делото страните не са правили възражения.
Между ищеца в
качеството на производител и „Ч.Е.Б.” АД в качеството на купувач е сключен
договор № 124/23.12.2010г. за изкупуване на електрическа енергия от независим
производител. (лист 21-31 от делото). По силата на договора ищецът произвежда
електрическа енергия чрез фотоволтаична електрическа централа, а купувачът
изкупува по цени и условия, посочени в договора и в съответствие с действащите
нормативни актове.
С § 6, т. 2 и
т. 3 от Заключителните разпоредби (ЗР) на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за
2014г. (отм.) се създава нов чл. 35а, ал. 1 и ал. 3 в ЗЕВИ, по силата на които
за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се
събира такса от 20%.
Страните по
делото не спорят, а същото е и служебно известно на съда, че с решение №
13/31.07.2014г. по к. д. № 1/2014г. на Конституционния съд разпоредбите на § 6,
т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г. (ДВ, бр.109/2013 г.),
с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35,
ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници са обявени за противоконституционни.
Решенията на
Конституционния съд влизат в сила три дни след обнародването, съгласно чл.14,
ал.3 от Закона за конституционния съд (ЗКС). В конкретния случай решението е
обнародвано в ДВ, бр. № 65/06.08.2014г., поради което е влязло в сила на
10.08.2014г. Съгласно чл.151, ал.2, изр. 3 от КРБ, актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила,
т.е. действието на решение № 13/31.07.2014г. по к. д. № 1/2014г. на
Конституционния съд е занапред. Следователно, до 10.08.2014г. разпоредбите, с
които е определена такса от 20 %, са част от действащия закон и са задължителни
за неговите адресати, вкл. и за ищеца по настоящото производство.
От
представените по делото фактури с продавач „Х.в.“ ЕООД и купувач „Ч.Е.Б.“ АД,
издадени в периода от 31.01.2014г. до 31.058.2014г. (лист 51-58 от делото) се
установява, че през периода 01.01.2014г. - 09.08.2014г. за произведената и
продадена електрическа енергия от ищеца е удържана такса от 20 % по чл. 35а,
ал. 2 от ЗЕВИ в размер общо на 153 941.91 лв., за която сума не е спорно между
страните, че е преведена по сметка на КЕВР от „Ч.Е.Б.” АД, а КЕВР е превела
сумата към държавния бюджет.
Спорен въпрос
по делото е дали от ответника е допуснато нарушение на действащото право.
Ищецът твърди
нарушение изразило се в приемането на чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от ЗЕВИ, които
са обявени за противоконституционни.
Съдът намира
изложените от ищеца доводи за неоснователни. Цитираните разпоредби са
обнародвани в ДВ, бр. № 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014г., а са обявени за
противоконституционни с решение на Конституционния съд № 13/31.07.2014г. по
к.д. № 1/2014г., обнародвано в ДВ, бр.65/06.08.2014г., което е влязло в сила на
10.08.2014г. След като съгласно чл.151, ал.2 от КРБ, законът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила,
то следва, че решение № 13/31.07.2014г. по к.д. № 1/2014г. действа, считано от
10.08.2014г. В съдебната практика няма спор, че решенията на Конституционния
съд имат действие за в бъдеще, но не и обратно действия, ако последното не е
въведено изрично. В този смисъл разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в и чл. 73 от
ЗЕВИ през процесния период 01.01.2014г. - 09.08.2014г. вкл. са част от
българското право и са задължителни за всички техни адресати, какъвто е и
ищецът „Х.в.“ ЕООД.
С приетото в
чл. 8 от КРБ, е възприет принцип за разделение на властите, поради което съдът
не може да извършва контрол за противоконституционност на актовете на
законодателната власт - Народното събрание. Такъв контрол може да извърши
единствено Конституционният съд, а за процесния период 01.01.2014г. -
10.08.2014г. липсва негово решение, с което нормите на ЗЕВИ да са били признати
за противоконституционни, поради което те не се прилагат едва след влизане в
сила на решението на Конституционния съд (КС), считано от 10.08.2014г.
Съдът
съобрази, че съгласно чл.22, ал.4 от ЗКС, възникналите правни последици от
акта, който е обявен за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е
постановил. Конституцията не съдържа разпоредба, която да задължава
законодателният орган на държавата в определен срок да се произнесе по обявения
за противоконституционен закон (или част от закон). Т.е. законодателят извършва
преценка дали е необходимо да се произнесе по обявената за
противоконоституционна норма – съществува ли законова празнота, която следва да
бъде преодоляна, респ. необходимо ли е да бъдат преуредени неприключили
правоотношения. В тази насока е и решение № 22/31.10.1995г. по к.д. № 25/1995г.
на КС, според което, при обявяване за противоконституционен на закон, с който е
бил отменен или изменен действащ закон, се възстановява действието на
предходния нормативен акт в редакцията преди отмяната или изменението. В
конкретния случай не е било необходимо да бъде приеман друг закон, който да
преуреди обществените отношения, тъй като е възстановено действието на закона
за в бъдеще в редакцията, преди приетото изменение, т.е. преди приетите с § 6,
т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014г. изменения в
ЗЕВИ.
След като от
доказателствата по делото не се установи допуснато от ответника нарушение на действалите
и приложими норми през процесния период, то иска за главницата следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Поради
неоснователността на иска с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с
чл. 7 от КРБ, неоснователен е и предявения акцесорен иск с правно основание чл.
84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 46 879.22 лв.
за периода от 28.12.2015г. до 21.12.2018г.
По
разноските.
На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по
искането за разноски.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя съгласно чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 450 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.в.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.С.Т., против Р.Б., представлявана от министъра на финансите, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*****иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 7 от Конституцията на Р.Б., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 153 941.91 (сто петдесет и три хиляди деветстотин четиридесет и един лева деветдесет и една стотинки) лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от приход от цената на произведената електрическа енергия в периода от 01.01.2014 до 09.08.2014г., настъпили в следствие на действия на народни представители от 42-рото Народно събрание, изразяващи се в приемане на разпоредбата на §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Р.Б. за 2014г., с които се създават чл.35а, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.35б, ал.1-4 и чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1-4 в Закона за енергия от възобновяеми източници, които са обявени за противоконституционни с решение № 13/31.07.2014г. по конст. дело №1/2014г. на Конституционния съд на Р.Б., ведно със законната лихва върху главницата от 153 941.91 лева, считано от 28.12.2018г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 46 879.22 (четиридесет и шест хиляди лева осемстотин седемдесет и девет лева двадесет и две стотинки) лева - обезщетение за забава върху главницата от 153 941.91 лева за периода от 28.12.2015г. до 27.12.2018г. включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Х.в.” ЕООД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В.С.Т., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, да заплати на Р.Б., представлявана от министъра на финансите, с адрес: гр. София, ул. *****сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по гражданско дело № 17344/2018г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: